Нашите телповици до всички кътчета на САЩ и Канада са Ц5/мин - с изключение на телповиците до СЪСЕДНИ места - до където плащаме Ц9/мин. Значи, на нас ни излиза по-евтино да звъннем на Анкоридж, Аляска, или Ванкувър, Канада - от колкото до Галвестон, на 32 км от нас. Че да си сменим телефонния доставчик, нали? Конкуренция има, свободен пазар, ала-бала! Да, обаче няма. В нашата част на Тексас юнаците от Веризон (ако искат да го произнасям другояче, да го пишат другояче) са хванали монопол. Чрез свободен пазаризъм. Телефонни компаний са имали свободата да си уредят с тексаските разни нещо си власти, и възнаграждението за уреждането е монополче. Обаче много елегантно монополче! Можем да си сменим телефонния доставчик за където щем по света - с ИЗКЛЮЧЕНИЕ на Веризон, който има монопол на телповиците до съседни областни кодове. Сладко, да?

Сега, някой път този свободен пазаризъм се издънва яко. Примерно, Февруари вече започва пролетния сезон. Магазините махат зимните облекла и изделия и излагат пролетните. Да, обаче времето тази година по южните щати застудя точно Февруари. И? Ми отиваш да си купиш яке или пуловер, щото над части на Хюстън прехвърчат снежинки - и в магазините виждаш басмени пролетни шортички или гъзовейки. Нищо зимно! Ама НИЩО! Даже дърва за горене няма! (Не че се отопляваме с дърва, но ги горим за атмосфера и уют.) Пролетта идва, по пазарното разписание, и това е. Обаче да кажем - частна инициатива, свободен пазар, ще се намери някой предприемач да довлече пикап пуловери или дърва, за тройни цени, щото няма конкуренция - и ей го свободният пазаризъм в действие! Да, обаче не! Защото идеята за частния предприемач работи ако... производството е разхвърлено върху достатъчно много частни фирми, с вероятността поне една от тях да търчи поне малко извън стадото. а такова производство няма. Производителите на облекло уж са безброй - а в действителност са дъщерни фирми или клонове на няколко гигантски корпораций. Или даже ако не са - закупчиците от производителите, и от там снабдителите на магазините, са шепа хора. Колективизъм в действие, и мамата си трака! Всички производители вкупом влизат и излизат от сезонния график, и това е! Частната инициатива бива сплескана до някоя лелка да се запретне върху плетачна машина да плете "извън-сезонни" пуловери и шапки. Ама такава лелка колко пазар може да насити? И ако пък развие обем - ей ги нашите закупчици и снабдители, захилено спазаряващи лелката към... пазарния колективизъм. Оппа, извинете! Свободния пазаризъм, бе, и да живей!

Друг сладурански куриоз: референдуми за околийски / училищни / градски облигаций, чиито изплащания пряко биват лепнати върху имот данъците - и бият хората пряко в джоба. Колкото повече хора знаят за кога и къде и какво точно ще се гласува на референдума - по-голяма опозиция. Народът нали не си знае доброто, и все залита в тиквоглава опозиция срещу напредъка и цивилизацията и облигацийте! За народно добро, значи, защо да бъдат затормозявани гласоподателите с разни фъшкий за референдуми! Така де! Ето миналата есен имахме референдум за училищни облигаций. Няма пари за училища! За всяка съществуваща къща, има построена една нова, на тройна стойност, с една-трета среден брой деца, и постъпленията от училищния дял на имот данъка са УТРОЕНИ за 5 години, с броя деца в училищата едва качил се със 30%. Ама пари няма, бе! Трябват облигаций! А тиквоглавия народ щом разбра за референдума миналата година, щото референдумът беше заедно с други гласувания, и не можеше да мине скрито-покрито, та значи народът се изгласува "против". Тю бре! И ето тази пролет, на 07 Февруари имаше пак референдум. Пак за училищните облигаций. Ама елегантно тихомълком, без да тормози и пренатоварва мозъците на тиквоглавия народ. И всичко стана свободно, бе, демократично! Бай Ганьо с изборите в Русе ли беше, къде ли беше, ряпа да яде! От близо 100 000 гласоподатели, изгласуваха се само АКТИВИСТИТЕ ЗА облигацийте - щото те знаеха кога и къде ще се гласува. И гласуваха ЦЕЛИ 13 000 гласоподателя, и от тях 8 300 бяха "за"! Ето, това е вече демокрация с която може да се гради цивилизация! И най-елегантната хватка: облигацийте са уж за строеж на нови училища. Да приемем, че ще бъде така. И тези облигаций изплащат заеми за дадено време, между 10 и 20 години, според източника на заетия капитал. И - ще кажете - значи увеличението в имот данъците ще бъде махнато щом облигацийте бъдат изплатени? Ай стига бе! Каква демокрация, къф свободен пазар, кви пет лева е такава скапана сополива система!? Облигацийте ще бъдат изплатени, и увеличението в имот данъците ЩЕ СТОИ. Ще кажете - че нека стои, с него училищния окръг да изплаща нови облигаций, вместо да тормози хората с нови данъчни увеличения. Ай стига бе! Училищният окръг вече подготвя НОВ референдум, вероятно и той скрит-покрит, за НОВИ облигаций. Щото тия, "демократично одобрените" - те били за ОСНОВНИ училища само. Значи трябват още облигаций за ГИМНАЗИЙ. С ОЩЕ едно увеличение в имот данъците! Демокрация е това, ей, не е шега работа.

Тук разни анти-данъчни дейци се разтърчахме да прави подписки за щатски закон, който да ограничи покачванията в имот данъците. Писахме, бутахме, приказвахме... Демокрацията работи. Юнаците в тексаското правителство в Аустин много се загрижиха за нас! Ама много! Толкова много, че... Тю бре! Изпуснаха срока за обсъждане на нужния закон... Това в края на миналата година. И щото то тексаското правителство се събира само веднъж на 2 години, значи до 2005 каквото сме подписвали и блъскали по демократичния процес... ще събира прах в Аустин, в някой канцеларски склад. А до 2005, я камилата, я камиларя, я тероризъм, патриотизъм, защита на Родината, и пак данъчната криза (то си е криза, в Тексас) ще... такова... увисне за следващата сесия, 2007...

Иначе учебниците по свободен пазар, свободна търговия, демокрация, и тем подобни са много силна далавера.

От няколко дни вече има и пуловери, и дърва, и всичките зимни изделия... Но на тази оеднаквена отежнена система за производство и разпространение на изделията... Пък и защото толкова от изделията се правят на всякъде по света но НЕ в САЩ... Взе близо 10 дни.

До като дойдат доставките със зимни стоки... То времето се затопли... И сега по магазините има всичко за зимата - а вън звънтят комари във влажния топъл въздух от Ваната (оппа! Мексиканския Залив)... И сигурно стоковеди и производители и снабдители си вадят още веднъж поука как след 31 Януари започва пролетният сезон - и точка! Нито крачка на зад! Щото огънат ли се на лигавщини като неспомагащо природно време и хленчове от зъзнещи купувачи... Ето ги планините пуловери и дърва, неразпродадени, за доказателство.

Интересно дали на някой ще му мине на ум, че оеднаквяването и оединяването водят до ефикасност - но и до инерция и неспособност за пазарно отзоваване. И дали някой ще се досети, че до голяма степен способност за пазарен отзив се гради върху ВЪТРЕШНО производство. Примерно, "чистите" дърва (трици напоени със специални смоли и оформени като дърва, и горящи доста по-добре) идват от... Канада! Други дърва, природните, идват от... някъде си (Филипините или Малазия или пак Канада). За пуловери и шапки и обувки няма смисъл да изброявам страните източници, които определено НЕ включват САЩ. Е как ще имаш пазарен отзив върху внос!?

Жалкото е, че не видяхме частния предприемач, даже някоя лелка с плетачна машина, да се опита да изкелепири от свободния пазаризъм, американски стил, който така се издъни за миналите 2 седмици. На мен това ми казва, че искрата, така привична за американците, на частното предприемачество, нещо не припалва. Просия виждаме под път и над път; на много кръстовища сновят хора с кофички, за разни благотворителни програми, да молят спрялите мотористи да даряват пари. По къщите чукат други хора, с купони и абонаменти за списания и прочие - пак в искане на пари за благотворителни организаций. Просията на лична основа върви много силно! Но ПРОИЗВОДСТВО на лична основа няма! Или народът се е оял, и предпочитата лесната просия пред плетачната машина или дърводобивното стопанство, или е... обезкуражен че производството не се заплаща, или поне не се заплаща колкото плямпачеството и интелектуалщината. Интересно.

Всичко това е в отговор на желанието на американския народ да купи всичко на възможно най-ниска цена и на американския бизнес да направи възможно най-голяма печалба. Намерили са му чалъма ... и едните и другите.

Вътрешно производство? Кога ще платиш $150 за пуловер? Единият дистрибутор, другия, третия и за плетача ще останат $50. Кога ще намериш американец да ти се бъзика с един пуловер за по-малко? А китаеца ще го изплете за $0.50
Виждал ли си по увеселителни паркове, стрелбища и магазини за деца разни мечета, кучета, жирафи и други. По-големи са по размер от децата. Знаеш ли за колко пари излизат от китайската манифактура? За десет цента!!! Американец ще ти иска $10 за да го направи.

Не беше толкова далече времето, когато плащах $4.50 на минута за разговор със САЩ. Сега плащам по 18 стотинки (www.planetphone.org). Може би по-евтино от разговор с Варна. Как да се оплача?
Защо гледаш че до Галвестон струвало девет цента а не виждаш че цената до Канада е спаднала до шест? Помниш ли колко струваше разговор до Канада преди? И колко ти беше заплатата преди? Едва ли ще преувелича ако кажа, че от тогава до сега разговора ти с Канада е поевтинял 20 пъти ако не повече.

Сиско са измислили нещо, което дава възможност на видео сигнала да върви по същите проводници по които върви и тел. разговор. Поевтинява видео телефонните връзки с много пъти. $80 милиарда маркет. Басирам се, че до 20 години всички телефони ще бъдат видео. Ако съм все още жив и искам да те видя, ще ти завъртя един телефон.

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

Правилно отбелязваш куп неща. Но едно нещо не отбелязваш: че кой каквото вижда около себе си го вижда от личната си гледна точка и видяното е оцветено от задните мисли.

Не се оплаквам от 9-те цента до Галвестон. Оплаквам се от ЛИПСАТА НА КОНКУРЕНЦИЯ. Тук е редно да отбележа интересен куриоз: спадането в цената на телефонните разговорие няма нищо общо (или има много малко общо) с изнасяне на американско производство извън САЩ. Защото практически няма изнасяне. Виж американската трудова сила какви чудеса може да върши! Защото и аз помня как в 1989, примерно, разговор до България струваше Д1.15/минута, и какъв кеф беше когато се появи конкуренция от американски телефонни компаний във връзката с България - и цената спадна на Ц95, и прочие.

Окрупняването на производство, снабдяване, и закупуване води до ценово снижение - но води до обеми, които изхвърлят "шареността" на производителите. А тази шарения дава основата, от която тук-там ще се пръкне следващата новост и в производство, и в снабдяване. САЩ все още са доста "шарени" - но вече се вижда краят на това. Чел ли си какво прави УолМарт с производството на потребителни стоки? Не че УолМарт имат за цел да правят нещо лошо! Но те просто купуват обем. Страхотен обем. Ако хванеш поръчка от УолМарт - няма начин да задоволиш и друг клиент. А УолМарт или купуват обем, или никак - защото така им е най-евтино. Който е получил поръчка от УолМарт - и после не е получил втора... В това време другите, неполучили първата поръчка... На кой да продават, след като УолМарт с обема си избутва другите по-дребни магазини? Съветският пример, как всичко, от сол и кибрит до обувки и чушки, идва единствено с влакови композиций... Се мержделее заплашително, ако целите САЩ бъдат превзети от обемите на УолМарт и МакДоналдс. Пак да кажа: нищо нямам против тези фирми! Но техният обем е могъщ фактор в много икономически полета. Знаеше ли масовият обем на месни покупки от МакДоналд че на практика е променил американската месодобивна промишленост, като започнеш от фураж и добитък през кланниците та до какви ли не други заврънтулки? Една от заврънтулките бидейки намалената способност на САЩ здравни власти да засичат и изолират заразено или некачествено месо, и да го проследяват до специфични пакетажи за отзоваване от употреба. Миналата година четох поредица статий по въпроса, от Центъра за Болест Контрол, някои от тях.

А има и друго нещо с понижените цени от вносни изделия: ниската цена не те грее ако нямаш работа. Или ако трябва да сновеш между 2-3 работи дневно за да се изхранваш. Тук удряме в качеството на живот. Не за мен или теб или кой как лично се е уредил, а за масата. Масата, която създава общественото обкръжение в икономически, културен, етичен, морално-стойностен, и други аспекти. Това обществено обкръжение не е гарантирано и вечно. Ако искаме нормално правосъдие - искаме нормално общество, ПОЗВОЛЯВАЩО и ПОДСИГУРЯВАЩО да има нормално правосъдие. Нормалното общество не снове между 2-3 работни дневно за да се изхранва, пък колко ще да е спаднала цената на пуловер. Същите тези корпораций, които изнасят американска работа по бедните страни - те същите се хленчат в американски съдилища само. Защото осъзнават, че в общество с ниско-платен труд, нивото на етиката, моралните стойности, и други предпоставки, достигат до полагане на... ниско-качествени съдилища. Те искат хем да смучат облагите от ниско-платен труд (ама да не зависят от обществото на този труд!), хем да бъдат защитени от обществото на високо-платен труд (ама да не плащат за труда). Такова цицане от две места не се получава. Аз писах по въпроса в клуба Политика (темата за стенограмата).

Според мен, САЩ са опуснали положението спрямо корпорацийте още с разрешаването на корпораций да действат под неограничена харта. Голяма грешка! Корпорацията трябва да бъде допусната да работи единствено под стриктен обществен контрол, както е било до 1930-и-някоя (или май 1950-и-някоя, забравих): обществото издава разрешително (хартата) за специфично време, за специфична икономическа дейност, подлежаща на специфични правила и закони и стандарти. След изтичане на срока на хартата, корпорацията или изчезва, или отива пак пред обществото да го убеди че ще влезе в полезна икономическа дейност - и заслужава подновяване на хартата. Или пък корпорацията е видяла, че има по-доходно занимание с друга дейност - и иска друга харта.

Впрочем, всички еднолични фирми подлежат на обществен контрол. Чрез смъртта на собственика. Щом той умре, обществото подлага онаследяването на фирмата на обществените правила и закони - и ефективно разрешава, или не разрешава, на наследниците да продължат икономическата дейност - или да я променят. Корпорацийте не подлежат на биологическа смърт, която да даде пролуката за обществен контрол. Ето защо корпорационните харти още от време оно в Англия са били ЗА ВРЕМЕ и за СПЕЦИФИЧНА дейност. Щом корпорацията не подлежи на биологическа смърт, обществото й налага легална смърт. И защото САЩ не са имали обществената система да се занимават с тези овързани въпроси, думата "корпорация" в САЩ е била мръсна дума чак до края на 1800-те години. Това което днес минава едва ли не за парагон на патриотизма, реклама за САЩ, наличието на богати могъщи корпораций, преди 100 години е бил кошмарът на американското общество, отбиращо от политика и икономика.

Тия неща са безкрайни. Но благодаря за възгледите! Нали това е целта на дир-бе-ге-то, да предоставят форум за обмяна на възгледи? Че разумни и мислещи хора да ги обменят.

... за да може да бъде разглеждано в детайл. Особено от недобре осведомени хора в конкретните детайли, какъвто съм аз. Това обаче, не ми пречи да гледам отгоре-отгоре и да си вадя заключения за основните посоки.

Помня, през седемдесетте години, колко се бях загрижил за бъдещето на американското общество, след като гледах как Япония крадеше поминъка на американските работници. Най-известните компании, съществували десетки години, познати на света с качествената си стока, затваряха врати една след друга. Накрая, Америка, държавата с най-много телевизори на глава от населението и изобщо, остана без заводи за производство на телевизори. До един затвориха вратите си в полза на японски заводи.

Бях свидетел на това, как американски заводи за инструменти, използващи се в автомобилната индустрия, произвеждащи инструменти с доживотна гаранция, трябваше да свият производството си до минимум а някои да затворят вратите си, в полза на идващи от Китай боклуци на десеторно по-ниска цена.
Има още много примери. Тогава наивно си мислих, че краят на Америка се задава на хоризонта. Оказа се обаче точно обратното. През последващите години, та чак до наши дни, Америка регистрира най-големият икономически възход в историята си.

Америка си има конгрес и сенат, в които няма балами. Тия хора следят отблизо всичко каквото става в страната, следят тенденциите, пресмятат последиците и измислят каква да бъде посоката. Зад тях стоят най-богатите хора на света, които още по-отблизо следят какво става. Тази група от хора, бих казал и най-умните в света, решават съдбата на Америка и отчасти на света. Те имат на разположение, както умствената мощ, така и икономическата, така и военната, да направят каквото е необходимо за Америка. Аз вярвам в техните решения не за друго, а защото на карта са заложени личните им интереси. А в личните им интереси влиза наличието на нормално общество, позволяващо и подсигуряващо да има нормално правосъдие.

Вярно, често пъти, като гледам какво става, спохождат ме съмнения, но си давам сметка, че тези съмнения са в резултат на моята лична неосведоменост по много от въпросите, възбудили съмненията ми. Фактите от моят досегашен опит в САЩ, красноречиво са ми доказвали до сега, че винаги съм бъркал, когато съм се съмнявал. Това, по силата на логиката, вече ме кара да се съмнявам повече в себе си и в собствените си преценки, що се касае до бъдещето на Америка.

Лесно мога да измисля аргументи поддържащи, както моите твърдения, така и твоите. На тези аргументи обаче, ще липсват много и важни звена от информация, която не е достъпна нито до мен, нито до теб и която би наклонила везните в незнайна за мен посока. Предполагам оптимистична.

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

Твоето доверие към отговорните джентълмени от горе... аз не го споделям. Те може би гледат на света от по-високо - но и от по-далеко. Което означава, че за много неща знаят единствено в обобщена форма, и още по-зле - в докладна форма от подчинени. А провалите никога не се случват обобщено, а от специфични подробности, точно които подробности са извън високите гледни точки и отвъд резолюцията, възможна от тези гледни точки. Има и друга важна подробност: точно най-богатите хора, които могат да създадат или затрият една държава - точно те са най-малко обвързани с държавата и могат много лесно да я заменят с друга. Примери - колкото щеш! Даже от България: ялтенците, които я разсипаха - я гледай тяхните деца и внуци колко лесно си уредиха жителство и гражданство къде ли не по света, и си живеят много добре - далече от България. Знаеш старата американска поговорка, че лисицата не сере в собстената си дупка; това може да бъде продължено: засере ли лисицата в дупката си, значи ще се изнася към нова.

Разломяването на совалката беше моя първи личен опит, от близо, с институционен провал в САЩ. Защото отломките в небето бяха само символ; поредиците издънки, които кулминираха в провала, бяха действали с години, някои само десетина, други няколко десетки. И в процеса на разследването аз видях, често пъти с моите си очи, и чух, с моите си уши, великите осведомени висши гледни точки на информираните джентълмени с великите мозъчни процеси и обществени водачества... Пази Боже! Силните хора неотменно биват обиколени от кора на дупецункачи и блюдолизци, които най-услужливо приготвят доклади, анализи, датни бази, и всякакви други осведомителни помагала за началниците си - или работодателите си. Сигурно има тук-там изключението на силен човек, който с неимоверни усилия да разбива тази лайнена кора на говноглавци и сам да се рови в истината - но пък сам заровиш ли се, печелиш подробни познания в едно тясно поле - и губиш висшата перспектива. Няма оправия. Има Божа воля, обстоятелствата да се стекат такива, че хем силният да има достатъчно етика и срам към обществото, че да насилва лайнената кора на говноглавци да допускат в редиците си способни хора, хем способните хора да имат етика и смелост да отчитат и докладват реалността каквато е. Тази Божа воля не се получава винаги и на всякъде! И ако се получи - не продължава за винаги.

Я гледай сега какво стана, като юнаците решиха да турнат подробни инспекций на совалките! Където мине проверка - биват открити проблеми! Не му е мястото да влизам в подробности, но българският мъдрец пръв казал "пре-ебало си майката!" е виждал далече в бъдещето към друг континент, а и е пуснал много меко и нежно изказване, в случая.

В твоя случай, твоят личен икономически възход в САЩ е започнал от много ниско ниво (беглец от ялтенския режим) - и този възход е надхвърлял общото снижаване на икономическото положение на масата американци - и ето го твоят оптимистичен опит. Аз съм като теб: започнахме от спане в гардеробите, защото нямахме пари за депозит за газ (за отопление). И моят личен икономически възход надхвърля снижаването на икономическото положение на масата американци.

Но между теб и мен има една ячка разлика, която коренно променя нашето виждане към обкръжаващото американско общество: ние отглеждаме деца в него. И щем не щем, биваме осведомени - и ставаме чуствителни - към аспекти на американския живот за които ти не си чувал, камо ли помислял. Колкото и да ни е добре на нас, примерно, в момента, ние всяка година биваме поставени пред статистиките за колко деца в училището имат и нямат необходимите имунизаций и ваксинаций. И това за деца в "добри" квартали! Ти знаеше ли, че работен щат за лекар към Университета на Тексас - Хюстън, не само че изисква лекарят да доплаща за здравната осигуровка за семейството си, но и тази доплатена осигуровка НЕ включва имунизаций и ваксинаций за децата му? Ще кажеш - той е лекар, може да си позволи да плаща. А другите служители на УТХ, които нямат лекарски заплати? А УТХ е златен работодател, защото дава все пак някаква осигуровка. Да оставим голямите тежки разисквания; нека ти кажа за една простичка равносметка, за децата като сборни точки за икономическото състояние на родителите им: когато децата ще имат щатския изпит за училищно равняване, учителките молят децата да донесат по 12 молива, че да има моливи и за бедните деца. На 6 деца, родителите на 1 се отзовават. Моливи не остават. Направи си сметката колко деца не получават моливи от родителите си! Може би защото родителите са мърлячи. А може би защото просто нямат пари. А може би защото чакат на просия. Но ако съпоставиш това "моливно" наблюдение с броя на деца, получаващи безплатна храна в училищната столова (заради бедност) - че те нещата пасват едно към едно.

Все едно. Ти си оптимист за висшите осведомени гледни точки и способности на обществените юнаци. Аз съм песимист. Защото съм виждал тълпите на лайнената кора на говноглавци. Даже наблюдавам как тези тълпи биват УВЕЛИЧАВАНИ, защото юнаците.... са много умни и мислят че оптимистични доклади и анализи и проучвания... Май са чели българските афоризми на Кунчо Грозев, че дума дупка не прави, но може да я замаже...

Поне ти и аз не изпадаме в балканската дупка на "бе нали ние се уредихме, кво му е лошото на обществото!" Защото осъзнаваме, че обществото е доста по-голямо от нас.

Ти си виждал провали в действие. Аз пък съм бил свидетел на успехи в действие. Ежедневни!
Интересното е, че и двамата сме съвременници, както на провалите, така и на успехите. Ти обаче се заглеждаш в провалите, аз - в успехите. Това става по разбираеми причини, за което нито ти, нито аз носиме вина.

"Има и друга важна подробност: точно най-богатите хора, които могат да създадат или затрият една държава - точно те са най-малко обвързани с държавата и могат много лесно да я заменят с друга. Примери - колкото щеш! Даже от България: ялтенците, които я разсипаха - я гледай тяхните деца и внуци колко лесно си уредиха жителство и гражданство къде ли не по света, и си живеят много добре - далече от България. Знаеш старата американска поговорка, че лисицата не сере в собстената си дупка; това може да бъде продължено: засере ли лисицата в дупката си, значи ще се изнася към нова."


Мисля, че много бъркаш ако наистина мислиш така. Американците, особено много богатите американци, никога не биха си подменили държавата с друга. Те са сраснати с това общество, с начина на живот, с държавната уредба, с начинът на мислене. Те са собствениците в тази държава и на тази държава. Дори да ги върнеш на стартовата позиция от преди двеста години, ще започнат всичко отначало и няма дори да помислят за алтернатива. По-добра алтернатива от тази, за тях не би имало. Те вярват в това, както и аз го вярвам.

Има една друга група от изключително богати американци - евреите. При тях нещата стоят по малко по-друг начин. Те също не биха сменили Америка с друга държава, макар и по коренно различни причини. Те пък, никъде другаде не биха се чувствали така сигурни. Израел за тях не представлява дори алтернатива. Да не говорим за други държави по света. Тяхната история е много по-стара от американската и те знаят!

Даваш неподходящ пример с някои замогнали се хора от ялтенска България. Особено пък тези дето са я разсипали. България никога не е била еталон за сигурност и сигурно никога няма да бъде. Те знаят и помнят какво се случи с предишните български богаташи. Също знаят, че никой не може да им гарантира съдба различна от тази на техните предшественици. Гузен не гонен бяга.

С теб не един път сме били на коренно противоположни мнения. Със сестра ми също не един път сме били на коренно противоположни мнения. А тя е най-близкият ми човек на този свят. Това винаги ми е служило за пример, че хора с противоположни мнения могат да бъдат еднакво успешни в живота, да бъдат по-близки един с друг отколкото хора с еднакви мнения и че този факт в никакъв случай не е причина за омаловажаване на отсрещния човек. Даже напротив. Обогатяваме се с мислите, знанията и опита на други хора, които предоставят друг ъгъл на виждане, което от своя страна, съчетано с нашите собствени разбирания може да даде някакъв нов продукт, с ново измерение.

Жив и здрав бъди!

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

Много се опираш на патриотизма на богатите! До колкото съм срещал децата на богати и влиятелни хора, всичките много обичаха Америка - ама всичките успяваха да живеят извън нея за доста време, кой за политурна школа в Швейцария, кой в програма за нещо си обществено в Белгия, кой в Оксфорд за друго учене, или Милано, или Берлин. Изобщо тези хора от обич към Америка бяха с един крак здраво стъпил извън нея. Помня едно девойче, върла американска патриотка, баща й американски посланик някъде в Западна Европа - чистотата и идеализмът на нейния върл патриотизъм просто не й бяха дали възможност даже да научи цените на елементарни хранителни изделия. А виж, животът в Белгия го знаеше добре. Достатъчно добре, че да бъде убедена колко по-добре е в САЩ - където тя просто случайно не успявала да се задържи повече от година на всеки няколко...

Сега за личните възприятия към обществото, ще ти дам пряк пример от брега край Галвестон. Значи, къщи. Парцелите малки, практически без двор. Къщите също малки, защото са на колци, срещу наводнения и бури, и жилищната площ започва от втория етаж. Иначе всичко хубаво и изпипано! Прекрасно, даже! Дворът малък - но от терасата на втория етаж (нещо като дворче на колци) се спусаш право в яхтата - която е вързана в под/до къщата.

Джон (характер) е много доволен от къщата си! Частен достъп до океана, гарантиращ пристан за 15м яхта; скромничка, но пък мачтите й не дращят в изгледа от терасата. И защото водата е леко солена, рояците комари са с около 20% по-малки, та до като нещастниците на вътре от брега ги нападат по 20 комара при всяко излизане от вратата, Джон минава метър със 16 комара, статистически средно. Джон също много обича спокойствието около къщата си; яхтите са тихи. Колите също, защото само по един член на семейството ходи на работа, и трафикът е много малък. А и няма училищни рейсове, да бълват дизеловите пушилки, да запречват движението с мигащи червени светлини, и да думтят по комшилука. Всеки следобед, след работа, Джон се връща, преоблича се, тегли душ - или ако е по-пич пред мацка отсреща на канала за яхти, пряко скача във водата от терасата, яхва яхтата, и се запилява на спокойствие покрай Галвестон. И защото Джон не обича домакинството, той със съпругата вечерят по ресторанти - където някой път ходят с яхтата си. Живот! Джон вижда къщата си като златно парче имот, на което с удоволствие би се пенсионирал - ако не уцели наследство или лотария, и се изнесе към Флорида. Джон е голям оптимист.

Джак живее отвъд канала на Джон. В къща много подобна. Обаче Джак е много чуствителен на тема "деца". Защото неговите съседи нямат такива. И децата на Джак раснат сами като кукувици. Джак също е много чуствителен на тема "училище". Защото общественото училище, към чиито окръг Джак си плаща имот данъците, е пълно с деца от градчетата отвъд залива, и тези деца са почти изцяло негърчета, а децата на Джак не са, и ако отидат на общественото училище, биват малтретирани. Джак, значи, е много чуствителен и на тема "семеен разчет" - защото трябва да праща децата си в частно училище, което му струва по Д1500 на месец, след-данъчно. Все едно второ изплащане на къщата. Към която Джак също е много чуствителен. Защото не може да я продаде. Защото не само училищният окръг е негърски, но и най-близкият магазин за храна е на 4 км от къщата - а Джак не може да си позволи да ходи по ресторанти всеки ден, с тези допълнителни плащания на частно училище. Нито могат повечето потенциални купувачи. Ето защо Джак е много чуствителен на тема "логика" и "избор" - защото когато е купувал къщата, и е разговарял с бъдещите си съседи, всред тях Джон по-горе, Джак не му е минало на ум да пита за деца, училища, магазини... А се е подвел по тяхните възхваляващи описания на златните парчета имот - каквото би било и къщата на Джак. Джак се е осрал, значи, с купуването на къщата, и не знае как да се махне от нея. В това време децата му раснат като кукувици и Джак вече осъзнава, че те започват да проявяват разни... различия когато играят с деца, които са имали по-... нормално детство... Джак се опитва да компенсира - но всеки допир с деца означава предварително уреждане на разписание, договаряне, нагласяване - и другите родители проявяват странно неразбиране към проблемите на Джак... Яхтата щеше да компенсира болката от къщата - но такава няма, по очевидни причини. Обаче частният яхтен пристан прави къщата толкова скъпа, че за квадратурата си... повечето хора за същата цена предпочитат да купят двойно по-голяма къща на вътре от брега и да страдат 4-те допълнителни комари, на излизане от вратата, и липсата на яхтата - която и без това не могат да си позволят - но пък децата им да играят със съседчета пред къщата. Джак не знае кой нормален човек освен ерген или пенсионер би купил къщата му... Джак е голям песимист.

Пак да кажа, Сър Оптимист, гледната точка зависи от много неща. Наличието на деца усложнява гледната точка защото всяко нещо го съпоставя с допълнителни (обикновено скрити от погледа) фактори. И реакцията към нагледните фактори е повлияна, пък и изцяло надвита, от реакцията към невидимите.

Като интересна статистика: от хората с които обменям размисли по живота, говоря сериозни разговори, ти си единствения извън САЩ - и ти си единствения оптимист. Като за статистиката подбирам хора с подобна професия и парични възможности. С другите живеещи тук, къде аз, къде те са по-оптимисти или песимисти, но никой не може и да се доближи до твоя оптимизъм. Което е хубаво! Светът трябва да бъде шарен! Къде ще му излезе краят, ако всички мислим еднакво!?

Аз много се разписах, тези дни. Но служебната ми ел-поща не работи, и има разни забавяния къде как се случат, и се правя на зает... А имаме нареждане да сме извънредно заети ПО ОТЧЕТ, значи да намираме повод да начислим извънредно време... И правиш сметка, че ние все пак сме частна компания, която гони печалба; юнаците в разни правителствени учреждения... Те какво правят цял ден да се преструват на заети... Как ли не полудяват... Но пък заплатите за правителствена работа са вдигнати ячко, и вероятно надвишават нашите - та значи заплатата си заслужава болката от преструване на зает. Това до тук вдъхва ли ти оптимизъм, или да? Градим бъдещето, ний!

С описанието на живота на двамата - Джон и Джак, ти си описал мечтите на повечето хора по света. Ако можеше да са на мястото на Джон - хубаво. Ако не може, поне да бъдат на мястото на Джак.

Спомням си, преди още да бягам за Америка, дописките на Лиляна Стефанова от пътуването й с групата на Филип Кутев. Правиха турне в САЩ. Когато бяха в Детроит, тя се обажда на своя далечна братовчедка и си урежда среща, да се видят. Братовчедката пристига на срещата със съвсем нов Форд. Лиляна после описваше, в тон с тогавашната пропаганда, колко зле била братовчедка й. Работила като обикновена секретарка в заводите на Форд и си купила новата кола на изплащане. Откъде идва заключението че била зле? Ами, защото вече три месеца изплащала колата и още не била изплатила и едно от четирите колела на колата. И ние всички усетихме колко била зле ГОСПОЖИЦАТА, защото била толкова млада, че дори още не била женена. Представи си!!! Ама толкова е била зле, че няма накъде повече!!!

По това време, съвсем нов Форд Мустанг струваще $2,400 (справка витрините на САЩ посолството в София тогава). Колата можеше да бъде видяна на "живо" и в България, защото от държавна сигурност бяха купили точно такава една кола на Боян Радев. Тъкмо беше станал световен шампион по борба. А той - уж аматьор, ама се водеше на ведомост към вътершно министерство. Бяха му дали и офицерско звание някакво.

Та, да се върнем на темата, колко зле бил Джак, щото Джон няма за какво да го дискутираме. Той си е добре и не се оплаква.
До колкото разбирам, Джак се чувства зле главно защото направил бил грешка с купуването на къща, так където била. Някои хора правят грешки и влизат в затвора, но нашият случай далеч не е такъв. Грешките се отразяват зле. Здравето може да бъде засегнато, може и не, но със сигурност се отразяват на банковата сметка и смъди. Значи, с цената на пари, грешката може да бъде поправена. Джак ще се върне малко назад във финансиите си и ще внимава същата грешка да не се повтаря. Дай Боже на бедните хора по света, на Джак проблемите да имат.

Ще си позволя да те цитирам казвайки, че такава грешка се допуска от ИМАНЕ. Мислиш ли, че Бил Гейтс няма проблеми? И той има проблеми, но вероятно от друго естество. И със сигурност, ако допусне грешка, ще му струва много по-скъпо. Такъв е живота на имащите.
Живота на нямащите, откъм проблеми, не е по-различен. И те ги имат, но техните проблеми струват по-малко пари. Винаги ще предпочета проблемите на богатия от колкото проблемите на бедния. Допускам - те също. Затова не се чуди, че едва ли някой ще нададе състрадателно ухо към проблемите на Джак. Вероятно дори ще си ги пожелаят с "проблемите да му имам".

"Като интересна статистика: от хората с които обменям размисли по живота, говоря сериозни разговори, ти си единствения извън САЩ - и ти си единствения оптимист. Като за статистиката подбирам хора с подобна професия и парични възможности. С другите живеещи тук, къде аз, къде те са по-оптимисти или песимисти, но никой не може и да се доближи до твоя оптимизъм.
Причината за това, поне на теб трябваше да ти е ясна. Гледам проблемите на хората наоколо и ги сравнявам с проблемите на хората в Америка. Как няма да бъда върл американски оптимист?
Даже когато живях в САЩ, никога не забравях от къде бях тръгнал и на какъв огън щеше да ми се пече гъза ако не бях избягал. И оптимистичните вълнИ започват да ме обливат.

Сега малко странична информация, която все пак има някаква връзка с темата.
През седемдесетте години, запознах се с българско семейство, живеещо в Clear Lake, от ляво на пътя като се отива към Галвестон. Откъм страната на НАСА. Имаха едно дете и си бяха купили кондоминиум на брега на залива. Между къщата им и водата не помня дали имаше бетонна пътека или граничеше направо с водата. Това ми се губи, щото отдавна беше а когато съм им ходил на гости, все е било по тъмотията. Въпросното семейство бяха заможни хора. Съпругът, тъкмо си беше продал бизнесите в Ню-Джърси и беше решил да се премести в Тексас. Беше решил повече да не работи и да го ударят на кеф. Също, според неговите думи, багажа им беше дошъл по суша а те бяха доплували със собствена яхта.

Явно, много му се е искало така да бъде и се вживяваше в разказите си, но после, като се разбра че ще ставаме по-близки призна, че идването им с яхтата беше измислица. Яхтата я имаше, но я беше купил от локален дилър. Кондоминиума (къща на два етажа, но залепена за други къщи) го бяха избирали да има марина (паркинг за лодки и яхти). Не знам кой му беше закарал яхтата до марината. Тепърва трябваше да вади книжка за правоуправление. На кратко, разбра че е направил грешка. Както с кондоминиума (по причините на Джак), така и с купуването на яхтата. Мина - не мина година и ги продаде. Първо яхтата, после и къщата. Преместиха се да живеят близо до нас. Сравинтелно. Този път, самостоятелна къща на два етажа. За допълнително $20,000, направи и басейн в задния двор.

Момичето им, малко разюздано падна и се уплашиха да не пропадне съвсем. С лоши другарчета се беше събрало (все от богати семейства). Моят човек, сетил се да сложи подслушвателно устройство на телефона си, без момичето да знае и му се беше изправила косата. Бяха в паника. Посъветвах ги да я изпратят на пълен пансион в Швейцария. Там, на такива, слагат им усмирителни ризи, фигуративно казано. Бях чел за тия пансиони някъде и споделих прочетеното. Те се заинтересуваха и като започнаха да пристигат проспектите, ококориха ни се очите. Пансионите - от хубав по-хубав. Всичките отдалечени от населени места. Значи всичко е под пълен контрол. Гледахме учебните програми. Сериозна работа. Пеене, рисуване, музика или гимнастика - частни учители. Цените варираха от $20,000 на година най-евтиния и стигаха до близо $200,000 за най-скъпия. И двамата се опулихме на скъпите цени. По-евтините бяха разбираеме. Аз и преди това имах представа, че хората по света са подредени в слоеве, но тогава границата между слоевете ясно я видях.

Те се навиха и избраха за момичето подходящ в тяхните представи пансион. Някъде за към $40,000 годишно. Както бях споменал, момичето не беше много у ред и вместо да оцени какво родителите му правят за него, взе да ги обвинява, че не го били искали и затова го разкарали от къщи. Ходиха два пъти в тази година до Швейцария да я видят, но то едва изтрая до края на годината и взе да се тръшка и да създава проблеми. Принудиха се да си я вземат обратно. Върна се още по-нахакано. Не знам дали завърши гимназия и се ожени. Това вече става в Калифорния. Бяха се преместили и от Тексас. Уж бяха дошли да го ударят на живот, но още първата година пича отвори бизнес. След около пет години работа (това дето щеше да бъде живот) в бизнеса, направи същото каквото е направил в Ню-Джърси. Продаде го и се премести. Там, няколко години по-късно, жена му иска развод, момичето му се ожени и семейството се разпърдя.

Та, ето ти и друг пример на още проблеми, но няма да ги мисля. Когато проблемите са от имане, никой не им е виновен и не мога да седна да ги мисля или съжалявам. Те са си ги създали, те да си ги решават.

"Пак да кажа, Сър Оптимист, гледната точка зависи от много неща. Наличието на деца усложнява гледната точка защото всяко нещо го съпоставя с допълнителни (обикновено скрити от погледа) фактори. И реакцията към нагледните фактори е повлияна, пък и изцяло надвита, от реакцията към невидимите."
Абсолютно си прав. Затова в едно от предишните си писания бях ти писал че "Ти обаче се заглеждаш в провалите, аз - в успехите. Това става по разбираеми причини, за което нито ти, нито аз носиме вина."
Не ти умаловажавам проблемите, само предлагам и друга гледна точка, колкото за баланс да има.

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

Моето описание на къщите с частен пристан беше да покажа как едно и също нещо изглежда диагонално различно за двама съседи. Каквото за единият е златно парче имот, за другият е заглавяне. Целта не беше да описвам как някой се плаче и колко му е зле, а как различната дълбочина на скачване с обществото изравя нагледно несъществуващи проблеми. Твоят превод на описанието ми пък показа твоята българска перспектива, в смисъл че сравняваш България със САЩ, и виждаш САЩ като литнал към светло бъдеще.

За детското възпитание... Златната среда му е майката. Изглежда твоите познати са били така залитнали да са "като другите", че са си изпуснали дъщерята. За тяхна утеха, или защита, те не са единствените. Разбираш до някъде презрението срещу "новите пари". Добиването на такива пари типично осакатява следващото поколение, и то в обратна реакция осакатява живота на ново-паралийте... А тук в САЩ опуснеш ли си децата, няма компенсиращи фактори! Помня като бях малък в България ако някое дете заджапа в локва - и ето я някоя баба да му викне да спре. Неприятно ни беше. А това поведение на случайната баба е изразявало ОБЩЕСТВЕНА ВЪВЛЕЧЕНОСТ в детското възпитание. Тук като виждаме съседчета да излизат по чорапи вън и да стъпват в калта, и със същите чорапи да се прибират и лягат на мебелите... Да не мислиш, че някой казва и една дума? Уважаваме "избора" на детето да се изгражда на свиня, да освинява дома си, да се разболява - и да отпада от обществото. С двете думи, "обществена разкаченост". От детското възпитание.

А за сравнението на живота в САЩ и живота другаде... Това може би е ценно за теб. Но не и за човек, работещ и живеещ тук. Да, по-добре живеем от Зимбабуе. И? Примерно, това оправдава ли редовните унижения в здравните учреждения, да са ти дали час от седмици предварително, и да отидеш на време - и да ги чакаш 2 часа в чакалнята, и след като влезеш - още 2 часа в прегледната стая. Ебали си майката, американските лекари, с такова науважение към клиентите! Чаканията за лекар по САЩ са пословични! Практически, ако ще ходиш на лекар, взимаш си ден отпуска. А алтернатива няма! Медицинската мафия бута комунизъм в доставката на лекарски кадри, за да има хроничен недостиг (и липса на конкуренция и неизбежност от униженията в чакалните) - и после пее песен за капитализма, че може да дъни цените както си иска. Аз или другите, до като чакаме и чакаме по чакалните за лекарски услуги - да не мислиш че си казваме: ей, нашите американски лекари си ебали майката, обаче онези в Бангладеш хептем са си я преебали! И ни става хубаво. Не! Защото ние за тези американски лекари и наглите им безочия плащаме американски цени - и очакваме американско качество. Вероятно в България лекарите са още по-безочливи. Гарантирано са по-зле квалифицирани, щото и гений да си, ако нямаш редовна заверка на диагнозите чрез технология - от лекар заприличваш на интелектуалец. И? Това на нас нещо да помага?

Съпругът на наша позната: той е адвокат. И му писнало да го унижават в лекарските чакални. И веднъж им казал, че да кажеш на клиент да ти дойде на крака в даден час, и тогава да го караша да чака, е безочие. "Професионалното време" (забележи, че само лекарите и адвокатите имат "професионално време") на лекаря било по-скъпо от това на пациентите, троснала му се мацката на гишето. Та адвокатът им казал, че е по средата на дело, и времето му също има стойност, и той ще изпрати сметка на лекаря за времето, прекарано в чакалнята отвъд разумното и прието за нормално чакане... Станал скандал, значи. Но от този ден тази клиника, щом видят адвоката в чакалнята - хоп пускат го веднага вътре. А балъците да чакат... С разликата, че ние балъците ако вдигнем скандал - ще бъдем арестувани. И с другата подробност, че здравните записи на адвоката в клиниката вероятно го маркират като "проблемен клиент" - и кой знае лекарите какви гаври си правят с неговото здраве! Щото такива работи стават, и в САЩ, и в България, и където другаде живеят хора.

Когато американец е недоволен от нещо в САЩ (или българин е недоволен от нещо в България), нито единият, нито другият се вълнува от това колко добре живее спрямо някой в Непал или Камбоджа. В тези неща няма относителност.