Да ме прощаваш за въпроса, ама каква ти е професията ?

Работя с приложна газова и течна динамика. Голямо поле... Едно време ми предлагаха да отида в медицинска школа, за да отида от там в медицинската страна на полето... Магаре бях, и отказах... Кое изглежда по-внушително: медицинска апаратура за помпане на физиологична течност (без да поврежда живите клетки в нея) или хипер-звуково тяло, раздробяващо метално фолио? Сега бих казал медицинската апаратура. Но на буйни млади години хипер-звуковото тяло изглеждаше върха на върховете... Та сега съм от "неодушевената" страна на течната динамика. (Газовата динамика е тясна специализация на течната динамика, с газовете бидейки сгъстяеми течности.) Иначе първата ми работа беше стъргането (на колене) на вонясалата мърсотия от пода на "Каролс Кафе" в Боузман, Монтана; кафенето беше затворено от здравните власти за нехигиеничност, бе банкрутирало, и беше купено от една лелка и един индианец. Та наеха мен да го почистя. Взе ми два месеца, бачкане яко! Даже го и пребоядисах! Това беше единствената работа, която успях да намеря в Боузман тогава... Нали съм "тъмняк"... И я намерих чрез службата за разпореждане на бивши престъпници; търсеха им работа. Престъпниците бяха отказали да чистят кафенето. За мой късмет. Зимата в Боузмен знаеш ли каква е? -40 градуса го имат за обикновено време. Ледени висулки от носа. Безработицата в такива условия хич не е здравословна! После в Калифорния бях хамал (физически работник) в консервена фабрика. А-а! Какво възвишение в обществото! И мияч на чиний! С две години университет станах завеждащ хладилниците на консервената фабрика... После в университета работех по поддръжка на лабораторния комплекс; тръбопроводи за течни и обикновени газове, помпи, топло-обменни съоръжения, и т.н. После асистент... После работих по летателни качества на Дъглас самолетите, и по гаранций за тези качества при продажба на авиолинийте... (Примерно, при неизпълнение на гарантираните качества бива налагана неустойка на производителя - която се налага по продажбения контракт до като гаранцията не бъде постигната. Говорим сериозни суми.) После срещнах джентълмен, добре свързан с обществената система чрез бивши флотски преживелици от Корейската Война, и навлязох по-дълбочко в газовата динамика... Горното като обяснение защо все още виждам Америка от леко-различен ъгъл... Макар че по сегашно служебно положение би трябвало да съм "дирек на обществената система", както ни повтаря нашият прислужник... Няма грях в питането ти, Ники.

о .. сигурно е приятно да работиш и това и онова...но все пак не страдаш ли от множественост на личността, сиреч, много човеци да живеят у тебе?

В някои мои разкази аз съм говорителя. Но в други - говорителите са лицата, които описвам (или сами се описват, по-точно). Вторият подход го предпочитам когато тематиката и съдържанието на разказа не ми позволяват да прокарвам мои отсъждания. Но пък писането на такива разкази е много по-трудно. Защото в тях трябва да предам образа на чужд човек. С нейни/негови собствени мисли, особености на изразяване, с речник привичен за нейните/неговите култура, образование, среда, и т.н. Ако съумея тези неща да ги предам в един "без-шевен" пакет, в който аз да изчезна от зрението на читателя - значи добре съм си свършил писателската дейност (в случая, хоби). Аз пак присъствам, да. Чрез избора на тематиката, чрез фокусиране върху частите в тази тематика, и тяхното изразяване от говорителя, които карат читателя да види лицето така, както аз съм го видял - и да видят в него това, което мен ме е впечатлило. Но това присъствие е невидимо. Или би трябвало да бъде невидимо. Ако си възприела в мен образите на говорителите в моите разкази - това е комплимент! Но това не значи, че говорящите образи от тези разкази са личности в мен! Ако бяха - аз да съм учебников пример на шизофрения. А ето - съпругата ми никога не ме е критикувала за подобни неща. За дървено-главост - да! И за други дефекти, които не бях и сънувал, че имам! Но за много-личие - никога. Значи, хич не страдам от "множественост на личността, сиреч, много човеци да живеят у" мен. С благодарност за коментара!

Уважаеми г-н Скромни, Така и така са Ви подхванали с въпроси, та ще се възползвам и аз да Ви задам няколко: Много необичаен псевдоним имате - по какъв повод? Кой университет сте завършили? Там ли са Ви научили, че газовете били свиваеми течности? Нас ни коваха по "Механика на флуидите", че газовете и течностите са флуиди и че за идеален несвиваем флуид приемаме с достатъчно добро приближение водата, макар че не е съвсем. Самият аз не разбирам много от газове. Е, освен продуктите от изгарянето на барута и диаграмите на налягането от вътрешната балистика. Не знам при Вас как са се стекли обстоятелствата, но на мен със сигурност ми напълниха главата с простотии, в резултат на което титлата инж. си я пазя за майтап между приятели и въобще не смятам някога да работя по специалността. Последен въпрос - през коя година сте стъпили на Голямата земя, защото някъде споменавате за Картър? С уважение.

Тони, Това което ти наричаш "флуиди" на английски са "fluids", което буквално значи течности. Течностите биват сгъстяеми и несгъстяеми, в общи линий. Семантика. За университета - няма и да чуеш кой е! Това ми бяха най-мизерните години в САЩ! Когато разказвам за дискриминацията (и сегрегацията) в университетите в САЩ (учил съм в три университета в два щата) - днешните български американци ме гледат - все едно им въртя приказки от "Хиляда и Една Нощ". Очакваше се да си с англо-саксончено име. Не си ли - подозрителен си... Къде се обърнех - все "наши хора" около мен... В общежитието - съквартирант от Уест Пойнт (значи офицерска школа). В столовата - тоя с вуйчо в ЦРУ, оня нещо си... Егати военните, егати службите, егати чудесата... На корабна екскурзия до Мексико - и там на масата от 8 човека - един военен... ("Мек" подход; той със съпругата си.) Мой добър приятел - оказа се и той с връзки в някаква агенция... Просто система и протокол. И явно САЩ имаха пари да ръсят по глупости... (След 1989 внезапно всички тези "приятели" се изпариха. Хм!) Но това ми изпотрови студентските години. В университета случвало ли ти се е да имаш курс по европейска цивилизация - без да бъде спомената България. Когато запитах защо, професорът (евреин, между другото), отговори, че България нищо не била допринесла за европейската култура. Това казано ясно, отчетливо, пред стотина студента. Които се бяха възмутили защо губя времето на курса с моя тъп въпрос... Или в началото на "разискваща сесия" от някой курс, и професорката се прави на "интернационалистка". Изрежда етническия произход на всички десетина студента - с очевадно подминаване на моя... Така че, Тони, на студентските ми години съм сложил кръст. Добре, че се намерихме група "отритнати", с двама от Южна Африка, та имах с кой да обменя човешки разговор. За приятелки - забрави! Те не са драпали да влезнат в университета, че да се издънят с имигрант, че и от България! Сега, горното не трябва да те вълнува. Освен да ти дава общи данни за етническата толерантност в САЩ едно време. Ако някога се чудиш защо толкова много от "старите" българи са "изпозабравили" българския. И децата им на второто изречение при запознанство с теб щяха да се похвалят, че нямат нищо общо с България и не знаят български... (Днес не знам какви изцепвания са модерни; нямам връзка с българи.) Но горното вълнува университета - защото не съм му изпратил даже цент в дарение. А даренията към "алма матер" са общоприети, поне около мен. Говорим годишни дарения от хиляди долари. Даже много корпораций (примерно тази, в която работя) на всеки подарен долар добавят и един от тях. Това до първите няколко-стотин долара за годината. Та университетът се скъса да ме кани на функций (поводи да им дам пари). Пращат разни листовки, призиви, хвалби, просби... Не съм им дал цент! Няма и да им дам! Едно време написах няколко писма, в обяснение. Чели ли са ги, или са ги папкували на "постоянно място" - не знам. Не ме интересува. Може и някой да е чел писмата ми от едно време. Чувам, че тези дни в същия университет има няколко българчета - и те изглежда не са подложени на същите "партийни обстановки", на каквито бях подлаган аз. Но това не подобрява спомените ми от студентските години. Водил съм съпругата ми да види университета - но повече не съм бил там. И избягвам да му споменавам името. Да си плащат за реклама; аз няма да им я правя - даже отрицателна. Тъкмо пуснах стар мой разказ. От него ще ти стане ясно горе-долу от кога съм в САЩ. А за светийството ми: в сравнение с българските американци, които се чустват длъжни да дрънчат с титли и хиперболи, аз съм скромен, да. Скромен съм и по други причини, били те служебни или служебни. Също знам, че "Свети Скромни" много дразни закачалките на титли; от къде на къде смея аз да съм скромния - а не те... Та ме има подписван като Св. Скромни още от 1986, даже на служебни записи. Всеки луд с номера си. Поне моят номер никого не обижда, и никому не вреди. А да си жив и здрав!