За да се оправи България, безработните трябва да станат най-малко 700 000. Това не го е казал губителят на семейните бюджети и финансовият змей Муравей. Това не го е казал и жестокосърдечният монетарист и враг на работническата класа Иван Костов. Това не го е казал и някой от шефовете на Международния валутен фонд, чиято международна задача е, разбира се, да умори от глад нашия народ, за да могат свободно да се вихрят коварните западни капиталисти. Това не го е казал и някой работодател, който само си гледа печалбата. Тъкмо обратното, в този смисъл се изказа отявленият синдикалист, приятелят на семейните бюджети, добросърдечният защитник на бедните, приятелят на работническата класа и народният трибун Константин Тренчев. И се оказа, че е абсолютно точен в цифрите. Безработните в България наистина станаха към 700 хиляди. Разминаването е само в годините. Защото Тренчев направи това изявление преди десет години. Въобще разминаването с годините се превърна в основен икономически проблем на страната ни. Защото това, което става сега, трябваше да стане преди десет години. Още тогава трябваше да се закрият губещите предприятия. Още тогава трябваше да се приватизира и да се търсят инвестиции. Още тогава трябваше да заявим желанието си да влезем в НАТО и Европа. Още тогава трябваше да се въведат здравните и пенсионните осигуровки. Още тогава трябваше да се въведе строга данъчна система. Още тогава трябваше да се свърши това, което политиците тайно наричат помежду си „мръсна работа", за да се наредим и ние сред отличниците. Мръсна, защото всяка партия, която се заеме с нея, щеше да се сблъска с огромното обществено недоволство и да загуби властта. А другите щяха да влязат в нея на метено. Само че другите бяха много нетърпеливи и жадни за власт. Тренчев бе нетърпелив да сваля Луканов. Депесарите и социалистите не се стърпяха и свалиха Филип Димитров. Добре, дойдоха на власт, но не само не свършиха мръсната работа, а и никаква работа не свършиха. Уплашиха се. Защото поеха управлението с невъзможните си или направо глупави алтернативи. Защо да се обвързваме с МВФ, той ще ни умори от глад. Защо да закриваме чудесните си предприятия, по-добре е да ги залеем с пари от бюджета и с кредити от частни банки и те чудеса ще направят. По-добре да се пазим от чуждите инвеститори, защото ще ни заробят. По-сигурно е да си стоим неутрални и да не влизаме в НАТО. То е хубаво да тръгнем към Европа, ама какво ще каже Русия, нали имаме пазари там… И Беров бе запомнен главно с безхаберието си. Виденовата история пък беше още по-жалка. Единственото, което се осмели да направи, е да състави списък на предприятията в изолация. Хем нищо не свърши, хем пак пак падна от власт. Филип Димитров поне започна приватизацията и връщането на земята. Така че истинските, неразбрани и неприемани дори след десет години лутане реформи трябваше да ги свърши Костов и подкрепящото го мнозинство в парламента. И той свърши мръсната работа. Пое и поема огромното обществено недоволство, заедно с подкрепящите го партии. А всички останали бързат да се пишат опозиция и се готвят да влязат в управлението на бели коне. И да се настанят във властта на метено. Защото реформите вече дават резултати, вече за пръв път от много години насам се наблюдава истински растеж на брутния вътрешен продукт, а не измислен като при Виденов. Този растеж ще се почуства от хората едва след две-три години, разбира се. Точно когато днешните опозиционери смятат, че ще дойдат на власт. Ех, че хубаво се нареждат за тях нещата. Има само един-два малки проблема. Няма вече бели коне. Почерняха от калта, с която самите те опръскаха всичко наоколо си. А освен това за десет години глупавите алтернативи и демагогски обещания се изчерпаха. Могат да се измислят само още по-глупави и още по-демагогски. Като например да се увеличат заплатите, като започнат да се печатат пари и се отприщи инфлацията. Или пък като се излезе от борда. Или пък като се построи АЕЦ „Белене". А публиката за тях се изчерпа май. Съвсем пък ще се объркат сметките на опозиционерите, ако днешните властници наистина намерят работа за двеста хиляди души. Може би пък това не е толкова невероятно. Костов доказа, поне досега, че не дрънка празни приказки.

tova e kartinkata no mnogo hora predpochitat da gledat prez ochilata na chernogledstvoto...koeto e nai bezpolezno v momenta ...pozitivizma ne e oshte cherta na raboteshtia chovek... ...ima samo biagstvo ot problemite...

i goliamoto biagane ot BG prodalgava......izglegda vsichki tia mladi hora sa chernogledci...ili ne razbirat reformite....

Същите тези млади хора бягат на поразия и от Полша, Чехия и Унгария, а там политическите порядки са доста по-цивилизовани от нашенските. За стандарта на живот да не говорим. Помисли какво щеше да стане, ако Берлин не беше преграден със стена, а българите можеха свободно да пътуват по света след 1944 г. Тогава тук щяха да останат само партийните секретари и строителите на зрял социализъм. Ако случайно не си запознат, италианци, белгийци, та дори германци гледат да се спасят към Северна Америка.

Джордж Уелс е писал размишления относно връзката между възгледи и класата на човека, държащ възгледите. Спомням си, че една от неговите точки беше погледа към правителството. Бедните хора го гледат като източник на помощ. (Дали този източник им дава "дължимото" - това е друг въпрос.) Селските стопани го гледат като доставчик на пазарно равновесие и на крупни продукти като напоителни системи и подобни. (От ново, дали доставчикът дава "дължимото" - и това е друг въпрос.) Но и бедни, и селски стопани не мислят да махат правителството; и двете класи имат нужда от него. Работническата класа гледа на правителството като на последен защитник от издевателствата на богатите - и колкото и да е критично настроено към него, все пак приема го за нужно. Богатите също искат правителството - защото то е тяхното средство за поддържане на тяхната власт - и от там богатство. Единствените, които най не желаят правителството, и са пълни с най-язвителна критика към него, са... интелектуалците. Които са в сблъсък, бил той културен или икономически, с другите изброени класи. Защото именно интелектуалците живеят в някакъв изкуствен свят, създаден от паричния или трудовия капитал на другите класи, и хем се виждат по-висши от тях, хем редовно изпадат до ежедневната нужда от тях. Уелс също пишеше как можеш да различиш, по начина на отношение към проблеми, различните класи. Помня, че управляващите, по възпитание, школовка, и навик, говорят за какво ще може да се направи. Управляваните пък говорят за какво е можело да бъде. Та тези размишления на Уелс ги учихме в университета в курс по литература. И ги прилагахме към анализи на изказвания на тогавашни американци от тогавашната преса. И всичко излизаше доста точно. Тези дни като чета мненията на хората за България, и като чувам данните от роднините на моята съпруга, и те в България - и току си помисля за размишленията на Уелс. Всичките мнения са от типа какво е можело да бъде... И ужасяващо висок процент от тях съдържащи, по виждането на Уелс, симптоми от мисловността на интелектуалци. И от там се чудя как може една страна да съществува, след като такава огромна част от нейното население са интелектуалци. Кой ги храни тези хора? Кой им строи жилища? Кой им прокарва вода и ток и пътища? Кой произвежда за тяхното съществуване? Това без наличието на мненията, от ново по виждането на Уелс, които биха изявили съществуването на управляваща класа. Значи, може ли една страна да съществува без хора, които да имат мирогледа на управляваща класа? Кой води страната? Кой подсигурява на жителите на тази страна икономическите и правни механизми, чрез които те да могат да изхранват огромната маса интелектуалци? И от горните размишления и зачудвания така се обърквам, че излизам на двора и хващам помпата да пръскам растенията срещу листните въшки и бяли мухи. Пък съпругата да бере гайлето на роднините си...

fff

';;

ccc

kl;k

"И от горните размишления и зачудвания така се обърквам, че ..." Правилни са ти размишленията. Объркването идва от невярната информация в клубовете. Не е чак толкова лошо за всички, колкото изглежда от оплакванията тук. Една част от хората изнемогват, но друга - живот си живеят. А и тези които изнемогват не са толкова зле колкото наистина изнемогващите в САЩ. Изнемогват, но по-голямата част от изнемогващите притежават изплатен апартамент. По-малка част от тях притежават и апартамент и кола. Ако речеш да му кажеш че колата не му трябва, ще ти извади очите. Напоследък (в последните шест-седем години) хиляди нови апартаменти бяха построени и закупени, само в София, да не кажа десетки хиляди. За останалата част от страната не знам, но като мина през по-голям град и там се забелязва значително ново строителство. Закупуването на апартаменти тук не става както в Америка - със заем. Купуването става в брой! Купуването на коли - също. Е, как става тая работа ако всички са толкова зле колкото изглежда от написаното в клубовете? Интелектуалци има много. Учили хората на времето! И те не знаят защо, ама учили. Голяма част от тях не тежат на бюджета с тяхната интелектуалщина. Отдавна са без работата за която са учили и са се преквалифицирали в друго. Имам двама приятели инженери. Отдавна не работят в проектантската организация където са работили преди. Двамата са си сформили компания и работят по поддръжката на електрическите съоръжения на същите тези компании за които са разработвали проекти на времето. Работят когато ги извикат. Изкарват значително повече пари от преди и са сравнително заети. За същата работа навремето е имало десетки щатни длъжности заемани от слабо заети хора. Имам друг приятел, старши научен сътрудник, инженер. Съкратиха го преди пет години. Сам е. От тристайния си апартамент в центъра, даде две от стаите си под наем и от това се препитава. В началото използваше собствената си кола за такси, но после му се видя много работа. Не си заслужавало. Работа не си търси. Иначе е пръв където има митинг и е много недоволен. Цялата тази държава и народ е една пълна обърканост, която според мен видимо се оправя. Понеже пътувам доста навсякъде, мога да кажа че шосетата ни не са това което бяха преди пет-шест години. В много по-добър вид са и още се работи по тях мащабно. Стават по европейски образец. Миналата седмица си поднових международния паспорт а стария зелен - подмених с новият формат лична карта. Платих си и след четири дни си взех новите документи без никакво разтакаване. В Щатите, когато се е налагало да си подменям паспорта, винаги е отнемало по-дълго време. Вчера отидох да си подменя номерата на колата. Това пък стана за половин час включително работата по подменянето на номерата. Номерата могат да бъдат подменяни на десетки автомобили едновременно. По това време бяхме само пет. Сега съм с нови номера по европейски образец. Отидох до гишето да си подменя и шофьорската книжка с такава от новият образец. Имаше трима души пред мен. Изчаках петнадесет минути. Новата ми шофьорска книжка ще бъде готова в петък (за четири дни). Аз съм чакал за цолови номера в Германия на времето. Отне ми цялата сутрин от осем до два часът, чакайки на три опашки. Цялата бъркотия и оплаквания около новите международни паспорти идва от там, че тези които използват най-евтината услуга трябва да чакат между един и два месеца. Предполага се че паспортите не им трябват в по-къс срок. Те обаче, още не минала третата седмица започват да проверяват по три пъти в седмицата дали им е дошъл паспорта, негодуват, роптаят, ругаят тази загубена държава, без да видят че загубените са те самите. Като са ти дали срок между един и два месеца, ела след два месеца и половина и си вземи паспорта от първия път. А забележете ако платите за най-скъпата услуга, паспорта ви става за един ден. Ами това и в Америка го няма. Та, направете си заключението сами.