ОБОЖАВАМ ЗАЛЕЗА ! ТОЙ ПРАВИ ОБЛАЦИТЕ МЕДНО ЧЕРВЕНИ ! НЕ МОГА ДА ОТКЪСНА ОЧИ ! А СЛЕД ТОВА ИЗГРЯВА ПЪЛНАТА ЛУНА ! ВСЕЛЕНСКО СЪВЪРШЕНСТВО ! КЪДЕ ИЗЧЕЗНА РОМАНТИКАТА В ТЕЗИ ВЪЛЧИ ВРЕМЕНА ?

Poleka izpluva ot oblaka bjal, srebristija disk na lunata. I tihata vecher otnovo vidja, che s obich e pulna zemjata. :-)

снощи имаше луна като стара сребърна пара, излъскана между нечии пръсти, пусната в памук на меко. търкаляше се току над върховете на дърветата. понякога облаците са тежки и мръсни, като мокра пачавра, с която е бърсан кален под. друг път са духната перушина от световната Бяла птица - чесала се е, ресала се е... снощи бяха меко легълце за сребрица. човек може да си нарече нещо в такива нощи - ще се сбъдне. само сънят бяга от очите, та седят отворени и сънуваш наяве - бленуваш небивалици. да се понесеш върху широк златен драконов гръб, да почувстваш как топъл вятър минава през ръкавите ти и да гледаш как драконът близва луната... като захарен памук. дърветата шушнеха със зелените си листа за раздяла. есен идва, ще вали... луна, бъди ми приятел - повтарях като мантра... неведнъж, неведнъж

...погледнах към небето и го видях. Червено и пулсиращо. Като рана в ясната синева. Сякаш някой пе впил пръсти в битието и бе изтръгнал сърцето на Вселената. Пухкавите бели облачета започнаха да се напояват с пурпурна кръв. Светлината плахо отстъпи пред настъпващия здрач, вестителят на края. Кръвта се разтече по цялото небе, обля върховете на далечните планини. Това ли бе краят наистина? Или може би началото? Затворих очи и потънах в хладната тъмнина на собствените си клепачи. Дори и там имаше кръв...

...сякаш залепнала кръв по облаците на нощното небе. Понечих да отворя уморените си и парещи клепачи , за да видя обсипаното със звезди небе. Не успях. Сякаш кръвта от облаците притискаше болезнено слепоочията ми. Извиках страха и ужаса на помощ- те се появиха слаби и немощни, неспособни да отворят очите ми. Изкрещях от болка, от безпомощност и самота. И тогава усетих студени длани върху болката на очите ми. Леки, нежни пръсни, пълни с хлад и спокойствие. Бялата луна полека изплува от облаците .....

...Цял ден мога да стоя и да го гледам.... ;-))))

:)))) НеОНеЛ!!! Ако Красотата е Болка, значи ти си "изтъкана" от болка... :) Deny :)

дени, здравей! винаги пълната луна ми действа... някак. като че ме вика, като че бих се издигнала към нея, ако се оставя да ме повдигне към себе си, ако разтворя стиснатия юмрук на мислите си и оставя стъклените топчета на грижите и въпросите, които тихичко звънтят в главата ми да се изплъзнат от него... ако нищо друго не ме интересува и съм в покой... но, нали знаеш, никой не се разделя със своите шарени топчета. те са ценност...трудно спечелени... лесно се губят и чупят... винаги съм подозирала, че ако много силно поискам и не искам нищо друго, ще се отделя от земята и ще полетя, просто ...така... и повече нищо и никога няма да пожелая. човек е пълен с толкова много излишни неща. но пък ако се поразровиш в когото и да е, ще останеш очарована... това е като стар бабин скрин, пълен с какво ли не... от повечето от нещата няма никаква полза, други са похабени от времето, трети дори не знаеш за какво са служили, а четвърти са се почти разпаднали на прах... но можеш да откриеш и нещо малко, блестящо и ценно... у друг можеш да намериш пък страшни, отблъскващи и свиващи сърцето работи... но и това е по своему очарователно. хм. да, и това е по своему очарователно. като разказ за нещо страшно, което никъде, с никого не се е случило. луната... е някой, от когото чакам да ми каже: ще бъда твой приятел съм и винаги съм бил...

Навън е тиха, пролетна, но тежка нощ ... звезди не греят. Дори лъната кръглолика е скрила сребърно лице ... в немощ, зад облаци от собствените и сълзи пропити. С пет удара часовника замря сърдито, а Той лежи, не спи, върти се. И мислите му пак във Нея впити, като пиявици за голите крака на птица. И кацат те във тази утрин тиха в прозореца на нейната квартира. И с клюн опитват да разкрият завесата на дните, покрила със забвение греха и на девица

харесва ми. де всички простаци да бяха като тебе... н. :)