NEKA DA SI POGOVORIM ZA NAI-GOLEMIA I ACTUALEN PROBLEM V MOMENTA-SAMOTATA.ABSOLUTNIAT SYNDROM V BULGARIA.FACTORITE SPORED MEN SA KOMPLEKSNI NIAKOI OT KOITO SOZIALNIA STATUS I POLOGENIETO V IERARHICHNATA STULBITZA V PRIATELSKIA KRUG I KOLEGITE.VIE KAK MISLITE?NEKA ZAEDNO DA OFORMIM KREHKATA STRUKTURA NA SAMOTATA ZA DA MOZE PO-LESNO DA SE PREBORIM S NEIA.

Аз също се чувствувам самотна и това много ми тежи, но какво да направя - наистина не зная!

Ami kakvo da kaja-samotata e problem s koito horata ne sa se preborili ot mnogo vreme. Poniakoga nie sami si nalagame da sme sami zashtoto ne si pozvoliavame da imame priateli-prichini mnogo-loshi spomeni, prosto depresia ili sado mado naklonnosti. No kakvato i da e prichinata vse pak ne e osnovatelna-vseki ima pravo na shans v jivota i shte go propysne ako vinagi e sam. Ima i neshto drygo-nisko samochyvstvie. To e ybiec na vsiako jelanie za pravene na novi priateli-a istinskia i dobur pratel moje damo da go namerish ako go tursish i posle zaslyjish. Ako niakoi e razbral kakvo iskam da kaja moje da mi pishe zashtoto kogato poveche hora misliat nad neshto-vuzmojnosta da nameriat izhoda e goliama:-)

Самотата е точно толкова добра колкото и нейното противоположно. Самотата е проточило се усамотение. Капан в който си попаднал не по невнимание. От нея се освобождаваш като прегризеш нещо от себе си. Като вълците, като лисиците, най безболезнено - като гущерите. Не се обръщай назад-кървавата диря може да те уплаши и спре. Това е - не е лесно и много боли.

lonlyness sux&MustDie yeeaaa, there is my real e-mail:)

Loneliness is a high and strong place. You can fly away from it if you don't afraid to fly. But you can smash your head if you try to jump with scare.

Mislia che ponezhe horata sa unikalni i nepovtorimi tova gi pravi i samotni doniakade. Nezavisimo ot socialnia status. Sami se razhdame, sami shte umrem. Dokato zhiveem sme zaobikoleni ot drugi hora i vapreki che vseki ima nuzhda ot drug, obshtuvaneto e tolkova trudno poniakoga. A istinata e prosta : all you need is love.

Предполагам, че всеки усеща самота, когато нещата опират например до доказване на себе си, когато другите не могат да помогнат. Или при всички прекалено лични изживявания, в които няма място за друг. Да, имам предвид също и смъртта. Не е ли пълна илюзия и самозаблуда идеята, че въобще съществува друго състояние? Дори да оставим настрана солипсизма, мъглявият ежедневен контакт с други съзнания едва ли е способен да разсее самотата. При колко разговора човек говори за значими лично за него неща, без да издига бариери на самозащита, и при това среща пълноценен партньор в лицето на другия? В повечето такива случай илюзорен е именно партньорът. Той най-често е просто добър слушател, което означава че говорещия не получава нищо освен резултата от опита си да формулира ясно нещата. Ако предмета на разговора не е съвсем елементарен, почти нищо не може да се направи тъй като едва ли другият е подготвен да го дискутира. При това много често двамата си мислят, че се разбират, но просто говорят за различни неща. Самотата е усещане. Начина да не бъдеш самотен е просто да не осъзнаваш, че си сам. Или да свикнеш с това.

Abe hora, kak nyama da ste samotni, kato ne stavate ot komputora be!!! Ya otidete na niakoy kupon ili se zapishete da uchite ili da trenirate neshto - bez socialni kontakti chovek izkukva i zapochva da chete tvyrde mnogo knigi po psihologia!!!

Joe ти никога ли не си се чувствал тотално сам макар и в компанията на много хора, даже на приятели? Сериозно ли мислиш, че бягството от самотата е в тълпата, дори и в по-добрия й вариант-кръга от сродни души? Причините да си самотен са точно толкова външни колкото и вътрешни. Самотата извира от теб. И се отразява от тези около теб. И те обгръща. Другите трябва да разсейват самотата ти, не да я гонят. Трябва да я поглъщат в себе си, не да се опитват да я обясняват и разбират. В този ред на мисли, сега към Психо - сигурен ли си, че човек трябва да те разбира какво искаш да му кажеш (сигурен ли си, че ти самия знаеш какво ВСЪЩНОСТ искаш да кажеш, особено когато ти е трудно и тежко)? Значи ли че ако някой те слуша и не коментира и не интерпретира казаното от теб, то той в такъв случай не би могъл да ти помогне? Говоря отчасти за емпатия, отчасти за симпатия - все неща далечни от интелектуалната сработеност и разбира се недопускащи солепсизма за своя отправна точка.