Искрено Ви съчувствувам, моля да не приемате разногласиято ни така лично. Мен ме е яд, че всякакви шарлатани спекулират с мъката и болката на обикновените хора. А и мисля,че по-голяма болка от тази на загрижения родител НЯМА и да се спекулира с нея си е чисто престъпление.

Както ти е писала "друга майка",не чакай дълго.Не изпадай в параноя,но и не оставяй нещата на самотек.Аз имам племенник на 10 години,който беше жестоко бит от две жени,само защото си е "позволил" да ритне топката си в неподходящата посока.Това се случи преди две години и още търчим по съдилища и институции.Фондацията за закрила на детето си врътнаха задниците.Въпреки,че работиш в частна фирма,говори с работодателя си за проблема,за да можеш по-често да имаш възможности за контакти със синати,когато е на училище.Така ще си по-спокойна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сериозно. Уважаема госпожо, проблемът е във Вас. Прекалено опекунствате над сина си. Бъдете по-смела и дайте повече самостоятелност на момчето си. Момчетата се бият и това е напълно нормално. Така се учат да се борят за честта си. Спомням си, че се биех, по-точно биеха, доста често. Постепенно и аз се научих и нещата се нормализираха, когато разкървавих 2-3 физиономии.

А случайно да прочете,че момчето на тази жена е болно.Не и стига болестта на сина и,ами сега ще трябва да го пази и от самозабравили се гаменчета....................

Hell iz Hell

От такива като тебе ми се гади! Разбира се , че съм прочел, но съм прочел още, че ходи в нормално училище. Това значи, че не е толкова "болно" и трябва да се научи само да се оправя, макар и с цената на известна физическа болка. Прекрасно знам, че това не е лесно. Алтернативата е "мамино синче". Родителската любов, когато не е егоистична, включва и доза самостоятелност за детето.

Благодаря ви за подкрепата. Детето ми има здравословен проблем, за който не ми се споделя, но трябва да си пази главата. Аз не съм против самозащитата. Искаше ми се брат му да го понаучи да се бие, но и той не е по тази част. Мнението за "маминота синче" не само че не ме обижда, а ми помага. Да прав си. Може би прекалявям, но УЖАСНО СЕ СТРАХУВАМ да не се случи нещо! Може би си прав, че трябва да опитам да превъзмогна параноята, но не мога.Знаеш ли ще се опитам поне да не я показвам пред него и да му регистрирам повече незаинтересованост. Може би ако имаше едно момиче.., знам ли?Той е хубавец, но явно не знае как да подходи.

От такива като мен ти се гади,а от разни гамени не ти се гади?За твое сведение,моят син също беше в подобно положение.И аз се намесих,защото преди всичко съм родител и не ми се гледа осакатено дете(психически и физически).Сега синът ми е на 25 години и живее и работи в чужбина.А гаменчетата дето се изяваваха като тартори,ходят като последните бараби.

Hell iz Hell

Съжалявам, но просто няма да се реши проблемът. Директор или учители могат да наказват само с предупреждение за преместване, при което минава окло месец, докато документите за наказанието бъдат одобрени от дружеството за "закрила" на детето. След това още месец за "най-страшното" наказание на което са способни даскалите - преместване. И още един месец. Обаче нямат право да местят ученик 30 дни преди приключване на срок.
Изобщо цялата система на образованието е създадена, за да даде възможност за развитие и процъфтяване на колективната безотговорност и безпомощност, и възпитава у децата вярата, че движещите сили на прогреса на обществото са страхът, злобата, гаврата, празната агресия. Изобщо колкото по-безмислено и злобно е нещо, толкова повече сила им внушава.

Благодаря Ви за интелигентния отговор. Няма да скрия, че съм приятно изненадан от него. Според мен, много по-лесно е за родителя, да обсеби живота на детето, отколкото умело да го ръководи от дистанция. Истинската родителска любов, е да позволим на детето да бъде такова каквото то иска, а не да го формираме според нашите разбирания.
Обърнете и повече внимание към баткото, може би, между тях има скрит конфликт за родителската обич.
Бъдете спокойна, всяко момче среща своето момиче, но когато му дойде времето.

Като малка съм била много "рогато" дете. Баща ми се опитваше да ме ориентира, но все му отговарях, че "докато сама не си счупя главата, няма да повярвам"! Винаги ми се е искало, децата ми да са самостоятелни, та те са мъже. Лошото е, че съм доста властна/учителка/.Но, уверявам те ,полагам всички усилия! Даже позволих големия ми син да живее при дядо си/купонджия/ и се чуваме 1 -2 пъти в седмицата! Проблемът е с малкия. Осъзнавам, че трябва да го оставя /даже съм закъсняла/. Прав си! Съветите ти "кънтят в главата ми" всеки път като посегна към телефона!Въпросът е в неговото заболяване, което ме подлудява е за това, че е самотник, а е толкова добър!