Имам нужда да споделя с вас нещо. Имам приятел от половин година - страхотен, умен, красив, обичам го и той мен. Дотук добре! Обаче... Той иска да живеем заедно. Досега живеехме самостоятелно - както аз, така и той. Е, бяхме непрекъснато заедно, но все пак, знаете, приятно е усещането, че ако нещо се случи, не си зависим от никого. За мен това чувство - СВОБОДА, ИЛИ КАКТО ИСКАТЕ ТАМ ГО НАРЕЧЕТЕ - е много важно. От друга страна обаче, много обичам приятеля си и наистина ми се ще да живея с него, но ме е страх, че ако се почувствам като в клетка, ще изкрейзя и всичко ще отиде по дяволите, а и трябва да отида в неговия апартамент, нали разбирате... Но пък ме е страх също да не го загубя, ако откажа да живея с него и той не успее да ме разбере правилно... Кажете ми мнението си - променят ли се нещата в една двойка, когато хората живеят заедно и споделят всичко - от прането и мръсните чинии до сутрешното кафе и порното късно вечер :-))) , дали е възможно любовта да си остане същата при съвместно съжителство и как, вие успявате ли, какво ще ме посъветвате. Отчаяна съм, не знам какво да правя...

Но не е задължително да е към лошо. Само че не знам как ще се справиш при положение, че имаш толкова колебания. В началото е доста трудно - мъжете трябва да се възпитават, например, че пола ти не те задължава да миеш чиниите всеки ден :))) Ние бяхме адски убедени, че искаме да се съберем и въпреки това няколко месеца имахме проблеми на приспособяването. Обаче после е тооооолкова хубаво! :)) За доказателство ще ти кажа, че вече сме женени и чакаме бебенце :))) Така че - УСПЕХ :)

Дали обаче формулата винаги работи?! Кой знае?! А иначе се радвам за вас, макар че мен ме плаши и при нас да не стане чак тооооолкова хубаво! :-)))))))

Промяна има- безспорно! Ако всичко между вас е истинско- ще ви бъде и хубаво, само не оставяйте "огъня да загасне" ;)

В началото беше хубаво...,но после започнах да полудявам от това еднообразие работа-в къщи.Някакси се превърнахме в редово семейство,а толкова много се стремя да избягам от това... Но пък от друга страна си заслужава,защото решаваш дали ще можеш да се "понасяш" с този човек. На мен проблемът ми е,че обожавам чувството СВОБОДА (не го приравнявам на изневяра).

Неее, разбира се, че не винаги работи. Имам приятели, които не издържаха на промяната. Според мен важно е да има сходство на характерите и добра воля (т.е. като се скарате за нещо да не оставте скарани 1 седмица, а да се разберете веднага). Иначе не се плаши от хубавото - с него лесно се свиква :))))

Абе сигурно ще се пробвам, а пък се надявам да не е чак толкова фатално, дори и да не се получи. А за хубавото ще гледам да почакам! :-)) Мерси!

Интересно повече мъжете държат на свободата си...твоя що толкова държи да си удари балтията? И аз бях като тебе но човек и добре да живе се жени .... От начало няма да забележиш голяма разлика но ...... Абе ще отвориш нова страница в живота си а тя си има и хубавите неща

Знаеш ли, може един ден ще се събудиш след 2 години съвместен живот и да проумееш, че от 24 месеца си мъртва. Поне на мен така ми се случи. За съжаление в един момент всичко опира до мръсните чорапи и до късмета. А късмета Hunny - Bunny е относителна величина. Пожелавам ти целия късмет на света!

Мерси много, дано да е така. Желая го и на теб, който и да си... :-))