* * * Не бяхме се виждали от сто години. Тя беше свикнала да свършвам бързо - веднага. Изненадах я. Не, по-скоро - себе си. Тя реши да ме напие за да ме забави. Докато се изпикая забравих всичко. 24.09.1999 г.

Това изобщо не е разказ! :))))

I az tova vikam!

Вие не разбирате от класика. Какво ще кажете за Нед - майстора на късия разказ ... ... почти като Елин Пелин, а ? >;-)

Egati i klasikata!Tova ako e kalsika,az sum Vasilisa prekrasna..

кое, елин пелин ли?

О'К де ще направя кратък анализ на краткия разказ на Нед. От първото изречение разбираме, че Нед е издръжливо злоядо старче, вкопчило се в живота (поне 116 - 117 години) "Не бяхме се виждали от сто години." Любовта в тях е тлеела и когато се виждат след век огънят и се разгаря отново. Не се споменава къде се развива действието - в къщата на Нед, в нейната или в някой крапътен Motel. Може би с това автора иска да ни покаже, че за Любовта не съществуват ограничения като време и пространство. 'Тя' не е била особенно удовлетворена от сексулания опит на Нед и той е знаел това "Тя беше свикнала да свършвам бързо - веднага." Това ни навежда на мисълта, че или Тя е била много красива и Нед пленен от прелестите и е свършвал почти на минутата или както отбелязахме по-горе, като 16 - 17 годишен хлапак, без опит и способност да се въздържа (вероятно Тя му е била първата) не е успявал да спре младежкия си порив. Минават години (100 - може би игра на съдбата) и ето, че те се срещат отново. Тя се учудва, че го помни и Той все още е жив - "Изненадах я." Нед пък се изненадва, че след толкова години отново усеща надигащата се в него мъжественост "Не, по-скоро - себе си." Тя не иска да изпуска отдалата и се (може би за последен път в живота) възможност. Знаейки за младежката му невъздържаност, Тя се отбива се през денонощния за бутилка качествен алкохол "Тя реши да ме напие за да ме забави." И тук автора ни поднася изненада. "Докато се изпикая забравих всичко." Първо разпалва фантазиите ни разказвайки за младежките си изживявания и в следващия момент, когато очакваме сладникавата развръзка, автора се измъква с психологически трик, от който всички вие се дразните, възмущавате и обявяате прозведението за простотия. 24.09.1999 г.

анализът ти го бива, обаче мисля, че като за дами си се постарал да смекчиш нещата и да придадеш на разказа някаква нега, споменна интимност и вкус на любовна преживелица... може и така да е, аз не зная какво е имал предвид авторът. но може и да не е. по-скоро, както аз виждам нещата, работата стои по следния начин: да, в тях двамата наистина са тлеели емоции. но не породени от плътска любов, а по-скоро от спортно-съревнувателен характер. и не един срещу друг, а двамата заедно - като тим, обединени срещу някой трети. чийто образ не е оформен директно, за да се запази плътната, нагнетена с искри на спортна злоба форма на разказа. но, да започна от начало: можем да приемем за преувеличение "не се бяхме виждали от 100 години." защото когато човек се концентрира и тренира, за да спечели в някое състезание, времето тече сякаш по-дълго за всичко, което не е неговото състезание. което няма нищо общо с часовниковия му ход. "тя" е неговата муза. муза, която не се бои от провалите на този, у когото музува. но много иска да му помогне в решителния турнир. тя знае, че него не го бива много в тази спортна дисциплина, затова решава да го подсили и подплати с течности, за да не се изложи и този път.("тя реши да ме напие, за да ме забави.") но л. герой, след всички тренировки и цялата онази концентрация, не е вече същия слабоват, бързо приключващ състезанието човек. въпреки това, обаче, авторът ни показва, че неговия герой не е някакъв самодоволен и преизпълнен със самомнителност свръх-човек. той се колебае и е не по-малко изненадан от своите нови способности , отколкото е изненадана и неговата муза. ("изненадах я. не, по-скоро - себе си.")в последното изречение виждаме, че той е забравил всичко - забравил е предишните си спортни неуспехи. забравил е какво значи немощ. забравил е бързината, с която до този момент за него е завършвало всяко състезание. той и тя ликуват! такъв човек ще надпикае всекиго!

И твоят анализ си го бива, но куца с логиката ... ти казваш, че: "тя знае, че него не го бива много в тази спортна дисциплина, затова решава да го подсили и подплати с течности, за да не се изложи и този път.("тя реши да ме напие, за да ме забави.")". Помисли малко, ако това е било състезание и те са били от един отбор, защо тя ще иска той да загуби, а не да спечели. Защо ще трябва да го забавя и защо въобще ще го напива - това само би намалило шансовете им за победа. Дори да оставим настрана подробности като допинговия контрол. От цялата ти теза най ме изкефи изразът "такъв човек ще надпикае всекиго!"

виж сега, тя е т р я б в а л о да го забави, за да не свършва толкова бързо... състезанието. защото онзи, другият, го е надпикавал до сега по време и изобщо. :) освен това - къде? е казано, че човек се напива само с алкохол - помисли: "дай ми вода да се напия..." и прочее. водата допинг не я лови. искала е, жената, да му подобри тургура :) но, да си призная - твоят анализ е къде къде по-строен... исках само да сменя гледната точка :))) н.