СКЪПАТА ЕВТИНА РАБОТНА РЪКА Георги Ушев 20 АПР 2000 Както разбирам тези дни, в САЩ работната ръка е много скъпа. По анкети измежду водачи на американски фирми, много предприятия оперират в хроничен трудов недостиг заради цената на работната ръка. В магазин няма касиерки? В автомобилен сервиз няма механици? В промишлена фирма няма инжинери? Вината е в скъпата работна ръка. Самите анкети, уверяващи ни в това, са провеждани от консултанти по "управителска стратегия" - които в САЩ започват със заплати, редовно надвишаващи професорските! От другата страна, измежду анкетираните, хленчещи от цената на труда в САЩ, са наредени хора, за които годишно увеличение на 6-цифрени заплати от 25% е приемано за "скромно", а 100% - за "подобаващо". Без нито дума за скъпа работна ръка в тези среди! Основният симптом за скъпа работна ръка е трудовата компетентност. Логично е, че щом назначаването на човек е толкова скъпо, изискванията за квалификация ще са завишени. Друг симптом за скъпа работна ръка е ефикасността в нейната употреба. Ако работодателят се е нагърбил да плаща високата цена на труд, той би се опитвал да извлече максимална полза от него, нали? САЩ са пълни с анкети и проучвания и статистики по горе-казаните симптоми. Но аз лично нямам време да се занимавам с тях - защото все повече от моето време бива гълтано от интересни проблеми. Интересни, на фона на скъпата работна ръка и очакваните симптоми. И какви са тези проблеми? Ето няколко, измежду многото други: Примерно, служителка във Форд Кредит няма представа за формулата, която начислява лихва върху заем. Това не й пречи да настоява, че грешни изчисления са вярни! Защото са по "правило 96". Нейната началничка също повтаря за "правило 96", и също няма идея за неговата формула. Тяхният началник си призна, че не бил специалист по счетоводство - за разлика от неговите подчинени… Бил специалист по… деловодство. Но обеща да поправи грешката "от уважение към клиента", и защото по това къде и какво работя бил убеден, че съм силен в математиката… А завчера други "специалисти", от Провидиан Финансова Корпорация, се оплетоха в тяхното си счетоводство; с тях пък трябваше да поправям грешка с периодичността на лихво-числене: три различни служители "изчислиха" три различни периода… Примерите на парадоксална липса на квалификация, в условията на скъпа работна ръка, не завършват с банките и кредитните фирми. Аз, поне, от години не съм срещал Началник Отдел Поправки в автомобилен сервиз, фирмен или друг, да знае английски правопис! Да не говорим за аритметиката и четенето на осигурователни контракти от деловите отдели на здравни заведения! Да кажем, здравните работници "грешат" от безсрамна алчност. Но пък другите грешки, по банки, кредитни фирми, автомобилни сервизи, и т.н. обикновено са само-ощетяващи, в пари , в рекламаций, и в отблъскване на клиенти. А ето и примери от областта на услугите - в чието качество, ако вярваме на шума около нас, най-личат симптомите на скъпата работна ръка в САЩ. Минала Събота фотографът в Хърст Замък, край Сан Симеон, Калифорния, не знаеше как да премахва със светкавици сянки от симулиран фон. Когато се оплаках на момичето (завършваща гимназистка) зад фото-щанда, тя посочи, че нашата снимка има същите сянки както другите снимки; значи не е по-лоша от тях… После смънка нещо за слънце и облаци, и ме остави в съмнение дали тя някога бе разлиствала гимназиални учебници по геометрия и физика. Дребен пропуск, тези сянки, но приложен на снимки от Д16 всяка, в стотици на ден, добива сериозност. Защото доста от сниманите туристи не купуваха развалените снимки - а учтиво и мълчаливо ги оставяха в кошчетата за смет на фото-щанда. В самия Сан Симеон чиновникът в мотела изчисли, че цена за стая от Д70, намалена с 10%, пада до… Д62. А келнерката в ресторант ни донесе напитките в чаши, които тя бе хванала за отворите - и почти ги бе похлупила с дланите си… Не си направихме труда да възразим - едва ли щеше на зряла възраст да възприеме принципите на хигиена. Всичките изброени примери ме карат да се замисля дали действително работната ръка в САЩ е скъпа. Работодател, плащащ скъпо за труд, няма да търпи служители с куцаща квалификация и разпиляна ефикасност. А че служителите, с чиито грешки си губя времето, изобщо не възнамеряват да запушват квалификационните дупки, довели до грешките и влачещи срамни поправки и извинения - това е очевадно. Защото подобни дупки, незапушени, съществуват от години. И нежеланието за само-подобрение - или апатията към подобни провали - е ключов симптом на не скъпа, а на твърде евтина, зле-платена работна ръка. Което води към логичния контра-въпрос: Възможно ли е трудът в САЩ да е толкова ЕВТИН, че ВЪПРЕКИ подбиваната трудова производителност от неквалифицирани и неефикасни служители, заради мащабността в американската икономика работодателите пак да са на печалба? Този въпрос вече дава "неправилен" отенък на тази статия, под сянката на планините от анкети и проучвания и статистики, тръбящи колко стремоглаво расте цената на труда в САЩ. Значи не е зле да спра и мълчаливо да си зачовъркам математиката. Да си изчислявам, примерно, какво представлява за тази година 3.9% увеличение в заплащането на работещите в Боинг - спрямо увеличението от 251% в заплащането на тяхния президент, г. Фил Кондит… Или да размишлявам над други подобни съотношения, на тема скъпата работна ръка в САЩ.

Ami i as vinagi sam se chudel kak taka v USA advokati, lekari i ikonomisti vzimat tonove pari? Vsichki tezi profesii sa v neproizvodstvenata sfera i se izdurjat ot tezi koito rabotjat v proizvodstvoto, znachi pechalbite v industriata sa ogromni. Na fona na opisvanata pulna nekompetentnost vuv finansovata i drugi sferi, logichno e da se predpologi che podobna nekompetentnost sashtestvuva i v industriata. E kak togava USA prodalgavat da proizvegda kachestvena produkcia? Oshte, ponege USA njama dostatuchno kvalificirani kadri i privlicha chujdenci koito da rabojat za malko pari i da vurshat mnogo rabota, ami kakvo pravjat togava samite amerikanci? To ne moge vseki da e lekar, ikonomist ili advokat. Darjavata plashta li im socialni pomoshti postojanno ili samo za opredelen period ot vreme?

Мащабността на САЩ помага на предприятие да е печелившо ВЪПРЕКИ ниска трудова производителност. Собственик на кафене в България би банкрутирал ако поради некомпетентни служители (складовици, продавачки, счетоводители) печалбата от човеко-час труд е, примерно, 1 лев. Защото българският собственик печели от хора, броени с 10 на нулева степен. Сега, неговият американски колега лесно може да мине даже с 0.5 лева печалба на човеко-час. Ако печели от хора, броени с 10 на първа степен. Подобен аргумент може да се направи не само за броя хора, но и за обема на продажби. Върховният пример са бюфетите за ЗВЕРО-ПОДОБНА консумация в Лас Вегас. Цени практически с центове над стойност на консумативи и труд и съоръжения. Обаче тези центове, умножени по хиляди посетители НА ДЕН (за типичния бюфет) - ето ти сериозна печалба. Която може да храни поне няколко връзкара в началничеството. И пак да има печалба за акционерите. Защо въпреки ниската работна квалификация САЩ произвеждат качество? Първо, водещите американски деловоди си разбират от занаята, и фокусират усилията към "качество" в основни производства, от обществена решителност. Малко американци ще захленчат от ниското качество на снимките в Хърст Замък. Но ще вдигнат вой от ниско качество в леките коли! Освен това, САЩ имат обществен опит с прилагане на ниско-квалифициран труд в качество-изискващи процеси. Като започнем от прилагането на робския труд, който даже за времето си е бил епитом на ниска квалификация. После на имигрантски труд. Примерно, Хенри Форд е организирал курсове по английски за работниците си. Защото значителен процент от тях са били имигранти. По принцип повечето Форд работници са били с твърде ограничени квалификаций. По германски стандарти, да кажем, не биха се добрали даже до чирачество! Обаче Форд думка Модел Т, та рита задниците на цялата автомобилна промишленост в СВЕТА, поне за няколко години. С работници, които по приложна грамотност (те са си били грамотни на тяхните езици - но не и на езика в работата им!) са били... неграмотни. Американското производство е положено върху разформировка на производствените процеси за изпълнение от неквалифициран труд. Хората по възловите точки, именно разформироващи процесите в стъпки, изпълняеми даже от неграмотни работници, са ВЪРЛО квалифицирани. Това са броени човека, в дадено предприятие. Примерно в аеро-космическата промишленост това са аналитичните инжинери. Които хич не са равни (в положение или заплата) на обикновените инжинери - за които всеки чува и знае. Същото е в другите промишлености. Това води до интересни наблюдения, примерно от български инжинери, посетили САЩ фирми. Американски аналитичен инжинер е минавал покрай чертожен курс в образованието си - и не разбира от чертежни стандарти и подобни. Също е минавал покрай изчислително програмиране в по-низшите езици (т.е. по-близко до машината от колкото до човека). Примерно в моето образование по Ла Гранж-иева динамика ние формулирахме решенията на задачите. Решавахме няколко, за добиване на усет. Но подробните решения, с програмиране и прочие, не ни вълнуваха. Тези подробности са работата на нашите (евентуални) подчинени - чието образование включва и зверско наблягане на разни програмиращи езици, и бъзикане по изчислителни системи. Но тези хора, учейки зверското програмиране, НЕ добиват аналитичната перспектива, нужна за интелектуалното оформление и после разформиране на инжинерни и производствени процеси. Обаче за българските наблюдатели, аналитичните инжинери са... некомпетентни. Което е вярно - ако компетентността се мери със знания в стандартните размери на листа на чертеж, или в знания по най-новата изчислителна установка. На практика, САЩ са съумяли да постигнат едно МНОГО високо ниво в разделението на труда. Лошото е, че това разделение на труда подсъзнателно води към разделение даже в началното и средното образование. И после в подсъзнателно разделение в пазарните механизми, определящи съотношенията работа/заплащане. Което разделение неминуемо ще се пренесе от пазарните механизми в законодателните и съдебните. И ще заприличаме на Римската Империя. Това води към болния въпрос защо работници, с десетки хиляди долара заплата, получават годишно увеличение от единични проценти, а началствата, с милиони долара заплата, получават годишно увеличение от стотици проценти. Подобно обществено разслоение не може да продължава безконечно. Независимо колко 7-цифрениците (юнаците със 7-цифрови заплати) и "управителските консултанти" (практически децата на 7-цифрениците, "уредени" да кютат на топло място до като заместят тате или вуйчо или чичо...) тръбят за скъпата работна ръка в САЩ. Относно "недостига" на квалифицирана работна ръка: не разбирам аз от тези работи. Програмистите са, в моя служебен опит, поддръжен личен състав. Нещо като метачи, шофьори, водопроводчици, електричари. Джентълмените по изчислителните системи също са поддръжен личен състав - макар на по-високо ниво от изброените позиций. Над тях са джентълмените по сигнална/датна преработка (върху платформи, доставени и задействани от поддръжния личен състав). Над сигналната/датна преработка са джентълмените по производствено инжинерство. И чак после сме ние с моите колеги. Над нас са вече програмните юнаци, които контролират счетоводните параметри. Та аз все още не мога да разбера какъв е този недостиг в поддръжния личен състав! Егати квалификацийте, егати чудото! На политическа игра ми мирише. САЩ прикоткват няколко човека от страна Хикс да дойдат да са метачи или водопроводчици (извинете, програмисти) - и хем обществото не забелязва присъствието им - и не се разбунва ксенофобията, хем останалите хора в страна Хикс имат пример, и стимул, да напускат страната си вместо да се опитат да я спретнат в нормален вид. Много силна игра! За САЩ. Разстройва икономическата конкуренция. Измисленият недостиг на програмисти и изчислителни кадри. А да спирам, че пак излях велика реч! Да си жив и здрав! Евала на въпроса! Дано съм успял да ти дам поне частичен отговор!

Blagodarja za otgovora, dosta e izcherpatelen :). Edinstveno nejasno ostana kakvo e pologenieto s bezraboticata, kakvo raboti i raboti li srednia amerikanec? Sushto taka mnogo me zaintriguva razdelenieto v ingenernia personal koeto opisvash. I as, kato budesht ingener, sam silno zainteresovan :). V kakva nasoka trjabva da nablegna v samoobrazovanieto si za da moga da se kotiram kato po visokokvalificiran (razbirai po dobre platen :)) ) kadur na pazara na truda na zapad? Zashtoto spored men istinskoto obrazovanie zapochva sled kato si vzemesh diplomata za vishe. Struva li si da pravi chovek Ph. D, reflektira li tova varhu zaplatata? Priznava li se Ph. D. praveno v Germania primerno?

Специфично в САЩ, образованието е капитало-вложение. Удачно направено и приложено, даже да е малко, става печелившо. Трудно е да обобщавам повече. Заплатата на пълен професор във висш университет е между Д100 000 и Д150 000 - в научните отдели. В същото време, пълни професори в не-научните отдели (история, литература, психология, политика) я дръпнат до Д40 000, я не! Пример. Говориш за докторат. Хубаво е. Ще ти отвори врата към преподавателска позиция в университет. Ще те постави всред образовани хора. Но не ти гарантира доход над този на автомобилен бояджия, или механик, или водопроводчик, или друг занаятчия. Особено ако този занаятчия си има негова фирма - и е своеобразен капиталист, а ти си на заплата - и някой друг решава колко и как да ти плаща. Единственото предимство на образованието в САЩ е обществената среда, в която ще живееш. Тя определя живота ти. Като започнеш от търсене и намиране на съпруга, после с отглеждане на деца, и без край. Образовани хора, като цяло, са повече в контрол на живота си, повече умеят да се радват на живота, и са по-щастливи. Общо статистически. Образованите хора НЕ СА по-богати! Някои са, примерно юнаците на върха на някоя корпорация, джобещи милиони, но зад всеки от тях има плеяда от други вишисти, тънещи в неизвестност, с ТВЪРДЕ ограничени заплатици... Докторат ще ти повдигне квалификацийте. Ако си намериш работа, тя ще е сравнително добре платена. За работник, чието заплащане се определя от друг. Но докторатът пък те прави по-тясно специализиран - вероятността да намериш работа точно в тази специалност е съответно намалена. Това пък е риск. Друго наблюдение, което редовно го обсъждаме с колеги, е че образованието колкото е по-високо, толкова е по-трудно приложимо в пряка (парично-възвръщаща се) форма, и толкова по-трудно е да позволи създаване на самостоятелна фирма. Един вид, колкото си по-образован, по-закрепостен си в служба на някой друг. Това закрепостяване дава известно спокойствие, и позволява удобен и щастлив семеен живот. Но ГАРАНТИРА, че високо-образовани хора няма да бъдат богати, и няма да могат от експлоатирани да станат експлоататори; един вид, те самите да си определят заплатите и да режат от чужди заплати че да подплащат своите. Изчислителната промишленост е знаменателен пример с това, че е нова - и хората още си спомнят за образованието на нейните основатели. Гейтс се отказва от Харвард - и не завършва. Возниак завърши ГОДИНИ след като стана мулти-милионер. (Човекът не искаше да се унижава с диплома, подарявана на слава - както щеше да стане ако бе до-следвал с истинското си име. Позволиха му да до-следва под друго име, да се намали вероятността професор да му даде субективно-висока оценка без покритие. Шапка му свалям на Вознияк!) И другите светила - те също били следвали-недоследвали. Виж, те после са си назначили експерти с докторати и какво ли не - обаче ха досети се кой чии началник е, и кой кому определя заплатата, и кой става милионер, и кой се стиска на фиксиран доход! Та значи, не мога нищо конкретно да ти кажа. Шарен свят, това е САЩ. Пак да повторя - зависи какво цениш. Аз като имигрант се намъчих на самотия. За мен най-важното нещо стана семейството. И буквално си рязах кариери и други "пътеки към успех", че да имам сносен семеен живот и възможност да се радвам на децата ни. Няма да съм богат. Но живея удобно и добре. И съм виждал как пилците се броят на есен, в смисъл че моят човешки "успех" ще се мери с децата ни. Знаеш ли колко родители, натягали се по кариери и обществени висини, обричат децата си на хулиганизъм и наркотици и обществено унищожение? Язък им за "успехите". Но това е моя избор. Ако си пешкин момче, кеф ти да избираш другояче. И друго нещо. Ако те бива в това което правиш - ако ще докторат по кенефология да получиш - и с това ще намериш щастие. Съпругата ми човърка (като хоби, само дето разноските по него хич не са хоби) модна замисъл. И среща такива учудващи хора. Има едно бабе - цял живот е правела шапки! Ама какви шапки! Ще кажеш, егати образованието, хем висше! Шапкарка. Да, но бабето си разбира от шапки, душа влага в тях, и се е прочула чак из Холивуд. Тя е експертЪТ по шапки там. Има конкуренция - от експертЪТ в Англия. И това са, двамата шапкари в света. Една друга лелка учила за облекло в историята. Ха де де? И тя душа влага в професията си; разбира много, жената. Прочула се е, чак до Смитсониан Музея, защото е експертка по историческо дамско облекло. Тя и шепа други, за цяли САЩ. Едно друго бабе, преподавателка в малък колеж. Никой не го знае, колежа. Но френският производител (най-големият в света) на модно-специфични тъкани редовно я кани, при годишните изложения в Беверли Хълмове. Съпругата ми - и тя там, като студентка на бабето. Модната атмосфера завинтена с безплатни хайвери и френски вина и хахо-хихо. Е, бабето и студентките й дошли с раздрънкано рейсче от колежа, а другите посетители - с Ролс-Ройси. Но ако САЩ Отдел на Търговията опре до съдебно дело по тъкани - досети се кой викат за експерт свидетел? Бабето. Което иначе се вози с Бюик. (Това Бюикът за САЩ, поне за западните щати, носи интересно класово и обществено изявление, но друг път.) Всичките гореописани хора са образовани. Не са богати. Но живеят удобно. И оставят на децата си богатство, което не се мери в пари. Не МОЖЕ да се мери в пари. Но се мери в задоволство от това, че създаваш нещо по-трайно от парите. Та блъскай образованието, и да не ти пука! Ако те бива в каквото учиш - ще си намериш щастието. Може би не пари. Но щастие - почти сигурно.

Много си готин в обясненията и много добре те разбирам. Дано и другите да те разберат така добре, макар и да се съмнявам. Съмнявам се не в капацитета на тези други да разбират а в това, че трябва да си бил в средата за да имаш що-годе някаква представа. Много често хората гонят парите, мислейки си че гонят щастието. Един път като ги стигнат виждат че "ни е то то", както се изразяваше един колега сърбин. Това не се отнася за всички. Някои хора постигайки богатство, си постигат и щастието. Евала им! Но други, постигайки парите, установяват че са си останали толкова душевно бедни и физически самотни, колкото преди да бяха почнали паричната гонитба. "Аз като имигрант се намъчих на самотия." Едва ли има човек който да те разбере по-добре от мене. Не че не сме се събирали и не сме правили купони и то скъпи купони. Например, за купона който организирах в един скъп хотел в Хюстън за десетина приятели по случай основаването на собствената ми компания, излезе $12,000. Много ни беше хубаво и весело, но един път като се разотидохме и влезнах в Линколна си да потегля към къщи, влезнах в САМОТАТА! Знам какво ще си помислят доста от младежите четейки тези редове. "Дай ми един Линколн и ме остави сам." И аз съм си мислил така на времето. Пожелавам на всеки да сбъдне мечтите си и след това сам да реши за себе си дали това е което е искал. Та, живея си сега в България с хора и приятели около мен и ми е хубаво. Нищо че по улицата ни има дупки. Това не ми е токлова важно. Душата ми е запълнена, това е важното. Има и още нещо което ми се иска да поясня. Тръгнеш ли да гониш парите, нямаш време за друго. Трябва да избираш - или парите, или семейството. И двете са еднакво "трудоемки". Обърнеш ли внимание само на едното, губиш другото. Речеш ли да обрънеш внимание и на двете едновременно, нито едното, нито другото върви както трябва. FonManiac, умно момче си и ще се справиш. Дори и да направиш някоя и друга грешна стъпка, няма страшно. Имаш много време пред теб!

Blagodarja za savetite i mneniata, naistina. Naposleduk, moge bi tova e normalna stupka v razvitieto na vseki, zapochnah da se zamisljam po dalboko varhu njakoi obshti vaprosi, ot roda na "Kakvo e givota", "Kak trjabva da se izjivee", "Kakvo mu trjabva na chovek za da e shtastliv" i podobni. V momenta sam glavno na etapa sabirane na informacia ot drugi :), no imam i njakakva pozicia - moge bi vremenna. Ta, shto se otnasja do "Parite ne sa garancia za shtastie" - napulno sam saglasen. Osnovnoto koeto mu trjabva na edin mug za da moge da bude istinski shtastliv, e jena s kojato da se razbira i kojato da obicha. Da ima priateli i sreda ot hora koito misljat i chuvstvat neshtata kato nego. Da poluchava priznanie i ocenka za tova koeto vurshi. Edin po vuzrasten moi poznat tvardi, che rabotata e bojie nakazanie, i za nego nedelima chast ot shtastieto e da si milioner za da ne si zadalgen da rabotish. Moeto mnenie e che e dostatuchno da izpitvash udovolstvie ot rabotata, a parite koito ti plashtat za tova udovolstvie sa dostatuchno za da ne se chuvstvash 2ra klasa chovek. Njamam njakakvi kopneji za mnogo pari, nito mechtaja za hubavi koli i golemi kushti. Moge bi samo edin hubav komputar :). Druga rabota e veche ako navlezem po dalboko v neshtata i namesim religiata, ili tursene na absolutnata istina za givota. Vse oshte sam dalech ot tozi etap :). Shtastliv si kogato njakoi den varvish po ulicata i izvednug te obzeme bezprichinna radost, i si pomislish kolko hubavo e da si giv, da dishash i da se radvash na slunceto, na nebeto. Za chovek e nai trudno da postigne razbiratelstvo sus sebe si. Njama li go kolebanieto, samnenieto, obajdaneto na savestta, togava mogesh da si shtastliv. Ami tova sa njakoi ot izvodite do koito sam stignal zasega, shte se radvam na vashia komentar (Sv. Skromni i Optimist).

" V givota se stremiah da subiram vsicko pologitelno,koeto me zaobikaliashe,no vsushtnost bideiki chovek sus svobodna volia biah nai dobria ucenik na samia sebe si !" J.Kazanova 1) Za Sv. Skromni-mi radvam se za tebe chovece(ako tova voubshte te kusae de),samo ce ot dulgite(bih kazal ne loshi pisania) dolaviam otnovo niakakva doza samota ili tursene na put za nespodelenoto v teb,kakto se vigda ne e malko. No pak ti kazvam radvam se ce se cuvstvash satisfied ot givota si tova e po vagno.(spored men) 2)Za optimist- mi az sushto priemam sus sumnenie tova,koeto si napisil po-gore i to ne zashtoto se sumniavam v kapaciteta ti,a da kagem ce "istinata" podlogene na sumnenie stava "po-silna" sled kato sumnenieto bude oboreno.Az sum si takuv prost/lakonicen i sumnitelen. Pishesh ce si se vurnal obratno v BG,mi sigurno e vagno koi ot kakvo e biagal kogato e trugnal navun.Az primerno biagah ot prostotiata,i za sugalenie mai pone dokato sum giv ne-vigdam kak tia shte se pretopi. V nedalecnoto minalo kogato vse oshte biah student v bg i hodehme (dosta riadko) po diskoteki s priatelite mi(tesen krug otbrani hora,kato kazvam otbrani eto krirerii,: / mi hich da ne e polovinata ot nas sa v kataloga na otlicnicite na Instituta(otnositelno e no e neshto) / sredno vseki edin ot nas govoreshe po dva chugdi ezika oshte v BG(obiknovenno English and Russian) / za poveceto ot nas sporta beshe kato religia(za men licno v po malka stepen e vse oshte validno) > Vnedalecnoto minalo kagato vse oshte biah student i hodehme (riadko) po diskoteki i okolo dvanaiset pocneha kiucecite nie se lovehme v krug i peehme na visok glas Bulgarski pesni,sbivalisme se suhto,(sega kato si pomislia ,blagodaria na Boga ce niakude ne sa ni zastreliali.) Mi na skoro cetoh niakude iz forumite,mislia ce beshe v www.search.bg Ce vidish li kiuceka bil v kruvta na bulgarina,mi mai e taka iaz ot tova biagam,shtoto toia kiuchek nosi v sebe si dushevnostta koiato pokusno prerastva v tazi zverska bezotgovornost i nemurlivshtina koiato zari dnes v BG.I to da beshe samo kuiceka............... Mi aide giveete i ste giveli na zapad,az sushto samo ce tuk "tupia" covek(pone kudeto az giveia) ne e prost. Primer: Toest kato si vadish karta za studentsko namalenie v BG ti iskat uverenie ot Instituta(koeto struva pari a namen mi triabvaha 5 uverenia) i az si go kserokopirah ,sled koeto v Okrugnia sud mu napravih notarialna zaverka/shtoto bese po-evtina ot uverenieto.I skandala s idiotkata na kasata beshe za tova ce tia ne-poznavala notariusa.....................................................................Samo ce v bg niama pravilo 96 i preprashtane do "po-vishi "instancii,Pena koli....................................................................... Ha sus zdrave pa i pari da vi se namirat. P.S. FonManiac "Do your best and leave the rest it may all come right some day or night!"

На прав път си. Останалото е въпрос на време.

FonManiac, парите не са ДОСТАТЪЧНО, но са НЕОБХОДИМО условие за щастие. За жените - винаги имай едно на ум. Все пак Адам е бил изгонен от рая заради Ева. А зя приятелите - някой беше казал: "Боже, пази ме от приятели. От враговете си се пазя сам!" Бъди щастлив!