Borka, what can I do you for? Kaji, ako moga shte pomogna.
Ti da ne si yasnovidets? Imeto mi pozna i tova kolko cheta i razbiram? Otde taya mizeriya i agresiya v tona? Shto se durlish kato jambazin na pazara?
Amerika li e, rabota li e? Udovletvorenite hora sa tolerantni i uchtivi, dori i da ne sa suglasni s nechie mnenie. Nyama losho de. I az ot vreme na vreme sum tesnogrud i mnitelen(sigurno e v gena ni), che daje si pozvolyavam da sudya, da me prosti Vsevishniya. Vuprosa e v tova kolko dulgo te durji.

I vzemi si nameri pone lubovnitsa, ako ne jena.

От любовници и жени файда няма. И двете ти обират парите и ти скъсяват живота
Ама за съжаление без тях не може.
За английско-американския наистина не си прав, без да се обиждаш. Примерно, ако видиш еждневно производствено изложение (рапорт), то той е максимално опростен. Ще видиш в най-добрият случай една графика Парето и таблици, които в повечето случаи са оцветени - зелено, жълто и червено, за да се види веднага къде са проблемите и да са разбираеми от всеки.
Документ за шефовете се пише на малко по-висок стил. Документи от рода на тези, които Светията пише са на още по-високо ниво и език. Всяко писание в САЩ отговаря на нивото на тези, които го четат и за които е предназначено.
Ако пишеш по инженерному за началник смяните, никой няма да го разбере.
За да видиш колко е "беден" американския език, прочети която и да е книга на Марк Твейн (по-специално неговите есета) и тогава ще говорим.

Забелязала си, че слагам "ий" вместо "ии", с някои изключения.

Освен това пиша "със" пред думи, започващи не само със "с" и "з", но и със "ш", "щ", "ц", и "ч". Пиша "във" пред думи, започващи с "в" и "ф", което се прави и в българския български.

Освен това ползвам основната форма на съществително като прилагателно, ако намеря за по-удобно. И - както може да се прави с модерните езици - от съществително правя прилагателно, глагол, и наречие, както намеря за нужно, и въобще не ми се е отразило зле. Точно както се прави на английски.

Горните са си мои съзнателни изменения в моя български език. В говоримия език измененията се забелязват рядко. В писмения език винаги са били разбирани без запецване от читатели - или поне от читателите пред чиито обобщен облик мислено заставам когато пиша.

Дали съм прав или крив? Повярвай ми, ако не си задрапала до благоволението на редактори и издатели, въпросът е всеобхватно безпредметен! И изобщо, но изобщо не съм усетил реакция от недоволни езиковеди (оппа! на български български се казва лингвисти, и сигурно добяват нещо по мениджмънт!). Предполагам, че ми теглят една засукана и сочна. И те си живеят своя живот, аз си живея моя. Ако някога реша да отпечатам писаниците ми в България, тогава ще напътя редакторите, издателите, и лингвистични мениджери точно как да следват моите езикови нововъведения.

Hatt teka Va6a Skromnost! Blagodarim, oti i mene me ogreva tva ti mnenie! Pi6i i zdrav budi



Gu Tzo - be skromen sum, ma 4a pa tolko

КВО Е ТВА?

"Между другото, забелязал ли си, че хора, знаещи хубав български, също научават хубав английски? Според мен, ако си изпитал удобството, или удоволствието, от полирано изразяване на родния си език - естествено се стремиш да ги добиеш и на новия език. Типовете със завален или забравен български и изчанчените имена - забелязал ли си че те, статистически, нито са знаели качествен български, нито някога научават качествен английски, нито отминават комплексираната краста за "претопяване" към, за тяхния случай, по-висшата култура. И как новата околна култура да не е по-висша ако тяхната лична родна култура е толкова забутана! Получава се порочен кръг."

За целият този извод, дето си направил, вече няколко дни се чудя как да ти кажа колко си прав. Един път написан, всеки четящ го (от някакво ниво нагоре) си дава сметка, че това е точно така. Близко е до ума. Логиката си е там и всичко необходимо. Но, тъй както е близко до ума, колко от нас се сетиха да направят тази връзка?
Не за първи път ме хващаш да ти се чудя на точно това умение твое. И да му се възхищавам. Евала ти праим. Сериозно!
Та, да се върна на въпроса ти, ДА, забелязал съм, точно така е. Абсолютно.
И както лейдито отбеляза, това се отнася и до правописа. Влиза в същият кюп. Плод е на старание. А как може да проявяваш старание в изучаването на езика, изразяването и писането и в същото време да бъдеш небрежен към правописа? Ми, те, нещата са хванати за ръце. Вървят заедно.

Ако ти някой път не спазваш установения правопис, то не е от незнание или небрежност. Правиш го нарочно, по твои си съображения. С други думи, стигнал си ниво, над което може да си позволиш да не ти дреме кой какво мисли и защо. Това, за мен специално, е напълно разбираемо. Правя аналогия с Интел, непрекъснато създаващ нови закони, правила и стандарти в света на чиповете. Другите вървят по дирите им.

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

Първото и същественото е граматическата структура. Второто, естествено е наборът от думи. Думите се забравят, но и лесно се припомнят. Всеки човек има различен капацитет за запомняне на думи, който се заделя според "нуждите" като затихва и приключва към 6-10 годишна възраст. Ако дотогава детето е в многоезична среда резултатът е ясен.

Езикът, обаче не е в думите, а в тяхното разграничаване и подреждане в структурата на изречението, а именно в граматиката. Тук не е необходим капацитет за съхранение, а специфично "навръзване" на невроните в говорната област. Това става най-късно до 6 годишна възраст. Ако мозъкът не е стимулиран усилено, тази област остава слабо развита и в бъдеще човек много по-трудно ще усвоява чужди езици, а ако са от различни групи - съвсем. Това за Тарзан и компания са приказки. Не се ли облива с говор едно дете, то никога няма да проговори. Думи може да запомня колкото иска, но да състави изречение - никога. И кучето и котаракът ми различават над 50 думи всеки, но дотам.

С всичко това исках да кажа едно - езикът е много повече от думите и е неподозирано сложна система, която има смисъл само в контекста на обществото. Така че думите могат да избледняват, запасът да се стеснява, но родният език остава до края. А избледнелите думи се връщат за 2 седмици, образно казано.

Да не говорим, че нов език се усвоява несравнимо по-лесно, ако навремето човек е израстнал с повече от един език, което за съжаление не е общият случай.

Основната тема тук е правенето на някои комплексари на по-католици от папата и по-англоамериканци от... Това са все скучни роли и пози , които даже не заслужават дискусия, защото са банални като жълт вестник.

Другото измерение е откровено келешкото омесване на думите в езика на "младото поколение", без някакви задни мисли, а просто така - щото е куул (отскоро има и думи с двойно "у" в българския). Цитирам братовчед ми дословно: "Ще се контектваш ли, че искам да си чекна мейла и да початя в мирката?". След време загрях, че мирката била тъпото mIRC.

Това е нивото - както казват едни хора, които напоследък пак прекрояват света, 80-90% от населението на земята са биомаса, така че да говорят както си щат. Човек колкото повече зорлем простее, толкова по-навътре в статистиката се набутва. Тях няма да ги оправим, пък нито трябва, нито си струва.

Всичко е въпрос на лична култура и на възпитание. Преди време бях чел препоръките за една news group (което си е на английски, на английски си е...), при това компютърджийска. Там братята американци препоръчваха да се пише грамотно и стилистически издържано, защото вероятността човек да е такъв, каквато е езиковата му култура е много по-голяма, отколкото той да е изключение. Очевидна истина, но много малко хора я следват. Не че аз не правя грешки, но със съжаление установявам, че в цялата ни фирма с техническото си образование аз пиша най-грамотно, а всички хуманитарчици карат през просото. Дори не се стараят.

А да, освен това тук здраво се "лафи с френдовете"... да ги нафрендят мътните... което неминуемо ще се случи...

"... в цялата ни фирма с техническото си образование аз пиша най-грамотно, а всички хуманитарчици карат през просото ..." издупчи десятката.

Забелязвам тук по САЩ странно наблягане върху езиковата култура на научните кадри. Хуманитарчиците обясняват това с "всеприетия факт", че научните кадри са изосновно културно-обременени, недодялани, и се нуждаят от допълнително окултуряване. За начало, ние (и аз се слагам в обсъжданите кадри) бяхме образовани да пишем в два стила: литературен и технически. Такава школовка огъвкавява езиковата култура по интересни начини. Но хуманитарчиците я нямат; те се учат да пишат по един начин, който даже не е литературен, а квази-технически, по модата, и там остават до завършване. Писане в технически стил привежда цял куп езикови похвати, като започнем с нуждата да описваш сложни процеси в четими изречения, и нагазва дълбоко в реторичните аспекти на езика, защото често техническото писане цели прокарване на идея и нейната защита, от движение, срещу възможни рецензентски критики.

Тези дни четох материали за космическата совалка, писани не за специалисти, а за астронавти. Един вид, техническото съдържание е "омекотено". Което някой някъде е видял като налагащо писане на материалите от... хуманитарчици с малко техническа обща култура. Да се хванеш за главата! Материалът уж го знам, издълбоко - но чета, чета... Реториката дупка! Логичната плавност липсва. Заради което даже най-простото скачване между свързани процеси е толкова тромаво, че едва ли не се налага човек да запаметява чрез зубрене. Чувал съм астронавти да казват как подготовката им за полет, от аспект на совалка операция и контрол, била интензивно многомесечно усилие. Звучеше като самореклама. Особено защото астронавтите в 90% от времето са инертно месо, а по въпросите на совалка операция и контрол - да не кажа 100%. Чак пък толкова да се налага да знаят, че толкова много да се напрягат в подготовката... Но след като видях през какви калчища те биват обучавани - олеле мале! Зубрене и кълване! Както се казва, от кълване букви не останали! Чисто-техническите справочници, писани от културно-обременени и недодялани инжинери, са къде по-лесни за четене и логично възприемане!

За хуманитарчиците езикът е първо за външен показ, символична изява на обществени статус и взаимоотношения, и чак тогава цели предаване на информация. За научните/технически кадри, езикът е първо за предаване на информация, и след това предаването бива моделирано до нивото на прицеления читател или слушател; външният показ, символичната изява на статус и взаимоотношения, които омаскаряват езика с думи и изрази от модата на деня, рядко намират място в техническия езиков стил.

Горното казано, от "забравилите" български българи, не съм забелязал разлика в броя между хуманитарчици и научни кадри. Макар че на фона на хуманитарческото интелектуалщене, забравянето на родния език стърчи с особена грозота.

Редактирано от Cв. Ckpoмни на 08.08.03 17:54.

цели да се покаже, че си забравил българския.

в много случаи, когато знаеш, че слушателите ще те разберат, някой нюанси (особено ако искаш да ги подчертаеш) се предават по-добре на единия или на другия език.

за мен признак на показна парвенющина е не толкова използването на чужди думи в изреченията, колкото появата на акцент, който просто няма от къде да се пръкне.

по принцип не съм съгласен със създаването на български думи, там където има вече наложили се чуждици. доколкото езика служи за комуникация, в този случай, дори и да те разберат какво искаш да кажеш, ще изисква допълнително усилие.
в този ред на мисли памперс е "българската" дума за diapers .

SORY KAKVO AZ ZABRAFIX ESIKA MMMMMMMMMMMMMM PECENI EZICI NA SKARA

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите