животът ни е капчица роса. макар и капчица роса, животът ни, все пак...

Евала, Сийке! Хубава роса! Росна ливада, боси момински крака росата газят... Идилия! Спомням си за Кунчо Грозев, в "Пресовани Размисли": На младост надеждата крепи човека. После я заменя бастунът. Та за животът - капка росица. Която заблещуква изпод слънчевите лъчи, заиграва, затрептява... И се изпарява... Браво на теб, Сийке!

Siiche, cialoto mi uvajenie za opita, ama ne si spazila pravilata na hai-ku. Triabva da e chetiristishie, razdeleno na dve chasti s razlichna emocionalnost.Taka pishe po debelite knigi, pak i edna poznata prevodachka ot iaponski mi go obiasni po-podrobno. Dobre che ne sam iaponec, a samo simpatizant na raznite im izkustva. Edin istinski iaponec bi vazpriel opita ti kato lichna obida, nali gi znaesh kak si uvajavat tradiciite.

ei, nemali nekoi da obiasni za kvo stava duma be???

ирония ли долавям?

ама това не съм го измислила аз, приятелю! беше мото на някаква статия, която четох много много отдавна. но ми хареса и го запомних. аз пък защо си мисля, че са тристишия?

Хайку е тристишие, като в класическото хайку трите реда имат съответно 5-7-5 срички. Идеята му в общи линии е била да снема картина на моментно състояние/емоция...

Лунна вечер духа вятър цигани отиват на театър. (преписано от стената на тоалетната на кръчма "Найлона" в Пловдив - ето, и авторските права признавам ;-)) /////////////////////////////////////////////////// това го беше "преписал" "павел" откъдето е казал, че го е. :) драго ми е да не го забравя :) прочетох го преди време в дискусията "поезия" в ГЮВЕЧ. и така: лунна вечер. духа вятър. цигани отиват на театър........

Rosata e kapchitsa zhivot, zhivotyt e kapchitsi v rosata, vsichko se sliva vyv edno, edna kapchitsa priteglja druga, njakolko oformjat strujka, edna strujka preliva v druga, zaedno, nerazdelimi hukvat, nadolu po listoto, nadolu po stebloto, nadolu po skalite nadolu, nadolu, p.s. (teja raboti gi ima dazhe v Yosemite...)