|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
Здравей Пострадалия.Не ми се иска да задълбочавам въпроса,но нека да те попитам-Ти някога бил ли си в такъв дом?Обиколил си света -добре,но видя ли всичко ?Това,че едно дете е в такъв дом,не означава,че е оставено от майка му.Има много различни причини да е там,а също не го прави и "копеленце" както някои се изразиха тук.Първо се постави на тяхно място,и тогава може да поговорим.
С уважение
| |
Тема
|
Re: За Могилино
[re: maytag]
|
|
Автор | Бaй Гaню (Нерегистриран) |
Публикувано | 17.04.08 09:33 |
|
Въпросът е, не за вече изоставените деца. Въпросът е да се затвори инкубаторът, кйто създава и захвърля такива деца на грижите на обществото. Вече създадените неможе да се отпишат. Но радикални мерки са необходими за да се спре роенето. Защото обществото се задъхва. Основното е да се подкрепят семейнате клетки, които създават, отглеждат и възпитават добри граждани, необходимото бъдеще за държавата. А изоставените деца винаги ще си остават копилета. Те самите го чувствуват. Само онези от тях, които успеят със своя труд и постоянство да изплуват, да създадат семейство, да се влеят равноправно в обществото, наистина ще надживеят тази обида и ще станат добри граждани. Наследственноста е 70 процентова, 30 процента е придобитост. Това е биологията за съжаление.я. Не съм я установил аз, а изследвания. За този жесток закон за съжаление трябва да се замислим. По мое мнение в Детските домове трябва да се настаняват кръгли сираци. Болните, недъгавите деца трябва да бъдат в специални саноториуми с нарочно подбран специализиран персонал. Инкубаторите на здрави, изоставени деца трябва да бъдат затворени.
| |
|
С това съм съгласен за "инкубатора",не може просто ей-така някои да си "сеят" наоколо,а кои ще жъне..?Ние хубаво може да си поприказваме тук,но резултат няма да има,политици,народ...причината е във всички.Проблема на изоставените не е само техен,дали те ще успеят да се адаптират.За това е отговорна и държавата/ако все още има такава/ ,да направи така,че те да не се почувстват чак толкова "3-та класа"/за каквито се мислят,а не са/.Вероятно си спомняш какво беше преди, за деца на разведени,а какво да говорим за напълно изоставени.
| |
|
Ти знаеш ли за какви деца става дума в Могилино?
Не говоря за детски домове по принцип, а за страхът и отвращението от БОЛНИ деца.
| |
|
Виждала ли си такива? Щото аз съм. И три дни повръщах. Това е психически тормоз за всички околни. Ужасно е! Разбирам, че искате по-хуманно отношение към тях, но да не се лъжем - те са пълни идиоти и няма да разберат, ако не сте такива. Просто самата мисъл да срещам всеки ден по едно такова би ме накарала да се самоубия. Не мога да ви опиша чувството да видите такова. Всички околни се чувстват така. Казвам го като жител на Русе. Епа знаете стария римски принцип, че гласа народен е глас божии. Трябва да се съобразяваме с мнозинството хора и техния комфорт.
Редактирано от ThunderGoddess на 01.06.08 23:05.
| |
|
Почти те разбирам. Може би преди десетина години и аз щях да повръщам. Но като гледах как бавно деградират - психически и физически - и страдат някои роднини и установих, че изобщо не се чувствам погнусена, мисля, че мога да понеса и гледката (а може би и грижата за такива деца). Но това е резултат от опит - докато не го изживее човек не може да го разбере.
А що се отнася до това, че те няма да разберат, че се отнасяме нехуманно с тях - няма значение - нали ние ще си знаем.
| |
|
те не могат да деградират повече, не могат да имат реализация в обществото. Или поне повечето от тях... там е проблема. Тук не става въпрос за "бих могла". И аз биха могла. Смисъл свиква се. Ама не действат добре на другите хора, влияят на трудоспособноста им, разсейват мислите им и ги правят нещастни. А в крайна сметка те градят обществото като мнозинство, нали?. Нека да си има специализирани заведения и да си стоят там. Нямам нищо против да им отпуснат пари, да имат достъп до необходимото им лечение и да се намират в приятна обстановка. Но толкова.
| |
|
Ама не действат добре на другите хора, влияят на трудоспособноста им, разсейват мислите им и ги правят нещастни.
Ами такъв е живота. Той няма да се промени, ако се правим, че такива неща няма.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
|
|