Познавах американци и англичани, родени в мисионерски семейства в черна Африка. Роден езин: английски. Говорят с околния свят на друг език. До завършване гимназия. Не са забравили английския. Изобщо. Нито са си избацали "акцент" в английския.

Познавах американци, родени в Афганистан (1960-те). Роден език: английски. До 10 годишна възраст в Афганистан, после още 8 години в Източна Африка. Потопени в не-английско говорещо обкръжение. Не забравиха английския. Нито си избацаха "акцент".

Подобни примери с българи... Типично наклонът ще бъде колко БЪРЗО са забравили българския, или минимум се хвалят с чужд акцент в заваления си български. Да не споменаваме българския им, ако нещо е останало от него, в който всяка друга дума е чужда.

Кое е нормалното: англо-американската културна твърдост, или българският културен (така да се каже) срам от своето? Приблизително колко години трябват на типичния българин да се отърси от българския си език при първи удобен предлог?

Ще ми е приятно да прочета вашите мнения по въпроса!

Трудно е на въпроса ти да се отговори конкретно. Вярно си отбелязал тенденцията.
А ти забелязал ли си, че не само езика забравят лесно а и лесно си сменят имената? Изтипосват се с английски имена, като стане време да вземат паспорта (щото тогава имат шанс да го направят без пари).
А между бягането от езика и бягането от името, сигурен съм, че има зависимост.
Ти как мислиш?

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

Американските и английските примери на хора, незабравили роден език, са закотвени на две основни психологични точки:

а) Родният език е виждан като част от бъдещия живот.

б) Родната култура, вкл. език, е виждана като висша и ценна, за разлика от по-низшата заобикаляща култура.

Българските емигранти рядко виждат българския език като част от бъдещ живот. И изобщо не виждат българската си култура дори като равностойна (изключено за висша) на заобикалящата. Това като бездушен безпристрастен параметричен анализ. Отделно ако прибавим комплексите за малоценност, вариращо съставени от лични и национални наследства или белези, българщината едва ли не изилза от България с рецепта за саморазрушение.

От друга страна, ето ги ръбовете като нас двамата и други личност, които познаваме: нито сме забравили българския, нито сме си изтипосали, както казваш, имената, нито усещаме някаква нужда да се доказваме достойни за англо-американско приемане... А не усещам ние, ръбовете, да сме изтикани в покрайностите на околното ни общество. Обаче! И това съпругата ми го отбелязваше при разговор на темата с колеги: ние няма какво и кому да доказваме! Икономическото ни (и от там културно) положение е достатъчно здраво че да не ни пука дали някой някъде ни "приема", и сме достатъчно част от околното общество че да не виждаме нашата българщина като някакво бреме - от което трябва да се отърваваме. Или както аз казвам, ние сме си досущ англо-американци, но заменили "англо" с "българо". Което пък може би изключва нас, ръбовете, от разискването тук.

Между другото, забелязал ли си, че хора, знаещи хубав български, също научават хубав английски? Според мен, ако си изпитал удобството, или удоволствието, от полирано изразяване на родния си език - естествено се стремиш да ги добиеш и на новия език. Типовете със завален или забравен български и изчанчените имена - забелязал ли си че те, статистически, нито са знаели качествен български, нито някога научават качествен английски, нито отминават комплексираната краста за "претопяване" към, за тяхния случай, по-висшата култура. И как новата околна култура да не е по-висша ако тяхната лична родна култура е толкова забутана! Получава се порочен кръг.

След доста години в англоговоряща среда мога да кажа, че не познавам българин, който да говори българския с акцент. Познавам обаче неколцина българи, които много се стараят да се впишат в чуждата култура, претендирайки, че са част от нея. Резултатът е по-скоро комичен.

Един-единствен българин промени неофициално името си от Цветан на Стивън, защото колегите му имаха големи затруднения с произнасянето му. Съобщавам го за протокола, на мен това не ми се вижда осъдително, още повече че в българска компания Цветан си остана Цветан. Знам за няколко случая на небългари, които също си промениха родните имена в англоезична обстановка, водени от други съображения. Тъй че това не е чисто българско явление.

Българският на живеещите в чужбина българи се видоизменя. Напълва се, например, с чуждици, които я имат, я нямат еквивалент в българския. Създава се живописен жаргон, на който комуницират българските общества и за който не съществува и идея в България.

Знам, че темата за българския език е напоена с много излишни емоции, патриотарство, отнасяния към Вазов, Ботев и т.н. Обаче за мен езикът си остава основно средство за комуникация в най-прагматичния смисъл на думата. Всяко поколение идва със своя вариант на езика, както и всяка етническа група, изявяваща се в различен от оригиналния си езиков контекст.

Тоест, създава се субкултура, която е много лесно да се осъди от тези, които живеят в родната езикова среда.

Прав си, че езикът се променя. Аз забелязвам нашите деца: знаят българските думи (със съпругата ги учим на български; даже сега през лятната ваканция тя ги е хванала на "училище" с български учебници) - но ги хващам със словоред и определени конструкций, които са английски. С чужди думи нямаме много трудности: щом имаме нужда от дума, която я знаем на английски а на български я няма - аз съм на среща! Измислям българска дума, по англо-американски. От там Междумрежие, хруски, дупенки, дупевалки, пегащи, и прочие. Но - както казваш - нашият български вече се отклонява от българския български, който е неподдържан и задръстен с чуждици.

Аз бих казал основните промяни са в качеството на българската емиграция. Едно време избягалите от България бяха хората, които можеха да избягат: камионджий, влакови машинисти, селяни от граничните зони, моряци. Говоря за определящия културен облик. Тези хора, за да заживеят нормален живот в новите си държави, се нуждаеха от доза обучение, за поемане на занаят. Те бяха поставяни пред огромен културен контраст, защото тяхното ново образование, даже ако занаятчийско, им отваряше очите към нов огромен свят на технология и способности, които в България те само са били подозирали от западни филми. Много от тези хора с готовност се освобождаваха от българщината си и поемаха ново културно обособяване. Последното е трудно да бъде определено. Но не беше българско.

Много българи от новата емиграция имат образование И (много важно и!) уредена работа по професията. Те не идват тук да мият чиний и пътьом да чакат да им лъсне слуката да поемат на горе, евентуално към професията си; те влизат в обществото от нивото на професията си. Тук няма толкова културни колкото лично-комплексни контрасти. Но явно последните са много силни, защото доста от тези хора са едви ли не по-нетърпеливо отритват родната си култура от колкото правеха старите емигранти. Най-разваленият български, или на право английски, съм чувал точно от тези бройки! Много ми е странно да слушам някой пърковец, дошъл преди не повече от десетина години, как се "мъчи" с български думи, след като аз съм изкарал вече 25 години в САЩ, и въпреки недовършено 8-ми клас българско образование - пак мога да вържа три думи на кръст, и всички да са български! Даже ако някои са мои нови български думи.

Жалкият контраст на българските "нагаждания" идва на фона на други имигранти. Защо Ванкатесан Кришнамурти, или Туло Себаруа, или Туан Труонг, или Костас Гианополус, или Аслан Караоглу си бачкат и си живеят нормален живот в САЩ, примерно, а българският Ясен усеща нуждата да се направи на Сам, че да живее... както живее примерно камбоджанският Буннавут Тианг, който си праска с приятелското Бун? Или както живее германо-американският Боб Ес, на който не му пука че името му така лесно зазвучава като Боб Задник, или Боб Гъз!

Ти споменаваш за осъждане от живеещите в родната езикова среда. Ха! Осъждане може и е редно да има - но посоката на осъждането май е обърната. Как може идиот, който купува за бебето си "памперси" да ме съди за това, че ние за нашите бебета купувахме дупенки, с памперси бидейки вид дупенки? Или който не влиза в агреман с мен - вместо да е несъгласен?! И говори за регион, не област или околия; за билдинг вместо за сграда, и поредица езикови изгъзици?!

Изобщо шарен свят. Покрай златисто-жълтите трябва да има и дришнено-кафяви; природно е.

Maraba na4i, dobar den! Nastapihte me pravo po mazolo...na4i! Sa 4e si naliupim bare tri kapi navednaj, ta da moem vi gi svAli!

Smeh se iako na tva s dupenkite, oti sum se 4udil oti na zapadniako sa mu toliko krivi i iz4an4eni kara4kite!? Mi oti sa go ne pAketirAli u povoi be. Ia gLete na6te momi i levente s kvi ubavi badjatzi 6patzirat po sveto. Pa i extra 6utove tepat nekoi ot teh. U sporto de. Ama sa gi stegale ka pa6kule u partzaliatzite!

I ka ste otvorile taa vajna duma za eziko, zemete se ne kriite tuka samo u tva klube, mi se zavrtete i u "BGri v 4ojbina". Ia tam se borim ezikovo, ka popovo prase s 6okolad, se borim, kaaa....slaveit4e s AEZ"Kozlodui" se borim, ka a a...edna bogomolka(tva e nAsekOmoto be), na dumite suplesi zametam! A vaze vi e lesno! Fanale ste si go Knijovnio i vi ne dreme, a!? Vagabonti s vagabonti gramati4eski tekvia!

Ae, mnoo Vi zdrave i kasmeto da vi zatisne, sri4kovtzi tekvia! Ia 4e idem da sagradim nekoe 4ove6ko blago. Posle pa 4e se iavim ako mi ne padne nekoi aeroplan na kestenkata. A Vie, stroeni, prebroeni, tuka, na ezikovio pangar, iaaasno....ili capiche?!? Abe...vdenahte li be?!?!

Gu Tzo - ezikovio poluediot

КВО Е ТВА?

da vi poiAsnim

КВО Е ТВА?

това със уж забравянето е абсолютно предателтво към националната идентичност и, я перчене пред сънародници на срещи на гетата, я снобизъм за пред родни медии.
Във всички случаи е нарочно и гледам такива хора, като предаващи българщината:(

Destroy the myths you have to, if wise to be you want

Редактирано от mihail на 28.07.03 17:22.

Хубаво си го изредил писмото, нагласил, диалекти и идиоматика и всичките му такъми, и за капак писано с латиница и цифро-буквени тарикатлъци! Нещо като американските снобски фукни с изпипания негърски диалект - който самите негри не можеха да говорят така добре! (Тази фукня вече й отмина модата.)

Това за повоите - друга цел са имали. Доста бебета се раждат с недо-оформени тазобедрени стави (типично една става, на по-слабия, сиреч левия, крак). Ставата довършва оформянето си в първите месеци след раждане. Ако бебешкото краче може свободно да се мърда - току главата на ставата се извадила - и ако няма кой да забележи веднага и да я бутне обратно - ставата се затворила с главата от вън. И ето го куцо детето. Повоите са подсигурявали тазобедрените стави да са наместени. Днес по Америката за бебета с такива стави има дупенки със специални стяжки (типично с велкро). За сведение, американските индианци не са имали повои - но са връзвали (и някои още връзват) бебетата си на специално - оформени дъски.

Ти на кое българско село си, такова, възприел и полирал говора? Не ми звучиш на врачанин. Родите на родителите ми са все врачани, а преди това някои от Ловеч и Видин. Интернирани от ялтенския режим в София. Та язе съм софиянец. (Малко и аз да се изфукам с диалект, така де!)

Умствения капацитет!

Някои хора просто нямат умствения капацитет да знаят повече от един език! Практически, щом им се наложи да научат за някое понятие нова дума - забравят старата. Толкова са им мозъците! Щом научи "джус" вместо "сок" - и защото се налага да знае "джус" - джус е. Кола се извлича, но щом научи че също се "тоува" - тоува се. От стрийта, значи, се тоува. После си я реклеймираш като пейваш файна в джустис хола. И си я драйваш хоум. До хиловете отвъд бей бриджа. Ако рентваш проперти там.

Има един стар комичен сериал, "Женен с Деца". Та там има една мацка - бимбетка, Кели, чрез която точно се присмиваха на тъпичките хора, чиито мозъци имат ограничен капацитет - и щом научат нещо ново, трябва да забравят нещо старо. Мацето Кели, За да се подготви за някакъв турнир с въпроси - й се наложи да забрави името на баща си... Това като показен присмех. Иначе този вид умствена проява се шири еднакво и по мъже, и по жени, и по другите полове.

Свети, не съм сигурен, че умсвения капацитет е причината. По скоро е "показната част" - вижте ме, че вече съм чужденец, подплатено с голяма доза нихилизъм ("отрицание" на български ) към всичко българско и разбъркано със снобизъм.
Лошото е, че повечето от българите в БГ забравят или не искат да използват българския. Което е още повече неприятно, че високо-образованата част на населението е в първата редица на "анти-българо-говоренето".
Интересно, как 200 години или повече бебетата бяха повивани в пелени, а сега пелените станаха "памперси".

"Интересно, как 200 години или повече бебетата бяха повивани в пелени, а сега пелените станаха "памперси".

Бориславе, тук има малка подробност, заради която не си си обяснил разликата. Мъж си. Ако ти, се разправяше с пелени и памперси, щеше да знаеш разликата. Пелените се перат. Памперсите се хвърлят. Никой не иска, след като може да си го позволи, да пере лайна. За предпочитане е, да го сгънеш и да го махнеш от поглед и нос. Разбираемо е.

Искам да взема отношение и по забравянето на българския език. Нека оставим настрани нарочното забравяне. Забравя се и без да иска човек. Достатъчно е да си в среда говореща само английски, без проговаряне на български. Също е важно на кой език мислиш. Ако говориш и мислиш само на английски, давам ти няколко години и българския ще ти обеднее. След още няколко, ще си го забравил. Ако се озовеш в българска среда, ще започнеш да си го възвръщаш, но ще се мъчиш да се сещаш дори за обикновени думи в началото. Говоря ти го от личен опит. А знаеш, пиша и говоря на български сега. Никога не съм искал да си забравям езика, но като нямах шанс да го говоря, изфиряса. На времето съм учил френски. Можех да го говоря. Говорих и италиански. Скоро бях и във Франция и в Италия. Можех да се сетя отделни думи. За говор - и дума да не става. Ако се потопя в средата им, ще си ги възвърна бързо. Усещам го. Но до там.
Нещо пак в тази връзка. Преди да емигрирам, през цялото време живях там където се бях родил. Цели 26 години. Израстнах със съседите си, с техните деца. Връщам се в България за първи път след 22 години. Обадих се на приятел в махалата да организира едно събиране със старите съседи. Към 25 души се бяха събрали. Някои ги разпознах. На други размених имената. За няколко изобщо не можах да се сетя. Жената на моят хазаин не можа да ме познае. Изобщо не можа да се сети кой съм. (У тях отидох ден по-рано, без да се обадя) Тя дойде в къщата през последните осем години на моето пребиваване там. И не можа да се сети. Евентуално с времето, всичко си дойде на място в главата ми. Каточели физиономиите и имената свързани с тях изтеглиха от паметта ми и останалите подробности. Това е преживелица, която много рядко се случва в живота на човек и ако не ти се е случвало, не можеш да си го представиш.
Още един пример и свършвам. Вече става дума за мнителност. Когато ти дадат по-малко ресто в магазина, мислиш си, че са искали да те минат, нали? А може и да са искали. Но шансът е, че не са искали. Това го говоря вече от позицията на човек работил зад каса. Бях собственик на магазин. Знаеш, никой собственик не би и помислил да краде по този начин от клиентите си. А няколко пъти ме хванаха в грешка при връщането. Направо да потънеш от срам. Извинявам се, поправям си грешката и пусна в кесията и някакво подаръче без пари.
Та, мнителността е лошо нещо. И обикновено към забравилите български, проявява се мнителност, която според мен е грешна. Да се мъчиме да проумеем истинската причина, заслужава си да водим тези дискусии. Но трябва в същото време да си дадем сметка, че как говори един или друг, не ни влиза в работата, камо ли да го съдим.

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

"Бориславе, тук има малка подробност, заради която не си си обяснил разликата. Мъж си. Ако ти, се разправяше с пелени и памперси, щеше да знаеш разликата. Пелените се перат. Памперсите се хвърлят. Никой не иска, след като може да си го позволи, да пере лайна. За предпочитане е, да го сгънеш и да го махнеш от поглед и нос. Разбираемо е. "
Използвали сме тези дето се изхвърлят някъде в края на 70-те. Те си бяха пелени за еднократна употреба. За никакви "памперси" не е ставало дума по онова време.

Хубаво си го изредил писмото, нагласил, диалекти и идиоматика и всичките му такъми, и за капак писано с латиница и цифро-буквени тарикатлъци!

Ти на кое българско село си, такова, възприел и полирал говора?

Dobar den, prvo na prvo! Ide mi nekak si otvatre be. Ne go nikak redim spetzealno. I me zabavleva ot dalgo vreme zvu4eneto na tea dumi. Pa ka vidoh, 4e i nekoi ora se gabarkat i usmihvat pokrai mene, prodaljih. Mislim da nema lo6o?! Se taki tva sa si edni na6i dumi, a?! Ka iztapardisam nekoi Gutzo-tikvenizam i mi staia sme6en deno. Pa i orata okolo mene sa se maistori na frentzkio humor. Menkame opit u "prostotiite" i si prekarvame 4udesno. Oni nemat ba6 te takvoa bogatstvo ot tikvenizam ka naze. Na 4ernio humor naprimer dosta zasi4at. Ia go nego mnoo obi4am, ma go ne polzvam u neto oti e bukano so suhare i toku nekoi fane ta mi turi edna ubava na6a "maina".

Kato kaza za tazobedrenite stavi, se setih za seliankite okolo Interlaken. Otkade mutzki mnoo gotini. Prvata mi sre6ta s teh be6e na nekav golem rodovi kupon. Ulaziame nie s Gutzovitza u edna ubava bitova zala s dlgi drveni masi i ogromno ogni6te za pe4ene na 6vetzarskite prastzi. I ia se oble6tih kakvi ubavi madami sa nasedali nasekade. Beh se ve4e omaial po 2-3 do seriozna stepen, koga ednata se nadigna ot maseto da mi zabie traditzionnio tzelufan. 4eh da padnem u ogino - mi duparata i be 4-5 pati kolko ramenete. Stana mi iasno 6to sa sednali na po-golemo vidimo razstoianie ot normalnoto, edna ot druga. I site nami4nati u dunki! Deka gi 6iat tea razmeri o6te ne sum razbral. Seki pat podpitvam, ta da otvorim edno tzeh4e u 6opsko, na4i. Ta kvi sa tea stavi i okolostavni masi, 4udo si ostana za mene!? Pa majete o6te po golemo! Oni sa sitni i gr4avi ama s mustaki i odat ka nekakvi pauni. Seka godina probat da me o4istat so shnaps ama im se ne daiam. Na teh pa ga6tite im visat ka na pla6ila. Trebe da gi pitam kak sa se povivali?! Moe da ne e samo genetika i ru4anie taa rabota?!

Za latinitzata se sovsem iskreno izvenevam. Toa kredoro ne moem go usvoi i tva si e. Pa i dokle pi6em ne moem sum u mrejata. Dial up mi e conek6ano. I kredoro fane ta se izmu6i.

A za mestoprukvane i tikvorazvitie ve4e delikatno spomenah, 4e timberitzata mi e kestenka. Ti Skromni moe se seti6 poradi 6to se nalaga upotrebata na toa ba6 fines?!

Ae, mnoo mi be6e preiatno i s nai golem pleasure 4e satvorim nekoe novo blago au jourdhui

Gu Tzo - kon treva pase moa .... tikve
good day sunshine...ta ra ta ta....

КВО Е ТВА?

Забравил си български? Вероятно. За български от ниво да държиш лекция в университетски курс по литература. Един вид, езикът ти е загубил политурата си. Ако не си полагал специални усилия да поддържаш българския ти и в служебно отношение, много вероятно твой месечен служебен отчет с трудности и непълно би го написал на български. Такъв вид забравяне, или недопълване с нови думи, е разбираемо.

Когато говорех за забравяне, забравянето беше на битовия език. Да забравяш думи като дом, сок, чиния, печка, кола, обувки...

Мисловните процеси (скачването в мозъка) се обособяват въз основа на майчиния (околния) език някъде до към 2 годишна възраст. Мозъчната езикова структура за този език остава цял живот вградена в мозъчната физиология. От там нататък всеки нов език получава нова мозъчна структура - но тя вече подлежи на промяна - или изтриване; само първият език е вграден.

Така че мисленето ти, структурно и чуствено, е на български. Думите можеш да замениш с английски - но мисленето ти е на български. Което не е проблем за САЩ: американският английски е по-европейски от британския, и ако се замислиш, рядко има изречение на американски английски което да НЕ можеш да го прекъснеш - и продължиш на български, без да нарушиш структурата му. Но това са маловажни за случая подробности.

Голямият пример в момента е как ти, Борислав, и моя милост поддържаме една сносна културна обмяна на български, след средно 20-и-нещо години живот в англо-езично обкръжение, и то поддържаме обмяната ПИСМЕНО, а пърковци не могат да скалъпят ГЛАСНО изречение на български след единични години извън България.

Българският, който ти, Сър, употребяваш в примера, подплащащ несъгласието с (предполагам моя) аргумент за забравяне на родния език - служи като пример колко малко си го забравил. Де така всички да забравяха български - и после да си поясняваха забравянето!

Има и друга подробност около твоето, хм, забравяне, на българския. Едно време щом дойдеш в САЩ - допирът с българщината изчезваше. Нямаше даже писма от България, под ялтенско. Аз няколко пъти в университета се опитах да видя български вестници. Имаха ги. В клон на библиотеката, някъде си. Като за да ги видиш, искаха студентската карта, и разни попълвания на книжа, и атмосферата бързо се израждаше в типа "какво те вълнуват теб комунистически вестници от комунистическа страна?" И като кажеш - не ме вълнуват политическите дришни, а искам да прочета поне частично по-нормален вестник като "Стършел" или нещо подобно - а! Че те имали точно само и единствено дришните! "Работническо Дело" най-първата! И пак намусени, че не се интересуваш от вестниците които ТЕ са си направили труда да набавят... Сега, в такива условия на нула допир с българския извън личното семейство (а много българи бяха избягали без семейство, та и такъв езиков допир нямаха) - вече говорим за условия за забравяне на български думи. Но днешните образи - те забравят българския точно във време, когато културната обмяна с България е по-близка и широка от когато и да било в американската история! По Междумрежието има и телевизия, и радио от България, и вестници, и списания, че и драсканиците от клубове и самодейци (като скромно ваш), и ел-поща обмяна с България на минути разстояние. Да забравяш българския в такива обстоятелства вече... изисква причини.

И тук се опитваме да разясним тези причини. Кой с мнителност, кой без. Но причните тъмнеят там някъде из дълбините на лични и национални психологични водовъртежи.

Живяла съм десет години в чужбина, от 5 до 15-годишна възраст, и така и не съм искала/могла да го забравя. Имам някои проблеми с диалектните думи и с фразеологизмите, но не мога да си представя как така ще забравиш родния си език.

Aledar~

Neshto ne go shvashtam tova. Kakvo imash v predvid?
Lichno mnenie e, che amerikanskiya angliiski e доста elementaren(сигурно точно това имаш в предвид(допълнено)). Lipsa na kolorit i kultura. Как да имаш култура обаче, като културата се сътворява от обществото. Американската култура е сътворена от индивиди и този процес продължава да се насърчава.

Прочетох още веднъж пасажа от мнението "ти" и се извинявам за недоглеждането. Стоплих, какво имаш в предвид. Както и да е моето мнение си остава, макар и това да е друга тема.

Американският английски е по-близък с структурата си до европейските езици от колкото британския английски. Това, според мен, го прави по-приятен. И по-лесен. В британския английски има останки от "стария" английски, в които словоредът (по-точно свободата в него) много наподобява българската свободна структура - но това му качество го прави много сложен, и някой път неразбираем, за типичния английски говорещ.

Джентълменът Оптимист даваше себе си за пример, как бил започнал да забравя българския. Но това забравяне е спрямо датум от неговите умствени и културни стандарти - и в абсолютни измерения е било много, много малко. Ако си чел как пише разказите си, можеш да си представиш как би го дразнело ако забрави някоя българска дума! Която ще бъде, относително, може би пренебрежима частица от неговия речник - но за неговите стандарти на изразяване частицата ще го стърже.

Обратно за американския английски: прав си, че езикът бива моделиран от неговите потребители. Не мога да кажа, че тук това бива насърчавано - но определено не бива обезсърчавано. Примерно аз, служебно, трябваше да документирам едни параметрични анализи. Наложи ми се да имам дума, която да означава вариация, но в определен режим. И си я съчиних: ей го глаголът "to variate". (До колкото съм проверявал правописни речници, в официалния език такъв глагол няма.) Докладът излезе както го написах. Американският английски, в тясния кръг хора занимаващи се с подобни анализи, беше измоделиран да прилегне по-добре на нашите езикови нужди. После се оказа, че не съм бил измислил нова дума; "to variate" бил архаичен, изоставен глагол... Може. Но аз му опресних употребата, един вид. Сега - я си представи някой в България да направи каквото аз направих в САЩ! Първо, няма да им мине на ум да възкресят архаична българска дума. Второ, ще копират западна. Трето, ако няма западна - ще заобикалят с тромави фрази, може би български, по-вероятно с чуждици.

Мисълта ми е, американският английски не е за критика. Освен в изчанчения правопис - който за съжаление до като бъде поправен, САЩ ще приказват на испански...

Редактирано от Cв. Ckpoмни на 01.08.03 01:56.

"Lichno mnenie e, che amerikanskiya angliiski e доста elementaren(сигурно точно това имаш в предвид(допълнено)). Lipsa na kolorit i kultura. Как да имаш култура обаче, като културата се сътворява от обществото. Американската култура е сътворена от индивиди и този процес продължава да се насърчава. "
Рангеле, всяко общество е създадено от индивиди. Обществото като цяло не може да създаде нищо ако индивидите се обезличат. Тогава обществото ще умре, просто казано.
А колкото за американският английски, представата ти за него е много елементарна. Когато го научиш и започнеш да четеш, мнението ти ще се промени.
Не се обиждай, но ще трябва да те поправя. Казва се "предвид", а не "впредвид" или "на предвид".

абсолютно съгласна с последния параграф....
и бих добавила, че това се отнася и за правописа....
(освен английйския допълвам и всички останали езици)

Редактирано от Aйeз Ceдaй на 04.08.03 01:34.

Borka, what can I do you for? Kaji, ako moga shte pomogna.
Ti da ne si yasnovidets? Imeto mi pozna i tova kolko cheta i razbiram? Otde taya mizeriya i agresiya v tona? Shto se durlish kato jambazin na pazara?
Amerika li e, rabota li e? Udovletvorenite hora sa tolerantni i uchtivi, dori i da ne sa suglasni s nechie mnenie. Nyama losho de. I az ot vreme na vreme sum tesnogrud i mnitelen(sigurno e v gena ni), che daje si pozvolyavam da sudya, da me prosti Vsevishniya. Vuprosa e v tova kolko dulgo te durji.

I vzemi si nameri pone lubovnitsa, ako ne jena.

От любовници и жени файда няма. И двете ти обират парите и ти скъсяват живота
Ама за съжаление без тях не може.
За английско-американския наистина не си прав, без да се обиждаш. Примерно, ако видиш еждневно производствено изложение (рапорт), то той е максимално опростен. Ще видиш в най-добрият случай една графика Парето и таблици, които в повечето случаи са оцветени - зелено, жълто и червено, за да се види веднага къде са проблемите и да са разбираеми от всеки.
Документ за шефовете се пише на малко по-висок стил. Документи от рода на тези, които Светията пише са на още по-високо ниво и език. Всяко писание в САЩ отговаря на нивото на тези, които го четат и за които е предназначено.
Ако пишеш по инженерному за началник смяните, никой няма да го разбере.
За да видиш колко е "беден" американския език, прочети която и да е книга на Марк Твейн (по-специално неговите есета) и тогава ще говорим.

Забелязала си, че слагам "ий" вместо "ии", с някои изключения.

Освен това пиша "със" пред думи, започващи не само със "с" и "з", но и със "ш", "щ", "ц", и "ч". Пиша "във" пред думи, започващи с "в" и "ф", което се прави и в българския български.

Освен това ползвам основната форма на съществително като прилагателно, ако намеря за по-удобно. И - както може да се прави с модерните езици - от съществително правя прилагателно, глагол, и наречие, както намеря за нужно, и въобще не ми се е отразило зле. Точно както се прави на английски.

Горните са си мои съзнателни изменения в моя български език. В говоримия език измененията се забелязват рядко. В писмения език винаги са били разбирани без запецване от читатели - или поне от читателите пред чиито обобщен облик мислено заставам когато пиша.

Дали съм прав или крив? Повярвай ми, ако не си задрапала до благоволението на редактори и издатели, въпросът е всеобхватно безпредметен! И изобщо, но изобщо не съм усетил реакция от недоволни езиковеди (оппа! на български български се казва лингвисти, и сигурно добяват нещо по мениджмънт!). Предполагам, че ми теглят една засукана и сочна. И те си живеят своя живот, аз си живея моя. Ако някога реша да отпечатам писаниците ми в България, тогава ще напътя редакторите, издателите, и лингвистични мениджери точно как да следват моите езикови нововъведения.

Hatt teka Va6a Skromnost! Blagodarim, oti i mene me ogreva tva ti mnenie! Pi6i i zdrav budi



Gu Tzo - be skromen sum, ma 4a pa tolko

КВО Е ТВА?

"Между другото, забелязал ли си, че хора, знаещи хубав български, също научават хубав английски? Според мен, ако си изпитал удобството, или удоволствието, от полирано изразяване на родния си език - естествено се стремиш да ги добиеш и на новия език. Типовете със завален или забравен български и изчанчените имена - забелязал ли си че те, статистически, нито са знаели качествен български, нито някога научават качествен английски, нито отминават комплексираната краста за "претопяване" към, за тяхния случай, по-висшата култура. И как новата околна култура да не е по-висша ако тяхната лична родна култура е толкова забутана! Получава се порочен кръг."

За целият този извод, дето си направил, вече няколко дни се чудя как да ти кажа колко си прав. Един път написан, всеки четящ го (от някакво ниво нагоре) си дава сметка, че това е точно така. Близко е до ума. Логиката си е там и всичко необходимо. Но, тъй както е близко до ума, колко от нас се сетиха да направят тази връзка?
Не за първи път ме хващаш да ти се чудя на точно това умение твое. И да му се възхищавам. Евала ти праим. Сериозно!
Та, да се върна на въпроса ти, ДА, забелязал съм, точно така е. Абсолютно.
И както лейдито отбеляза, това се отнася и до правописа. Влиза в същият кюп. Плод е на старание. А как може да проявяваш старание в изучаването на езика, изразяването и писането и в същото време да бъдеш небрежен към правописа? Ми, те, нещата са хванати за ръце. Вървят заедно.

Ако ти някой път не спазваш установения правопис, то не е от незнание или небрежност. Правиш го нарочно, по твои си съображения. С други думи, стигнал си ниво, над което може да си позволиш да не ти дреме кой какво мисли и защо. Това, за мен специално, е напълно разбираемо. Правя аналогия с Интел, непрекъснато създаващ нови закони, правила и стандарти в света на чиповете. Другите вървят по дирите им.

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

Първото и същественото е граматическата структура. Второто, естествено е наборът от думи. Думите се забравят, но и лесно се припомнят. Всеки човек има различен капацитет за запомняне на думи, който се заделя според "нуждите" като затихва и приключва към 6-10 годишна възраст. Ако дотогава детето е в многоезична среда резултатът е ясен.

Езикът, обаче не е в думите, а в тяхното разграничаване и подреждане в структурата на изречението, а именно в граматиката. Тук не е необходим капацитет за съхранение, а специфично "навръзване" на невроните в говорната област. Това става най-късно до 6 годишна възраст. Ако мозъкът не е стимулиран усилено, тази област остава слабо развита и в бъдеще човек много по-трудно ще усвоява чужди езици, а ако са от различни групи - съвсем. Това за Тарзан и компания са приказки. Не се ли облива с говор едно дете, то никога няма да проговори. Думи може да запомня колкото иска, но да състави изречение - никога. И кучето и котаракът ми различават над 50 думи всеки, но дотам.

С всичко това исках да кажа едно - езикът е много повече от думите и е неподозирано сложна система, която има смисъл само в контекста на обществото. Така че думите могат да избледняват, запасът да се стеснява, но родният език остава до края. А избледнелите думи се връщат за 2 седмици, образно казано.

Да не говорим, че нов език се усвоява несравнимо по-лесно, ако навремето човек е израстнал с повече от един език, което за съжаление не е общият случай.

Основната тема тук е правенето на някои комплексари на по-католици от папата и по-англоамериканци от... Това са все скучни роли и пози , които даже не заслужават дискусия, защото са банални като жълт вестник.

Другото измерение е откровено келешкото омесване на думите в езика на "младото поколение", без някакви задни мисли, а просто така - щото е куул (отскоро има и думи с двойно "у" в българския). Цитирам братовчед ми дословно: "Ще се контектваш ли, че искам да си чекна мейла и да початя в мирката?". След време загрях, че мирката била тъпото mIRC.

Това е нивото - както казват едни хора, които напоследък пак прекрояват света, 80-90% от населението на земята са биомаса, така че да говорят както си щат. Човек колкото повече зорлем простее, толкова по-навътре в статистиката се набутва. Тях няма да ги оправим, пък нито трябва, нито си струва.

Всичко е въпрос на лична култура и на възпитание. Преди време бях чел препоръките за една news group (което си е на английски, на английски си е...), при това компютърджийска. Там братята американци препоръчваха да се пише грамотно и стилистически издържано, защото вероятността човек да е такъв, каквато е езиковата му култура е много по-голяма, отколкото той да е изключение. Очевидна истина, но много малко хора я следват. Не че аз не правя грешки, но със съжаление установявам, че в цялата ни фирма с техническото си образование аз пиша най-грамотно, а всички хуманитарчици карат през просото. Дори не се стараят.

А да, освен това тук здраво се "лафи с френдовете"... да ги нафрендят мътните... което неминуемо ще се случи...

"... в цялата ни фирма с техническото си образование аз пиша най-грамотно, а всички хуманитарчици карат през просото ..." издупчи десятката.

Забелязвам тук по САЩ странно наблягане върху езиковата култура на научните кадри. Хуманитарчиците обясняват това с "всеприетия факт", че научните кадри са изосновно културно-обременени, недодялани, и се нуждаят от допълнително окултуряване. За начало, ние (и аз се слагам в обсъжданите кадри) бяхме образовани да пишем в два стила: литературен и технически. Такава школовка огъвкавява езиковата култура по интересни начини. Но хуманитарчиците я нямат; те се учат да пишат по един начин, който даже не е литературен, а квази-технически, по модата, и там остават до завършване. Писане в технически стил привежда цял куп езикови похвати, като започнем с нуждата да описваш сложни процеси в четими изречения, и нагазва дълбоко в реторичните аспекти на езика, защото често техническото писане цели прокарване на идея и нейната защита, от движение, срещу възможни рецензентски критики.

Тези дни четох материали за космическата совалка, писани не за специалисти, а за астронавти. Един вид, техническото съдържание е "омекотено". Което някой някъде е видял като налагащо писане на материалите от... хуманитарчици с малко техническа обща култура. Да се хванеш за главата! Материалът уж го знам, издълбоко - но чета, чета... Реториката дупка! Логичната плавност липсва. Заради което даже най-простото скачване между свързани процеси е толкова тромаво, че едва ли не се налага човек да запаметява чрез зубрене. Чувал съм астронавти да казват как подготовката им за полет, от аспект на совалка операция и контрол, била интензивно многомесечно усилие. Звучеше като самореклама. Особено защото астронавтите в 90% от времето са инертно месо, а по въпросите на совалка операция и контрол - да не кажа 100%. Чак пък толкова да се налага да знаят, че толкова много да се напрягат в подготовката... Но след като видях през какви калчища те биват обучавани - олеле мале! Зубрене и кълване! Както се казва, от кълване букви не останали! Чисто-техническите справочници, писани от културно-обременени и недодялани инжинери, са къде по-лесни за четене и логично възприемане!

За хуманитарчиците езикът е първо за външен показ, символична изява на обществени статус и взаимоотношения, и чак тогава цели предаване на информация. За научните/технически кадри, езикът е първо за предаване на информация, и след това предаването бива моделирано до нивото на прицеления читател или слушател; външният показ, символичната изява на статус и взаимоотношения, които омаскаряват езика с думи и изрази от модата на деня, рядко намират място в техническия езиков стил.

Горното казано, от "забравилите" български българи, не съм забелязал разлика в броя между хуманитарчици и научни кадри. Макар че на фона на хуманитарческото интелектуалщене, забравянето на родния език стърчи с особена грозота.

Редактирано от Cв. Ckpoмни на 08.08.03 17:54.

цели да се покаже, че си забравил българския.

в много случаи, когато знаеш, че слушателите ще те разберат, някой нюанси (особено ако искаш да ги подчертаеш) се предават по-добре на единия или на другия език.

за мен признак на показна парвенющина е не толкова използването на чужди думи в изреченията, колкото появата на акцент, който просто няма от къде да се пръкне.

по принцип не съм съгласен със създаването на български думи, там където има вече наложили се чуждици. доколкото езика служи за комуникация, в този случай, дори и да те разберат какво искаш да кажеш, ще изисква допълнително усилие.
в този ред на мисли памперс е "българската" дума за diapers .

SORY KAKVO AZ ZABRAFIX ESIKA MMMMMMMMMMMMMM PECENI EZICI NA SKARA

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Допускане на чуждици в един език е подсъзнателно отсъждане на неговата способност да се развива от вътрешна културна динамика.

Който вижда езика си жизнен и развиващ се - прави дума от своя си език. Без даже да се интересува другаде дали вече има дума или не за новото понятие. Всички английски думи в полето на информатиката бяха създадени нови, често от обикновени хора, нуждаещи се от нова дума за ново понятие. Тези хора са виждали английския език като способен на развитие от вътрешната си културна динамика.

Който е решил че езикът му е неспособен на развитие - блъска чуждиците. Употребата на чуждици е копиране. А копирането е признание за съзидателна неспособност. Или за нужда от компенсиране на зеещи дупки в други фактори.

Аз изглежда под влияние на околната англо-американска култура виждам и моя личен език, българския, като способен на развитие. И блъскам нови български думи, когато имам нужда от тях. Точно по англо-американски. Което е интересно нещо. Както съм казвал преди, ако България можеше да си наеме правителство от англичани - вече да е цъфнала. Изглежда че ако България също си наеме езиковеди англичани за грижи по българския език - българският език вече да е цъфнал. А не давещ се на думи като дупенки, и гълтащ примирено памперси... Чието съдържание е детска дришня, та символиката ми да завърши кръговрата.

В крайна сметка всеки говори по свой си начин и си избира обществен кръг където този свой говор е приет.

виж ги твойте любими французи, паравят точно това, последно решили да заместят e-mail с тяхна си дума.

английския доколкото знам хич даже не се притеснява да заема чуждици, не виждам и българския защо да не го прави.

Това което ще кажа не е точно по темата за българският и чуждите езици, а за диалектите в България.
Смешно е когато някой отишъл за година две в чужбина да се върне и да говори с акцент. Когато е живял много години извън страната по-мога да го разбера, но тези които се правят на "чужденци", само защото им се е наложило да постоят извън страната са абсурдни, смешни са!!!
Та мисълта ми беше за тези хора които живеят в България, но се местят от малко населено място в по-голямо и "по-културно". И правят точно като българите били в чужбина, започват да говорят с акцент, като се приберат по родните си места. Правят го нарочно за да видят съселяните им че са вече "градски" хора. Някой може и да им се връзва, но за мен това показва повече простотия токолкото култура. Не мога да не се дразня от хора които на всяка цена искат да избягат от корена си.!!!

..ti otkude razbra , che tehniya angliiski ne e s akzent?

nie horata koito govorim angliiski kato vtori ,treti ezik....ne vinagi mozem da sme tochni s akzenta ...
tova che na teb ti se struva , che te govoryt angliiski bez akzent sled deset godini da rechem v afganistan........e otnositelno .....

popitai sunarodnizite mu i ste vidihs te kakvo ste kazat....


az imam priytelka med sestra ...avsraliika ...sled tri godini v usa...( kudeto akzenta ne ee koiii zne kolko po razlichen....) ..vsichki ya razpoznavat che govori razlichno....
tova e estestveno ....

ste di dam po dobur primer...za bulgarski ...az sum ot burgas..., no byh pet godini v plovdiv......i kato se vurnah v burgas........purviete mesezi vsichki me pitaha "otkude si?"

ako ne si razbral kakvi sa prichinite....Eto gi :

horata kato otidat da ziveyt na nykakvo mysto ,za da sa prieti kato chast ot obstestvoto ...te trybva da zapochnat da prilizhat na nego ..ne moze da ziveesh pet godini v edno mysto i da otrichash da se adaptirash....

posledovatelnoto adapitrane ..vodi do promeni razbira se v ezika...

no tova ...e neshto koeto nie ne usestame mnooogooo ....

kato se vurna v bulgariya ...samo purvata sedmiza me poznavat ...che ne sum ot tam...na vtorata veche ...ne moshesh da me poznesh ...pri vse che si hodya edin put na pet godini.....


pogledni ot drugata strana na dvora.....i ste raberesh che tova e ok....i normalno

Ot kakvo se mudriyt sramuva, ot tova se ludiyt naduva.

Нямам намерение да кажа нещо изключително умно, най-вече понеже е Неделя следобед и не ми се будят най-активните центрове на нервната ми система. Няма да говоря за други хора, само себе си ще използвам за пример.
Български говоря един-два часа седмично по телефона. Понякога се срещам със сънародници, да речем един път месечно. В повечето случаи е в "смесена" компания и говорим англииски когато искаме всички да ни слушат.
По професия съм инженер. Някои неща съм учил и обсъждал (безброй пъти) само на англииски. Няма никакъв шанс да мога да ги обесня на български без огромно затруднение. Понякога мисля за работата си на английски. Понякога мисля за листа за покупките от магазина на английски, много пъти ми се е случвало да блокирам ако си мисля за българското име а искам да попитам за упътване.
Когато се сетя се стремя да работя над акцента си, понеже когато отида в щат кадето не са виждали чужденци ми взима известно време да ме разберат ако я "карам през просото".
Случва се когато говоря български да изпусна някое американско "Р".
Считам себе си за българин и се гордея с това. Смятам, както и ти казваш, че съм доказал нещо тук и мога да имам малко годост от каде съм дошъл. В същото време не забравям защо съм дошъл тук - да съм американец, разбира се от български произход.

Като цяло, разбирам за какво говориш - езика е основния преносител на една култура, която определя една социална група. Разбирам и зова ти да пазим езика си. В много случаи, според мене ако не във всички, метаморфизма е неизбежен.

Само една отбележка:

КонструкциЙ,
КамионджиЙ,
ЧиниЙ

Няма такова нещо в българския език.

Конструкция - КонструкциИ

Камионджия - КамионджиИ
Чиния - ЧиниИ.

Съществително в множествено число никога не завършва на "Й".

Иначе - с удоволствие чета постингите ти

Ако не друсна по някой езиков къч - нескромно някак ще бъде.

Пък и нали съм си български генетичен опозиционер и бунтарджия... Все се блъскам в правилата!

А иначе - "ий" по-гладко ми звучи. А и ти ме разбираш, да?

Бунтарджийте са много ценно нещо! Ако им създадеш обстановка в която бунтарджийството да е динамо за градивно развитие. Ето примерно тези дни имам задача да пре-анализирам движение на дадено тяло през лек дъжд. Сиреч точно атмосферни условия, в които влажността на обтичащата газ е 100% и тъкмо започва кондензация на влагата в дъждовни капчици. И предишните юнаци, блъскали анализа, защото не искали да ударят това правило и онова правило и кефа на този и онзи и разни политически правилности... Избацали анализите, и ги предводили с доклад - в който пише как те са пренебрегнали водната фаза от обтичащата газ, и са пренебрегнали още доста параметри - и човек да се пита - че какво движение през лек дъжд са анализирали, ако баш дъжда са пренебрегнали!? Да, обаче докладът е бил приет от силни хора с "последствие", както се казва на английски. И е нужен бунтарджия да го поеме, да каже едно "майна му" и на правила и на неписани разни шиболетства - и да пре-анализира нещата. И ей ме мен. Един вид, бачкам си, хвърлям къчовете - и ми плащат за усилието. Ха де!

И ти ме кастриш за "ий"-тата! Ай стига бе! Бориш се срещу, както го казват, "противоположни стимули".

Няма нищо, де. Аз съм навикнал да дърпам лекций за правописните ми нарушения.

Вчера погледнах пакет "Памперси" в магазина.
На пакета пише "diapers", което на български е "пелени". А "Pampers" е марката на тези пелени, което както знаеш по-добре и от мен, значи нещо от рода "да ти гали дупенцето".

И други търговски марки/имена на фирми са се превърнали в съществителни в българския.

Сещам се за:

Delco - разпределител

Fayans - санитария

Alpaca - неръждаема стомана (доста стари прибори бяха щамповани с ламичката)

Jena - термо устойчиво стъкло

Zeiss - ;-)

Schmeisser - навремето така викаха на MP38/40, а после и на всички автомати и картечни пистолети (Хуго Шмайзер както знаеш няма много общо с МР38цата)

Hunter Douglas - всичко що са окачени панели и плоскости (българските
майстори са специфично племе); на мен това ми идва много неблагозвучно на български, а ка се пише на кирилица...

Половината от изброените са отживелици, но сигурно има и доста други. Естествено на оригиналния език марката си е просто марка и никой не я използва като нарицателно.

А пък в руския каква е боза... Най- ми харесва, че на хардовете викат Винчестери, а на пистолетите Нагани.

Дъщеря ми от една година живее в Брюксел,там има много турци и там като и в турция не може да кажеш ''сок'' защото означава ''вкарай ми го''.Тя вече не праща съобщения а месаже,и други,иска не иска човек се нагажда към средата в която живее.

Искам да те подкрепя в твърдението ти, че език се забравя и без да го искаш.

При мен лично има проблем с техническия език. Не за друго, а защото винаги информацията необходима ми за ежедневна работа съм я получавал от книги и списания на английски. Просто тия термини никога не съм ги чел на български и някакси ми е по-удобно в професионален разговор на български да праскам чужди думи. Какво ти удобно, понякога не мога да се сетя изобщо за българска дума. Не че няма, просто не идва в главата.

За ежедневния език - понякога се улавям че съм забравил някоя дума или че кривя словореда. Винаги се ужасявам от тези пристъпи, тъй като дълги години бях радикал и искрено презирах всеки който говореше неправилно. А ето че сега проблема се стовари на собствения ми гръб.
Добрата новина е, че в БГ за около 1 ден си възвръщам богатсвото на израза до обичайното ми ниво. Но не се наемам да предвидя какво би ми се случило на твое място.

Разбира се, Св.Скромни правилно отбелязва че наистина има хора, които нарочно парадират с акцент и т.н. Те са достойни само за съжаление, дори по-скоро за безразличие.

Още малко за колекцията:

Jeep - високопроходим автомобил

Xerox - копирна машина

Soundblaster - звукова карта

Duralex - пак термо устойчиво стъкло

Съжалявам, че толкова късно виждам тази тема. Наистина интересни неща сте си споделили.
На мен обаче, ми е много чудно защо ние приемаме като предателство факта, че някой си бил говорил български с акцент?!
Един пример: Арнолд Шварценегер. За неговия английски да се изкажат тези, които са в Щатите. Но да сте го чували как говори немски? Аз паднах от смях! Та той на изречение от 5 думи казва 2 английски. Но на австрийците въобще не им е хрумвало да го критикуват. Те се пръснаха от гордост, че един австриец, стана губернатор в САЩ. Ако ще и да не е с австрийско гражданство и с позабравен майчин език.

Разбирам доводите ти. И си прав. Ако обсъждаме нормални хора, с нормални мозъчни функций и изобщо физиологични и психологични параметри. Но дадения пример, с Черноорачев, мога да го обърна точно в моята насока.

Арнолд е в САЩ колко години? Около 30? Повече от половината си живот е прекарал в английско-говорящо обкръжение. Женен е за англо-американка (англо в отношение на култура). Идва в САЩ сравнително необразован. А тук завършва висше образование; значи влиянието на англо-американската култура далече надвишава проста време-пропорция. Ако Арнолд вярно пуска само по 2 английски думи на 5 германски - той е парагон на мозъчни способности.

Арнолд е парагон на мозъчни способности в сравнение с българи, които след 20 - 30 - 40 години в България, за не повече от 5 години в САЩ започват да говорят български с английски думи, и даже нямат мозъка/волята/културата/достойнството да говорят с децата си на български - а превключват на английски - и едва ли не се ГОРДЕЯТ че децата им (са толкова тъпи че) НЕ знаят български. Знанието на повече езици е изява на мозъчни способности; забравяне на роден език, или неспособността на родителя да предаде поне модикум от езика си на своето дете, е изява на ЛИПСА на мозъчни способности. ГОРДОСТ от тази ЛИПСА на мозъчни способности е... дъното на културно лайнарство.

Сега, горният обобщен пример на помиярщина НЕ описва всички българи. Аз, примерно, познавах един българин, изкарал техническа про-гимназия в Германия (дърводелско училище), после 1923 бегал (от жандармерията) в Турция, емигрирал в Иран - и после в САЩ. Женен за рускиня, от Иран. Повечето от живота си прекарал в САЩ, и още една четвърт - по Иран и Турция. По-малко от четвърт живот прекарал в България - тази четвърт разделена от 4 години в Германия. И? Бай Стойко Цанев си говореше чист български! Тук-там с руски думи (все пак съпругата му е рускиня; тя пък вмъкваше български думи в руския си), тук-там и английски. И Бай Стойко си бе запазил българския език точно в годините на Маккартизма в САЩ - когато говоренето на български е било открита причина за доноси и окалвания.

Днешните български пачаври "забравят" българския точно във времето, което е НАЙ-СВОБОДНОТО време в американската история за американци или имигранти от български произход, с НАЙ-МАЛКОТО насилие, или хайде, подбутване, към заборавяне на българщината. Забравят българския точно във времето, когато поддръжката на българския език взима толкова усилия колкото щракване на българска Междумрежие стоянка (неналично преди) или посещение до България (каквото беше трудно през ялтенския режим, и многократно по-скъпо!). (Аз помня когато телповик до България струваше Д3.25/мин, с федерална минимална надница Д2.65/час - на който му стиска да напомня на ялтенците че българи имат роднина в САЩ. Самолетен билет Лос Анжелес - София и обратно в 1992 беше Д1 750, ТОГАВАШНИ пари, цената закована за всички авиолиний, имали смелостта да превозват пътници между България и САЩ. Днес цената е двойно по-ниска, дори без да приложим инфлацията за 11 години.) Поддръжката на българската култура в САЩ беше нещо много скъпо, и трудно, и - в някои случаи - кариерно-ограничаващо. Но днес анти-българска дискриминация и анти-българско отношение почти няма, или поне няма традиционната пропагадна изява. И точно днес плюнковците забравят български!

Така че - за мен - Арнолд изобщо няма нищо общо с културните дегенерати, по някаква нещастна случайност раждани с такава статистическа честота в България.

Жалко. За българщината.

Редактирано от Cв. Ckpoмни на 04.11.03 17:11.