Vseki zivot ima podemi i spadove. Naj-vazno e da ne izgubish kontrol. Az bjah na mnogo dobra rabota v Bulgaria, sled tova sam sviril po Madridskite ulici da izkaram njakoe peso, v USA zapochnah kato rabotnik, sega sam na mnogo dobro polozenie. Ako se predadesh samo za malko, otivash na kino.

<Незнам защо ми се струва, че най-честата детерминанта за промяна е болката, страданието, нещастието в целия спектър на неизчерпаемото му разнообразие... > А има ли щастието еквивалентен спектър от прояви на неизчерпаемо разнообразие? Никога не съм чувала някой да се пита какво е нещастието. Спри когото и да е, запитай го и той ще ти даде веднага няколко дефиниции. За повечето хора те ще се припокрият. Сигурно ще кажеш, че и при щастието е така. Но не е. Защото при него в повечето случаи липсва конкретност. Като че ли от самото понятие повява някаква абсолютност. Нещастието по-често има конкретни измерения. Щастието е аморфно. Може би най-често се описва чрез своя антипод - като състояние, при което липсват причините за нещастие... Не искам да досаждам с разсъждения на пръв поглед встрани от темата ти. Затова ще опитам да съм кратка. Нещастието като че ли винаги е свързано със загуба (в най-широкия смисъл на понятието). Загуба с различни измерения. Но реална. И измерима. Представляваща сътресение и много логичен повод за промени. Драматична промяна, внезапна с внезапността на конкретното. Щастието няма толкова изчистен вид. То е повече процес, отколкото състояние. Повече търсене, отколкото постигане. И повече искане, отколкото имане. Променливо е. И някакси неокончателно. Някой беше казал, че не е зелена полянка, на която да се излегнеш (макар че особено в летни следобеди ми се струва, че е точно това ;) ) Всъщност, при мен е летен следобед и започвам да се чудя дали не се набърках в поредната привидно интересна дискусия, от която ще изскочи някой загрижен да ми обясни какви психоотклонения илюстрирам. С всички любопитни за специалистите подробности ;;)))) А това би могло да се окаже повратна точка в живота ми и "този сблъсък в непробиваемата стена на човешката глупост и злоба завинаги да промени хода на живот ми..." Затова смятам да избягам преди финалните надписи. Моля, пощадете ме. Само за последно - ако си "щастлив" (или поне доволен), значи си на прав път. Защо да се променяш?

Проблема е,че въпросите които задаваш...Ами те направо се молят за клишета в отговор.Дори е клише да не се отговори.И когато сам си отговориш,пак ще бъдат клишета.Защото въпросите и отговорите винаги са едни и същи.Номера с отговорите е,че те винаги се въртят пред очите ни,обаче...Пък трябва и да знаеш к`во да питаш...

Видя ли,че си отговори,Vladoo.Е,без да натяквам,но с...клишета.Като цяло.Просто няма на къде.Но е интересно.За четене.Моето клише е следното:на щастието(ако приемем,че има такова нещо)можем да се насладим само в последствие,след време,чрез спомени.Което го прави...Подсетете ме за нещо крайно отвратително.А на нещастието(също условно)можем да му се "радваме" на момента.Дори в момент на кеф:"Ех,че ми е гот сега.Не като тогава,когато..."(следва кървава сценаи колкото по- толкова по-добре).Не е като:"Сега съм затънал в...(по избор).А беше толкова хубаво когато...(по възможност нирвана)".Май се получава,че гадничкото(нещастието в гл.роля)прави тръпката в живота.Относно промяната...По принцип"всичко тече,всичко се променя",но до каква степен?Мисля,че промяната се състои в създаване на различия в мирогледа,ценностната система,цели,липсата им,цвета на косата...Нищо никога не е същото.Простото по някога нещата си приличат.

Колко жалко : толкова съм съгласна с Нефела, че няма смисъл да се включвам в дискусията... :) Даже струва ми се обяснено е по-добре, отколкото изобщо бих могла :) Поздрави А.

Къде изчезна? Радвам се да те видя пак, скъпа. Уф, тук понякога е много самотно.

Здравей, Алиса Защо изчезна? Радвам се да те видя отново, скъпа. Уф, тук понякога е толкова самотно... Моля те, не изчезвай пак. поздрави Нефела

Това беше специално изпълнение на UPS-а ми ;))

Привети :) Аз също се радвам да те видя... Последните няколко седмици бях извън София на почти заслужена почивка. ;) Далеч от всички компютри... Започнаха да ми липсват по някое време, да си призная. :-) Сега обаче - пак на линия и никакви изчезвания повече :) Поздрави и усмивки Алиса