Тук в САЩ е много модерно да се процентизира. Примерно, да отдаваш 105% на работата си, или като купиш кола, да получиш 200% за цената, или да подкрепяш нещо с над няколко-стотин процента от силите ти.... Като процентизацията достига до националността и патриотизма. На фона на американското патриотично процентизиране, разните европейски националисти като Хайде и Льо Пен и подобни просто трева пасат! Примерно, Хайдер кога е имал националното съзнание, демек патриотъзма, да се процентизира като 100% австриец? Което може да звучи грандиозно, 100%, за Европа, но за САЩ си е жалко. Ние сме от 100% на горе. Защото ако Хайдер се процентизира на 100% австриец, даже моят роден брат, роден и раснал до 4-годишна възраст в България, се процентизира на 105% американец. Това е защото брат ми е скромен, на мен прилича. Иначе неговите колеги се процентизират на 110% американци. Изобщо може да се каже, че за висотата на националното чуство в САЩ и за американския патриотизъм всичко от 100% на долу си е чиста обществена отрепка! Примерно човек другояче възприема процентизацията когато чуе как някой дарява на неговата църква (или синагога) "поне 110%". Мормоните спокойно могат да се пишат даряващи "поне 115%". А свещениците пък ведро ни уверяват как "поне 120%" от ресурсите на тяхната църква биват насочвани към някоя човеко-любива кауза. Аз лично още не знам как да се процентизирам. Може би защото съм скромен, пък и загрижен за чуствата на другите около мен. Примерно, ако се процентизирам 121% американец, ще обидя българските ми роднини, заради които ще се нуждая от поне 122% българщина. Но защо да плачат моите танзанийски съграждани, че не съм поне 123% танзаниец, ако не по кръв, то по кръвно влечение към идеите за мъж с 300% семейство, разчленено на 100% старша съпруга и 200% от няколко младши съпруги... Значи, не мога да се процентизирам. Но ще се опитвам. Ако успея, ще бъда над 10 000% щастлив! А ако не успея? Олеле... Читателите сигурно ще ме разберат. Примерно, как може един българин да се носи като расов 100% мъж, ако не е поне 105% българин, и 110% съпруг, и не отдава 200% от себе си в служба на българския възход! Или една българка, която не е родила поне 110% от децата на съпруга си, и е обогатила българската нация с 500% от нейния майчински, съпружески, домакински, и граждански принос! От уважение към българските предци, които са ляли поне 200% от кръвта си за България. (Слагам 200% защото няма начин българските предци да са ляли повече кръв от американските, с тяхните 1000%. Ний тук 110%-ови американски патриоти ли сме, или какво?!) Което ме кара да се замисля, поне със 114% от моето любопитство: Вие как се процентизирате?

..

не знам, ние в България сме прости хора и тия неща с процентите много не ги разбираме. аз в училище съм учил други неща за процентите ама щом казваш.... нали ти казах- прост народ сме, добре че има такива като теб, които да ни отварят очите от време на време.

Това с процентите беше въпрос на време. Стана. Преди това беше степенуването на определения като "превъзходно" или "съвършено"... Учехме по литература че такива неща не биват степенувани. Какво може да по-съвършено от съвършеното? Примерно. Обаче за тези неща си има рекламни агенций... И тълпи от юнаци и юначкини с целодновното призвание да коват нови изрази с нови, по-усукани понятия... Това с процентите дълго време им взе, сравнително, защото те си нямаха хабер нито от процент, нито от математика, нито даже от езиковедство (което би им пояснило значението на про центум, даже ако в университета са дъвкали математика за литератори... Каквато има, да! В тези курсове не е разрешено да влизат хора с нормални познания, че току изкорубили статистическата курсова крива за отлична оценка.) Иначе 120% от всички нас 130%-ови американци 180% вярваме на процентизирането! Или поне се забавляваме. Знаеш ли колко е весело да чуеш някой, още не станал гражданин на САЩ, какво ти гражданин - една година няма тук! - и се описва като 200% американец по убеждения... Пък и току някой друг пресен имигрант го чуе, и го надцака с 300% подкрепа към нещо-си американско... Май процентизирането в патриотизма започна по времето на Рончо Реган. Той нали от няколкостотинов процента американски патриотизъм го направиха рицар на британската корона, Рицар на Банята с Лента и Жартиер, ако сме точни. За служба на британската корона. А той уж и американски президент бил, демек на независима от Нейно Британско Величество колония... 186% ги разбираме тези хватки, да...

Haresva mi tova s procentiziraneto. Naistina mi haresva :) AZ sam naprimer 180 % balgarin, 20 % americanec, 800 % specialist v oblasta na komputrite, 300 % biznesmen, 130 % saprug, 500 % basta, 400 % lubovnik, 350 % maniak, 80 % rabotliv, 250 % krasiv :)))))))) 400 % finansovo sastoianie :), imam 180 % avtomobil , 320 % mobilen telefon :)))) naistina mnogo interesno ako chovek e otkroven po teia procenti moze da se napravi dosta dobra harakteristika Ideiata e zestoka, neka vseki napravi podobna ocenka za sebe si, ako e vazmozno chestno Dori e dobra ideiata tova da e nova tema

Интересно, интересно - още една красива черта на Америка :))))) Лошото е, че и тука хората затъпяват като там и скоро почти всички ше стигнат нивото на журналистите с техните "цифри" и "100 + %". Скромни, светийо, искам да те питам нещо : на каква възраст отиде там, и ако е било след съзряването ти ( пубертета отшумява различно у различните люде ), къде ти харесват хората повече - тук или твоето тук ?

Хората на всякъде са практически еднакви. Има говеда. Повечето. Има и добри хора. Неколцина. Разликата между САЩ и България не е в хората, а в това колко лесно можеш да ги окачествиш - от далече и преди да си добил нова житейска датна точка, която - спрямо разпределението на човешката добродетел - е по-вероятно да е отрицателна... В България всички бяха (още са?) еднакви расово, етнически, религиозно, образователно (до гимназията), и прочие. В САЩ са НЕеднакви. И заради това в България като че ли е по-лесно да надушиш от далече и от безопасно разстояние кой е гад и кой е човек. В САЩ нещата са много по-сложни... Иначе в България съм живял до 14 годишна възраст. В Танзания до 18. И после в САЩ. Имам и почти година в (тогавашна) Западна Германия. Това ме прави 1234% културен мелез... Демек никакъв... Вече забелязвам, от две-три години, САЩ бабите и дядовци, англо-американците, много взеха да ми се усмихват и да се държат дружелюбно с мен... Смятат ме за "наш човек", барабар с моето "по шопски" "джулязно" говорене на български в семейството ми... То това вече е, такова, придържане към исторически и културни ценности... Такова придържане е върло-американска черта. Така сме го учили, да. Демек, аз с моето джулязно име Георги (само българските американци ме наричат Джордж!) и с моя български в моя личен живот съм вече 200% американски патриотин... Да, а бяха други времена... Имаше един баща, на чиято дъщеря бях написал любовно писмо... Момичето ми беше съвипускничка. Та баща й ходил до декана на университета, да се оплаква от тормоз над дъщеря му и да заплашва какво изключване ще ми уреди... Защото този баща беше... Досети се, от неговото уважение към американските свободи и равенства и права! Беше главният юрист на университета. Аз не знаех. Но бързо го научих... Та сега неговото поколения ми се усмихва... Американец ме произнася... А аз си мисля врачанските мисли за "партийно опрощаване". Че тя дали партията че ми прости - не знам, но Язека нема да й простим! Впрочем аз съм им простил... Защото, нали съм ръбест по тези въпроси, демек злопаметен, пък и помня като слон, знам че великият юрист ми е направил ГОЛЯМА услуга... Дъщеря му се разведе няколко месеца след първия си брак... Примерно, за специфичния случай. А има още много, но нито му е времето, нито му е мястото. Та дали хората били различни... Хич! Горните неща се четат като разказ от младежките години на бащата на съпругата ми. Раснал в България. Само декорът на сцената различен. Иначе човешките качества - и последици - еднакви.

Ponege pochnah da cheta temite otgore nadolu, dostigam do tazi sled kato prochetoh onaja za Amerikanskoto zdraveopazvane. I tuk si se spravil otlichno! Ne sum hvalil dosega hora po internet, ama nali s njakoi vse trjabva da zapochna :). Otnovo zajavjavam silnoto si gelanie ako e vazmogno da napishesh oshte i OSHTE :). Interesno mi e ne si li se opital da objasnish na njakoi amerikanec kak stoi vaprosa s procentite i ako da kakva beshe reakciata? A inache se seshtam za edno vazmogno reshenie - trjabva vmesto procenti da kazvat promili i vsichko shte e OK! :). Shto se otnasja do tova, kak se procentiziram as samia: 1. 100% sushtestvo ot mugki pol! 2. 100% roden i rasul dosega v BG. 3. 97.3% zavurshil vishe obrazovanie :). 4. 75% chudesht se kakvo oshte da napishe. 5. 100% obichast da si shtraka na komputara, da chete knigi, da igrae basketbol, i drugi razni raboti :)). Pozdravi, badi zdrav (javno v USA tova pogelanie e osobenno aktualno :) ).