Чатът наистина увлича, но все пак не разбирам тези, които след първоначалния период на пристрастяване не успяват да се откъснат. Все пак, рано или късно, след като си прекарал поредните 6 часа без прекъсване в наякой чат би трябвало да си зададеш няколко въпроса от типа: -Защо го правя, след като не усещам никаква приятна емоция, а само болка в очите. -Много говорих(писах) и на мен много ми говориха, но не си казахме нищо съществено. Даже като се замисля не се сещам какво изобщо си говорихме. И в крайна сметка се стига до извода, че това са 6 пропиляни часа в които може да се свършат куп други полезни неща. Аз лично признавам ICQ и дискусиите.

Прав си - имам си доста ( като време и като практика ) опит по най-разни чатове :). Това което исках да кажа е, че технологията трябва да се използва по предназначение. Не че не може човек да се придвижва на кон примерно, но не е необходимо да го прави след като е изобретен автомобила. Същото е с WWW технологията и специализираните чатове от типа на IRC/ICQ. Иначе banner-ите не са ми проблем - знам как да се отървавам от тях. Естествено, че има нормални хора на IRC. Нещо повече - погледнати по отделно предполагам, че повечето хора са такива :). Говорех за общото впечатление. Какво виждаш като влезеш на #bulgaria примерно - сравнително бърз скрол от реплики на ботове, и разни общи фрази когато някой се сети да напише нещо in public или глупостите на разни пубертети, доволни че има кой да види какво имат да кажат ( което в общия случай не е интересно :). Мисълта ми беше, че когато дадена услуга стане масова то това неминуемо смъква "качеството" на тази услуга. Когато всеки има достъп до интернет, шанса разни перковци да почнат да се подвизават по чатовете е доста сериозен. Преди 5 години например за да се добере човек от българия до интернет се искаше да имаш поне компютърна грамотност. В момента това изобщо не е така. Всяка секретарка ( нищо против секретарките - просто ми хрумна ) може да стартира съответното приложение и без да има грам понятие какво всъщност се случва да почне да пише в IRC да кажем. Не че е необходимо да разбира какво се случва - и аз не разбирам от двигатели, но карам кола ( и това вероятно прави улиците по-опасни в очите на таксиметровите шофьори :), но факт е, че технологията е много достъпна и това естествено води до възможността всякакви хора да я ползват. Изразявах лично мнение,като казах че предпочитам off-line дискусии. Някой може да обича да пише в реално време - това не означава че е идиот. Също така казвах, че не разбирам хора, които висят по 5 часа на IRC, както не разбирам и хора, които носят слушалки и слушат музика цял ден и се усмихват мило, когато се опиташ да има кажеш нещо без да видиш, че всъщност той в момента е изключил. Изобщо - не разбирам хора, които се вманиачават на дадена тема и не им минава в разумни срокове. Мерси за пожеланията и да ти се връща

Здравей, ПАЛАВА! Радвам се, че освен на феменистки теми, откликваш и на нещо толкова прозаично, като тази тема, напр. (Майтапя се, не се засягай!). За чата - може би определено омръзва, но точно там е черната му магия - Заричаш се: От утре сядам пред комп. и НИКАКЪВ чат. Точка. Обаче...Нещо те яде, човърка, гризе, хапе, откъсва месо от теб и...ето че...Всъщност мишката дори сама се насочва към онова място. След часове, прекарани там, сигурно изкл. комп., единственото чувство е на празнота и пропиляно време...Не знам, аз самият имах доста положителни емоции, свързани с чата. Не знам дали имам желание да ходя по сбирки, засега можеби не, но в бъдеще...Все пак, интересно е да се срещнеш live с хората, с които досега само си чатвал.

Добре, де! Хубаво - можете да се откъснете от чата! Или пък го намирате безсмислен! Завиждам ви! Защото аз вече два месеца съм всяка нощ в него! Нещо повече, не мога да се откъсна. Явно има нещо като chatus bacilicus, защото нито искам да си сменям пола, нито съм от хората без социални контакти! За мен чата /и мрежата като цяло/ са някакъв нов социален феномен, който тепърва предстои да бъде изследван. Аз лично се опитвам цяла поема да му посветя, но не успявам поради липса на време.... а познайте защо? Живи здрави! P.S. И ако не сте влизали в чат, не пробвайте.....

Предполагам, че такива дискусии са се вихрели в началото на века когато телефонията ( не IP телефония, а обикновената такава :)) е започнала да навлиза сравнително масово :). Представям си коментари от типа на "Ма госпожа, това само простаците говорят по туй нещо. И представяте ли си - онзи ден госпожа Костуркова я свързали погрешно и говорела с абсолютно непознат мъж и той и поканил на разходка...". Като всяко ново нещо и този вид контакти са интересни в момента и са обект на пълно отрицание или тотално превъзнасяне. Всичко отминава. Мисля си, че след 10 години това ще се приема от по-голямата част от населението като нещо абсолютно нормално ( като телевизията например ) и никой няма да отделя подобно внимание за да пише по въпроса :) И стига сте писали тук - от сума време чакам нещо интересно да се появи в "Адам и Ева", ма там нищо, а тук нови и нови мнения на тема "Запознанствата в чата като социален феномен" :)

georgig написа: ------------------------------- ne sym kazal obache povtariam ideiata e vseki da si pravi kakvoto si iska stiga da ne prechi na drugite (naprimer da pishe samo s glavni bukvi ili da pishe samo toj) koeto naj-dobre se poluchava v net-a i zatova visia po 5 chasa na den i ne e nujno da e chat ABIIIIIIIIIIIIIIIIIIII AZ NESAMGO NAPISAALLLLLLLLLLLLLLLLL OK..........................................:-))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

интересно какво ли би било развитието на тази тема 9 години по-късно

Да, доста е обсебващо. Човек трябва да внимава още от началото и да прояви воля да не се закраства, така че да забрави реалния си живот. Лично аз започнах да използвам чат и по много интернет като нямах никакви приятели. Учех в сакапано даскало в дълбоката провинция, където беше пълно с плюещи селяндури говорещи на каруцарски език и ми беше по-добре сама просто. И така ... беше ми нещо като заместител, де. Като постъпих в ново училище, с нови хора се оправих. Смисъл излизам навън, общувам с реални познати. Въпреки всичко си имам няколко чат френдчета, с които си говорим редовно от две години насам, хахаа и не сме се виждали дори

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, наистина сравнението с телефона е много точно. Преди откритието му хората са общували с писма, което е ставало доста по-бавно. Сега също се пишат писма и в Интернет и се изпращат посредством електронни пощи, заедно с файлове - снимки, скици и.т.н. буквално за секунди. Разговорът, който водим в Интернет или както се нарича чат, може да се приеме и като антистресово мероприятие за личността, наред със гледането на филми, слушането на музика, четенето на книги, спортуването, рисуването и т.н. Разбирасе, човек не бива да злоупотребява с анонимността на Интернет-пространството, и да спазва определено културно поведение. Но, наистина, не бива да се прекалява с присъствието в Интернет, защото всяко нещо, колкото и да е хубаво, когато е в прекалени количества, не помага, а вреди.

вси4ко отминава повярваи на един бив6 заразен.просто е до време