Тези дни се мотая из американската провинция... Не истинската, където хората купуват превозни средства за да ги ползват по предназначение, а градската. Където превозни средства биват купувани като патерици за комплекси и недостатъчности...

И гледам разните динозаври и танкове... Егати машините, егати подвижните паметници! Линкълн Навигатор, 8-местен танк, с 4-коло предаване, влачи един човек, който никога през живота си няма да задраска Д70 000. возило извън павирана улица... Пикапи, огромни, с удължени по поръчка легла, в които се въргаля може би празно тенеке от напитка... Всичките тези впечатления ги синтезирам в "грубост". Груби, тежки превозни средства. И? Днес сутринта, гледам в колелата на заобикалящите динозаври и танкове от нивото на моето Форд Ескорт-че, и ми проблесна, че до сега как веднъж не съм видял хубава, привлекателна жена в заобикалящата груботия! И започнах да засичам, че щом видя хубава жена в паркинга - тя влиза в хубава кола, най-много в комби или микробус. И обратното: щом видя хубава кола, със жена шофьор - вероятностите са жената да е хубава.

Даже физиологично и психологично ако погледнем... Има нещо много некрасиво, неженствено в това да се качваш в кола чрез катерене към половин метър на горе - и да слизаш по още по-маймунски начин, виснал за разни дръжки - пък даже ако те са обшити с луксозна кожа "Еди Бауер" издание.

Та старото българско наблюдение, че хубава жена се вози в хубава кола - намирам го да важи и по Америката, поне по части от нея.

Някакви други наблюдения по въпроса?

Ами то ,не че по широкият свят е различно, но като те чета в конкретният случай и прилагайки го спрямо България то си важи с пълна сила само дето сменяме пола. Често съм си мислила по въпроса на "младини" и в моите очи шофиорът винаги е изглеждал като притурка към нещо си (возилото).............далеч не обратното!!!!! Но може би е въпрос на ценностна система!!!?

“Някакви други наблюдения по въпроса?”

Колкото искаш! Добре дошъл в Тексас. Ако не знаеш, Тексас е мъжки щат. Там всички (истински) мъже са каубои. А какво е каубоя без кон? Нищо!!! А като няма кон все пак? Ами, като няма кон, ще го замести с камион. Висок камион! Че като тръгне да го яха, да му напомни възсядането на кон. Колко е високо стремето на коня? Е, на толкова високо е стъпалото на камиона или беше там, Линкълн Навигатор? То същото!

Спомням си първите ми години в Тексас, идвайки от Чикаго. Гледам и се пуля. Хората идват с камиони (пикапи) на работа?! Някой пък се престарал, хвърлил и две бали сено в каруцерията. Слиза от камиона, гледам го обул ботуши. Върху ботушите спуснал панталона, уж станал гражданин. С граждански дрехи ходи. Беше забранено идването с дънки на работа, та купил там някакви найлонови панталони а по тях ... тигели, тигели! Такива едни едри, да се виждат. Ризата и тя! Тигели отпред, тигели отзад.
Интересното беше, че тия хора не претендираха да са граждани. Напротив! Претендираха да са каубои на които им е противно да се маскират като граждани. Дори и когато си бяха наистина граждани. Е, на тия последните им викаха Dudes.

Грубост?! Че къде си видял истински мъж да не е груб? От там, ако камиона или колата му не е груба, значи не става за него. Грубост му дай на истинския мъж. Иначе как ще се разбере че е мъж, а??? Едва ли на друго място ще видиш пикап, на който трябва да изкачиш три стъпала за да влезнеш в кабината. Качил го на високи гуми (по подходящи за трактор), освен това го напомпал с въздушни амортисьори да се вдигне още повече. Колкото по-висок камиона, толкова по-високо стои на собствената си стълбица.

Отклоних ли се от темата ти? Да се върна пак на нея. Хубава жена все в хубава кола се вози, а? Тука тръгваме по обратната логика и всичко си идва на място.
Нещо не ми върви писането. Дано това да стига. Ако не, ще разчепкаме темата още. Има време!

Имаме познати, жени; едната от тях ни беше имот-агентка. Те се возят в леки коли. Защото ако завали дъжд и стане (редовното) наводнение - дамите звъннват на служебните си места и просто заявяват че ще закъснеят. Работата им се мери по съдържание и стойност, не по часовник.

Жените, работещи на места където трябва да дупчат времекарта, работническата класа, за тях няма извинение или самоволно отсъствие. Те дънят с джипки и пикапи и динозаври и танкове - защото трябва да стигат до работата да се отчетат.

Жена, работеща като докторица или адвокатка (освен ако не трябва да се явява в съда) или в друга "нежна" професия - тя не само се вози в кола защото няма нужда от танк, но също живее по-добре, по-удобно, с по-добри здравни и козметични и всякакви грижи... И такава жена изглежда по-хубаво от типичната работничка.

Относно краварския елемент: ти си прав. Както винаги. Но съм забелязал, че когато истински кравар (примерно, роднини на наша позната, бая заможни, развъждат коне) или скотовъдец работи - носи си говнарките и ботушите и възсяда пикапа или джипката, и натиква 80-литровата капа до веждите си. Обаче! Щом такъв човек трябва да се вестне извър работно време в "обществото"... Не можеш го познаеш! Изтупва се хубаво, официално, с чепици (в най-лошия случай, "формални ботуши", ако е за функция с печено на скара и газене на ливада), качва се на хубава лека кола - и изобщо не изпитва нуждата да внася работното си ежедневие в "цивилния" живот. Виж, може да сложи вратовръзка вид "западна", с връвчицата стегната с катарама; аз исках да си купя такава от Лафлин още едно време... Ха досети се кой дигна джангър, мъжът й да се излагал с такива глупости! А друга вратовръзка да нося... Мразя вратовръзки! Освен ако жената ме насили... Ако се чудиш как тъй остъпвам, и за бюика под наем, на Боинг разноски, и за западна вратовръзка... Отслужил съм си ергенлъка! Тези отстъпки са благина в сравнение с ергенската самотия и мизерия!)

Най-заклетите кравари, на външен вид, типично не знаят кон или крава от рекламна картинка. Или са толкова бедни, че просто не могат да си позволят "цивилни" дрехи. (Има и такива! Мога да кажа, беднотията по Тексас е... тексаски размер! Първата група бели неграмотни, бачкащи като на-повикване хамали, за час, видях в Тексас! Разтоварваха ни покъщнината. Един си мечтаеше колко силно било да знаеш математика... Че да станеш жичкаджия!)

Тук на службата, ако говорим село и добитък, Скромно Ваш е единствения селянин, де факто живял и бачкал в американско село, и преди това в черно африканско, иначе размахвал мотика по лозето на дядо ми и баба ми (майчина линия) на Веслеца, Враца. Повечето други са все граждане, гледали кал и тор по филмите. И? Не можеш да познаеш, ако ни гледаш облеклото, или превозните средства! Макар че и ние нямаме нужда от танкове, в класово отношение. (Интересното е, че нашите "мацета" секретарки също се возят в коли, а урунгелите - в танкове; може би наднормено тегло и грозотия по-малко се набиват на очи ако мамата е високо на джипка, ако ще и БМВ или Мерцедес... Хм!)

Може това залитане по краварския образ и по грубите превозни средства да е и нещо като компенсация на разни комплекси, а?

Имаме познати, жени; едната от тях ни беше имот-агентка. Те се возят в леки коли. Защото ако завали дъжд и стане (редовното) наводнение - дамите звъннват на служебните си места и просто заявяват че ще закъснеят. Работата им се мери по съдържание и стойност, не по часовник.

Абсолютно прав до тук, но има и още. Имот агентка (винаги са жени) кара не каква да е кола. Обикновено е Кадилак или Линколн. Това са най-големите и най-скъпи американски автомобили. Най-големи, за да хване цялото семейство на бъдещият купувач, в случай че дойде с цялото семейство. Знае се, че имот агентите возят клиентите си до имотите представляващи интерес.
Най-скъпи – за да може бъдещият купувач да оправдае високата цена, която ще му бъде поискана за недвижимия имот, както и процента комисиона. Скъпата кола на имот агента налага респект. Вече като второстепенна причина, голямата кола осигурява по-голяма безопасност за всички в нея.

Много си прав за класовото подразделение.

Утре ще гледам да намеря време и да напиша нещо повече за краварския елемент, в поддръжка на твоите наблюдения. Интересно е защото е в разрез с българския ни опит.

Нашата агентка е от около Сан Франциско. Дошла тук защото мъжът й го преместили, служебно... Ядрено инжинерство. Точно в тресавището на съкращенията от 1990-те. И май го съкратили - защото той хукнал да се пре-квалифицира на адвокат. Та сега е такъв.

Иначе семейството на мъжа има име, което съвпада с името на съдия, кандидатиран за (поредно, редовно, обичайно) пре-избиране, утре. Аз не смея да питам за съдията, да не би човешките ни отношения да бъдат омаскарени с разни връзкарства - или прозряни намеци за такива.

Но познатата, в желание да покаже различие от Линколните и Кадилаците, ползва Лексус.

Защото прекарахме доста време заедно, около разправийте със строителите и по затваряне на обвърз-договора с покупката, та разговаряхме... Жената знаеше елементи от история на облеклото, даже за законите, забраняващи дадени материали от дрехите на простосмъртни... Защото мъжът й се занимавал с история като хоби... Учила икономика, в девическия университет Миллс, край Сан Франциско Залива, ако си го чувал; г-а. Пати Хърст е била ученичка там, когато се залюбва с асистент и навлиза в "лоша компания"... Разните обобщения за ниската обща култура на американците - изглежда се базират върхи американските маси - които по нежен и елегантен начин са изключени от управлението на САЩ - и са само инертен фактор в американската култура. Слава Богу!

Но моите наблюдения за хубавите жени в хубави коли не са основани върху споменатата по-горе позната. Ще питаш защо... Ами, как да го кажа по-учтиво, ако минават читателки тук... Познатата е прекалено интелигентна, ако ме разбираш! Нормална жена си е, даже клечкава (за Тексас чудо невиждано), но чак пък хубава... Че да привлича впечатление иззад предното стъкло... За някой откачен като мен да прави обществени съпоставяния... Сега, мъжът й сигурно си я намира за прелестна. И защото сме в щата-катарама на Библейския Колан на САЩ, нека оставя въпроса с моралните прегради върху оценката на чужда жена, за оженен мъж като мен. Да. Освен това защо да оценявам хубостта на жена ако тя е над 25? Така де, ако ще ринем морални грехове - барем да си заслужава!

Изобщо Тексас за 2 седмици ме направи на мъжка шовинистична свиня... Сигурно защото не мога да се запия, в Неделя сутрин, понеже моралните тексасци се нуждаят от закон да забранява продажбата на алкохол в Неделя преди 12. Това, и липсата на привлекателна представителка на женския пол, да се мерне някъде, колкото за настроение! Освен мацетата секретарки, подбирани за... усилени... способности, секретарски де! Статистиката сочи тексаските като най-тлъстите, процентно за САЩ, американки... И изглежда статистикатанякой път казвала истината! Сега въпросът е, кой е излъгал статистиката че 84% от тексаските били тлъстачки? Трябвало е да пишат 95%. Със или без джипка на кокили!

По повод на това твое наблюдение, се сетих за описания по-долу случай.

"Но съм забелязал, че когато истински кравар (примерно, роднини на наша позната, бая заможни, развъждат коне) или скотовъдец работи - носи си говнарките и ботушите и възсяда пикапа или джипката, и натиква 80-литровата капа до веждите си. Обаче! Щом такъв човек трябва да се вестне извър работно време в "обществото"... Не можеш го познаеш! Изтупва се хубаво, официално, с чепици (в най-лошия случай, "формални ботуши", ако е за функция с печено на скара и газене на ливада), качва се на хубава лека кола - и изобщо не изпитва нуждата да внася работното си ежедневие в "цивилния" живот."


Хюстън, Тексас. Запознаха ме с една бразилка. Там е раждана и там е отрасла, но иначе си беше чиста полякиня. Баща и майка – поляци. Баща й бил посланик в Бразилия по време на войната. След войната остава там с цялото семейство. Умен мъж!

Бразилката или полякинята ако предпочиташ, знаеше перфектно и двата езика. Упсс, и трите исках да кажа. И английски в кюпа. Беше по-млада от мен с няколко години. Женена, разведена, с две деца студенти. Мъжът й бил от Никарагуа. Срещнах се с дъщеря й. Ако съдя по нея, съпругът е бил чисто бял испанец. Заможен човек. И двете деца бяха на негова издръжка. Не и жената. Тя трябваше сама да изкарва прехрана без да може да прави нищо. Затова даваше мило и драго да се лепне някъде до пари. Пък и заради компанията в която се подвизаваше. Все заможни фамилии. Единият се занимаваше с пробиване на дупки, за нефт да търси. Предложи да ме включи в групата. Двадесетина души, всеки дава по $10,000. Вдигат сонда. Пробиват. Ако случат нефт, делят доходите по равно. Ако няма нищо, пият студена вода и хвърлят по още $10,000 за нова дупка да пробиват. Кой може да издаяни на подобно нещо? Не аз, във всички случаи. Иначе бразилката беше много представителна и имаше най-хубавите крака, които някога съм виждал. Като се качи на ток, ставаше по-висока от мен. Беше нещо като пробиването на дупки за нефт, с гарантирана суха дупка всеки път. И това не беше за мен, но първоначално се напънах заради пусти крака.

Покрай бразилските й връзки, канят ни на бразилско барбекю. До като караме натам, мадамата ме тъпче с информация. То си цяла бразилска плантация в сърцето на Тексас. Намира се на около петдесет мили на югозапад, по шосе 59. Шосето върви право, а от ляво, успоредно на него, върви ж.п. линия. От другата страна на линията е плантацията, недалеч от Виктория (градът). Собственост е на някакъв бразилски богаташ, от тия дето не си знаят парите. Целта на това стопанство е развъждането на крави от породата Брама. Отличават се с високата гърбица над предните крака. Чиста мръвка. Най-вкусната.

Шефа на плантацията, беше изключително едър мъж. Трябва да беше метър и деветдесет. Килограмите му да бяха към сто и два-тридесет. Едро брадясало лице и мека шапка, с никога не засъхващи следи от пот в основата на шапката. Ръката му не можеше да се обхване за ръкостискане. Какво правиш като ти подадат бичме? Хващаш го с две ръце. И аз така направих. Гласът му извираше някъде отвътре. Думите излизаха придружени от свистене. На този гръден кош му трябваше въздух. За думи и изречения – ако остане покрай дишането. Човека, колкото едър, толкова и добър. Лицето му изразяваше добродушност. От него беше поканата.

Отбихме от магистралата, пресекохме ж.п. линията и тръгнахме по черен път. Оставаха ни няколко километра до къщата. Наближихме. От далеч, виждаха се две огромни дървета. Между тях, на сянка беше къщата, на два етажа, голяма по площ. Имаше веранда, цялата опасана с мрежа против разни хвъркати. На два-тридесет метра имаше още няколко големи дървета. Около тях, пак на сянка, бяха паркирани колите на гостите. Имаше достатъчно място и за нас. Паркирахме колата и се отправихме към събралите се хора, в близост до барбекюто, под едно от дърветата до къщата. Всички бяха бразилци. Аз бях единствения непознат. Представих се и се ръкувах с всеки поотделно. Още не свършил дето се вика, домакина ме подхвана и ме поведе към скарата. На нея се печеше една три-четири килограмова мръвка. Там на място разбрах, че е от гърбицата на Брама породата. Полюбопитствах дали е гътнал цяла крава за случая. Не бил. Мръвката била купена от магазина в града. Подаде ми вилица и ми отряза парче месо, вече готово. Такава му беше практиката. Реже и слага в чиниите на гостите докато мръвката свърши. Ако не стигне, слага друга да се пече. Няма да забравя вкуса на тия току-що опечени мръвки. Сочни!

Излишно е да споменавам още колко храна имаше наоколо. Месото беше най-впечатляващо. Като попривършихме с храната и всички се бяхме опознали достатъчно, домакина предложи на който желае, да дойде за обиколка на ранчото с опознавателна цел. Покани ни да заемем места в един carryall (джип за десетина души) и ни поведе. Всъщност, доколкото схванах нещата, той тази обиколка е трябвало да я направи, но ако не бяхме ние, щеше да я направи на кон. Обиколката трая малко над два часа. Докато ни обясняваше къде какво щяло да има, даваше и напътствия на каубоите които срещахме по пътя си. Всички без изключение бяха бразилци и никой от тях не знаеше бъкел английски. Имах чувството, че се намирам в плантация посредата на бразилската джунгла. Стигнахме до друга къща. Беше само на един етаж, с осем спални стаи. Имаше форма на буквата Г. Пред къщата имаше голям басейн. От другата страна на басейна имаше друга постройка. Половината беше отворена с мокър бар (бар с водопровод и канализация) и място за шезлонги на сянка. Другата половина беше затворено складово помещение. Вътре бяха складирани дющеците за шезлонгите, петдесетина чифта бански кърпи и пешкири, индустриална пералня и сушилня. Имаше и душове.

Бразилският богаташ, когато му скимнело, обаждал се на домакина на имението да му подсигури транспорт и пристигал с цяла компания приятели, с частен самолет и кацали на локалното летище. От там, транспорта ги чака и ги докарват до къщата в имението. Ха-ху, хи-хи за уикенда и след това си заминавали. Вдигат се от Бразилия да изкарат уикенд в Тексас и се връщат. Този номер редовно се прави и от мексикански богаташи, които идват до Хюстън да напазаруват и се връщат. Можеш да ги забележиш в Галерията, събота и неделя. Изпъкват в тълпата като превързан палец.

Барбекюто свърши и се разотидохме по тъмно. По някаква причина, допаднах на бразилският ни домакин и мина не мина седмица, поканиха ни на вечеря в тяхната къща, в Хюстън. Не знаех че имат и къща в града. Отивам и гледам като гърмян заек. Къщата е под наем, в най-скъпата част на града, на Сан Фелипе улицата. На два етажа, с големи прозорци. Плащаха $2,000 наем на месец. Мебелировката нямаше нищо общо с мебелировката на селски дом. Мебели, килими и всичко останало в къщата беше ексклузивно, купено от дизайнерски къщи. Масата сложена, като че ли бразилският богаташ ще идва на гости. Издържана кухня и скъпи вина. Жената облечена елегантно а домакина в скъп костюм и риза, но без връзка. Вместо това имаше копринено шалче около врата си. Представите ми съвсем се разклатиха. От къде можех да очаквам такова нещо. Аз носех дежурния си галон Шевас Регал, дванадесет годишно. Когато не знаех какво да очаквам, това носех за подарък.

По това време се занимавах с бизнес. Естествено беше да се попитам от къде парите. Домакините имаха три деца. И трите учеха в колеж по едно и също време. Всяко едно имаше собствен автомобил. Жената караше луксозен кадилак. Домакина предпочиташе да го возят. Един път в ранчото, той поемаше нещата в ръцете си. В града – жена му. Така и не можах да си обясня. Този начин на живот който водеха, изискваше десетина хиляди долара месечен доход. От къде толкова пари? В ранчото имаха няколко стотин крави. Агресивно купуваха земята наоколо и се разширяваха. Добре, тези пари идват от богаташа. Но домакина беше на заплата. В ранчото раоботеха още двадесетина каубои. От къде толкова пари бе мааму стара? Колко пари може да носи едно ранчо? Освен кравите отглеждаха и коне, но никакъв друг добитък.

С този случай само се докоснах до краварският бизнес, но нищо не разбрах от него. Остана необясним за мен. Ако някой знае повече -–да напише нещо, да ме светне.

ей абе ти ги изкара щат от прасенца бре ... 95%, а какво разбираш под наднормено тегло, примерно бившата ми приятелка е висока около 165 и тежи около 55-56 кг. Сега не мога да кажа че е с наднормено тегло, но на някои им се вижда пълничка, верно задника не малко големичък, ама си ме кефи, в никакъв случай не бих казал че е с наднормено тегло, та какъв ти е критерият, щото нейни познати със ъсщия ръст са с по 10-15 кг. отдолу и тя нещо се беше комплексирала, въпреки че 40 кг. въобще не ми влиза в представите за човек но както и да е ...

Както го разбирам, не пускай приятелката ти да стъпва в Тексас - щото около нея ще се скупчи тълпа зяпнали мъже!

Ние говорим не само за различни понятия, но и за различни ВЕЛИЧИНИ на понятията.

Твоята приятелка в Тексас, примерно, ако стане на 80 кг - ще бъде "нормална", към 90-95 - "пращяща от здраве", и за тлъстина говорим щом бутне 100-тачка!

Горното обяснява защо всеки път щом съм на посещение в България - и практически всички, ама ВСИЧКИ млади българки ми изглеждат мацки та дрънкат. Щото съм навикнал на американски понятия, измерения, мащаби...

Аз на децата разказвам моята (поредна) хипотеза по (поредния предмет) теглото на тексаските. Та значи, тук естественият подбор е работил от доста време, нали в Тексас има бяли поселници от къде 200 години. И с тукашните редовни урагани зимно време, която мама е била слаба и финна - грабнал я е вятърът и повече се не видяла. 200 години след ураган са оставали по-солидните тексаски, по-стабилните, тегловно и ветрово, така да се каже. И ето я тексаската порода, дето като седне в кадилака (или в джипката) - и оппа! - возилото се килне на едната страна! Това за жените, щото са влачели малки деца и не са можели да бягат и да се крият от ураганите. Виж, мъжете са бегали - и естественият подбор не е дал приемущество на тлъстите.

Сега като размишлявам - бе може и да е хубаво да пуснеш приятелката ти в Тексас! Щом удари 80 кг - сваляш я тук и тя изведнъж ти заприличва на вейка, относително!

Като те чете човек, запознат с американската мисловност - ти си, да не кажа 200%, но поне 150% американец! Служебна школовка в писането, отделно културната осмоза...

Ако погледнеш каквото написа по-горе, пускаш въдицата с мадамата с краката, загатваш нещо за дупчене, значи пускаш половата нишка. След което читателят чете внимателно цялото описание на дървета, мрежи, мръвки - с надеждата че на следващото изречение ще пръкне развитие по половата (загатната) странична тема... Даже обиколка из имението добавяш, така, внимателно, и човек очаква, човешко е да очаква, отбивка през някоя от спалните, нещо, така, иначе... И читателят продължава да чете изречение по изречение, защото половата нишка му е пуснала куката... Обаче моралната стена държи подмолните полови кипения! Всичко завършва без никаква отявлена, отявлена, подривка на десетте Божи заповеди!

Е тей тва ако не е писано от американец - кажи му здраве!

В моя случай най-впечатляващия метаморфизъм видях в г. Фоча, от Ескалон, Калифорния. Джентълменът беше част от кметската тройка. Собственик на млекодобивно стопанство. Португалски американец, потекло от Азорите. Пратен от родителите си да следва стопанска икономика в Университета на Калифорния - Дейвис, именно за да може да оглави стопанството.

Като го гледаш в ежедневието - селски стопанин. И говнарките с тегели и капси, и ботушите с токове за шпори, и шапката, и банданата, и пикапът с удължено легло. Ще кажеш - тоя си няма хал хабер от писаниците на Русо и Локе и Балзак и Зола и разни други... Както си беше! Бати общата култура! (То в България баш тия с "общата култура", с ръцете в гъза (да не кажа обидното "интелектуалци") - нека видим до къде ги е довела общата им култура, в културно отношение... Нейсе!) И джентълменът Фоча, значи, за някой ако пътьом го зърне как възкачва пикапа, си е селянин, и провинциалист, и умствено задръстен, и изобщо тъпанар без общата култура да развие българска кандидат-студентска тема по, примерно, съотношението на София с Лилонгуе в развитието на световната цивилизация.

Да, обаче същият този Фоча, като се затлачи млечния пазар в САЩ... И спретна делегация от млекопроизводители от Калифорния. И ги заведе до Вашингтон. И спретна пътуване до СССР. За целта той се подготви, и малко руски научи, и руска история прочете, и човекът се подкова. Точно както български млекопроизводител, попивал... такова... обща култура която професоря с дълбоки знания по Русо и Локе и Балзак и Зола са му преподавали в курсовете по селско стопанство. И "нашата" делегация, с "нашия" Фоча, отидоха с разни САЩ конгресмени до СССР, и до другаде, и оппа! Договор за доставка на американски млечни произведения за СССР!

Горните развития ги чувахме първо по селския слухофон, и второ от съпругата на г. Фоча, която беше учителка на брат ми, и много добра жена, и ни гостуваше често. А джентълменът Фоча сам ни се похвали с купчината литература, чел в подготовка към руската култура.

Имаш пред вид, че Ескалон беше село с население 3 500 човека, може би със кучетата. Казвам го за сравнение към България, където човек от подобно село едва ли се очаква да води селскостопанска делегация, пък и да зачита чуствителност към културни въпроси.

Сега, Фоча беше СОБСТВЕНИК млекопроизводител! Неговите ратаи едва ли знаеха къде е Ескалон на картата - нито пък щеше да им помогне особено в някой аспект на тяхния живот. Но Фоча, не ратаите, ставаше селски кмет когато беше нужно, и Фоча, не ратаите, движеше развитието на селската култура, поне в "наше село". Заради Фоча следващите поколения селянчета от Ескалон имаха пряка история с успешен подход към уреждане на пазар, не заради ратаите.

Това класово разделение профучава край ушите на българските наблюдатели към САЩ! Общата култура на масовият американец е нищожна. И? Масовият американец не движи американската култура. Културното динамо е висшата класа - която, да сме честни, не отстъпва на европейските! Хич!

Обратно на тема краварския облик: нашият Фоча в "цивилния" живот не можеше умрял да го пъхнеш в говнарки и ботуши! Смяташе за само-неуважение да се облича така в обществени функций. Обаче за делегацията и театрото... Той нали е млекопроизводител, значи очаква се да лъщи по камерите с два тона катарама и ботуши с патентна кожа и капа тъй-иначе засукана в периферията, и Фоча се кипреше като шут, по политически нужди - които бяха икономически. Щото млекопроизводителите по САЩ не знаеха какво да правят млякото... Езера правеха с мляко! Щом завърши политическата дейност, "парадната краварска униформа", както я наричаше, я бутна дълбоко в гардероба.