Свети, не съм сигурен, че умсвения капацитет е причината. По скоро е "показната част" - вижте ме, че вече съм чужденец, подплатено с голяма доза нихилизъм ("отрицание" на български ) към всичко българско и разбъркано със снобизъм.
Лошото е, че повечето от българите в БГ забравят или не искат да използват българския. Което е още повече неприятно, че високо-образованата част на населението е в първата редица на "анти-българо-говоренето".
Интересно, как 200 години или повече бебетата бяха повивани в пелени, а сега пелените станаха "памперси".

"Интересно, как 200 години или повече бебетата бяха повивани в пелени, а сега пелените станаха "памперси".

Бориславе, тук има малка подробност, заради която не си си обяснил разликата. Мъж си. Ако ти, се разправяше с пелени и памперси, щеше да знаеш разликата. Пелените се перат. Памперсите се хвърлят. Никой не иска, след като може да си го позволи, да пере лайна. За предпочитане е, да го сгънеш и да го махнеш от поглед и нос. Разбираемо е.

Искам да взема отношение и по забравянето на българския език. Нека оставим настрани нарочното забравяне. Забравя се и без да иска човек. Достатъчно е да си в среда говореща само английски, без проговаряне на български. Също е важно на кой език мислиш. Ако говориш и мислиш само на английски, давам ти няколко години и българския ще ти обеднее. След още няколко, ще си го забравил. Ако се озовеш в българска среда, ще започнеш да си го възвръщаш, но ще се мъчиш да се сещаш дори за обикновени думи в началото. Говоря ти го от личен опит. А знаеш, пиша и говоря на български сега. Никога не съм искал да си забравям езика, но като нямах шанс да го говоря, изфиряса. На времето съм учил френски. Можех да го говоря. Говорих и италиански. Скоро бях и във Франция и в Италия. Можех да се сетя отделни думи. За говор - и дума да не става. Ако се потопя в средата им, ще си ги възвърна бързо. Усещам го. Но до там.
Нещо пак в тази връзка. Преди да емигрирам, през цялото време живях там където се бях родил. Цели 26 години. Израстнах със съседите си, с техните деца. Връщам се в България за първи път след 22 години. Обадих се на приятел в махалата да организира едно събиране със старите съседи. Към 25 души се бяха събрали. Някои ги разпознах. На други размених имената. За няколко изобщо не можах да се сетя. Жената на моят хазаин не можа да ме познае. Изобщо не можа да се сети кой съм. (У тях отидох ден по-рано, без да се обадя) Тя дойде в къщата през последните осем години на моето пребиваване там. И не можа да се сети. Евентуално с времето, всичко си дойде на място в главата ми. Каточели физиономиите и имената свързани с тях изтеглиха от паметта ми и останалите подробности. Това е преживелица, която много рядко се случва в живота на човек и ако не ти се е случвало, не можеш да си го представиш.
Още един пример и свършвам. Вече става дума за мнителност. Когато ти дадат по-малко ресто в магазина, мислиш си, че са искали да те минат, нали? А може и да са искали. Но шансът е, че не са искали. Това го говоря вече от позицията на човек работил зад каса. Бях собственик на магазин. Знаеш, никой собственик не би и помислил да краде по този начин от клиентите си. А няколко пъти ме хванаха в грешка при връщането. Направо да потънеш от срам. Извинявам се, поправям си грешката и пусна в кесията и някакво подаръче без пари.
Та, мнителността е лошо нещо. И обикновено към забравилите български, проявява се мнителност, която според мен е грешна. Да се мъчиме да проумеем истинската причина, заслужава си да водим тези дискусии. Но трябва в същото време да си дадем сметка, че как говори един или друг, не ни влиза в работата, камо ли да го съдим.

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

"Бориславе, тук има малка подробност, заради която не си си обяснил разликата. Мъж си. Ако ти, се разправяше с пелени и памперси, щеше да знаеш разликата. Пелените се перат. Памперсите се хвърлят. Никой не иска, след като може да си го позволи, да пере лайна. За предпочитане е, да го сгънеш и да го махнеш от поглед и нос. Разбираемо е. "
Използвали сме тези дето се изхвърлят някъде в края на 70-те. Те си бяха пелени за еднократна употреба. За никакви "памперси" не е ставало дума по онова време.

Хубаво си го изредил писмото, нагласил, диалекти и идиоматика и всичките му такъми, и за капак писано с латиница и цифро-буквени тарикатлъци!

Ти на кое българско село си, такова, възприел и полирал говора?

Dobar den, prvo na prvo! Ide mi nekak si otvatre be. Ne go nikak redim spetzealno. I me zabavleva ot dalgo vreme zvu4eneto na tea dumi. Pa ka vidoh, 4e i nekoi ora se gabarkat i usmihvat pokrai mene, prodaljih. Mislim da nema lo6o?! Se taki tva sa si edni na6i dumi, a?! Ka iztapardisam nekoi Gutzo-tikvenizam i mi staia sme6en deno. Pa i orata okolo mene sa se maistori na frentzkio humor. Menkame opit u "prostotiite" i si prekarvame 4udesno. Oni nemat ba6 te takvoa bogatstvo ot tikvenizam ka naze. Na 4ernio humor naprimer dosta zasi4at. Ia go nego mnoo obi4am, ma go ne polzvam u neto oti e bukano so suhare i toku nekoi fane ta mi turi edna ubava na6a "maina".

Kato kaza za tazobedrenite stavi, se setih za seliankite okolo Interlaken. Otkade mutzki mnoo gotini. Prvata mi sre6ta s teh be6e na nekav golem rodovi kupon. Ulaziame nie s Gutzovitza u edna ubava bitova zala s dlgi drveni masi i ogromno ogni6te za pe4ene na 6vetzarskite prastzi. I ia se oble6tih kakvi ubavi madami sa nasedali nasekade. Beh se ve4e omaial po 2-3 do seriozna stepen, koga ednata se nadigna ot maseto da mi zabie traditzionnio tzelufan. 4eh da padnem u ogino - mi duparata i be 4-5 pati kolko ramenete. Stana mi iasno 6to sa sednali na po-golemo vidimo razstoianie ot normalnoto, edna ot druga. I site nami4nati u dunki! Deka gi 6iat tea razmeri o6te ne sum razbral. Seki pat podpitvam, ta da otvorim edno tzeh4e u 6opsko, na4i. Ta kvi sa tea stavi i okolostavni masi, 4udo si ostana za mene!? Pa majete o6te po golemo! Oni sa sitni i gr4avi ama s mustaki i odat ka nekakvi pauni. Seka godina probat da me o4istat so shnaps ama im se ne daiam. Na teh pa ga6tite im visat ka na pla6ila. Trebe da gi pitam kak sa se povivali?! Moe da ne e samo genetika i ru4anie taa rabota?!

Za latinitzata se sovsem iskreno izvenevam. Toa kredoro ne moem go usvoi i tva si e. Pa i dokle pi6em ne moem sum u mrejata. Dial up mi e conek6ano. I kredoro fane ta se izmu6i.

A za mestoprukvane i tikvorazvitie ve4e delikatno spomenah, 4e timberitzata mi e kestenka. Ti Skromni moe se seti6 poradi 6to se nalaga upotrebata na toa ba6 fines?!

Ae, mnoo mi be6e preiatno i s nai golem pleasure 4e satvorim nekoe novo blago au jourdhui

Gu Tzo - kon treva pase moa .... tikve
good day sunshine...ta ra ta ta....

КВО Е ТВА?

Забравил си български? Вероятно. За български от ниво да държиш лекция в университетски курс по литература. Един вид, езикът ти е загубил политурата си. Ако не си полагал специални усилия да поддържаш българския ти и в служебно отношение, много вероятно твой месечен служебен отчет с трудности и непълно би го написал на български. Такъв вид забравяне, или недопълване с нови думи, е разбираемо.

Когато говорех за забравяне, забравянето беше на битовия език. Да забравяш думи като дом, сок, чиния, печка, кола, обувки...

Мисловните процеси (скачването в мозъка) се обособяват въз основа на майчиния (околния) език някъде до към 2 годишна възраст. Мозъчната езикова структура за този език остава цял живот вградена в мозъчната физиология. От там нататък всеки нов език получава нова мозъчна структура - но тя вече подлежи на промяна - или изтриване; само първият език е вграден.

Така че мисленето ти, структурно и чуствено, е на български. Думите можеш да замениш с английски - но мисленето ти е на български. Което не е проблем за САЩ: американският английски е по-европейски от британския, и ако се замислиш, рядко има изречение на американски английски което да НЕ можеш да го прекъснеш - и продължиш на български, без да нарушиш структурата му. Но това са маловажни за случая подробности.

Голямият пример в момента е как ти, Борислав, и моя милост поддържаме една сносна културна обмяна на български, след средно 20-и-нещо години живот в англо-езично обкръжение, и то поддържаме обмяната ПИСМЕНО, а пърковци не могат да скалъпят ГЛАСНО изречение на български след единични години извън България.

Българският, който ти, Сър, употребяваш в примера, подплащащ несъгласието с (предполагам моя) аргумент за забравяне на родния език - служи като пример колко малко си го забравил. Де така всички да забравяха български - и после да си поясняваха забравянето!

Има и друга подробност около твоето, хм, забравяне, на българския. Едно време щом дойдеш в САЩ - допирът с българщината изчезваше. Нямаше даже писма от България, под ялтенско. Аз няколко пъти в университета се опитах да видя български вестници. Имаха ги. В клон на библиотеката, някъде си. Като за да ги видиш, искаха студентската карта, и разни попълвания на книжа, и атмосферата бързо се израждаше в типа "какво те вълнуват теб комунистически вестници от комунистическа страна?" И като кажеш - не ме вълнуват политическите дришни, а искам да прочета поне частично по-нормален вестник като "Стършел" или нещо подобно - а! Че те имали точно само и единствено дришните! "Работническо Дело" най-първата! И пак намусени, че не се интересуваш от вестниците които ТЕ са си направили труда да набавят... Сега, в такива условия на нула допир с българския извън личното семейство (а много българи бяха избягали без семейство, та и такъв езиков допир нямаха) - вече говорим за условия за забравяне на български думи. Но днешните образи - те забравят българския точно във време, когато културната обмяна с България е по-близка и широка от когато и да било в американската история! По Междумрежието има и телевизия, и радио от България, и вестници, и списания, че и драсканиците от клубове и самодейци (като скромно ваш), и ел-поща обмяна с България на минути разстояние. Да забравяш българския в такива обстоятелства вече... изисква причини.

И тук се опитваме да разясним тези причини. Кой с мнителност, кой без. Но причните тъмнеят там някъде из дълбините на лични и национални психологични водовъртежи.

Живяла съм десет години в чужбина, от 5 до 15-годишна възраст, и така и не съм искала/могла да го забравя. Имам някои проблеми с диалектните думи и с фразеологизмите, но не мога да си представя как така ще забравиш родния си език.

Aledar~

Neshto ne go shvashtam tova. Kakvo imash v predvid?
Lichno mnenie e, che amerikanskiya angliiski e доста elementaren(сигурно точно това имаш в предвид(допълнено)). Lipsa na kolorit i kultura. Как да имаш култура обаче, като културата се сътворява от обществото. Американската култура е сътворена от индивиди и този процес продължава да се насърчава.

Прочетох още веднъж пасажа от мнението "ти" и се извинявам за недоглеждането. Стоплих, какво имаш в предвид. Както и да е моето мнение си остава, макар и това да е друга тема.

Американският английски е по-близък с структурата си до европейските езици от колкото британския английски. Това, според мен, го прави по-приятен. И по-лесен. В британския английски има останки от "стария" английски, в които словоредът (по-точно свободата в него) много наподобява българската свободна структура - но това му качество го прави много сложен, и някой път неразбираем, за типичния английски говорещ.

Джентълменът Оптимист даваше себе си за пример, как бил започнал да забравя българския. Но това забравяне е спрямо датум от неговите умствени и културни стандарти - и в абсолютни измерения е било много, много малко. Ако си чел как пише разказите си, можеш да си представиш как би го дразнело ако забрави някоя българска дума! Която ще бъде, относително, може би пренебрежима частица от неговия речник - но за неговите стандарти на изразяване частицата ще го стърже.

Обратно за американския английски: прав си, че езикът бива моделиран от неговите потребители. Не мога да кажа, че тук това бива насърчавано - но определено не бива обезсърчавано. Примерно аз, служебно, трябваше да документирам едни параметрични анализи. Наложи ми се да имам дума, която да означава вариация, но в определен режим. И си я съчиних: ей го глаголът "to variate". (До колкото съм проверявал правописни речници, в официалния език такъв глагол няма.) Докладът излезе както го написах. Американският английски, в тясния кръг хора занимаващи се с подобни анализи, беше измоделиран да прилегне по-добре на нашите езикови нужди. После се оказа, че не съм бил измислил нова дума; "to variate" бил архаичен, изоставен глагол... Може. Но аз му опресних употребата, един вид. Сега - я си представи някой в България да направи каквото аз направих в САЩ! Първо, няма да им мине на ум да възкресят архаична българска дума. Второ, ще копират западна. Трето, ако няма западна - ще заобикалят с тромави фрази, може би български, по-вероятно с чуждици.

Мисълта ми е, американският английски не е за критика. Освен в изчанчения правопис - който за съжаление до като бъде поправен, САЩ ще приказват на испански...

Редактирано от Cв. Ckpoмни на 01.08.03 01:56.

"Lichno mnenie e, che amerikanskiya angliiski e доста elementaren(сигурно точно това имаш в предвид(допълнено)). Lipsa na kolorit i kultura. Как да имаш култура обаче, като културата се сътворява от обществото. Американската култура е сътворена от индивиди и този процес продължава да се насърчава. "
Рангеле, всяко общество е създадено от индивиди. Обществото като цяло не може да създаде нищо ако индивидите се обезличат. Тогава обществото ще умре, просто казано.
А колкото за американският английски, представата ти за него е много елементарна. Когато го научиш и започнеш да четеш, мнението ти ще се промени.
Не се обиждай, но ще трябва да те поправя. Казва се "предвид", а не "впредвид" или "на предвид".

абсолютно съгласна с последния параграф....
и бих добавила, че това се отнася и за правописа....
(освен английйския допълвам и всички останали езици)

Редактирано от Aйeз Ceдaй на 04.08.03 01:34.