Habari za nymbani, Ndugu Spasi? За униформите говорех, сиреч черните африкански-стил ризи, на юнаците от ТАНУ. Отпред с джоб, на корема. В джоба пищов. Да. На юнака, учител по селско стопанство / ТАНУ натегач / народен деец / африкано-танзанийски националист / ТАНУ партиен секретар в Мпуапуа Гимназия (Mpwapwa Secondary School), пищовът беше Макаров. Черна рубашка, да. Някой път, за партийни функций, ако щеше да се говори за чудесното братство между Танаганика и Занзибар, сменяше (по ТАНУ наредба) черната рубашка с тъмно-зелена. Демек малко а-ла мохамедански цвят, знайш. Братя сме, не е шега работа. Скромно Ваш се подвизаваше в Мпуапуа. (Ние всъщност живеехме в Кикомбо, над Мпуапуа.) Учих в местната гимназия; първият европеец да учи там, в историята на гимназията. Юнакът на ТАНУ (забравих му името - ми как да го помня, като се вестяваше в класна стая веднъж месечно, в заплатен ден!) беше добряк. Все отсъстваше по "лични причини" (значи, не питаш какви; Мама Кралица ни е оставила маниерите, да?). Един вид, стоеше си в къщи при няколкото си съпруги. (Имаше 3, после май забърса още една - две.) Но в отсъствие ни даваше учебния материал, тип "мотично образование" (jembe education). Що мотика съм въртял, брато! То не беше "само-разчитане" (self-reliansi ; йеп! така се пише на суахили), то не беше развиване на социализма, то не беше чудо! И все с мотиката, развитието искам да кажа! Даже математика учехме с мотика, на полето. Обаче тогава копаехме зелеви насаждения. Американското зеле, му казвахме. Американски гений в САЩ решил, че за Танзания зеле му е майката! Витамин Ц, и минерални соли, и целулоза за редовно изхождане по нужда, и изобщо Божия дар на човечеството. И като се юрнаха американците (чрез Университета на Западна Вирджиня) да ръсят мангизите... Подариха и трактор, но с трактора се возеха юнаците на ТАНУ до партийните събрания по Конгуа и нататък, до Додома. Разгеле, китайците подариха мотики. И защото на мотика не можеш да се возиш и гаджета да сваляш, те останаха за, такова, копане. И ние копаме, в час по математика. Значи хубаво копаме, внимателно. (Не както копахме в час по селско стопанство, или в час по история, примерно.) А американските експерти ръсят семе, тор, вода... Ей, що вода изляха! И зелето прихвана, порасна. На пук на Майка Природа и на ядец на всички буболечки и гадини дето се опитваха да го ядат. Специално зеле, бе! Специални химий ръсеха по него! А бе, американска работа! Направо демокрация бе, напредък! И остават няколко дни до брането на "американското зеле". Обаче чичката от напояване отиде в отпуска. А напоителните помпи и клапи - всичко под ключ. Да няма краднене на вода, туй-онуй. Социалистическо доверие - не е шега! И чичката отишъл на отпуска с ключовете. Защото те му били връчени лично на него. И ТАНУ му били казали да не се отделя от тях, защото иначе ще има положение "Иди Амин". (Хранеше крокодилите, Иди Амин, помниш ли? Допринасяше за околната среда, човекът, покрай което угандийските крокодили станаха най-охранените крокодили в света! Хептем социализъм беше в Уганда, ей!) Та значи, чичката от напояване следва заповедите. И няма кой да пусне водата да напоява американското зеле... И стана тя една... "Американско зеле" стана нарицателно за голямо заебаване, поне за племето Гого (нашите хора около Мпуапуа). Всички зелки, целите тези десетки декари зеле, изсъхнаха и изгоряха от журещото слънце. Станаха на хартия. Като пипнеш зелките - разпадаха се на парченца суха дървесина. Даже кравите не искаха да го ядат... Обаче няма нищо. Чичката се върна, и развъртяхме мотиките да садим нещо друго. Какво нещо друго? Ами каквото решат юнаците от САЩ. Ама така и не успяха да решат, та разкопаните бивши-зелеви полета си обраснаха с бурени... А бе, какво да ти разправям! Шарени времена бяха.

<<<<За униформите говорех, сиреч черните африкански-стил ризи, на юнаците от ТАНУ. Отпред с джоб, на корема. В джоба пищов. >>>> Az poznavam edno gaje koeto imashe bebe ot TANY-shki unak ta tia mi kazvashe che rizite za koito govorish sa bile cherni i ot koja da.. no rojdenna s neia sa se rajdali a do kolkoto za pistovite sa bile ogromni i ne sa gi darjalli v jobove a sa gi krieli zad palmovi lista malko pod koremnata chast

Vqrno, shareni vrmena bqha. Spomnqm si i kogato pochnaha da pravqt j.p. liniqta Dar es Salaam - Lusaka. Zashto? Za da izvozvat Zambiiskata med (Cu, a ne tova, deto go... pchelichkite). Pochnaha pchelichkite da stroqt j.p. liniq znachi. Kitaici im bqha sponsorite. I s edno mejdurelsovo razstoqnie, edin standard - deto go nqma nikyde. Neshto sredno mejdu tesnolineika i normalna j.p. liniq /veroqatno po strategicheski syobrajeniq, kato rusnacite/. I q napraviha shte znaesh. Daje mina i vlak, i Mwalimu zaedno s ostanalite nduguni ot TANU bqha v nego/. I kvo stana? Stana tova, che v Portugalia Gen. Vasko Gonasalves napravi prevrata. Na vlast doidoha nashte hora i pyrvata im rabota beshe da dadat svoboda /Uhuru/ na koloniite. Mocambique stana "svoboden" I evtinata zambiiska med vzeha da q voziat do Lorenco Marques, sega Maputu, shtoto im e po-blizko. /Mejdu drugoto kak se kazva na jena, jitelka na Maputo?/ I tova beshe kraiat na The Great East African Railroad. Na edno drugo mqsto - po-severno drugi edni drugari vzaha, che si napraviha zavod za zavodi /Red Hill/. Shtqha da pravqt zavodi, koito da prodavat na drugi narodi. Golqmo stroitelstvo padna i go napraviha shte znaesh. Posle doide 10-ti noemvri i... ostanaloto e istoria. Abe shareni vremena bqha... Bqha, i oshte prodyljavat.

Край Мпуапуа имаше китайски лагер. Сакън да не видят колко са хубави остатъците от пустия колониализъм (и колко е жалък великия комунизъм) на китайците не беше разрешено да имат допир с танзанийския живот. Никак! Сами си копаеха зеленчуците, сами се продоволстваха. Имаха си тяхни лекари. Тяхно всичко. Напълно изолирани от след-колониални влияния. Някой път трябваше да преминават през Мпуапуа. И тогава - всичко в строй. Гъсти редици. И... бегом! Гледаш един баталион китайци минава през градчето в бегом. Бягаха в крачка. Явно по заповед не смееха да погледнат в кирпичените колиби и магазини - да не се размекнат от декадентните сцени на консумация и прахосничество. Всичко гледа с поглед в тила на предния в строя. А най-първата редица бяга с поглед някъде в хоризонта... И те все цивилни бяха, с юни-секс рубашките на Мао, с малкото плитко ляво джобче. Където се държеше червената книжка на Мао. Че книжлето да се показва над ръба на джобчето, и да се вижда като червена лентичка. И значи - всичките тези цивилни китайци, с книжлетата в горните леви джобчета, тичат в крачка. Танзанийците ги бяха преброили - 800 човека, отделно команден състав, на всяка бягаща група. То си беше, такова, баталион. Съветски тип, по 800 човека парчето. Край Мпуапуа имаше 3 баталиона. Извинявай, цивилни групи китайци, някак магически знаещи да бият крак и даже да бягат в крачка. Ако някъде нямаше начин да НЕ се ходи, китайците винаги бяха в тройки. Един партиен отговорен. По едно време разрешиха китайски лекари да работят в болницата в Додома. И в лекарските кабинети - в тройки! Гинекологичен кабинет - и в него тройка... Ебати комунизмът, ебати хората! Ако някой отвори очите на танзанийците към какво светло бъдеще ги бе засилил Учителят, това бяха китайските "цивилни". Стари танзанийци, спомнящи си робо-ловните набези на арабските робари от Занзибар (продължили доста до скорошни времена, кажи речи до Втората Световна Война!), ни разказваха, че китайският тип унижения ги е имало единствено в арабско робство... Както беше изказването, но обърнато, комунистите сами изкопаха гроба на комунизма. Поне в Танзания. Та ТаЗаРа-та (Tanzanian-Zambian Railroad) пусна няколко влака, и се разпадна. И релси, и локомотиви (за които се оказа, че няма въглища...), и вагони... Що се отнася до Танзания, добре че е била германска колония едно време. Та дойчовците да й построят болници, училища, и жп-линий! Защото Майка Англия не си бе мръднала пръста, така да се каже. Нашата къща беше строена от дойчовците, в 1890-и нещо година. От тогава беше и електрическата инсталация, и водопроводните тръби, и канализацията. Евала им правим на дойчовците! Всичко стоеше, 80 години по-късно! Но и евала на танзанийците! Те са единствената страна в света, където да има паметник на войници, съюзници на Германия, от Първата Световна Война. Аскари Паметникът в Дар ес Салаам е паметник на танганайските войници, сражавали се (успешно!) на страната на Германия. Фон Летов спира действията срещу англичаните единствено защото Германия в Европа се предава. И даже Майка Англия не е посмяла да махне неудобния паметник! Та танзанийците хич не са за подигравка! Нещастни хора бяха, че са се родили в такива прецакани условия в такива прецакани времена. Прецакани - да. За подигравка - не.