За мен осъзнаването, че човек е сам през по-голямата част от живота си показва житейска зрялост. Другото са самозаблуди. Тревожно е, обаче ако почне да се чувства самотен. Сигурен съм, че ако човек се чувства пълноценен (поне в известна степен) въобще няма да му е до самотата - нито ще има време за нея, нито подходящото настроение. Ще се съгласите, че самотата, както и любовта изискват много време и нагласа за тях. Трябва да им се отдадеш, щото ако не си предразположен - няма начин да те пипнат. Аз примерно се чувствам сам - любимата ме разочарова, хората около мен проявяват много повече слабости от нормалното, цялата работа се е смарангясала, ама не ми пука. А не ми пука щото вярвам в себе си и си държа високи критериите и амбициите си. Че тя тая самота прилича много на самосъжаление. Не търси смисъла в другите (деца, жени, приятели), а в себе си. Когато човек e силен и както казват англичаните - selfsufficient е несравнимо по-добре за него и за околните. Аз самият навремето що депресийки и меланхолични настроения съм изкарал - ама файда никаква. Така че, горе главите и се вгледайте в себе си - там има много повече отколкото предполагате и се възползвайте от него. П.П. Като споменахте инвалидност, сетете се за Стивън Хоскинс. Преди да му лепната диагнозата множествена склероза и той не е бил нещо кой зное какво. А какво е сега преценете сами (на мен не ми стига самочувствието да му давам оценки).

Samotata ne e prazna.Tia ima sadarjanie.Otkrii go i tia niama da te plashi tolkova.

Hmm. Dobro izkazwane. Fajda ot stradaniata i samosazhalenieto 0, samo zaguba na vreme. A i naistina za da te pipnat triabva nishto da ne pravish, a samo tiah da chakash da dojdat. Ama kato imash 100 000 (nedenominirani :-) neshta na glavata, niama i da pripariat do teb.

А, чакай, чакай... Самотата да е следствие от скука? Може. Ако намираш другите за досадни и обвързването с тях за излишно. Ако смяташ, че активната страна, която изпълва със съдържание общуването, си ти. Григорий, това поетично ТИ (надявам се си разбрал) е стилистичен похват... Но застани и от другата страна. Не си ли се сблъсквал с хора, които не умеят да остават насаме със себе си. "Не умеят" е съвсем точна формулировка. Има ги навсякъде. Те като че ли имат нужда постоянно да получават "захранване" от някого извън тях. Те често са прекрасни хора, но им липсва нещо. Може би увереност, може би сили, а може би имат нетърпяща компромиси потребност от близост. Не се наемам да ги класифицирам. Но аз се разсеях. Затова на въпроса. Да, може скуката да е следствие от самота. Самотата си има своите правила за употреба. Някои я превръщат в изкуство. Други затъват в нея. За едни тя е спасение и личен избор. Но може да е и проклятие. Може би всички ние, пишейки на една и съща тема, говорим за различни неща. Поздрави на всички. Самотни, сами и не...

ти самотна ли си?

не скучая.

да. единствено липсата на здраве смятам че наистина е по-лоша от самотата. но пък ако човек е инвалид той нищо не може да направи за да промени положението. така че това е нещо различно. самотата е нещо с което човек може да се бори (поне аз се опитвам) ужасно е когато няма резултат и осъзнаеш, че за самотата си виновен само ти. тоест това което представляваш като личност. смятам че човек не може току така да променя себе си. особено ако не е първа младост. не видях добър съвет как може да се преодолее самотата. и дали изобщо е възможно ?

По-гадно от самотата е насилието. И смъртта на някой, когото обичаш! Да не ти се случва! Поздрави: Дени