Познавах американци и англичани, родени в мисионерски семейства в черна Африка. Роден езин: английски. Говорят с околния свят на друг език. До завършване гимназия. Не са забравили английския. Изобщо. Нито са си избацали "акцент" в английския.

Познавах американци, родени в Афганистан (1960-те). Роден език: английски. До 10 годишна възраст в Афганистан, после още 8 години в Източна Африка. Потопени в не-английско говорещо обкръжение. Не забравиха английския. Нито си избацаха "акцент".

Подобни примери с българи... Типично наклонът ще бъде колко БЪРЗО са забравили българския, или минимум се хвалят с чужд акцент в заваления си български. Да не споменаваме българския им, ако нещо е останало от него, в който всяка друга дума е чужда.

Кое е нормалното: англо-американската културна твърдост, или българският културен (така да се каже) срам от своето? Приблизително колко години трябват на типичния българин да се отърси от българския си език при първи удобен предлог?

Ще ми е приятно да прочета вашите мнения по въпроса!

Трудно е на въпроса ти да се отговори конкретно. Вярно си отбелязал тенденцията.
А ти забелязал ли си, че не само езика забравят лесно а и лесно си сменят имената? Изтипосват се с английски имена, като стане време да вземат паспорта (щото тогава имат шанс да го направят без пари).
А между бягането от езика и бягането от името, сигурен съм, че има зависимост.
Ти как мислиш?

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

Американските и английските примери на хора, незабравили роден език, са закотвени на две основни психологични точки:

а) Родният език е виждан като част от бъдещия живот.

б) Родната култура, вкл. език, е виждана като висша и ценна, за разлика от по-низшата заобикаляща култура.

Българските емигранти рядко виждат българския език като част от бъдещ живот. И изобщо не виждат българската си култура дори като равностойна (изключено за висша) на заобикалящата. Това като бездушен безпристрастен параметричен анализ. Отделно ако прибавим комплексите за малоценност, вариращо съставени от лични и национални наследства или белези, българщината едва ли не изилза от България с рецепта за саморазрушение.

От друга страна, ето ги ръбовете като нас двамата и други личност, които познаваме: нито сме забравили българския, нито сме си изтипосали, както казваш, имената, нито усещаме някаква нужда да се доказваме достойни за англо-американско приемане... А не усещам ние, ръбовете, да сме изтикани в покрайностите на околното ни общество. Обаче! И това съпругата ми го отбелязваше при разговор на темата с колеги: ние няма какво и кому да доказваме! Икономическото ни (и от там културно) положение е достатъчно здраво че да не ни пука дали някой някъде ни "приема", и сме достатъчно част от околното общество че да не виждаме нашата българщина като някакво бреме - от което трябва да се отърваваме. Или както аз казвам, ние сме си досущ англо-американци, но заменили "англо" с "българо". Което пък може би изключва нас, ръбовете, от разискването тук.

Между другото, забелязал ли си, че хора, знаещи хубав български, също научават хубав английски? Според мен, ако си изпитал удобството, или удоволствието, от полирано изразяване на родния си език - естествено се стремиш да ги добиеш и на новия език. Типовете със завален или забравен български и изчанчените имена - забелязал ли си че те, статистически, нито са знаели качествен български, нито някога научават качествен английски, нито отминават комплексираната краста за "претопяване" към, за тяхния случай, по-висшата култура. И как новата околна култура да не е по-висша ако тяхната лична родна култура е толкова забутана! Получава се порочен кръг.

След доста години в англоговоряща среда мога да кажа, че не познавам българин, който да говори българския с акцент. Познавам обаче неколцина българи, които много се стараят да се впишат в чуждата култура, претендирайки, че са част от нея. Резултатът е по-скоро комичен.

Един-единствен българин промени неофициално името си от Цветан на Стивън, защото колегите му имаха големи затруднения с произнасянето му. Съобщавам го за протокола, на мен това не ми се вижда осъдително, още повече че в българска компания Цветан си остана Цветан. Знам за няколко случая на небългари, които също си промениха родните имена в англоезична обстановка, водени от други съображения. Тъй че това не е чисто българско явление.

Българският на живеещите в чужбина българи се видоизменя. Напълва се, например, с чуждици, които я имат, я нямат еквивалент в българския. Създава се живописен жаргон, на който комуницират българските общества и за който не съществува и идея в България.

Знам, че темата за българския език е напоена с много излишни емоции, патриотарство, отнасяния към Вазов, Ботев и т.н. Обаче за мен езикът си остава основно средство за комуникация в най-прагматичния смисъл на думата. Всяко поколение идва със своя вариант на езика, както и всяка етническа група, изявяваща се в различен от оригиналния си езиков контекст.

Тоест, създава се субкултура, която е много лесно да се осъди от тези, които живеят в родната езикова среда.

Прав си, че езикът се променя. Аз забелязвам нашите деца: знаят българските думи (със съпругата ги учим на български; даже сега през лятната ваканция тя ги е хванала на "училище" с български учебници) - но ги хващам със словоред и определени конструкций, които са английски. С чужди думи нямаме много трудности: щом имаме нужда от дума, която я знаем на английски а на български я няма - аз съм на среща! Измислям българска дума, по англо-американски. От там Междумрежие, хруски, дупенки, дупевалки, пегащи, и прочие. Но - както казваш - нашият български вече се отклонява от българския български, който е неподдържан и задръстен с чуждици.

Аз бих казал основните промяни са в качеството на българската емиграция. Едно време избягалите от България бяха хората, които можеха да избягат: камионджий, влакови машинисти, селяни от граничните зони, моряци. Говоря за определящия културен облик. Тези хора, за да заживеят нормален живот в новите си държави, се нуждаеха от доза обучение, за поемане на занаят. Те бяха поставяни пред огромен културен контраст, защото тяхното ново образование, даже ако занаятчийско, им отваряше очите към нов огромен свят на технология и способности, които в България те само са били подозирали от западни филми. Много от тези хора с готовност се освобождаваха от българщината си и поемаха ново културно обособяване. Последното е трудно да бъде определено. Но не беше българско.

Много българи от новата емиграция имат образование И (много важно и!) уредена работа по професията. Те не идват тук да мият чиний и пътьом да чакат да им лъсне слуката да поемат на горе, евентуално към професията си; те влизат в обществото от нивото на професията си. Тук няма толкова културни колкото лично-комплексни контрасти. Но явно последните са много силни, защото доста от тези хора са едви ли не по-нетърпеливо отритват родната си култура от колкото правеха старите емигранти. Най-разваленият български, или на право английски, съм чувал точно от тези бройки! Много ми е странно да слушам някой пърковец, дошъл преди не повече от десетина години, как се "мъчи" с български думи, след като аз съм изкарал вече 25 години в САЩ, и въпреки недовършено 8-ми клас българско образование - пак мога да вържа три думи на кръст, и всички да са български! Даже ако някои са мои нови български думи.

Жалкият контраст на българските "нагаждания" идва на фона на други имигранти. Защо Ванкатесан Кришнамурти, или Туло Себаруа, или Туан Труонг, или Костас Гианополус, или Аслан Караоглу си бачкат и си живеят нормален живот в САЩ, примерно, а българският Ясен усеща нуждата да се направи на Сам, че да живее... както живее примерно камбоджанският Буннавут Тианг, който си праска с приятелското Бун? Или както живее германо-американският Боб Ес, на който не му пука че името му така лесно зазвучава като Боб Задник, или Боб Гъз!

Ти споменаваш за осъждане от живеещите в родната езикова среда. Ха! Осъждане може и е редно да има - но посоката на осъждането май е обърната. Как може идиот, който купува за бебето си "памперси" да ме съди за това, че ние за нашите бебета купувахме дупенки, с памперси бидейки вид дупенки? Или който не влиза в агреман с мен - вместо да е несъгласен?! И говори за регион, не област или околия; за билдинг вместо за сграда, и поредица езикови изгъзици?!

Изобщо шарен свят. Покрай златисто-жълтите трябва да има и дришнено-кафяви; природно е.

Maraba na4i, dobar den! Nastapihte me pravo po mazolo...na4i! Sa 4e si naliupim bare tri kapi navednaj, ta da moem vi gi svAli!

Smeh se iako na tva s dupenkite, oti sum se 4udil oti na zapadniako sa mu toliko krivi i iz4an4eni kara4kite!? Mi oti sa go ne pAketirAli u povoi be. Ia gLete na6te momi i levente s kvi ubavi badjatzi 6patzirat po sveto. Pa i extra 6utove tepat nekoi ot teh. U sporto de. Ama sa gi stegale ka pa6kule u partzaliatzite!

I ka ste otvorile taa vajna duma za eziko, zemete se ne kriite tuka samo u tva klube, mi se zavrtete i u "BGri v 4ojbina". Ia tam se borim ezikovo, ka popovo prase s 6okolad, se borim, kaaa....slaveit4e s AEZ"Kozlodui" se borim, ka a a...edna bogomolka(tva e nAsekOmoto be), na dumite suplesi zametam! A vaze vi e lesno! Fanale ste si go Knijovnio i vi ne dreme, a!? Vagabonti s vagabonti gramati4eski tekvia!

Ae, mnoo Vi zdrave i kasmeto da vi zatisne, sri4kovtzi tekvia! Ia 4e idem da sagradim nekoe 4ove6ko blago. Posle pa 4e se iavim ako mi ne padne nekoi aeroplan na kestenkata. A Vie, stroeni, prebroeni, tuka, na ezikovio pangar, iaaasno....ili capiche?!? Abe...vdenahte li be?!?!

Gu Tzo - ezikovio poluediot

КВО Е ТВА?

da vi poiAsnim

КВО Е ТВА?

това със уж забравянето е абсолютно предателтво към националната идентичност и, я перчене пред сънародници на срещи на гетата, я снобизъм за пред родни медии.
Във всички случаи е нарочно и гледам такива хора, като предаващи българщината:(

Destroy the myths you have to, if wise to be you want

Редактирано от mihail на 28.07.03 17:22.

Хубаво си го изредил писмото, нагласил, диалекти и идиоматика и всичките му такъми, и за капак писано с латиница и цифро-буквени тарикатлъци! Нещо като американските снобски фукни с изпипания негърски диалект - който самите негри не можеха да говорят така добре! (Тази фукня вече й отмина модата.)

Това за повоите - друга цел са имали. Доста бебета се раждат с недо-оформени тазобедрени стави (типично една става, на по-слабия, сиреч левия, крак). Ставата довършва оформянето си в първите месеци след раждане. Ако бебешкото краче може свободно да се мърда - току главата на ставата се извадила - и ако няма кой да забележи веднага и да я бутне обратно - ставата се затворила с главата от вън. И ето го куцо детето. Повоите са подсигурявали тазобедрените стави да са наместени. Днес по Америката за бебета с такива стави има дупенки със специални стяжки (типично с велкро). За сведение, американските индианци не са имали повои - но са връзвали (и някои още връзват) бебетата си на специално - оформени дъски.

Ти на кое българско село си, такова, възприел и полирал говора? Не ми звучиш на врачанин. Родите на родителите ми са все врачани, а преди това някои от Ловеч и Видин. Интернирани от ялтенския режим в София. Та язе съм софиянец. (Малко и аз да се изфукам с диалект, така де!)

Умствения капацитет!

Някои хора просто нямат умствения капацитет да знаят повече от един език! Практически, щом им се наложи да научат за някое понятие нова дума - забравят старата. Толкова са им мозъците! Щом научи "джус" вместо "сок" - и защото се налага да знае "джус" - джус е. Кола се извлича, но щом научи че също се "тоува" - тоува се. От стрийта, значи, се тоува. После си я реклеймираш като пейваш файна в джустис хола. И си я драйваш хоум. До хиловете отвъд бей бриджа. Ако рентваш проперти там.

Има един стар комичен сериал, "Женен с Деца". Та там има една мацка - бимбетка, Кели, чрез която точно се присмиваха на тъпичките хора, чиито мозъци имат ограничен капацитет - и щом научат нещо ново, трябва да забравят нещо старо. Мацето Кели, За да се подготви за някакъв турнир с въпроси - й се наложи да забрави името на баща си... Това като показен присмех. Иначе този вид умствена проява се шири еднакво и по мъже, и по жени, и по другите полове.