Чували сте и сте чели много такива неща .... клишета от рода на "...и тогава, този сблъсък в непробиваемата стена на човешката глупост и злоба завинаги промени хода на неговия живот ..." или "... след тази война, през която всички огледала отразяваха само едно - различните лица на всеядната смърт, той вече беше станал друг човек" или "... любовта опустоши душата му, която така и не намери утеха, а това, което остана беше само кратковременната забрава в перверзната наслада да кара другите да страдат....".... давам Ви само три шаблонни отрязъчета... Незнам защо ми се струва, че най-честата детерминанта за промяна е болката, страданието, нещастието в целия спектър на неизчерпаемото му разнообразие... Опитвам се да мисля позитивно, но не ми се отдава... Опитайте се да ме разубедите! Но и не забравяйте, че въобще не съм сигурен в съществуването на такова нещо като "коренна промяна" на живота. Промяна - разбирана в смисъл на вътрешно преживяване за промененост, не като репер-етикет, който впоследствие биографите лепват... мислейки си , че така обясняват нещо. Ами това е май ... зададено по-накратко ;o))

ami korena promiana sashtestvuva, imaiki pred vid che predi 3 godini na slonskoto mi tarpenie i samiat slon mojeshe da zavidi, dnes panterata i zmiata sa domashni pitomzi v sravnenie s mene. i ako na tova ne mu se vika promiana ...........

Promianata mozhe da e i kam po-dobro. Situatsiite, koito ti razglezhdash kato prichiniteli na promianata po pprintsip sa vse nepriatni. Liubovta naprimer mozhe ne samo da opustoshava, a i da gradi. Za men, naprimer, korenna promiana predizvika Linux, kolkoto i stranno da zvuchi. Pokrai tazi OS otkrih, che ima hora, koito reshawat slozhni problemi i naistina ne iskat absoliutno nisto za truda si. Intelektualen trud pri tova. Predi ne viarwah, che niakoi mozhe da pravi nesto bezkoristno, prosto takowa mi beshe mnenieto za choweshkata priroda. Sega useshtam nestata po drug nachin. Pozamisli se i ti, potarsi, mozhe i da namerish nesto za sebe si.

При мен отрицателните събития ми действат като допинг.Когато съм била най-отчаяна,тогава съм постигала най -големите си успехи.Обратно,когато съм била щастлива,съм се носила по течението на живота,наслаждавайки се на настоящето.Мисля,че това е нормално състояние. Според мен, Владо, ти си прав..Нещата,които променят живота,са загубите,паданията,страданието,отчаянието - може ли да се изброи всичко.... "Когато печелим ,не знаем какво губим,когато губим , все нещо печелим.."

ami da uchudvaneto.....bolkata....gneva...primirenieto....zabravata....i prerajdaneto ako moje taka da se kaje me promeniha.... vtoria put beshe bez vunshni prichini....vsichko beshe v men....moje bi usetih chastica ot poniatieto svoboda na duha....i silata koiato dariava na tezi koito sa se usetili:)))

...а не намирате ли, че все пак тези сериозни промени са станали в резултат на някакви постепенни натрупвания?...На очаквания, на впечатления, на емоции, на знания... ...аз лично не вярвам във `Коренната промяна` като вид вътрешна революция, защото средата там, в душата ни е хомогенна и се противопоставя /или е в хармония/ на външните фактори, те могат да водят до натрупвания, но не и до кардинални промени...

NE mislite li che glavno ot choveka zavisi dali shte se promeni ili ne? Toi izbira posokata na promiana ili moje bi ne e taka?

Еми, мисля, че имаш право. При мен няколкото т.н. "повратни моменти" винаги дойдоха когато съм бил в "отрицателната част" на кривата на живота:-)

Та както си и очаквах, мненията ЗА и ПРОТИВ се разделиха почти поравно ... Към liato-to: а какво точно те накара така драстично да се пре-образиш? Какво превърна слона в пантера-змия?-)) Към Арчи:" ...а не намирате ли, че все пак тези сериозни промени са станали в резултат на някакви постепенни натрупвания?..." Диалектика значи малко, а?-)) Количеството -> ново качество. " ...аз лично не вярвам във `Коренната промяна` като вид вътрешна революция, защото средата там, в душата ни е хомогенна и се противопоставя /или е в хармония/ на външните фактори, те могат да водят до натрупвания, но не и до кардинални промени..." Падаш си еволюционист и отричаш да има такова нещо като прозрение, просветление, some kind of inside insight.... Добре де, и наистина ли при теб промените са ставали толкова плавно и някак така , следвайки сякаш естествената предразположеност на душата ти? Не си имал резки падения, отчаяния? Или и да си имал, не те са те променяли... или не така изведнъж (мярката за това изведнъж е отново чисто субективна, нали)? По въпроса дали "средата там, в душата ни е хомогенна и се противопоставя /или е в хармония/ на външните фактори" мога да кажа, че това е само едно от двете основни течения относно разбирането за нейната природа (на душата де). При нея всичко клони около термина Хомеостазис (равновесие, хармония). Другото схващане гравитира около термина Организмичност - онтологична, изначално вродена неравновесност, която те/ни кара да действаш/ме, нещо което ни човърка и не ни дава покой, и то е точно в природата на душата ни. А колкото по-голямо е това вълнуване, това неудовлетворение - толкова по-вероятна, а и възможна става промяната, толково по-радикална. Промяната, разгледана в позитивна светлина, се вижда като Развитие. Такива работи разни.... аз изглежда съм привърженик на второто обяснение. Само така, отбелязвам, че въпреки телминологията на Фройд (например insight или drive - един от преводите му е и инстинкт) той си е типичен представител на хомеостатичното разбиране за човешката природа. Към `soft, a донякъде и към karry : " uchudvaneto.....bolkata....gneva... primirenieto....zabravata...." - точно това ли е последователността? И има ли такова нещо като забрава за болката? Изобщо, при теб това е нещо ключово май? На друго място и по друг повод беше казал "....забвение" ....доколкото поне си спомням. "... vtoria put beshe bez vunshni prichini....vsichko beshe v men....moje bi usetih chastica ot poniatieto svoboda na duha....i silata koiato dariava na tezi koito sa se usetili:))) " - признавам, звучи добре, но не съм сигурен, че го разбирам. Свобода на духа, казваш. Сещам се за Кант, май беше. Той различава душа от дух... но аз май не мога. Май и затова нямам вътрешното усещане, че те разбирам :о((( Както и да е....Първият път прилича на болка от любов, за втория път - болката за умиране (по Киркегор)??? ;o)) Много ще съм ви благодарен, ако пак задоволите любопитството ми Благодарности на Jiro, Емануела и Борислав ... ето - получава се така, че като в общи линии сте съгласни с мен, аз нямам въпроси и не Ви коментирам .... малко неизгодна за вас ситуация, май ;o)) Чао

pozna za purvia put.....10 tochki:))) za 2-ria triabva da poiasnish....che kirkegor mi e izhvruknal ot glavata.... iskah da kaja che zapochnah da useshtam niakoi neshta koito idvat sled vajni reshenia v jivota.... zabravata ili zabvenieto...mdaaa ima gi pochti prez cialoto vreme...biah kazal po niakoe vreme i bezdushie...ili moje bi bezchuvstvie....daaa vtoroto e po-validno... no iavno sum v takuv period...iskam da ne e taka....boria se ala ochevidno gubia pone za momenta...

Vseki zivot ima podemi i spadove. Naj-vazno e da ne izgubish kontrol. Az bjah na mnogo dobra rabota v Bulgaria, sled tova sam sviril po Madridskite ulici da izkaram njakoe peso, v USA zapochnah kato rabotnik, sega sam na mnogo dobro polozenie. Ako se predadesh samo za malko, otivash na kino.

<Незнам защо ми се струва, че най-честата детерминанта за промяна е болката, страданието, нещастието в целия спектър на неизчерпаемото му разнообразие... > А има ли щастието еквивалентен спектър от прояви на неизчерпаемо разнообразие? Никога не съм чувала някой да се пита какво е нещастието. Спри когото и да е, запитай го и той ще ти даде веднага няколко дефиниции. За повечето хора те ще се припокрият. Сигурно ще кажеш, че и при щастието е така. Но не е. Защото при него в повечето случаи липсва конкретност. Като че ли от самото понятие повява някаква абсолютност. Нещастието по-често има конкретни измерения. Щастието е аморфно. Може би най-често се описва чрез своя антипод - като състояние, при което липсват причините за нещастие... Не искам да досаждам с разсъждения на пръв поглед встрани от темата ти. Затова ще опитам да съм кратка. Нещастието като че ли винаги е свързано със загуба (в най-широкия смисъл на понятието). Загуба с различни измерения. Но реална. И измерима. Представляваща сътресение и много логичен повод за промени. Драматична промяна, внезапна с внезапността на конкретното. Щастието няма толкова изчистен вид. То е повече процес, отколкото състояние. Повече търсене, отколкото постигане. И повече искане, отколкото имане. Променливо е. И някакси неокончателно. Някой беше казал, че не е зелена полянка, на която да се излегнеш (макар че особено в летни следобеди ми се струва, че е точно това ;) ) Всъщност, при мен е летен следобед и започвам да се чудя дали не се набърках в поредната привидно интересна дискусия, от която ще изскочи някой загрижен да ми обясни какви психоотклонения илюстрирам. С всички любопитни за специалистите подробности ;;)))) А това би могло да се окаже повратна точка в живота ми и "този сблъсък в непробиваемата стена на човешката глупост и злоба завинаги да промени хода на живот ми..." Затова смятам да избягам преди финалните надписи. Моля, пощадете ме. Само за последно - ако си "щастлив" (или поне доволен), значи си на прав път. Защо да се променяш?

Проблема е,че въпросите които задаваш...Ами те направо се молят за клишета в отговор.Дори е клише да не се отговори.И когато сам си отговориш,пак ще бъдат клишета.Защото въпросите и отговорите винаги са едни и същи.Номера с отговорите е,че те винаги се въртят пред очите ни,обаче...Пък трябва и да знаеш к`во да питаш...

Видя ли,че си отговори,Vladoo.Е,без да натяквам,но с...клишета.Като цяло.Просто няма на къде.Но е интересно.За четене.Моето клише е следното:на щастието(ако приемем,че има такова нещо)можем да се насладим само в последствие,след време,чрез спомени.Което го прави...Подсетете ме за нещо крайно отвратително.А на нещастието(също условно)можем да му се "радваме" на момента.Дори в момент на кеф:"Ех,че ми е гот сега.Не като тогава,когато..."(следва кървава сценаи колкото по- толкова по-добре).Не е като:"Сега съм затънал в...(по избор).А беше толкова хубаво когато...(по възможност нирвана)".Май се получава,че гадничкото(нещастието в гл.роля)прави тръпката в живота.Относно промяната...По принцип"всичко тече,всичко се променя",но до каква степен?Мисля,че промяната се състои в създаване на различия в мирогледа,ценностната система,цели,липсата им,цвета на косата...Нищо никога не е същото.Простото по някога нещата си приличат.

Колко жалко : толкова съм съгласна с Нефела, че няма смисъл да се включвам в дискусията... :) Даже струва ми се обяснено е по-добре, отколкото изобщо бих могла :) Поздрави А.

Къде изчезна? Радвам се да те видя пак, скъпа. Уф, тук понякога е много самотно.

Здравей, Алиса Защо изчезна? Радвам се да те видя отново, скъпа. Уф, тук понякога е толкова самотно... Моля те, не изчезвай пак. поздрави Нефела

Това беше специално изпълнение на UPS-а ми ;))

Привети :) Аз също се радвам да те видя... Последните няколко седмици бях извън София на почти заслужена почивка. ;) Далеч от всички компютри... Започнаха да ми липсват по някое време, да си призная. :-) Сега обаче - пак на линия и никакви изчезвания повече :) Поздрави и усмивки Алиса