Pak e sled polunosht i az pak sam na tamno pred kompiutara. Lipsva mi samo alcohol. Ako prodalzhava taka ste pochna da rabotia samo denem, no sega pochnah da si zadavam tozi vapros. Az lichno vinagi sam viarval che chovek sam opredelia sadbata si(Terminator ne mi e liubimia film, no vse pak....) Naposledak obache zapochnah da se chudia nesto. I tai ima li sadba?

И на мен ми се иска да вярвам,че човек е в състояние сам да контролира живота си,но това не винаги е така.Стечения на обстоятелства,невероятни срещи.раздели-сякаш невидима ръка ни насочва на някъде.А ние си вярваме,че контролираме нещата.Абе,какво да ти кажа?Малко е объркано всичко.. Имаше една мисъл на някого(не е важно на кого):"животът е това,което ти се случва,докато ти си правиш планове" Така си мисля аз.Сега при мен е след полунощ,точно време за подобни размисли... С една не всичко зависи само от нас,от възможностите ни,и желанията ни.Дали е съдба или нещо друго не зная...

Винаги, когато съм попадала на тази тема, съм стигала до една и съща въпросителна. И тя обикновено ме е отказвала да продължавам нататък. Какво значи "човек е в състояние сам да контролира живота си"? Той ще е "в състояние" не само ако му се предлагат удобни възможности. А и ако умее да ги използва. Много по-важни за крайния изход са не толкова обстоятелствата, колкото собствените му способностите, сили, дързост, въображение, склонност да поема рискове и безбройните други качества, които определят реакциите на хората. Само че те също не зависят от него. Те са предопределени от ген, случайности или Създател (което си изберете). И, ето че стигнахме до моята въпросителна. Ако някой "контролира живота си", кой контролира "някой". Ето че пак (както винаги) на това място ми се прииска да се откажа. Отивам да си живея живота. И ако някой му е написал вече сценария - благодаря за вниманието и се надявам да не си си оставил ръцете.

Da vjarvam, dori mnogo, no ne vjarvam osobeno na vsjakav vid opiti tja da bade predskasana, smjatam che njakoj otgore napravo ni se chudi na jalkite opiti da si pomognem i da nadniknem njakade, kadeto ne ni e rabotata da gledame. Vjarvam sasto, che vseki si ima njakakva misija, sa kojato dori i ne podosira i che ni ostava edinstveno da se radvame na malkite raboti, kolkoto i banalno da svuchi. Stastieto se sastoi dori vav fakta, che dishash.

Съдба? Сигурно има...само че тя не е абсолютно неуправляема....разбира се че можеш да се оставиш по течението и да си казваш че всъщност всяко незначимо или значимо събитие в твоя живот е съдба....но можеш и да се бориш за живота си, да го направиш такъв какъвто искаш да бъде. Ето например, учила съм здраво миналата година и си взех изпитите с много добри оценки, влезнах в много добра гимназия...това съдба ли е? Значи дори да не съм си мърдала пръста пак съм щяла да имам хубави оценки така ли, просто защото ми е било писано??? Ами нека тогава съдбата ми да е определила да живея до сто години, ми аз на пук тогава ще скоча от прозореца....да ама вие пак ще кажете че и това ми е било предначертано... Ако искаме може да смятаме че всичко което ни се случва е съдба, ако искаме може и да не мислим така... N.

Моето мнение по темата е, че има Сила/Разум, който ръководи човешките съдби. Вярно е, че огромно значение имат нашите действия и стремежи за пътя по който ще продължим. Тоест съдбата не е неизменна Карма, а нещо което се моделира от Обекта. Но не само от него... И ето го простото правило: "Прави, това което смяташ че е правилно, и което ти харесва, пък да става каквото ще!"...и аз също мога да дам примери, как съм се борил за успеха си и са се изпълнявали мечтите ми, и как съм постъпвал `правилно` а са се случвали съвсем странно развитие.... Арчи

ako ima, kak ste razberes?

Вярвам в мечтите ... Вярвам, че човек сам избира пътя си... Вярвам на Паулу Коелю " Всемирната душа се подхранва от щастието на хората. А понякога от нещастието, завистта, ревността... Единственото задължение на хората е да осъществят Личната си легенда. Всичко се свежда до една-единствена същност. И когато силно искаш нещо, цялата Вселена ти съдейства, за да постигнеш желанието си." Но в същото време вярвам на случайните събития, на тайнствените знаци, на малките предзнаменования. Кой от нас не се е сблъсквал с неочаквания късмет или нещастие, с една нова идея, с едно ново приятелство, с една нова любов... И понякога това променя предначертания ни житейски път. Но, повярвайте, това са знаци на съдбата, които само се опитват да ни помогнат да направим верния избор. Изборът си остава ваш ... или поне винаги имате право на последната дума!

Мисля, че има съдба, но тя не е точно определена, а просто поставя някакви рамки. Примерно аз уча и се трудя упорито и успявам да вляза в елитна гимназия или не уча и отивам в обикновено СОУ. Това са възможностите, които ми дава съдбата(в общи линии). Защото дори и да се скъсам от учене не мога да отида да уча в Америка примерно.

Dali vsashnost vaprosat-Ima li sadba si struva da bade zadavan.Vseki viarva v tova v koeto mu otarva ili puk prosto iska da viarva.Lesno e da vdignesh ramene i da kajesh-karma.Edna duma koiato moje da obiasni vsichko. Vseki znae neinoto znachenie.Sadba= na predopredelenie.Jivota ni prednachertan li e?I kakvo ako e?I kakvo ako ne e ?A reinkarnaciata?Umirame i otnovo se rajdame.Do goliama stepen ot nas samite zavisi kak shte izjiveem dnite si.No tai kato i ot drugite hora zavisi kak te shte izjiveiat tehnite, se poluchava preplitane na "sadbi"-eto gi i obstoiatelstvata.Izvodat ot vsichko kazano moje da bade che, neshtata zavisiat kolkoto i ot nas samite tolkova i ot zaobikaliashtata ni deistvitelnost. Otgovora na tozi vapros naistina niama znachenie.Nie vsichki prosto se opitvame da go izjiveem niakak si, spored sobstvenite si razbirania za dobro i losho tozi skapan jivot. I na drugi mesta sam kazvala misalta na Teri Pratchat- "Neshata prosto se sluchvat edno sled drugo"-Haresva mi.I molia ne mislete che tova oznachava bezsilie ili premirenie.Tova e prosto jivot.