Не мога да се освободя от мнителността си. Понякога съвсем непредсказуемо,дори и за мен ,тя идва,Мнителността,и ме поразява.Опитвам се да контролирам присъствието и ..не успявам. За съжаление,понякога Тя се оказва права и това е причина за съществуването и. Недостатък ли е това? Предвидливост? Предпазливост? Колко ли хубави моменти съм пропиляла заради Нея... Това не е тема.Просто споделих...

Рене Декарт е казал: Умен съм защото се съмнявам. Не се безпокой това е правилното поведение особено ако си патила доста. Обаче не я декларирая тая мнителност пред хората които уважаваш, зящото те очакват да им имаш доверие. Декларирай доверие но си бъди мнителна без да го показваш. Доверие срещу доверие е най-коректния начин

параноя

отдавна се чудех - дали пък не си не-много-умен? сега вече знам.

i az taka po miakoga... mnogo mi prechi da sum po-dobre razbran ot drugite.... pravia opiti da ia obuzdaia ama...

Бени, това е от късния час.... Само че при мен по това време идват други размисли, доста по-лоши от мнителността! Поздрави :-)

Малък е броят на пълните непокисти, останалите деветдесет и няколко процента в по-малка или по-голяма степен имат твоя проблем. Така че не се притеснявай, не си сама, ако това не те успокоява ще ти кажа, че превидливостта и предпазливостта може да са ти отнели някои приятни мигове от живота, но са те предпазили и от много беди. И аз смятам, че човек трябва да внимава, винаги. Даже съм сигурен, че това е правилното поведение. Е, разбира се не трябва да е и параноик. П.П. Защо си писала, че това не е тема, та това е най-добрата тема от последните 20-30. Омръзна ми да чета за търновците, помярите по улиците и подобни.

Az mislja, che e normalno. Po-dobre da si mnitelen (no ne i da se prekaliava), otkolkoto da imash neochakvani razocharovania.