Men maj me strah ot smyrtta. Ne znam tochno. Pone ot tazi na ljubimi hora. Inache... znam, che e edno prostranstwo mezhdu dwa zhiwota, kade mozhesh da bydesh cjalosten... i che w samoto systojanie njama nishto strashno, no se strahuwam ot momenta na umiraneto i ot zagubata... ot praznoto prostranstwo, koeto ostawa w zhiwota, kogato njakoj si otide... Malko egoistichno, ne e li?

Smurtta li-kraia na dosadata , kraia na vsicko materialno. S drugi dumi svoboda.

mi, nisto! kak ste razberes ce si umrial??!!

Niama smart ima transformatzia- prost zakon ot fizikata.Kakvo v prirodata se gubi,che da izchezne tolkova duhovna i fizicheska energia?Sashtesvuva samo strahat ot neia, kato vsichko nepoznato i TIA plashi, no edva li na niakogo shte mu se razmine, zatova ne e li po-dobre da ne se zamisliame mnogo za neia?

Когато зададох въпроса си, ми беше интересно доколко хората си представят смъртта като образ, нещо абстрактно, или пък усещане например. Няколко отговора: смъртта е липса на движение, парализа; смъртта е конвулсия; или пронизващ звук... Лично аз не си представям Смърт като антропоморфна персонификация, въпреки че DiscWorld на Тери Пратчет ми е любим... И си мисля, че хората се страхуват не от смъртта, а от края на живота си, нали се сещате: ако тогава животът ти мине пред очите като на кинолента, добре е филмът да си заслужава ;-) BTW, чудя се дали вярата в прераждането или задгробния живот не е признак за егоцентризъм? Въобще не ми е трудно да си представя, че светът ще продължи да съществува и без мен, а на вас?

...всеки се е сблъсквал с тези въпроси, Ник, кога по рано, кога по-късно... ...аз преди година се срещнах със смъртта, очи в очи...Като удар с чук и загуба на представа за времето...Гадно е, повярвай ми. Тогава осъзнах истинската дълбочина на преживяването и болката от загубата...След което изведнъж започваш да цениш това което ти е дадено и те заобикаля, искати се да черпиш с пълни шепи от всичко, оценяваш по нов начин приятелите и околните... ...и след това ми се прииска неистово да има някаква форма на прераждане или друг живот за душите ни. Даже повярвах в това, защото съзнанието ми не може да приеме и обясни такава загуба на знания, чувства и енергия......но мисля си, че много по-добре е, Ник, да си гледаш живота- приятелите, купоните, любовта, науките и др.ценни неща за теб, сега им е времето, а то другото няма да ти избяга... Арчи

Nik, ne znaja za prerazhdaneto naistina... Struwa mi se, che choveshkite syshtestwa, edinstwenite misleshti na tazi planeta se bazirat osnowno na egocentrizym... kolkoto i da otkazwam racionalno da go priema. Kakto i da e. Ima edno mnogo hubawo stihotworenie, moj prewod ot nemski: "Ljubowta e znanieto, che shte te ima i winagi shte ima hora kato teb, dori i bez men." Taka che kakwo e znachenieto tuk li sme ili ne, oswen za edna shepa hora, koito rano ili kysno shte preglytnat bolkata po zagubata. Mezhdudrugoto, zamisljali li ste se, kolko chesto taguwame po horata, ne zaradi samite tjah, a zashtoto ni boli za nas... che nie weche njama da mozhem da goworim s tjah, da gi wizhdame i prochie, a ne zashtoto TE ne sa zhiwi weche?! E, towa ako ne e egoizym, togawa koe?!

Smartta e istinskata sashnost na jivota.Tia e nachalo i krai.

Smyrtta e nachin da zhiweesh... Samo kojto osyznawa smyrtta napylno, mozhe da se pochuwstwa zhiw :) Mozhe bi smyrtta e neshto krasiwo.

Smartta si e smart.Tia e nachaloto na neshto novo i kraiat na neshto staro.Tia e minalo , nastoiashte i badeshe sleti v edno.Bobeto-samniavam se v privlekatelnosta na smartta.Vse pak nikoi ne se stremi kam neia.Malcina mogat da pochustvat istinskite i izmerenia.Tia e demirurg.Tia e jiva:))