Разполагаме ли с живота и смъртта? / Мнения / Вашето мнение

Аз лично вместо да се опитвам да премахна "пречката" бих научила детето да се справя с нея. Първо бих обяснила на детето, че от куче не се бяга, тъй като инстинктът му е да те гони. Второ бих обяснявала до припадък, че чуждо куче не се пипа преди да се попита стопанинът за позволение. И най-вече дори и аз самата да се страхувам от кучета бих направила всичко възможно да не предавам страха си на детето. Един от основните принципи в психологията е, че страхът се преодолява като се изправиш срещу обекта на страха си, а не като бягаш от него. Ако видя, че детето ми се страхува от кучета сама бих го водила при кучета и бих опитвала да скъсявам дистанцията. Между другото като разхождам кучето си в парка забелязвам, че много майки го правят. Приближават с детето си кучето ми и учат детето как да погали кучето без да го скубе, дразни и пр. Не веднъж майки са ми казвали, че не искат децата им да се страхуват.
Та това според мен е главната задача на една майка: да научи детето си как само да се справя с пречки, спънки, опасности и т.н. а не да премахва пречките и пр. от пътя му. Този свят е пълен с дразнители. Ключът към моето лично спокойствие не е в премахването на дразнителите, а в моето лично отношение към тях. На това би трябвало да бъдем учени от съвсем малки.

We are such stuff as dreams are made on and our little lives are rounded with a sleep...