Някой ще ми каже ли дали има нещо по-лошо от самотата ?

Има! Несподелената любов.......

Не си прав. Несподелената любов може да си остане любов, а може да се превърне и в омраза. И двете чувства са за предпочитане пред самотата.

Ти не си прав/права. Несподелената любов много често остава дълбоки рани..... Е, ако се превърне в нещо друго може би е по-добре от самотата! Поздрави!

Така е. Оставя рани. Но все пак тези рани ще те топлят до някъде. Ще ти разнообразяват живота. Докато самотата е нещо мнооого ужасно. Няма рани, няма чувства (освен чувството за самота), няма нищо. Само празнота.

Абе я ела да си поговорим с теб в чата и няма да си толкова самотен! Стая "културна" :-)

Има предателството... но всъщност за всеки човек е ралично....

Мразя чат. А то на чат го обърнахме. Един чат не решава проблем като самотата. Така че спирам да ти отговарям. Чакам с интерес други отговори.

пише се lonelyness

Абе григорий кога започна и от английски да разбираш. вж. Oxford Advanced Learner's Dictionary.

По - добре сам, отколкото сред глупаци.

Предателството е само загуба на един приятел. Наистина и от него много боли. Но пак рани, пак чувства, пак нещо.

Недей така. Бързо преценяваш хората. Не може всички да са глупаци. Трябва да познаваш някого много добре за да го определиш като глупак.

От предателството боли така ли? А от самотата не?? И от самотата боли, защото тази празнота е дупка, рана, а раната е причинена от някой, от нещо. Самотота си има предистория, и то болезнена! Съгласна съм с тебе, по-страшно нещо от самотата няма! Това е най-дълбоката рана!

Naistina e ujasna. Chovek dalgo li e samoten, toi se peomenia korenno, bez da go saznava...stava samojivec..uajs. No puk poniakoga chovek ima nujda da ostane malko sam..da razmisli...no vsiako enshto v poveche stava vredno.

Не съм преценявал никого като глупак, не ти говоря за конкретен случай, а просто ти казвам, че е по-добре да си сам от колкото сред глупаци

Има,разбира се.Това е смъртта на близък човек. Това е безнадеждна загуба.Безвъзвратна.. Самотата носи в себе си частица надежда. Смъртта - Не. Така че,самотните хора,все пак ,въпреки празнотата ,не трябва да се чувстват нещастни. Животът е по-ценен от всичко.И трябва да се открива смисъл в дребните неща-изгревът на слънцето,залезът,песента на птиците,има толкова красотата около нас. И надеждата,че ще намериш човек, с когото да споделиш тази красотата ,не трябва да умира.

Виж тема "прераждането" и ще разбереш,че смъртта може и да е за добро.

Nastinkata e po-zle ot samotata. Shtoto kato si nastinal te boli glavata, nosa ti teche i kashliash, a kato si sam ne si dluzen da ga kihash, kashliash i da te boli glava (oswen ako ne si nastinal).

Браво,твоят отговор много ми хареса.Успя да разведриш тягосното ми настроение..Поздравления

Е да, лошо нещо е самотата, но само ако я осъзнаваш...а ако дълго поживееш в самота, тя май престава да те измъчва, просто забравяш за нея - значи вече не е най-лошото. За най-лошото сега. Ми да опитаме с отегчението и отчаянието, а? Не са ли те?

Ами Vladoo, отегчението и отчаянието все пак са временни...както и самотата...Те са преодолими препятствия и винаги в един момент от живота на човек удоволетворението взема връх над тях, дори и само за миг. Но кажете ми, ако човек не е здрав и прав, то животът му ще е безкраен низ от нещастия, породени от това и тогава няма ли освен безумно самотен, отегчен и отчаян, той да е МЪРТЪВ за живота и за радостите в него и като ЕДИНСТВЕНА надежда и спасение да чака Смъртта? А докато човек е здрав, изборът е негов и би могъл да избегне самотата, отегчението, отчаянието... Изборът за това как да живееш е в ТВОИ ръце, а не в нечии. Нужни са само малко повече смелост и въображение, за да промениш живота си. Имам познат, който в най-хубавите си години е станал инвалид и мисля, че болка като тази да живееш живота си, зависим от всички други, но не и от себе си и всеки един ден да не се различава с нищо от предишния, както и от следващия...не знам, преценете сами.

NIAMA PO LOSHO NESHTO OT SAMOTATA!!!!!! NESPODELENATA LIUBOT PONE IZPITVASH NEKVI CHUVSTVA! AA SAMOTATAAA -- NISHTO! AZ GO ZNAM OT OPIT KATO SUM SEGA V CANADA . E KAKVO DA VI KAJA TAZI SAMOTA ME UBI! ABEE VSICHKO DRUGOO NOOOOOOOO NEEEEEE I SAMOTATA!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! MRAZIA TAZI DUMAAAAAAAAAAAAAAAAA!!!

Самота? Има разлика между това да си сам и това да си самотен... А принципно самотата е въпрос на личен избор....

Сети се къде го пише - по добре сам отколкото в лоша компания

Има! Скуката. Скуката като следствие от самотата. Неспособността да запълниш поне отчасти празнотата без чужда помощ. Неумението да си си самодостатъчен поне за малко. Поне отчасти. Хей, милост, не се нахвърляйте върху мен, топлокръвни. Не говоря за тотален солипсизъм. Просто самотата не е толкова самотна ако намериш общ език със себе си. Тя може дори да е красива. Тъжно красива.

stranna rabota.... ne moga v momenta da razsujdavam v poleto na dumite dobro i losho...niakak si se poluchava kato western useshtane....glavnia geroi v blizak plan se chuvstva samoten i tova mnogo losho v konteksta na filmovoto poslanie... bih iskal da premestia malko ploskostta na samotata... dali e tova e pozitivno ili ne e.... ne v cherno belia smisal... za men nai opasno toest obezlichavshto e bezrazlichieto...kum vsichko...bezrazlichno ti e dali shte si samoten zashtoto sled edin mig veche si zabravil....kak si se chuvstval.... kato dulug raven put prez ravnina koiato ne svurshva....

Най-страшно при нея (самотата) е когато ти стане приятелка и започнеш да се чувстваш добре в обкръжението й и не ти се иска да виждат нищо и никого. Тогава излизаш на улицата и разбираш, че е било по добре да останеш сам в къщи в нейната компания. А това е опасен навик!!!

Здрасти Fiona, Ами честно казано и аз първо си помислих за това - да си инвалид, нещо извън теб и независимо от теб да ти пречи да си като всички останали и да те поставя в много по-неизгодна и трудна ситуация... Но после помислих още малко и .... "Изборът за това как да живееш е в ТВОИ ръце, а не в нечии. Нужни са само малко повече смелост и въображение, за да промениш живота си." Та значи, жалко наистина за твоя познат - това е много тъжно, да ти отнемат нещо толкова важно точно когато е най-важно за теб. Но в неговия случай просто е необходима много повече от "...малко повече смелост и въображение, за да промениш живота си." Пак нещата не са безвъзвратно изгубени - трябва обаче мног повече вяра и подкрепа - от себе си самия и от другите наблизо. Просто почваш една обиколка след останалите, 10 секунди задържан... Проблема е , страшното е, ако се примириш с това си положение т.е. ако се отчаеш и отчаяно не искаш да бъдеш самия себе си (опитвам се да цитирам Сьорен Киркегор от неговата "Болка за умиране" , но по-добре я вземи тази книга и се опитай да я прочетеш - аз колкото и да се старая няма да мога да ти я обясня... Чао за сега

Мисля, че скуката не може да е следствие на самотата. Точно обратното е - самотата е следствие на скуката. А като цяло - наистина няма нищо по-гадно от скучния живот.

За мен осъзнаването, че човек е сам през по-голямата част от живота си показва житейска зрялост. Другото са самозаблуди. Тревожно е, обаче ако почне да се чувства самотен. Сигурен съм, че ако човек се чувства пълноценен (поне в известна степен) въобще няма да му е до самотата - нито ще има време за нея, нито подходящото настроение. Ще се съгласите, че самотата, както и любовта изискват много време и нагласа за тях. Трябва да им се отдадеш, щото ако не си предразположен - няма начин да те пипнат. Аз примерно се чувствам сам - любимата ме разочарова, хората около мен проявяват много повече слабости от нормалното, цялата работа се е смарангясала, ама не ми пука. А не ми пука щото вярвам в себе си и си държа високи критериите и амбициите си. Че тя тая самота прилича много на самосъжаление. Не търси смисъла в другите (деца, жени, приятели), а в себе си. Когато човек e силен и както казват англичаните - selfsufficient е несравнимо по-добре за него и за околните. Аз самият навремето що депресийки и меланхолични настроения съм изкарал - ама файда никаква. Така че, горе главите и се вгледайте в себе си - там има много повече отколкото предполагате и се възползвайте от него. П.П. Като споменахте инвалидност, сетете се за Стивън Хоскинс. Преди да му лепната диагнозата множествена склероза и той не е бил нещо кой зное какво. А какво е сега преценете сами (на мен не ми стига самочувствието да му давам оценки).

Samotata ne e prazna.Tia ima sadarjanie.Otkrii go i tia niama da te plashi tolkova.

Hmm. Dobro izkazwane. Fajda ot stradaniata i samosazhalenieto 0, samo zaguba na vreme. A i naistina za da te pipnat triabva nishto da ne pravish, a samo tiah da chakash da dojdat. Ama kato imash 100 000 (nedenominirani :-) neshta na glavata, niama i da pripariat do teb.

А, чакай, чакай... Самотата да е следствие от скука? Може. Ако намираш другите за досадни и обвързването с тях за излишно. Ако смяташ, че активната страна, която изпълва със съдържание общуването, си ти. Григорий, това поетично ТИ (надявам се си разбрал) е стилистичен похват... Но застани и от другата страна. Не си ли се сблъсквал с хора, които не умеят да остават насаме със себе си. "Не умеят" е съвсем точна формулировка. Има ги навсякъде. Те като че ли имат нужда постоянно да получават "захранване" от някого извън тях. Те често са прекрасни хора, но им липсва нещо. Може би увереност, може би сили, а може би имат нетърпяща компромиси потребност от близост. Не се наемам да ги класифицирам. Но аз се разсеях. Затова на въпроса. Да, може скуката да е следствие от самота. Самотата си има своите правила за употреба. Някои я превръщат в изкуство. Други затъват в нея. За едни тя е спасение и личен избор. Но може да е и проклятие. Може би всички ние, пишейки на една и съща тема, говорим за различни неща. Поздрави на всички. Самотни, сами и не...

ти самотна ли си?

не скучая.

да. единствено липсата на здраве смятам че наистина е по-лоша от самотата. но пък ако човек е инвалид той нищо не може да направи за да промени положението. така че това е нещо различно. самотата е нещо с което човек може да се бори (поне аз се опитвам) ужасно е когато няма резултат и осъзнаеш, че за самотата си виновен само ти. тоест това което представляваш като личност. смятам че човек не може току така да променя себе си. особено ако не е първа младост. не видях добър съвет как може да се преодолее самотата. и дали изобщо е възможно ?

По-гадно от самотата е насилието. И смъртта на някой, когото обичаш! Да не ти се случва! Поздрави: Дени