Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 22:24 03.04.20 
Мнения
   >> Вашето мнение
Всички теми Следваща тема *Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
Тема Последният ми ИЗГРЕВ...нови  
Автор Deny ()
Публикувано07.10.99 16:44



Беше през това лято. Края на юни. Всички толкова ми бяха дотегнали, че реших да се махна. Развиделяваше се, но новият ден беше все още сив. Отиващата си нощ пареше в главата ми. Взех едно одеало и тръгнах по тясната стръмна пътечка към плажа. Минах по камъните, стъпих на пясъка и хукнах. Тичах докато се задъхах и останах без сили. Зад мен, почти отвесно, се издигаше брегът. Сиво-синьото, прозрачно море беше спокойно, огромно. Далече над него небето розовееше. Съблякох се като се препъвах и падах, крещях, търкалях се по пясъка и се смеех. Бях сама, бях сама с това море, с това небе, с тази земя и това беше всичко, което исках. Бях свободна. Нищо, абсолютно нищо нямаше значение - нито даже Живота, нито Смъртта. В главата си нямах никаква мисъл, нито една. Просто усещах величието, красотата и силата около себе си. И се чувствах щастлива. Топлата вода сякаш ме погълна. Хвърлях се върху вълните, хващах пяната и затисках балончетата й между дланите си. Цветът на хоризонта ставаше все по-наситен, показа се част от оранжевото Слънце, която започна да расе и расте - до полукръг - и тогава още по-бързо се показа цялото Слънце, изгря. Слънчевата пътека караше морето да свети. Потопих се под вода и разперих ръце. Стоях така докато ми сърши въздуха. Бризът се беше обърнал и ми стана студено. Излязох, увих се в одеалото и легнах на плажа. Беше пусто. Всичко, което виждах беше синьо. Чувствах се като някой друг човек. Бях различна - без памет, без минало и бъдеще. Това беше моята Истина. След всеки посрещнат от мен Изгрев се сещам как обикновено си казвам: "Не искам да свършва нощта! Не искам да идва нов ден! Не го искам този ден, който няма да ми донесе нищо хубаво, ново и различно! Искам си Нощта!!!!". И тогава си мисля, че не съм права да си казвам това. Но тази мисъл започва за избледнява и да изчезва. И така - до следващия ми Изгрев.

Тема Браво! Много силно!нови [re: Deny]  
Автор Св. Скромни ()
Публикувано07.10.99 18:41



Много ми е странно да чета за море, чиято вода е топла и гостоприемна. Нали нашият бряг е обливан от ледено течение от Аляска, та и в най-горещи дни водата едва ли достига 18 градуса. Отделно акулите. Отделно вълните - които някой път трудно те пускат да влезеш през океанската пяна на прибоя - и после пък още по-трудно те пускат да излезеш! Да не говорим за грубия, режещ пясък! То това са си камъни. Веднъж се разхождах край брега след буря. Силни, рязки вълни. Нещо ме удари по коляното. А! Може да ми се приусетило, нали! След малко - нещо ме прасна отново. Камъче. Бях сам. Кой ли хвърля камъни по мен? Седнах по-далече от прибоя. И гледам - вълните са издълбали дупка под водата, край бреговата ивица. И ако някой път някоя вълна се огъне над дупката, един вид се фокусира над нея, и водата добие нужното налягане и скорост - тя подхваща камъчета от дъното и ги запраща към брега. Бях чувал за хора, ударени от камък по главата, паднали, и удавили се в прибоя. Покрай скалисти брегове. Нищо чудно! Та ти пишеш за психология. А аз чета различното море - и различното отношение към него. От което следва непонятната символика на морето - поне непонятна за някой от Западното Крайбрежие на САЩ. Но ми навява спомени. За последен път бях на Черно Море в 1974, преди да избягаме от България.

Тема Последният ми ИЗГРЕВ... [re: Deny]  
Автор godot ()
Публикувано07.10.99 23:34



Мда-а. Според мен за всичко е виновно ниското слънце. Поне при мене е така - независимо дали е изгрев или залез, магията е в самата светлина. А ако в този момент човек разполага и с хоризонт (разбирайте море или още по-добре някой скалист връх, защото май в тези моменти всички, които не спят търсят да се покатерят на нещо по-високо :0)) той няма как да не се чувства като единствения човек. А иначе както скоро научих, всички утрини на света са ...безвъзвратни. (И затова не бива да бъдат пропилявани в дрямка или опити да се бръснеш докато си миеш зъбите :-)))

Тема Браво! Много силно!нови [re: Св. Скромни]  
Автор Deny ()
Публикувано07.10.99 23:56



:))))) Да си призная: Развълнува ме!!! Господи! - та, 74-та е годината, в която съм родена!!! .... Това не е разказ - в смисъл, че не е "художествен" разказ. Това е разказ, в смисъл, че съм разказала нещо, което ми се е случило - е, малко поокастрено... А морето наистина е такова. Водата наистина беше мноооого топла - ела си някой ден и ще се увериш!!! Какво да ти кажа??? - Благодаря!!! Ден

Тема Обаче ти ми би, такова, дузпата!нови [re: Deny]  
Автор Св. Скромни ()
Публикувано08.10.99 00:32



Младо девойче си, значи. Браво! С други думи, ме правиш на дядка... Дузпа ми би, значи! Но няма нищо! Аз вече навиквам. Веднъж в Оакланд една група момиченца нещо се суетеха. Спирка на метрото. Бяха се загубили, май. Сладуранки! Както казваме ние, готови за майчинство и отвъд. Оглеждат се - около нас все младоци. Ох, как им се щеше момиченцата да ги запитат, че да стане свалка... А те момиченцата се огледаха, не им беше до флиртовки, та измежду тълпата идват при мен... То и аз, да си кажа, по стойка и подстрижка малко на ченге може да съм им приличал. Може би. Щеше ми се за това да са се обърнали към мен. Да, обаче не... Щом като им чух пре-учтивия и книжовно-формулиран въпрос. И го завършиха със "сър". Нямах време да реагирам на "сър"-осването. Упътих ги, девойчетата, и чак после ме жегнаха заключенията от тяхното обръщане към мен, че и със "сър"... Значи, да се подпра на половите отсянки в между-човешките отношения, девойчетата се бяха обърнали към мен защото са ме предценили за, такова, безобиден. Обуздано куче, на семейна верижка... Та твоята дузпа е черешка в сравнение с онова чуство... А един мой колега, десетина години по-възрастен от мен, щял да припадне, когато едно девойче гимназистче в магазина му пакетира хранителните покупки и го пита, най-искрено, "Ще искате ли помощ с тях, сър?" А той човекът все по 20-годишните се заглежда, демек това е света, в който принадлежи... И гимназистчето - "ще искате ли помощ?" Но той нали тарикат човек, че и разведен и пообрулен от пералнята на живота, а и нахитрел със свалячески тарикатщини, предложил на девойчето той да я занесе до колата си, барабар с покупките. Но после няколко пъти ми разказа случката, все между другото. Много ще да го е жегнала, ей! Та значи, Дени, радвай се на твоите 25 годинки! За мен това бяха години в университета, следователно пълни със самотна мизерия. Хич не ща да се връщам в "хубавите младини"! Та точно за това ти желая твоите да са много щастливи! Все някой трябва един ден да пише баладите за доброто старо време.

Тема Последният ми ИЗГРЕВ...нови [re: Deny]  
Автор paulinho ()
Публикувано08.10.99 02:52



Super ste! Sveti Skromni, molja te da si dadesh koordinatite na Imam neshto naum. Ako njakoj ima kontakt sys svetijata, neka da mu dade mail-a mi, pls! CU and take care!

Тема Обаче ти ми би, такова, дузпата!- за дени и светиянови [re: Св. Скромни]  
Автор НеОНеЛ ()
Публикувано08.10.99 17:13



:))))))))))))))))))))))))))))))))))) не знам, какво щях да правя без вас двамата! н.

Тема Еееее! Няма такова нещо!!!нови [re: Св. Скромни]  
Автор Deny ()
Публикувано09.10.99 09:18



Здравей, Скромни! Вярно, мина ми през ума, че споменаването на годината, в която съм родена може да се изтълкува двусмислено. Имах предвид, че са минали мноого години - цели 25! откакто не си го виждал нашето море! /А на 25 аз съвсем не съм "девойче" /уви!/, ама карай!!!/. :))) И, я да видим - по мои сметки /а да знаеш, че не съм добре с изчисляването/ ти трябва да си към 35г.!! Е, значи - млад мъж в разцвета на силите си!? Голямо "четкане" започва да се получава в този наш диалог! :))))) Абе, какво ти пука на колко си години - важното е да си млад по дух!? И накрая нещо, което преди малко много ме разсмя: Виж в същия клуб /Вашето мнение/ темата на Нед за най-късия разказ и прочети анализа, на въпросния "разказ", направен от една /според мен, доста интелигентна/ личност, нарекла себе си с псевдонима "простак". /Накрая - да те питам : съгласи ли се с моето мнение за "Й" в края на думи в множествено число като "змии", например???/ Поздрави: Дени

Тема Последният ми ИЗГРЕВ...нови [re: Deny]  
Автор Askeer ()
Публикувано15.10.99 06:10



Deni, Bila si istinska...togava. Izglejda, che si istinska i sega :-) Sega ako byahme na masa shtyah da vdigna tost za "istinskite" neshta... i moje bi da opleskam vsichko s glupavo filosofstvane. A i ne sme na masa:-) A izgrevite spored men sa samo chast ot "useshtaneto"... i moje bi za da e pulno "to", chovek tryabva da prejivee i edin podoben zalez.:-) ili da se nasladi na edin den,ili da sreshtne nechii ochi...v tulpata... Eto, vupreki vsichko se razfilosovstvuvah.... A znaesh li kakvo mi se sluchi vednuj na men...vidyah otrajenieto si v edna kapka rosa, na ogromen bor v planinata - suvurshena forma, chista i prozrachna, zatvorena v sebe si - edna malka vselena. Ponyakoga samodovolno se izkushavam da si mislya che kapkata e oshte tam i shte ostane tam...zapazila otrajenieto mi...i sigurno e taka, da znaesh....sigurno....sigurno.... Oshte neshto.... i posledno...:-) "istinskite neshta umirali na pipane...." kazvat....

Тема Представи си, че сме "на маса" :))))нови [re: Askeer]  
Автор Deny ()
Публикувано16.10.99 16:37



Аскеер, може би, както казва Godot " За всичко е виновно ниското Слънце"...., а може би - не!!??? Ти май си доста по-суетен от мен - искаш да останеш във Вечността?::: "Ponyakoga samodovolno se izkushavam da si mislya che kapkata e oshte tam i shte ostane tam...zapazila otrajenieto mi...i sigurno e takа..." Е, защо не, нали? Доволна съм, че притежавам способността да усетя подобно нещо. Преди 2-3 дни бях за риба на р.Осъм. Беше слънчево, водата - гладка, в нея се отразяваше небето и тополите от отсрещния бряг, останали вече без листа, някакъв пожълтял храст, зад гърба ми - катерички шумолят, кълвач на дървото, светло-кафява полска мишка до съседния дънер ..../не си измислям - така си беше!!!/ И си казах :" Колко е готино!!!" и се сетих веднага за оня виц за кича - и това, дето току-що го описах звучи кичозно, подобна картина е кич, изразите са изтъркани от употреба при описания на "природни картини", разбираш ли? И се получава кофти!!! И моят извод си е, че има много неща /като например твоята капка, един изгрев, един залез .../ които човек трябва да усети и да си преживее сам и без да говори за тях - думите не могат да изразят подобно състояние. Ама какво да направя, като винаги изпитвам /почти/ непреодолимо желание да разкажа /разбирай - да споделя с още някого/ един такъв изживян от мен миг!!!!! И накрая - зная какво е изгревът за японците, но вчера научих, че за тях част от традицията е да посрещнат Първият изгрев от Новата година. /Нещо като японски еквивалент на Джулай морнинг!!! Това, разбира се, е тъпа шега!!/ ...... Дени


Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
Всички темиСледваща тема*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2020 Dir.bg Всички права запазени.