Снощи мъжът ми призна, че има любовница и иска развод. На 31 съм и имаме две деца. Много го обичам и понеже не мога да живея без него съм решила да скоча от 6-я етаж пред очите му, за да му тежа на съвеста цял живот.Права ли съм?

Не.От това ще страдат децата. Остани си жива и му трови живота.

Добавката е силно положение, тип съдебно. Цепене на имот, пари, бъдещ доход... Другият начин за особено върло силно положение, тип двойна задойка, е да се направиш на улава и неразбираща. И после вадиш силни положения И на кръшналия съпруг, И на кръшналата "друга". Щях да прибавя още тарикатщини, но в пуста България мъжете са кът, а жени - колко щеш... Емиграция, такова... От уважение към Закона за Авторски Права, горните идеи не са мои, а са били наблюдавани от съпругите на кръшнали колеги и познати. Даже в по-унищожителна форма.

шегичка май, ама от черните....не го приемам за сериозно решение на човек с отговорности. за подобни ситуации съвети трудно се дават /на чужд гръб и сто...../, ама има резон в съвета на Бате Сашо, ако не е възможно да погледнеш отгоре на нещата.

ДА НЕ СИ ПОСМЯЛА ДА СКАЧАШ ! С ТОВА НЯМА ДА ПРОМЕНИШ НИЩО ! ИСКАШ ДА ОСТАВИШ ГОРКИТЕ СИ ДЕЧИЦА В РЪЦЕТЕ НА ТОЗИ БЕЗОТГОВОРЕН ТИП ! СЪВЕТВАМ ТЕ ДА МУ ДАДЕШ РАЗВОД И ДА ГО НАКАРАШ ДА ПЛАТИ ОГРОМНА ИЗДРЪЖКА ЗА ДЕЦАТА ! БЪДИ СИГУРНА ЧЕ ЛЮБОВНИЦАТА МУ ЕДВА ЛИ ЗНАЕ С КОГО СИ ИМА РАБОТА ! КОЯ НОРМАЛНА ЖЕНА БИ ПОЖЕЛАЛА ВЛЕЧУГО ..КОЕТО ОСТАВЯ ЖЕНА СИ И ДВЕТЕ СИ ДЕЦА ! ТА НАЛИ СЛЕД ВРЕМЕ МОЖЕ ДА ПОСТЪПИ И С НЕЯ ПО СЪЩИЯ НАЧИН ! А ТИ БЪДИ СИГУРНА ..ЧЕ ТОЙ ЩЕ СЪЖЕЛЯВА ЗА ПОСТЪПКАТА СИ ! И СЛЕД 1-2 ГОДИНИ НА КОЛЕНЕ ЩЕ ТИ СЕ МОЛИ ДА СЕ ВЪРНЕ ПРИ ТЕБ ...ЗАЩОТО ВСЕКИ РАЗБИРА КАКВО Е ПРИТЕЖАВАЛ ..ЕДВА СЛЕД КАТО ГО ИЗГУБИ ! БЪДИ СИЛНА ЗАРАДИ ДЕЦАТА СИ !

Точно 6-ти етаж! Не друг, а точно той. Защото живеят на него? Даже да е така, човек с истински порив към самоубийство не достига до такива дребнавости. А и даже да си ги само-уточнява, не ги споменава в обсъждане с непознати. Защото има по-тежки преобладаващи мисли от това точно от кой етаж ще се хвърля. (Забелязвам, че използвам несвършено време на "хвърляне"; иначе щеше да е свършено, "хвърли". Хм!) Аз съм виждал как самоубиец скача. Без да брои етажите. Един такъв юнак скочи след изпит за влизане в програма за докторат. Грък. (Лабилна психика; какъв друг ще да е!) Изпратили го в САЩ да учи. Голям човек да става. Разпродали си имота, в Гърция, че детето, пък и мъжко, наследникът значи, човек да стане... А детето го завъртяло на нощен живот и разхайтеност. И напънало подготовката за изпита със закъснение. И на изпита въпросите били много трудни. Та юнакът балкански решил, че е пропаднал. И че се е осрал. И че когато роднините му разберат, обратно в Гърция, как ги е изиграло детето и как не е станало човек - случки ще се случват. (Те гърците си падат по тези неща; на мохамедани приличат в доста отношения.) Та значи, юнакът излиза от изпитната зала, прави няколко крачки до балкона за етажа на сградата, и се хвърля. Без да брои, че скача едва от 4-тия етаж. Но той и самоубийството осрал... Защото долу имаше изкоп за подземен вход. И край изхода насип. Земя, със стръмен склон. Покрит с бръшлян. Мокър. Земята и склонът също мокри. От тъкмо-превалял дъжд. И юнакът балкански пада от 4-тия етаж, хлъзва се по склона с бръшляна, станал хлъзгав от дъжда, и сравнително леко спира падането в живия плет под склона. И сам, на своите два крака, влиза в дошлата линейка... Бе като не му върви на човек - не му върви и това е! От друга страна, ако бе скочил, примерно, от 6-тия етаж... Хм! Сигурно нещо друго е щяло да стане. Една лелка я духна вятъра. Скача от 16 етаж. Вятърът я бутва обратно в сградата, и тя пада на балкон на 15 етаж... Други пък в чиния вода, ей като на майтап, се самоубиват. И то успешно. Бе кой каквото му е писано!

...ама от къде извират тия нескончаеми истории ?!:)))/посмях си се тихичко тука/ ама не ми се ще да го удрям на майтап преди да прочета нещо от Обърканата... със здраве!

Да, доста полезни съвети. Тя ви казва, че го обича, вие съди го, та съди го. Ако скочиш от балкона обаче само ще му направиш услуга. Ти явно го имаш за свесен човек след като си мислиш, че ще му тежиш на сявеста. За съжаление просто ще му дадещ повод да се оправдава, че заслужено си е намерил любовница, защото ти си била нестабилна и подобни глупости, които новата му жена ще му наговори. И безспорно жалко за децата. На нея ли ги оставяш?

Еби му майката на това копеле Що гладни адвокати има. И никакво хлърляне!!!

здравей, от вчера мисля по това, което си написала и не мога да разбера - наясно ли си изобщо какво означава да обичаш? може би да, ама сега си объркана. дишай дълбоко. краят на света не е дошъл още нито за тебе, нито за децата ти. нито за никого. ами сега бих могла да ти разкажа сто случки, но предполагам, че в момента чужди биографии изобщо не те интересуват... все пак - помисли как така можеш да твърдиш, че обичаш някого и затова ще му се хвърлиш пред очите от все едно кой етаж... ами не ми прилича много на обичане това. а сигурно и децата си обичаш - ми що не се хвърлиш и пред техните очи? то все едно, де, дали ще бъде пред или зад очите им. те нали дори да си в другата стая, или пък в друг град - пак те гледат. човек много обича да прави това, което правят родителите му. ами всички подсъзнателно имитираме родителите си, колкото и да отричаме това. така че - давай. те много ще се зарадват... ох, пак оплетох всичко. звучи, все едно ти се карам... пък не искам да е така... сигурно се чувстваш ужасно, за да напишеш с пръстите си такива 4 реда. сигурно даже вече малко те е срам... а аз тука... такова. ужасно съжалявам, наистина. но няма да изтрия написаното до сега, защото ако го изтрия би било излъгване. а пък последното, което ти трябва сега е и още някой, па макар и непознат, да те лъже. така че - оставям всичко, както си е. но можеш да си избираш сред думите тези, които биха ти свършили някаква работа. преди време, към 3 години нещо, 1 жена, която работеше за мене се обеси заедно с любимия си. нямали пари, да плаят на някакъв негов кредитор. намериха ги потекли по пода вече. благодарение на българските пощи, които бяха доставили предсмъртното й писмо от един град в същия град за цяла седмица. то беше до мене. в него пишеше - "... оставям на тебе грижата за децата ми. ти си умна жена и ще можеш да им помогнеш в живота..." имаше 2 деца. то и сега си ги има, ама майка им я няма... живеят в дом за сираци... колкото и да съм умна жена - не бих могла сама да отглеждам 3 деца - моето и тях двете... в каквато държава живеем... та така. отвреме навреме им нося по нещо и ги вземам за по някой и друг ден... нито 1 дете на света не заслужава такова нещо... вестниците гръмнаха тогава... после всичко се забрави. само ние помним. децата и аз. ето, вместо да те разведря - повече те натоварих. толкова мога. но пък беше от сърце.