Часът е 4,50 сутринта. И аз лежа в леглото си, широко отворила очи и пиша настоящото, защото вече повече от три месеца наистина не мога да си намеря място от яд.
Но първо коя съм аз, че да имам право да се ядосвам?
Аз съм почти 30 годишен гражданин на Република България. Живяла съм целия си не-скапан живот (което се дължи изцяло на мен самата и на силата ми на самозаблуждение, че всъщност животът е прекрасен!) тук, в България. Изучих се, както се казва и взех, че се и реализирах (това доколко е така е спорно). Работя още от невръстни години, щото нали амбициозните и трудолюбивите успяват, пък и вече по демократичному така се прави и вече повече от 11 години аз плащам данъци (хипер съвестно, щото съм глупава, както ми казват някои познати); дупча си билетчето за 50 ст. сутрин и вечер в претъпкания автобус нищо, че аз се возя за една спирка, а други за десет; държа се учтиво и с колегите, и с клиентите си нищо, че „на магазина” ме гледат смръщено (че и сега съм учтива в израза си пак), а в таксито открито ме псуват, ако се возя за по-малко от 3 лв., докато ми плющят в ушите (и направо в мозъка) поредните прашки; плащам си здравните осигуровки, въпреки че за последната година не ми се е случвало да имам сероизна нужда от здравна помощ и да е имало начин, да не си платя, за да я получа изобщо (не се пулете невярващо, щото много добре знаете, че е точно така!), тъй като, когато г-н Полицай те спре за някое дори измислено нарушение си по-склонен да не го корумпираш, ма като иде реч за живота ти (!!!) някак ти е много трудно да не се бръкнеш, щото ти се ще да видиш света отново и след упойката; плащам и данък смет, но тази тема вече е направо скучна; ще ви спестя и тази с дупките по улиците. Тази, която няма да ви спестя обаче е бездомните кучета, поради които всъщност в момента, вместо да спя, седя в леглото и ви занимавам с цялата тази история.

Искам да започна с това пред колко тежка морална дилема съм поставена в момента (яко клише, но очевидно хората, от които зависят някакви неща само от клишета разбират) – ако си спестя протеста, ще продължа да не мога да спя нощем, ако го изразя ще вземат да ги приберат (това, всъщност никак не е сигурно). Само дето след всички репортажи и филми, които сме изгледали, пък и по думите на очевидци не просто ще ги приберат, ами и ще ги убият и не просто ще ги убият, а ще ги убият нечовешки жестоко. Но, уви, гражданската ми съвест не спи (и буквално!) и аз решавам, че наистина не мога повече. Не издържам всяка нощ от месеци насам представители на глутницата, която сме приютили между нашия и съседния блок да лаят и да вият (всъщност, съвсем по кучешки) почти непрестанно, монотонно и влудяващо. Да лежа будна в леглото и да си мисля, че утре ще се обадя в общината, за да ги приберат и на сутринта, естествено, да си казвам, че не мога да им го причиня, щото са живи и мили същества (всяка сутрин, отивайки на работа минавам покрай тях, когато те вече кротко омаломощени от нощните изблици, спят спокойно) и отказвам да се чувствам виновна и отговорна за смъртта им.
Не знам, драги дами и господа, дали успях да градирам това изложение, както подобава, за да ме разберете достатъчно добре, но то е само, щото всъщност не би следвало да се занимавам с това да пиша изразително, а да спя нощем и после да ходя на работа, свежа и отпочинала, за да си я върша добре, да получавм пари, че и вие да си вземете вашите данъци (съжалявам, че така опростявам, но нали се разбрахме за онези хора, дето само така разбират).
Искам в заключение да ви запитам драги бившо-настоящо управляващи, бивши кметове (от които можем да почерпим добър урок на тема „Измъкването – теория и практика”), скъпи общинари, бъдещи управляващи, народни избранници на 6 милиона и малко българи – защо аз, която изпълнявам всичките си граждански задължения, не мога да спя нощем, защото изживявам противоречиви състояния на съвестта вследствие на това, че някой пак не си е свършил работата, а вие, уважаеми, отново спите спокойно (щото съм категорично сигурна, че сте много спокойни – виж Доган в шоуто на Слави петъка преди последните избори). Не се заяждам. Бясна съм! И ви питам, защото само почти на 30, вече се уморих и мисля, че е крайно време да ми дадете рецептата, за да се науча и аз да безобразнича, така че дори природния вой нощем да не смущава сладкия ми сън.
И ви питам, защото ужасно съжалявам, че един мой приятел, с който от 3 години спорим за смисъла и съдържанието на гражданското общество, уви, се оказва прав, че такова няма, няма и да има у нас. Не само защото ние не сме граждани, а защото ни управляват хора, които никога не са се замисляли за това изобщо, които нямат съвест, които се подиграват открито на всички нас, дори и на себе си, но не ги интересува (дори, когато ги освиркват!), защото са получили това, за което са дошли.

Сега е 5,27. Въпреки адреналина в кръвта, лягам да поспя, защото сега е моят шанс – призори дори кучетата заспиват.

ок

Вече си се уморила, казваш... Хм-м, май тепърва ще има изненади за тебе...

Esse quam videri

Виж какво,летяща,според мен ти имаш нужда от психологична и психиатрична помощ едновременно.И пак не е сигурно,че ще успеят да ти помогнат.Но както и да е.Относно бездомните кучета: ти наясно ли си,че само последния месец са оперирани около450 души от кучешка тения? И то предимно деца.За тях не ти ли е мъчно? знаеш ли че техните мъки са стократно по-големи отколкото тези на кучетата,защото ги оперират по десетки пъти и то без резултат?Айде сега легни си и мисли за тези неща докато заспиваш!

може и да имам нужда от помощ. щом казваш.
относно децата - това е съвсем друга тема, която определено няма място в това, което съм написала. но за да те успокоя, че не съм чак толкова луда - да, знам за тези, а и за много други случаи. въпросът е, че и там нещата не могат да се гледат едностранчиво. пак опираме до това, че би следвало този въпрос да бъде решаван с целенасочени и хуманни действия - кучетата да бъдат поетапно прибирани - болните - евтаназирани (а не убивани по начини, които не искам да ти разказвам, щото е още само понеделник сутрин и не искам с това да започвам седмицата), здравите - кастрирани, ваксинирани и пускани.
а иначе си имам достатъчно материал за мислене преди заспиване, но благодаря, че ми помагаш с това да го увелича с още една тема.

Доказано е,че хора,които обичат повече животните отколкото себеподобните си обикновенно имат психични проблеми и са човекомразци , самовлюбени и самотни.Такъв е бил наплимер Хитлер,както и много от френските и английски кралски величия в среднвековието.Не ти го казвам ,за да те обидя! Просто потърси помощ!Този феномен се обяснява с факта,че такива хора са "благосклонни" да дарят любовта си на някое животно,но не и на хората,които презират.А когато използваш думата "хуманен",не забравяй че тя се отнася преди всичко за хората.

Тя няма нужда от псих. помощ защото е супер права -ТОВА Е ЕДИН СУПЕР ГОЛЯМ ПРОБЛЕМ С ТЕЗИ кучета -КОЛКОТО И ДА СА МИЛИ НЯКОИ ОТ ТЯХ . И Е КРАЙНО ВРЕМЕ УМНИТЕ ГЛАВИ ДА СЕ ПОУчАТ ОТ СТРАНИТЕ В ЗАПАДНА ЕВРОПА КЪДЕТО ТОВА ГО НЯМА!!!!!Никога няма да забравя когато говорих преди години с моя приятел и прозореца беше отворен и часът около 02.00 през ноща и ме пита ама ти колко кучета сега имаш в къщи ????От вън имаше цяла глутница и беше невъзможно да се спи.За щастие вече спя спокоино и без кучета.

Не знам,Ина,аз ли не съм я разбрал правилно или ти не си я разбрала?Според мен по-големият и проблем е нечовешкото отношение към кучетата,а не толкова техният лай нощем.Аз затова и написах,че повече трябва да се притеснява за болните хора,отколкото за кучетата.Щом става въпрос за човешко отношение.

Летяща,прочетох мнението ти в темата"всички доктори са за затвора"
Искам да ти кажа няколко неща:
1.Съчувствам ти,че си претърпяла катастрофа и си пострадала
2.Ние лекарите не носим вина,че повечето хора в България са бедни и не могат да си плащат.Този проблем го търсете другаде,не при нас.Ние като всички други хора искаме достойно да се заплаща труда ни/ако нямаш пари,колкото и да си гладен в нито един магазин няма да ти дадат хляб без да го платиш нали?/Може да ти звучи цинично,но за мен е цинично,че когато аз отида в магазина ми искат да си плащам,макар че същата магазинерка предишния ден е била при мене и е мрънкала за пари/аз м/у другото работя на частно-не съм на заплата/
3.Не е вярно,че ние гледаме нещата само от нашата страна.На всички ни се налага да бъдеме и пациенти.Точно за това м/у нас има лекарска солидарност-защото познаваме проблема от всичките му страни.
4.Виж цялото ми мнение в темата"всички доктори са за затвора"

а как по-точно реши, че обичам повече животните от хората

Важното е на курортиста да му е добре