|
- Какво ще правиш? - извика жена ми виждайки че се отправям към кабинета с умислен вид - ела да гледаме телевизия заедно.
- Не мога - спокоино отговорих, завивайки към коридора разделящ кухнята и хола - ще критикувам. Ще кажа какво мисля за този народ и тази държава.
- НИКОЙ НЯМА ДА ТЕ ЧУЕ - провикна се тя и смехът и отекна в големият апартамент в който от шест месеца липсваха интериорните врати.
"НИКОИ НЯМА ДА ТЕ ЧУЕ" отекна и в главата ми все едно тя беше пещера изпълнена със природни образувания които караха ехото да се повтаря многократно и с различен тембър докато не те докара до лудост.
"НИКОЙ НЯМА ДА ТЕ ЧУЕ" си повторих на глас няколко пъти докато се намествах на удобният стол в белият кабинет. Амбицията с която тръгнах от детската стая да излея гнева си, подхранвана от съжаление към моето дете, започна да се изтича през някаква дупка отворена от думите на човек които цял живот се е борил за това което обича, но накрая се е примирил с това което мрази.
Отлагането на неотложното би довело да ужасяващи неща. Това все пак ме накара да започна и може би да довърша това писмо за да може да заспя поне тази нощ спокоен и с надежда колкото и тя да е смачкана, че все пак някой ще ме чуе, ще се замисли и ще прекара една нощ в размисъл за това колко тъжно е да си обграден от вакумът на безсилието.
Поглеждам към екрана за да прочета вече написаните неща, но погледа ми спира върху един нагло гледащ ме човек готов да ме поведе към изхода от нищетата до която са ме завели сегашните също така нагли капитани на тази малка, бедна но красива страна България. ЕХ дали този е човекът. Дали той ще ми даде лекарсто с което ще излекувам моя гняв. НЕ знам. Сигурно е само едно. Сигурно е това което виждам вече толкова много години - половин живот. И без това човек и добре да живее накрая умира и друг се ражда. Жалко ако се роди в България - страната с хора които са щастливи в своето нещастие.
Докато си играех с малкото ми момиченце в розовата детска стая, след прекараните пред компютъра няколко часа в опити да разбера неразбираемата (може би съм много глупав) система за регистрация за детска градина ми мина през ум колко щастлива са нещастните и бедни деца в България, че могат да се запишат в градината и колко нещастно е моето дете което е обречено да контактува с рожбите на мутрите в някое частно заведение натруфено и изкуствено колкото и всичко останало тук. Дали да не умра за да може това невино дете да отиде там където трябва да бъде. Така ще вземе пове точки. Ужас. Горките сирачета. Ненормално е да се завижда на страдалеца. И все пак. Колко пошло, долно, некадърно и несправедливо е да не може да построиш за 20 години достатъчно детски градини. А каде са парите от данъците които внасям като мравчица вече 20 години? Кой ги взе и за какво ги похарчи?А какво ли ще стане с горките хора които живеят в панелни блокове след 20-30 години? Може би нищо.
Не искам да виждам хора на които им плащам заплатите за да работят за моето справедливо и качествено съществуване в държавата да ме крадът, обиждат, ненавиждат и да ме гледат нагло все едно са недосегаеми. Едно е да искаш друго е да можеш а трето и четвърто да го направиш. Тези поговорки носят интелигентното ниво на хората които са ги измислили. От тях освен че лъха на апатия и скептицизъм(не само цитираната но и 90% от народното творчество) но и са на нивото на ранното средновекови като интелектуален заряд и носители на мъдрост. Няма държава(нормална) в която колкото и хора да гласуват изборите да са легитимни. Ако 30% гласуват това означава само едно и то е че другите 70% не искат да гласуват за тези кандидати."Няма ли сме други по подготвени" - казват лелките по телевизията и ме агитират да гласувам за тази видимо некъдърна и корумпирана много нива под моето интелектуално ниво пасмина от самозабравили се допреди 20 години невиждащи смисъл в живота си хорица. Е няма да стане леилчко от телевизията. Мразя да правя безполезни неща.Защо хората не гласуват? Защото кандидатите са доказани професионалисти и са много добри в това което правят? Защото Българите мразят своите шефове?????? ВИЕ ХОРИЦА СТЕ ШЕФОВЕТЕ ТУК. ВИЕ КАЗВАТЕ КОИ ЩЕ ОСТАНЕ НА РАБОТА И КОИ ЩЕ БЪДЕ УВОЛНЕН. Да, но не можете защото сте доволни от вашите подчинени. В тази компания "България" няма уволнени. Тук има само преназначени. Тогаво защо гласуват само една трета. Другите сигурно живеят толкова добре, че им е все тая кои ще бъде назначен. Толкова меки и нерешителни хора събрани на едно място се моделират с години. Влагат се много средства и усилия от дизайнерите, но веднъж успели това им гарантира многократно възвръщане на инвестицията. Наслушах се за "геноцид" на пенсионерите, за "подигравка" с труда на замеделците и животновъдите(да си селянин е мръсна работа), за "бедноста" на учителите(то каквито деца си възпитал такива ще са ти заплатите), за мъките на всички знайни и незнайни "войни" борещи се с тиранина(които спокоино могат да уволнят но така е по лесно). Поговорката за кервана и лаещите кучета е "нашата" в тези случай.
ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ, ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ, ИСАКМ ДА ЖИВЕЯ. ЧЕСТНО, СПРАВЕДЛИВО, БЕЗ СТРАХ, С ДОСТОЙНСТВО, В ЧИСТ ГРАД, В ЧИСТА ДЪРЖАВА, БЕЗ БЕЗЗАКОНИЕ, БЕЗ НАГЛИ БАНДИТИ ПО УЛИЦИТЕ, БЕЗ ПОМЯРИ, БЕЗ КРАДЦИ ПОЛИТИЦИ, С ПОЛИЦИЯ КОЯТО СЛУЖИ НА ХОРАТА, С ЩАСТЛИВИ ДЕЦА, С ДОВОЛНИ ПЕНСИОНЕРИ, В НОРМАЛНА ДЪРЖАВА.
Толкова ли много искам? Вие не искате ли това??
Не мразя тези които ВИ лъжат. МРАЗЯ ВАС тези които са излъгани не веднъж, не два пъти. Аз за себе си взех решение. Вие ако искате ме чуйте.
Колкото по-малко живея, болен от безсилие, толкова по-добре!
Никога вече няма да гледам Българите в очите. Гответе се за по добър живот и нека поне аз да не се предам.
|
[