Св. Скромни, да не си заминал в отпуска или нещо такова? Май някои от нас са станали като "кучетата на Павлов" и като дойде понеделник - вторник, започваме да слюнкоотделяме, ама сега е на празна ясла.

Зверско-тежък комплимент! Със семейството видяхме свят, и светът видя зверове! Викахме като съдрани "Браво наште!" на български циркови артисти в Лас Вегас (Мечкарови). За пусти наш късмет, точно пред нас скачащото по еластична греда момче щеше да се прибие... Стават такива неща; нали това е част от риска (и гъдела - за зрителите) в цирковите представления. Жал ни стана за момчето. Та за това викахме още по-юнашки "Хайде наште!" Момчето повтори скока успешно. Ще да е заради нашата баданарска подкрепа, а? Да съм честен, неочаквано голяма част от зрителите също ръкопляскаха и викаха подкрепящи думи към момчето. (Не му разбрах името.) Още пристъпвам със зверската стъпка на шофьор, праскал 883 км със средна скорост 125 км/час, като това включва спиране за обогатяване на безмерната невадска пустиня. Затворя ли очи - светът се залюшква... Демек, остарявам... Едно време, на буйни млади години, съм карал по 1000 км със същата средна скорост (започвах в полунощ, след като пияниците са се изпопребили и пътищата са по-безопасни). Пак така ми се въртеше светът - но не след мижитуркави някакви си 883 км! Като едно е Форд 1995 Ветрозвезда, сегашната машина, а друго беше Форд 1979 ЛТД, тогавашната кутия... (Е, за онова време беше превъзходна кола, но технологията върви...) Остарявам, да. Успокоявам се единствено с това, че мацките край басейните още ме броят за "опасен", хормонално казано. Та не съм хептем издъхнал, значи. Пуснах статията по-горе, "Йо, изключителния!", със закъснение. Исках да добия по-широка географска данна база за моите възгледи в нея. Ако не знаеш, бачкаторите в хотел "Венецианец" в Лас Вегас са наричани... Ха досети се! "Членове на хотелния отбор"! Няколко от тях бяха на стачка вън пред хотела... Та не са съвсем умопомрачени в "титуловането"... Бачкаторите и в хотел "Мираж" - и те стачкуваха. И те са обстойно титуловани - даже не се напрегнах да помня дословно титлите... Бе водим света, значи! Тия дни като започна да цитирам речите на Регън от едно време - и събеседниците ми ме гледат като откачен. А същите едно време - някои от тях съм ги виждал как рипваха на крака в "спонтанни оваций"! Става им особено неприятно когато им напомня такива детайли. Аз тогава бях откачалка, че си стоях седнал; днес пък съм откачалка, че помня кой кога е рипвал да ръкопляска и че цитирам същите речи... С искрени началнически управителски поздрави! Върховен управител по световно водачество, иначе скромен.

Mnogo smechno sravnenie i mnogo viarno.