Niakade dalech v okeana, dalech ot pogleda na celia sviat, ima na gled malak, no mnogo privetliv ostrov. A preblijim li se, pred ochite ni se razkriva neopisuema gledka...

Когато бях там небето беше розово и миришеше на виолетки. Бреговете се къпеха в морската пяна и напомняха за Малката русалка, която някога умряла от любов, но според преданието - тя щяла да се върне...след 300години, след времена и морета, след любови и дъждове.......

....с нетърпение очаквах тук дая се намеси Чернотледия циник, но ще го изпреваря: Ама от каква любов умряла Русалката ? От френска, от стандартна, от любовта на ближния или от някаква друга любов ?

Зависи от определението на "любов". В по-психологично и душевно определение, като "обич", любовта може да подтикне към щуротий. Някои от тези щуротий причиняват смърт. В по-физиологично определение, като "полов акт", любовта може да послужи като проводник за обмяна на био-материали, патогенни. Доста от тези патогени могат да доведат до физиологични смущения, причиняващи смърт. Четох в едно английско медицинско списание (отдавна; забравих бройката) статистически разчет на обменените био-материали при влюбено шушнене (лице в лице), целувка, и полов акт. Цели зоологически и ботанически градини биват обменяни, простичко казано! Обяснява защо съпругите на мъже, "хойкащи по жени", са изложени на повишен риск за рак на половата система: имунните механизми биват объркани и обременени от притока на нова, непозната, "флора и фауна", пренасяна от хойкащия съпруг... Подобни проучвания загатват защо жена, и нейните деца, биха се развили различно в зависимост дали първата "био-обмяна" в маточната лигавица е с мъж А или с мъж Б... (Една еякулация е достатъчна. Не е нужно да се е достигнало до бременност.) Чувал съм, че в Англия ако девствена кобила бъде скочена от магарешки жребец, то кобилата не бива ползвана за високо-качествено коневъдство. Но подобни въпроси са прекалено чуствено-заредени за обширен научен анализ - или поне биват публикувани под сурдинка. Моля да бъда извинен за разстройване на темата. Но се надявам, че "просто Циник" ще е доволен от този отговор - и приказката ще продължи.

Малка шега, мисля че просто не бях толкова романтично настроен!!!!Обещавам да не правя повече такива превключвания и най-внимателно да следя приказката!!! Но другата е по интересна !!!!

Ако подмушването на "просто Циник" беше вълна към острова, то моите обяснения покриха острова с ядрена глазура... След обяснения като моите изчезна и остров, изпари се и любовта, че и май русалката се удави... Съжалявам! Няма нищо по-унищожително за любовната тематика от био-химични размишления! Значи, оплесках я аз една-а...

... - "Не, не и не!" По челото на продуцента се стекоха две ситни капчици пот. "Вие момчета нищо не разбирате от романтика. Та това е филм за любовта, трябва да има звезди, небе, вълни, залез.... ох, какъв залез и звезди! Пфу! Видяхте ли до къде ме докарахте?" Скупчените в залата младите сценаристи гледаха уплашено. Те никога не бяха виждали своят шеф толкова гневен. "Добре" - Хоукър, бавно отпи от чашата с вода и златния му зъб проблясна зловещо- "Да продължим откъдето бяхме стигнали. И повече тръпка, повече страст, повече сълзи, че иначе глави ще хвърчат... Докъде я бяхме докарали с русалката, мила? " Девойката в синя рокля трепна уплашено, но бързо се окопити и като намести разпилените листа продължи с по-уверен глас: "Тази сутрин островът бе особено красив. Обгърнат с розова мъгла той...

Девойката в синя рокля беше много талантлива актриса. Имаше си всичките необходими таланти, плюс можеше да играе сносно. Във филми, по-точно. Но и не само във филми. Производителят сам я бе интервюирал за няколко дни във вилата си край Тахо, и сега довършваше интервютата всяка вечер в банята на неговия изпълнителен апартамент в студиото. А и ролята на девойката в синя рокля беше нагодена правилно, за тотално-печелившата кука към пубертетния сегмент. Текстът за ролята й безопасно отминаваше вселяване на интелектуална грозота в прицелваните кино-зрители. Производителят знаеше на изуст трите параграфа, и в отегчение погледът му инстинктивно се плъзгаше из студийната зала в търсене на нови лица, нов талант, за бъдещи интервюта. Точно тогава влезе главният адвокат за филмовия проект. Лицето му грееше от щастие. "Шефе, добра новина и още по-добра новина! Собственикът на острова дава разрешение да наемем острова от първи следващия месец. Говорим много разумен наем. Но при условие, че в главната роля поставим тъща му. Искал да я направи щастлива. И да й запуши устата, заради кашата с новата любовница. Между нас казано." "Но тъща му е грозна като... като..." търси думи за възмущение производителят. "Като дявол, но още по-гадно... Като професорка по математика. Именно, професорка по математика с дузина доктората и двадесет години след-докторатни изследвания! Ние какво, филмът на банкрут ли ще го отцепим?" Адвокатът спокойно изчака да отмине изблика от производителя, и лицето му цъфна в наслада. "Да, точно това е добра новина номер 1! Тъщата наистина е професорка по математика. С дузините докторати. Проверихме. Темата на филма ще бъде изместена на нещо по-така... Политически-правилно, разбираш ли? Говорим субсидий от няколко правителствени агенций за лансиране на малцинства, образователни агенди, учени, и разни сакати. Говорим милиони. Филмът е гарантирана печалба даже ако не намигнем към Нарко-Министерството. Те ни обещават субсидий ако вмъкнем това-онова за триумфа на човешкото целомъдрие над нарко-злоупотребата. Шега работа с оная маймуна, тъщата, де. Говорим сериозни суми, значи!" "Аз филми ли произвеждам тук, изкуство ли творя, или цункам дирници!" рипва производителят. "Един долар приход, това ли искаш? Какво е това унижение! Ние филм за любов, за възвишен идеализъм създаваме тук, а той такива новини урежда. Настоявам на мигновено извинение!" "Което е добра новина номер 2", несмутимо продължава адвокатът, все още захилен. "Проекта за филма го обявяваме банкрут. Няма да се унижавамЕ" адвокатът наблегна на множественото число в спрежението "с издънен филм. Значи филмът бива купен от правителствени агенций за ползване в учебни семинари и консултантски помагала. Покриваме разходите. Печалбата от субсидийте стои, чиста работа. Уредено със счетоводителите и с данъчните власти. Капитало-вложителите получават бърза, гарантирана печалба. Ще ти имат доверие за бъдещи филми. И НАШИТЕ имена не се метляят по боклуци. Значи, всички сме доволни. Подялбата на печалбата, с твоя къс, е в проекто-контракт в чантата ми." Производителят изглежда доволен от изложеното извинение. Звучи интересно. "Значи, парите ги уреждаме задоволително, така ли?" пита той с гърлен от възбуда глас. "Да" кимва адвоката. "Без проблем." "А нещо така, по-" размахва ръце производителят в недвусмислен жест. "Нещо по-така, лично, за душата?" "Не си видял нищо ти!" възкликва адвокатът и пръстите му спазматично зачовъркват дръжката на чантата. "Ще бъдем почетни гости в островната вила на нашия човек. Пълно обслужване, по всички нужди и функций. После и на яхтата му. Каквото душа пожелае - има го. Договорът е за две седмици. Но ако забутаме комбинацията с тъщата, разбираш." Производителят се престори на замислен. Погледът му обгърна телесните форми на девойката в синя рокля. Подсети се за нещо. "А за обслужването - наш талант, или контрактен?" "Я не се занасяй!" размаха чанта адвокатът. "Аз пълно обслужване ли казах, или какво?" Производителят мълчи. Очаква се пак да спомене нещо за изкуството, за творчеството. За правилното завършване на разговора. Пред свидетели е, все пак. Професионален облик е нужен в такива моменти. "Не чух нищо за филмовото дело. А то е същността на моя живот!" "Печалбата от този банкрутирал филм е изчислена да ти даде солиден процент за капитало-вложение в следващ филм, по твой избор. В проекто-контракта е. Всички сме уредени. Филмовото дело също. Губиш един филм, но печелиш друг, много по-щедро финансиран. Това филмово дело ли е, или какво?" приключва адвокатът и се обръща да излезе от залата, без да изчака подтвърждението на производителя. "Контрактът ще е готов за твой оглед след пет минути."

...в този миг потичат пороища сълзи от очите на `изгряващата звезда`в синьо, в нестройния хор се включват още няколко нимфи, русалки, морски феи, една огромна медуза и няколко морски кончета ...Самият Дейвид Хаселкоф, нает да спасява нежните души наоколо, добавя един ред сополи, а Памела, изпаднала в бурни ридания се хвърля на врата му...В гърдите и клокочи умраза и отвращение / а според някои имало спукана мембрана/ от отвратителния и самодоволен адвокат. "Къде остава Изкуството.."-с гневен и мъжествен глас извиква Дейвид (?!) "..с главно И?" Тук Памела забелязва, че рони сълзи на неправилното рамо и се хвърля в прегръдките на продуцента, който започва трескаво да я успокоява..."Може би ще измислим нещо...Големите пари не винаги означават липса на Изкуство...Я си спомнете Титаник..." (Еееей, къв пример даде тоя човек...) Във въздуха витае усещането, как лека-полека везните натежават в полза на Истинското Изкуство...А и голяма част от хонорарите на звездите вече са договорени, предплатени, и е естествено те да изиграят ролите си /похотливо си мисли продуцента/. В този момент се намесва операторът, който поради снощна запивка не е разбрал, че снимките все още не са започнали. Ега ти нещастника!- През цялото време камерата се е въртяла и е филмирала тези мили сценки. Младите режисьорчета, стоящи в страни изведнъж изпадат в бурна радост и предлагат материалът, автентично обработен и разкрасен, да се използва за рекламата на бъдещия филм. Каква по-голяма победа на Изкуството? В този момент Режисьорът махва с ръка и заповядва всички да заемат местата си. "Клапааа! Първи дубъл!" ....

Абе момчета, защо така вие с мен...??? Както се казваше в онзи виц за червната шапчица:" Е...... й майката на тая приказка." Не може така...к'ви са тия тъщи, девойки в сини рокли и незнам си още к'во??? Русалката не е умряла от любов/нито от френска,нито от стандартна/ тя просто отиде на друг остров, където е много по-хубаво. Където има само изгреви, морето е бледо синьо и съвсем тихичко се разстила по брега, а пяната е като брюкселска дантела... Там има и други руслки има и много принцове, и не е нужно някой да умира заради някой друг...има и спокойствие, и тишина, и много, много усмивки.../егати скуката/