МАЛКИ РАЗМИСЛИ ЗА ГОЛЯМИ ДЪЛГОВЕ Георги Ушев 01 ОКТ 92 Един от младшите ни инжинери вчера гордо разясняваше подробностите от покупката на новата си кола. "Старата" му кола, 3-годишно Форд Темпо, вече не подобавала на начина му на живот, и просто се налагало да я замени с нещо по-смело, по-буйно, като например Форд Мустанг. Основната точка на гордостта на инжинера беше тарикатската парична сделка между него, магазина за коли, и три банки. Сделката, основана върху крайно интересна и заплетена финансова акробатика, водеше до банален завършек. Инжинерът, в желанието да живее по неотговарящ на възможностите си начин, бе увеличил дълговете си с 20 000 долара. Някои от слушателите на инжинера повдигнаха вежди от това хлапашко задлъжняване. Органите на Промишлена Сигурност не гледат с добро око на хора в аеро-космическата промишленост, които са се обвързали с прекомерни парични задължения. (Смята се, че човек, налегнат от непосилни дългове, лесно би бил изкушен да тръгне по "кривия път".) "Но всичко е наред!", избъбри като в самооправдание изчервилото се момче. "Общите ми дългове са само 50 000 долара!" Инжинерът е ерген, живее в квартира под наем, и практически няма никакви сериозни парични задължения. За всичките негови притежания, като кола, пикап, водна моторетка, платноходен катамаран с ремарке, и покъщнина - с обща стойност към 60 000 долара - той дължи 50 000. И това е човек, който едва започва икономическия си живот и пред когото тепърва предстоят истинските задлъжнявания за купуването на жилище и подсигуряването на добро образование за децата му! За много страни такова задлъжняване би се считало за катастрофално. Странното е, че за САЩ положението на инжинера наистина беше в ред, относително казано. При оценяването на паричните задължения влизат в игра безброй обективни и (най-вече) субективни фактори като настоящ доход, потенциал за бъдещ доход, сигурност на дохода и историята му, отражението на задълженията върху сегашното и бъдещо икономическо положение на длъжника, и т.н. и т.н. Такъв сложен финансов анализ почти неизбежно би деградирал до манипулация в цифри, с икономически термини, и с празни приказки. Най-лесно, и изглежда най-обективно, е да се оценяват дълговете като съотношение към стойността на наличната собственост. (Някои икономисти биха спорили с готовност по този въпрос, но има ли въпрос, по който един икономист не би спорил?!) Стойността на наличната собственост е сумата пари, която би останала след като човек разпродаде всичкото си имущество и след като изплати всичките си дългове. Съюзът "и" е подчертан нарочно: забележете как той може да превърне някой, ползуващ скъпи материални блага и парадиращ за статуса на богаташ, в пълен бедняк с отрицателна стойност на налична собственост! Подобен "богаташ" може наистина да живее богато за известно време, но евентуално някой (обикновено следващото поколение) трябва да плати разликата между дълговете и наличните ресурси. Съотношението на дългове спрямо стойност на налична собственост показва някои неочаквани неща за САЩ. Това съотношение за младия инжинер с "неотменната нужда" от нов Форд Мустанг е 50 000 долара дълг към 10 000 долара налична собственост, или 5:1. Което за САЩ, колкото и да изглежда странно, въобще не е зле! Според данни от различни американски кредитни източници, това съотношение варира от 5:1 до 12:1. И това е за хората, които имат налична собственост, и не се отнася за тези, чиято налична собственост е нула или отрицателно число! А такива съществуват, и то не малко, ако се преровят съдебните записи по обявените банкрути. Звучи невероятно? Мой приятел е електронен инжинер в Ай Би Ем. Съпругата му е делова консултантка в компания за международна електронна търговия. Общият им доход годишно е 90 000 долара бруто, или 54 000 след основните данъци, което въобще не е малко и ги причислява към богатите. На външен вид те наистина са богати: живеят в къща за 270 000 долара и карат нови луксозни коли от около 25 000 долара всяка. За тези вещи те дължат 250 000 за къщата и 30 000 за колите. Спестявания и други банкови сметки практически нямат, тъй като огромната част от дохода им потъва в погасяване на дълговете. (Месечните плащания са: 2 300 долара заем за къщата, 500 имотен данък, и 100 застраховка за къщата; 700 за заемите за колите, и 300 за застраховките им. Остават само 600 долара за живот!) Ако пренебрегнем покъщнината им (пак купена с дългове към кредитни карти), дългът на семейството е 280 000 долара, а наличната му собственост е 40 000, или 7:1. Както казах, приятелят ми и жена му минават за богати. Пази Боже съотношението да беше 10:1 или нагоре. Някой би заявил, че всичките тези съотношения са без пряко значение ако човек живее добре. Може би. А какво би станало ако приятелят ми или съпругата му останат без работа (съвсем нерядко явление в сегашната депресия), или ако семейството претърпи и най-малкото икономическо сътресение? Те ще банкрутират, което на икономически език е признание, че начинът им на живот не съответствува на възможностите им; с други думи, консумацията надхвърля производството. Кой ще покрие остатъчните неизплатени дългове? Загубите може да са "книжни", но изконсумираните ресурси (суровините за къщата, колите, и другите вещи, плюс вложената в тях работна сила) са твърде реални. Понеже банкрутът води до преустановяване на икономическа дейност, трябва да добавим и загубите от неосъществените данъци, които намаляват данъчната база на обществения и управляващия апарат. Последният, разбира се, има - и ползува - силата да компенсира за намаляването на данъчната база чрез увеличаване на данъците върху остатъка на тази база, което още повече смазва икономиката. И всичко се завърта в един злокобен кръг. В крайна сметка икономиката на САЩ, т.е. американското общество, поема загубата от този изкуствен начин на живот, построен върху кредитно тресавище. Тук някой може да отбележи, сочейки за пример САЩ, че дали икономиката се крепи върху твърди възможности или върху раздут кредит и илюзий е без значение за една динамична и богата страна. "Ако се възприема като съществуващо - значи съществува." Това съвсем не е вярно. Американското благоденствие, което е подсигурявало на всяко ново поколение все по- и по-богат живот, е съществувало само докато икономиката е била основана не върху тарикатски теорий, а върху наличното производство и ресурси. Това е било до началото на седемдесетте години, когато започва "кредитната революция". Остатъците от американското икономическо величие са все още около нас понеже са минали само двадесетина години от неговия край. Може би за по-бедните държави дори тези остатъци да представляват несънуван рай, но е много грешно той да се счита за положително последствие на сравнително-скорошните кредитни развития в САЩ. Гледани от американска перспектива, след кредитната революция жилищата стават все по-тясни, колите по-малки, покупателната стойност на заплатите по-ниска, животът по-тежък, и по някаква "необяснима" причина всичко е неизмеримо по-скъпо и все по-скъпо. Песимизмът е прекален? Нека пренесем американските дългови съотношения в България. Това е възможно, понеже съотношението на дълг спрямо налична собственост не зависи от абсолютното ниво на живот и автоматично компенсира за пропорционалните разлики в заплати и цени. Ако средното българско семейство има (напълно изплатена) кола със стойност 50 000 лева и притежава 150 000 лева от жилището си (грубо 1/3 от стойността му, което изглежда типично), и пренебрегнем останалите принадлежности, наличната му собственост е около 200 000 лева. (Това са приблизителни числа, но са достатъчно показателни за случая.) Сега представете си, че всяко такова средно семейство дължи някому от 1 000 000 до 2 400 000 лева! Ако от деветте милиона българи 1/5 са непълнолетни и още 1/5 са в горната възрастова група, и 2/3 от останалите българи са семейни, това прави около 2 000 000 български семейства. Колко е 2 000 000 семейства по 1 000 000 лева (да сме консервативни) семеен дълг? Резултатът е 2 000 000 000 000 лева (2 Тера лева, за по-кратко), и тази съкрушителна сума не включва личните дългове на несемейните и дълговете на фирми, предприятия, учреждения, общини, кметства, окръзи, правителствени органи, и т.н. Какви би станало с такава хипотетична България, подложена на американското ниво на задлъжняване? Даже ако предположим, че тази България при налагането на тези главозамайващи дългове е цветуща и пребогата страна, колко време би продължил последвалият икономически "възход"? Отговорът на горните въпроси, както се изказа един мой колега, "се нуждае от глупаци на достатъчно делечно разстояние, достатъчно богати за да купуват оръжие, и достатъчно готови да мрат". Което явно е извън обсега на тази статия. Ако си припомним, статията започна значително по-скромно с малки размисли за голямите дългове.

Скромни, смяташ ли че за изминалите повече от 9 години (писана е 92 г.) тази статия вече е неактуална, нуждае се от промяна и.т.н. И ако би я писал сега, какво би променил?

Инжинерът с финансовите маневри се ожени, и съпругата му "дръпна юздите", финансово казано. Не са си сменяли колите вече доста години! Но на негово място се появиха доста нови лица, с още по-развинтени "житейски изисквания"! Приятелите в АйБиЕм още са там, и още изплащат къщата, та ушите им пукат! Всеки път като ни дойдат на гости, ядат като разпрани! А отимаха и детенце... Но тъкмо изплатиха 20-и-нещо процента от къщата - и вече ще се местят в нова, още по-скъпа и с по-голям заем за изплащане... Ние на една заплата (моята) живеем по-добре от тях, на две заплати, и повече спестявания имаме, и изобщо се чудим къде им потъват доходите! Аз мисля, че на средния американец близо половината СЛЕД-данъчен доход отива в погасяване на ЛИХВА. В по-хлабави пръсти, както с нашите приятели, над половината от след-данъчният доход отива в лихва... Мое върло неофициално мнение! Иначе всичко си е същото. Същите съотношения на общ дълг към нето имот. С пораздути от инфлацията цени и заплати. Що се отнася до глупаците, желаещи да купуват оръжие и да се трепат, такива бяха търсени, и от САЩ, и от нашите руски съюзници, с цел да бъде спретната малка доходна войничка... Ръгнаха се туй-онуй по Азия, по Африка, че и по Южна Америка бяха поразкопани разни гранични спорове... Ама нищо. Та май по съюзническо съгласие стана патакламата в Косово. Излезе много доходна, за САЩ. Надеждата е да е излязла доходна и за руските съюзници, че да са доволни и навити за нова сделка в бъдещето. Според мен, интересното в статията е отражение на кредитната култура в САЩ, по-точно нейната обезюзданост, и загатваната нужда от "цяр" - който явно беше нужен, и после намерен, до новия цикъл с новата нужда. Аз бих поставил твоя въпрос огледално: Защо статия от 1992, след додатване на цифрите, е все едно писана днес? И по-нататък бих се запитал къде ще бъде спретнат новия "цяр", предполагам след около 5-и-нещо години.

Клинтън бе обявил, че американската икономика е в безкраен възход.

Общо взето нещата наистина май се покриват с това дето го говориш - САЩ бяха доста зле към 1986 година а сега след офанзивите дето ги спретнаха в Босна и Косово са доста по-добре. Впрочем интересното ще започне, ако не успеят да спретнат въпросния "цяр" навреме. Освен това САЩ са почти идеална мишена за това накой да им спретне някакъв вътрешен конфликт - сума ти имигранти като доста от тях са си създали собствени мини-общества и не се обичат много един друг. Пожелавам ти след пет години да нямаш възможността да ни предаваш интересната информация от първа ръка. ------------------------------------ Отсега си купувам пуканки и си търся по-удобно място пред телевизора за следващите 10-ина години.

1992 + 9 = 2000. Но за това разбира се е виновен "Бъг 2000" --------------------------------------------- Дали ако помоля американските ми приятели за някой друг милиард заем (за отстраняването на въпросния бъг в горния постинг) ще ми го дадат? Разбира се срещу съответния лихвен процент.

Че е пълно с имигранти - пълно е. Аз съм един от тях. Че повечето от тези имигранти вече НЕ са от Европа - и това е вярно. САЩ правителство отдавна НЕ иска европейски имигранти, и пуска най-вече азиатци и мексиканци. Идеята е да бъде постигнато едно етническо равночислие (нарочно не казвам равновесие!) и раздробяване, което да бъде ползвано от управляващата класа и да държи последната на власт. Хубави сметки. За всеки случай, от Гражданската Война насам, федералната политика е да дислоцира военни части край всички населени места с отцепнически потенциал. Колкото повече отцепнически елементи, толкова повече военни бази около тях. Чудесен пример е Южна Калифорния, която просто гъмжи с бази за войска, флота, морска пехота, авиациа, и какво ли не още. Тези военни бази лесно стават на гарнизони в случай на нужда. И са били ползвани при всяка размирица. Не са стреляли. (Това е било правено от полиция и Националната Гвардия.) Но са правели всичко останало. Плюс са си водели бележки. Военното присъствие в САЩ е доста явно. Което на пръв поглед изглежда странно, за страна чиито военни НЕ носят униформа извън работно време. Но се връзва с горното обяснение. Но в крайна сметка междуетническият мир в САЩ е поддържан не само от гола сила, вече описана, но и от основното въвличане на етническите групи в една обща икономическа система. Със сигналното изключение на негрите и индианците, всички други етнически групи са съумяли някак да достигнат едно сносно ниво на живот. И имат прекалено много да губят от прокарване на етнически сблъсъци. Тези, които първи откриха огън на месо по дивеещите негърски хулигани в Лос Анжелес (защото полицията ги беше страх, да не бъдат видяни като расисти) в 1992 бяха... виетнамците. В подкрепа на виетнамците се отзоваха арабите. И китайците. (Китайци и виетнамци хич не се обичат! Нито се обичат взаимно с корейците!) Но на виетнамска, арабска, и китайска страна се притекоха и корейците. И някои мексиканци. И англо-американците. И стана тя една... И чак тогава, когато вече започна едно "много силно положение", полицията разбра, че не е зле да турне малко ред. Защото едно е вилнеещи негърски хулигани, които краднат на слуки, друго е обединена вълна от разярени граждани, с разбиране от обществените контролни механизми, които вместо да краднат биха се запътили към данъчните централи... Та за близките години, поне 20 - 30, не виждам как може да се достигне до САЩ да служат като бойно поле за чужди интереси. Моето скромно лично мнение.

Skromni jivesh v L.A. dokolkoto razbiram a gi narichash negri predpolagam ne v tiahno prisastvie zashtoto znaesh na kvo sa sposobni siganite V tiahno prisastvie gi narichash skomno cvetni ili sanarodnisi ot afrikanski proizhod predpolagam no moje i da gresha kakto i da e vaprosat che 80% ot prestapleniata sa izvarsvani ot tiah moje da ti podskaje na kakvo polojenie sa mnozinstvoto ot tiah Ti sam kaza Bogat chovek Buntar ne stava a kakvo da stane edin cheren "brother " ako e uporit s sporta i ne se strahuva ot zabludili se kurshumi ma vrajduvashtite gangcheta moje da uspee i da stane Bogat kato vlezne v NBA A ostanalite kakvo da stanat te povecheto ot tiah ne iskat da bachkat fizicheski trud zaradi nezarasnalite rani ot spomeni po nedalechnoto robsvo Che to koga beshe kato che li vchera kogato mojesheshe da izlezesh na megdana da se otbiesh v raionia pazar da si kupish rob Na mnogo ot tiah psihikata im e takava Dokarali ste ni s kamshik sabirali sme pamuk bez pari i sega shte prodavame drogove i shte kradem koli Hey tazi tema ne beshe za cherni i beli A dokolkoto za nachina na amerikansite da jieiat na credit Izglejda ti si ot starata shkola" beli pari za cherni dni " ili kak beshe "suhi pari za dajdovno vreme" neshto ot tozi rod No Amerika e Amerika zashtoto prie creditnata revolucia i bideiki istinski amerikanci mnozinstvoto sa obremeneni ot neposilni na prav pogled crediti Imah edin komshia v Bg cial jivot bahti da vdigne trietajna kashta bez nikakvi krediti tuhla po tuhla koga ima izlishi pari za tuhli de koga sloji poslednata keremida i UPS doide 92 godina i toi pukna Sina mu me e naborche pri poslednoto mi poseshteni e Bg go vijdam i ne moga go poznaia opadali mu zabite a kashtata ot tri etaja na edin etaj ostanala izprodal e vsichko ot keremidite e pochnal ot dve godi ne sam bil v Bg no niama da se ochudia ako sledvashtia pat go zavaria da spi pod niakoi most A tuk imam edin priatel koito sashto spi pod mostovete no ne vinagi e bilo taka koga e zapochnala creditnata revolucia otvoril e bussnes i uspial da zavarti i v kratko vreme da stane sobsvenik na 100 kashti i pochti tolkova apartamenta razbira se s pomoshta na crediti No zavarva edin den jena si v kashti s mlekaria i ostanaloto e iasno i sega pod mosta ne znam chitatelite tuk kakva pouka moga da si izvlekat ot tezi dvata primera No moeto lichno mnenie e ne iskam da bada na 60 godini za da moga da si pozvolia da jiveia v sobstveno jilishte edno takova jilishte 2 spani 2 bani 3 toaletni mojesh da namerish da rechem za100 xilki ako gi vzemesh na credit e 550 na mesec centralen klimatik i centralno otoplenie okolo 100 na mesec danasi v dobar rayoin 300 na mesec telefon cabel ako se hranish v Macdonald po tri pati na den po 5 sa 15 30x15 450 sabirat se s 1500 na mesec shte jivesh ta pushek shte se vdiga chakam vashite komentari

Съгласен съм с Jhonny. В края на краищата българинът живее в собствено жилище и кара собствена кола не за друго, а защото това е единствения начин да си вложи парите. Вярно, преди 1990 г. можеше да пестиш и сухи пари, банкноти, но и те се обезценяват. Американецът, а и не само той, може да влага в акции, облигации и други ценни книжа. Българинът все още разчита на жилище/а/. Все още има хора, които си държат парите /в USD или DM/ под дюшека, защото е пресен спомена от фалиралите /насила/ банки. Българинът би живял и на кредит. Масовата част от жилищата, строени и закупени преди 1990 г. бяха с 30-годишни кредити от ДСК. Само, че условията бяха други. Заплати - мижави, но сигурни. И ДСК ти даваше 15-те хиляди, като знаеше, че няма начин да не си ги вземе - при тая смешна лихва. Сега малко хора могат да се похвалят със сигурност в доходите. И затова българинът, колкото и да му се иска, ще събира като пчеличка бели пари за черни дни и ще влага в жилище, защото няма в какво друго. Засега. А дали ще се промени това - не знам. Бъдещето ще покаже. Като гледам положението, не ми се вярва да е скоро.

Prav si Spasse. Predstavi si edin mlad 4ovek, koito vzima 250leva(Koeto e nad srednata rabotna zaplata za stranata). Toi se jeni, tq rajda i ne moje da raboti. I kakvo? S 250lv naem li da plashtash, da qdesh li, za drugite smetki da ne govorim:-(. Ami pri edna takava srednostatisti4eska situaciq kude e izxoda? Ami izvun bg. Drugiq variant e da stanesh moshennik, da lujesh danu4nite, shefa, jena si i t.n. i t.n. E da, ama nqkoi xora prosto ne go mogat. Nqma nadejda. A puk i tezi spekulacii za pokanata v EC. Az u4a managment, ta iskam ne iskam sledq ikonomi4eskoto polojenie. Ako priemem sredno nivo za EC 100 za izmervane na ikonomi4eskite parametri , to nie sme 18, Rumuniq e 19. Dali shte ni priemat? Koga? Ne znaq:-( Xaide stiga tolkova btw pisaniqta na sw sa mnogo interesni, neshto novo shte ima li?