Свободата Санчо, е най-трудното нещо – тя стои на върха на бойното копие……. Контролираната свобода, Санчо, е доста по-различна от следобедна закуска с черен хайвер и кисели гримаси. Заблудата, наречена свобода, не е лъжица за всеки. Свободни могат да бъдат само силно волевите личности. Е, да, но в днешно време, нещата са силно деградирали. В несръчните ръце и под властта на неукрепналия ум, контролираната свобода – така наречената демокрация, сътворява единствено и само хаос. Идеалистите, правейки революция загиват под куршумите, а след тях наглите еснафчета със свински очички заграбват де що могат. Демокрацията - свобода е опиум за тълпите, опиум, заменил религиозно-църковния, но още по-жесток, защото е лишен дори от “светло бъдеще”. Но изглежда създателите на този опиум не осъзнават, че след многовековно префасониране – това мощно оръжие излиза от контрол и последиците му са трудно контролируеми. - Глупости ! Излизало от контрол ? Та кой ще посмее да се опълчи? – Онези мравки дето работят само за хляба ? – Ха-ха ! Или слугите чиито умове сме купили ?! Нали в процеса на служене и те стават като нас. А ако някой не ни върви по гайдата – знае се какво ще стане . Първо – физическо предупреждение. После конкретни заплахи. Накрая – инфаркт, катастрофа или просто самоубийство. Няма страшно – всичко е под контрол. ( Следва скръстване на ръцете върху гърдите и самодоволно отпускане назад в удобнота кожено кресло). Обещанието за свобода на тълпата, е изключително ефикасно средство за разрушаване на организираните общества. Ала каква ли е противоотровата ? Трудно е да се каже, че това е познанието, защото то е неразбираемо за безумните тълпи, а дори и да е средство, то е едно много, много бавно приложимо средство. А тълпите е лесно да се насъскат, ала как да бъдат усмирени ? ( и защо да се усмирявят – нали това е средството на замисъла ! ) И бъди сигурен – накрая ще останат само тези , които дори на езиково ниво не познават думата “ свобода “.

Във вторник бях на жури служба в един съд. Избираха жури за дело на "Народът срещу Някой-си", като Някой-си бил обвинен в биене на съпруга, или годеница, или приятелка, или нещо си. От обвинителните параграфи можеше уж-боят да е бил положен даже върху гостенин. Та на Скромно Ваш му издумка късмета да е всред първите 18 проспективни журора. Демек съдията ни държа лекция, тип на вас 18-тина думам, но останалите 100-тина да се сещат. В САЩ журито има право да обяви закона, под който е подведен обвинения, за невалиден. И да откаже да овини обвинения даже ако всичко бъде доказано до крайност. Това право на журито е вид спирачка за идиотски закони, провеждани от управляващи, които изобщо си нямат хабер от живота и ежедневието, за което пишат законите. Много мъдър принцип! Евала им правим на англичаните за него! Да, обаче не. Съдията що пъти заяви, че ТОЙ е експерта по законите, и ние, ако бъдем одобрени за жури (от прокурора и от защитния адвокат), сме ДЛЪЖНИ да следваме закона, колкото и да не сме съгласни с последния... Съдията ни пита няколко пъти дали някой от нас 18-тината има проблеми с това, или ще настоява да отсъжда правилността на закона. Че съдията да го махне от състава на проспективните журора. И прокурорката (беше жена) и защитникът да не могат да оставят такъв подривен елемент в журито. Сега, интересното нещо. Едно време (до преди 2 години, когато ме бяха викали за жури служба за последен път) в такива положения винаги се изтопорчваше някой (или някоя, те жените са по-дръзки в подобни положения) да заяви, че няма да овини някой по тъп закон, пък какво ще да става. Някой път съдията разбираше това, и оставяше човека в състава. Други пъти съдията го махаше "по причина". Но мисълта ми е, че винаги се намираха хора, готови да изяват съпротива на идиотски закони и да поставят съвестта си над подобни. Този път никой от нас не каза гък. Аз, защото бях симпатично настроен към обвинения, и ако бях честен, щях да го лиша от шанс да има съчустващ журор. Другите мои съграждани също мълчеха и кимаха с глава в съгласие, че хич няма да им минава на ум да съдят закона... Може би имаше още дяволи като мен, но бас държа, че имаше хора, които во верую биха изнасили майка си в името на закона! Бях ли прав да лъжа съдията чрез ужкимското си съгласие да не съдя закона? Да! Защото той няма право да ни влияе към обезсилване на нашето гражданско право да отхвърляме закон като част от жури в съдебно дело. Аз лъгах в името на демокрацията. И хич не ме е срам! Въпросът е, съдията не го ли беше срам!? Бях ли прав да съчуствам към обвинения? В това не мога да съм сигурен. Но показател за сравнителното съотношение между прокуратура и защита е кой кого НЕ иска за журор. (Всяка страна може да изхвърли до 10 проспективни журора без нужда да посочва обосновка.) Силната страна, която усеща фактите зад себе си, не иска лумпени емоционали, а иска разсъждаващи хора, които да виждат правото и да настояват на него. Слабата страна, лишена от факти, набляга на емоцийте - и не иска рационални хора, а набляга на лумпените емоционали. Значи, Скромно Ваш беше НАЙ-ПЪРВИ в списъка на отритнати журори от... прокурорката. Тя даже не си губи време с въпроси към мен по време на обгледната сесия, в която прокурор и защитник питат въпроси към 18-те първо-случени журора и се опитват да предогадят кой на чия страна би застанал в делото. Значи, прокурорката ме е махнала още от оповестяването ми като проспективен журор. Защото тя и защитникът имат достъп до моите лични данни, включващи образование и професия, в писмен вид, дадени им от съда. Защо ме е махнала прокурорката? В това вече имам статистическа данна база на наблюдения. Заради образованието и професията ми. Прекалено много мислят, хора като мен. С цитат на прокурорката от предишната моя служба като проспективен журор, "Високо-образованите хора, особено тези в научни и технически професий, имат прекалено-висок критериум за "доказателство". Такива хора не биха подхождали на човешките, често едва-доловими аспекти на повечето съдебни дела." След което изявление прокурорката бе отхвърлила аксиоматично всеки журор с висше образование... Защото, явно става, и нейният обвинителен акт е бил дупка... Да съм честен, ако прокурорката бе имала солидно обвинение, то сигурно защитникът щеше да ме изхвърли. Какво е заключението? Че от решението на повечето съдебни дела в САЩ биват изключени именно хората, които най-много биха разбирали какво правят и как действията им биха се отразили върху законодателното положение. Именно такива хора биват отмахнати от "спирачката" на журорното отсъждане на лоши закони. (Това заключение е основано върху събирателния опит на мен, мои колеги, и мои приятели.) Та значи, да, градим демокрацията ний тук, в тези велики Съединени Американски Щати! И се учим да лъжем съдебната система, с надеждата да се доберем до употреба на гражданските ни права... Или, в случай на слабо-волие, се учим да ставаме говеда.