Страшно ми допадна идеята на Карлсон за приказката с продължение за ТО.Припомни ми за една забавна радио-игра от що-годе-близкото минало.Та тя май се казваше именно Приказка без край.Всеки слушател казваше по две три изречения и по този начин обикновено се "сглобяваше" нещо наистина забавно. Е, позволете ми да възкреся идеята на Карлсон и на оная игра.Дано се получи. "Имало едно време...

преди много векове и светлинни години, в друго измерение и пространство, непознато на съвремения човек, еднин замък. Той стоял самотен, заобиколен от бодливи храсти и тишината наоколо би могла да заблуди всеки, че Замъкът е необитаем. Черните му кули стърчали високо и се виждали отдалече като острозъби страшилища и нито един от жителите на Свещената Земя не се бе осмелил да доближи полуразрушената ограда.....

Въпросът е, че никой на тази Свещенна земя,населена от бедни, мизерни и беззъби същества не е бил в състояние да обясни защо точно между тях се е ширела мълвата за подозрителен и жесток свят зад полуразрушената стена. Може би черните зъбчати кули са били достатъчни за глупави и безволеви същества да си представят ужас и клопки. А в същност зад острозъбите страшилища извирала светлината и надеждата...

Замъка се обитаваше от самотен мъж на средна възраст, за когото се носеха какви ли не легенди. Тои общуваше само с двама които беше наел да поддържат градината от рози пред замъка. А за съжаление на местните жители те двамата не бяха словохотливи на тази тема. От малкото казано от тях можеше да се съди, че ....

... te praveha chudovishtni eksperimenti s mejdinni vektorni bozoni i drugi nauchni neshta,a posle pisheha 'nauchni 'dokladi i gi prashtaha na Hristofor Sabev....

..misleshe si toi.i kakvo?do kude biaha stignali tezi zabludeni tehni dvoinici?do granicata na 3-toto izmerenie.opitvaha se da postroiat "mosta",no niamaha silata...pozvolenieto na gadatelia,koito nikoi ne beshe vijdal a samo sanuval prez poslednite 200 godini...

No eto che edin den liubopitstvoto i stremejat da razkriat tazi zabulena taina skrita zad kulite na zamaka, rastiala neimoverno barzo i veche se stignalo do deistvia ot strana na sashtestvata obitavashti tezi zemi. vsiaka vecher chetirima ot tiah se sabirali krai edno goliamo blato, naokolo imalo samo golemi darvete i nikoi ne mojel da zabeleji mistoto. Te otivali na ugovorenoto misto v polunosht i umuvali po kakav nachin mogat da se doblijat do zamaka nezabeliazano. Te vsiaka nosht kroiali planove i edintveno te chetirimata znaeli za tezi sreshti! Vseki si kazval plana i vsichki zaedno go obmisliali, no chesto ne go udobriavali... I eto che edna nosht nai stariat ot trimata predlojil.....

...prosto da pochukat na goliamata obrasla s tranaci porta na zamaka.Problemata vsashnost bil-koi ot chetirimata da go napravi?Straha vitael vav vazduha i obgrashtal drebnite im dushici.No vse pak lubopitstvoto nadelialo i te bavno i mnogo pritesneno se zapatili na tam otkadeto smiatali che nikoga ne shte se zavarnat. Tova bila misliata koiato shtiala da usmisli tehnia mizeren i savsem obiknoven jivotec.Hvanati za race, za da si vdahvat vzaimno kuraj po tozi nachin te tragnali da se sreshnat sas sadbata si....

Казвали си Гари, Ото, Мили и Стария Джон. Вървейки към замъка Ото започнал на разубеждава другите да не го правят. - Ей приятели имали смисъл да си търсим белята. Не си ли спомняте Ори, които изчезна тук една вечер а. Не е на хубаво така да знаете. Стария Джон не продумвал, но в един момент Гари избухнал - Аре чупка тогава. И без това ми писна с твоите вечни оплаквания. Още известно време повървели спорейки така, когато.....

... мъдрецът Джон най-после се намесил. - Престанете да спорите, приятели... Има нещо, което не съм ви казвал преди. Знаете, че години наред обикалях земите ни, събирайки късчета информация за замъка... Един ден случайно попаднах на прастара легенда. Книгата, в която бе записана се разпадна на прах в ръцете ми преди да прочета всичко, но помня началото на преданието : "И никой не ще може да прекрачи прага сам, но четирима ще бъдат тези, които ще минат под мрачните кули. Сърцата им ще бъдат изпълени със страх, но ще имат четиримата сила, светлина, мъдрост и вяра. И песен ще ги води..." Джон заълчал и обмисляйки думите му четиримата закрачили тихо към замъка, където...