Когато бях малък, Младст-4 беше хубав квартал: тих и спокоен, горе-долу чист. След '89-та нещата прогресивно започнаха да се влошават. В момента живея при следните условия: мръсотия и кучешки изпражнения навсякъде (дори в дворовете на училищата!!), глутници помияри, чийто отвратителен среднощен вой може да докара до умопомрачение дори глухонемите (не си спомням от кога не съм спал нормално). Пиянски компании и купони до сутринта, като при това музиката е надута до край (как може да се празнува в понеделник срещу вторник през ноща? Тези боклуци не работят ли?). Аз съм труженик на интелекта и имам нужда от солидна доза почивка, ако не я получа просто съм неработоспособен, шефът е недоволен, напрежението и неприятните разговори са ежедневие. Покрай блока ми има улица, по която нощем минават МПС-та, най-често коли без гърнета, мотори без кривки и т.н. Преди 2 нощи мина самосвал (2 пъти в 2-те посоки, 3.30 часа), като при това шумът беше толкова силен, че прозорците трепереха. Като капак наскоро точно под прозорците ми сложиха пазар. Без никой да ме е питал. (между другото, какви са юридическите методи за премахването му?). Днес (събота) се събудих в 8.30 от ужасна музика - идваше от кола, спряла до сергиите, с широко отворени врати. Бях побеснял от злоба. Скочих от леглото, навлякох си панталоните и фанелката и изкочих навън. Последва скандал (по-скоро монолог на висок тон от моя страна). Очаквах и най-дребния повод за да смачкам кухата кофа на онзи селянин, но той просто не ми даде такъв:( Отиде до колата, спря музиката и каза единствено "Готово". Сега съм решил да се махам от тук. Съществуват ли все още в София спокойни квартали, населени с тихи интелектуалци и където наемите са нормални? Ако вече няма такива: как да се борим за спокойното си житие?

Не мога да те посъветвам нищо, защото имам същите проблеми. Все пак ако научиш за някой свестен квартал където има поне малко тишина остави едно съобщение, за да знам накъде да се изнеса :-)

Tova mi napomnia vremeto, kogato ziveeh v Mexico. 1. Za da spresh muzikata, triabva da namerish nachin da otvorish el. razpredelitelno tablo. S dalga izolirana kleshta otrezi zicite. Mozesh da stroshish bushonite, no te se smeniavat lesno. Triabva da ne go pravish chesto, zashtoto shte se usamniat. 2. Kucheta. Moeto liubimo razvlechenie v Mexico beshe da streliam po ulichnite kucheta s malokalibrena pushka ot prozoretsa na kuhniata. Tova ne mozesh da go pravish v Sofia. Triabva da kupish strihnin ot veterinaren magazin. Porasi niakolko kokala i gi ostavi na ulitsata. Ako niama strihnin, stroshi staklo na sitno i go smesi s kaima (moze ot razvaleno meso - shte e po-evtino) Kuchetata gultat mesoto na edin pat i ot stakloto poluchavat vatreshen kravoizliv i umirat. Tova sa izprobvani recepti i rabotiat mnogo dobre. Moze da opitash s vazdusha pushka, no tia samo go naraniava leko. 3. Ako ulitsata e prashna, vecherno vreme slozi malko parche darvo sas zabiti pironi. Raboti mnogo dobre, no ne go pravi chesto, zashtoto shte te hvanat.

Добри съвети, Бориславе, но са трудно приложими в български условия. Т.е. те са лесно приложими, но юридическите последствия от прилагането са доста сериозни. Както може би знаеш, в Булгаристан кучетата се ценят повече от хората, техни защитници са висши политици. Ако посегнеш на куче, преследването е до дупка. Понякога хората се събират на групи и се осмеляват да поизчистят малко квартала си от напастта. Всяка такава чистка се отразява в медиите като "Нечовешко вандалски акт на насиле спрямо беззащитните създания" Относно ел. таблата и пироните по улицата: това си е чисто безумие. Хванат ли те, ще ти съсипят живота. Сега си спомням един случай: не много богат човечец събрал пари и си купил евтина кола. Спестяванията обаче не му стигнали за аларма, но намерил хитър способ да защити собствеността си: на мястото на водача, при педалите, сложил обикновен ловен вълчи капан. В тъмното не се вижда. Една нощ капанът щракнал. Глезенът на крадеца бил раздробен от мощните челюсти. Последсвия: бил осъден СОБСТВЕНИКА за нанасяне на тежки телесни повреди на ПРЕСТЪПНИКА. Такива работи Сега се замислям, дали въобще е нужно да сменям квартала? Защо ли не сменя цялата държава?

Преди време имаше една дискусия за кучетата. Всякакви хора се включиха в нея. Сега обаче, като чета писаниците на Нанев и се притеснявам, че той е бил един от тях. И тръпки ме побиват! Защо все попадам на такива хора?

Григорий, ти живееш на прекрасно място! Имам приятели в Младост и като им ходя на визитации се умилявам от невероятното спокойствие. И ТИШИНА. Да, да... Е, трябва да призная, че аз при никакви обстоятелства не мога да бъда събудена от купон в съседите. Не че нямам съседи. И не че те не се веселят (макар че в повечето случаи веселбите са от малко по-различен характер). Наистина няма и пазар... Кучета се намират, но не са важна детерминанта на системата...Пък и повечето са си домашни... Но звуците, звуците... Преди две години се пречупих. Взех си сакчето. Приплаках на една състрадателна душа (да ми е жива и здрава) и с получения ключ се насочих към Дряновския Балкан. След като изприпках деветте километра, които щяха да ме разделят от цивилизацията се озовах сред седем къщи (петте необитаеми през онзи сезон, сред тях и "моята"). Запалих си камината и си заприпомнях разказите как на извора до къщата пиели нощем вода кошути. Стига да не ги изплашат мечките, дето (пак според местните митове и предания) ги докарали по Тошово време с хеликоптери от Румъния. И за да не ставам досадна, ще мина направо към края на историята - не можах да заспя. И втората вечер също. Едва на третата нощ престанах да забелязвам тишината. Та това преди две години. Но след още две или двайсет сигурно изобщо няма да заспя, вероятно ще побягна обратно. Мутирам ли? Това заприлича на български вариант на една история, която преди доста години четох в някакъв роден вестник. Тогава наричахме тези неща "пропаганда". В статийката се разправяше за един американски дядо, който през седемдесетте си години живот не бил напускал родното си сити. Та за юбилея любящата го челяд го извела извън града. И дядото получил сериозни дихателни смущения. В тамошния "Пирогов" установили, че причината е неспособността на организма му да се справи с необичайното количество кислород,,, Та, Григорий. Стана малко дългичко, но то е защото не съм си вкъщи и около мен почти няма шумове, които да ме размазват. Забелязала съм, че шумът е страшно дисциплиниращ фактор - не говориш много, защото викаш. И не мислиш много, защото изисква изтощаваща и сетните сили концентрация. Целта на тези словесни потоци май беше само една: да ти кажа - Младост не е толкова зле. Стой си там. Иначе, при мен е пълно с тихи интелектуалци...

Уф, ама не се научих преди да пиша да изчитам всичко... Това е отвратително... Не искам да навлизам в спор, който ни е омръзнал на всички. Като живеем в ненормални условия трябва ли да подивяваме? Не съм фанатичен природозащитник. И аз съм заобикаляла кучета по улиците. Но жестокостта поразява въображението ми. няма смисъл. не ми се говори.

Не съм бил тук когато се е водил спора за уличните кучета та за това ще си кажа сега мнението. Не знам дали си виждала реакцията на тригодишно бебе когато му бият инжекция против бяс. Аз съм виждал. Не знам дали си имала честта да участваш в схватка с глутница помиари насред Лозенец, схватка, в която твой приятел е загубил два от пръстите на лявата си ръка. Аз съм имал. Не знам дали си чела за песовете, които преди време изпохапаха до смърт онова прекрасно момиче, което като нищо можеше да стане мис България. Аз съм чел. Ние наистина не живеем в нормална държава след като човек застрелял със законно притежаваното си оръжие уличното псе нападнало детето на съседите му може да бъде осъден и глобен, но ненормалността на мати Булгарии се поддържа и от хора като теб. А истинската Б. Бардо много ще се радвам да я заръфа някой от любимците й, пък да видим тогава с какво изявление ще излезе пред природозащитниците.

А къде си?:)

ако питаш къде са тихите интелектуалци - не съм при тях...