http://www.bbc.co.uk/dna/h2g2/A724114

Ние нямахме проблеми с контрольорите. По мен се лепеха като по магнит - до като носех американско (нетипично за европеец, поне) облекло. Но винаги бяха добри и усмихнати - макар неприятно изненадвани, че винаги имах пресно-надупчено билетче...

Май англо-саксонският юнак е мислел, че щом е в България - може да пътува безплатно и да се прави на хрисим незнайковец...

Иначе като сравня софийския градски превоз със западния - не виждам нещата да са толкова объркващи.

Явно англо-саксончето не е срещал англо-саксончени българи в София... които са щяли да му разяснат къде може да се връща ако не му е харесвало нещо. Аз щях да му кажа, че ако не му уйдисва обществения превоз - да си наеме лека кола! Или да използва таксита!

Говорейки за наем колите... Мой колега със жена му се засилиха миналото лято да обиколят Западна Европа. С наемна кола. Резервация правят, започват във Франция, в Париж даже, всичко приготвено и уредено, даже до модела лека кола и цената и изобщо. Кацат в Париж - и първи студен душ: те във Франция оперирали различно от американците. Един вид, ще платят 40% повече за колата - защото тя резервацията нещо такова различно ставало... Моделът лека кола - вярно имало резервация, но американска резервация във Франция... Къде така!? Бутнали им друг модел кола. Пък и с ръчни скорости! Изрично изключени от резервацията... Да, ама във Франция нещата другояче били. Не както в провинциална Америка, където простаците имат резерваций за цена и модел и прочие. И колегата и жена му се отказали от колата. Поради което ПЛАТИЛИ за отказването - защото нали, такова, имали резервация? Как така ще се отказват от резервацията?! Във Франция не се правело така! Кви са тия американски ищяци и глезотий!

Та те пътували в влак. Влаковете били добре. На едно място госпожата казала на мъжа си нещо по адрес на една гара, някакви кучешки говна. Французинът, оказало се че знаел английски, любезно ги посъветвал ако не им харесва обществения превоз - да си ползват свой личен.

Та колегата и жена му си взели наемна кола от Италия. И бяха доволни.

Обратно към англо-саксончето с критиката към софийския градски превоз: че да е пътувал по Францията, да го научат как се критикува!

Това англо-саксонче, дето се изсрало в нета с написаното по въпроса, след година - две, като смели преживяното, току виж го засека на някоя опашка в София, по министерствата, с молба за неограничен престой в България, че в Англия ще му е невъзможно да преживява (не да живее а да преживява).

Човек, колкото по-прост, толкова повече вири носа.

Докато бях на работа в Москва, няма да забравя съпругата на един американски колега. Колко проблеми й били създали на митницата с нейните бижута! Как няма да й създадат проблеми като носи стъклария а им обявява стойност като на руските царски бижута съхранявани в Кремъл. А тя, милата, беше или от Арканзас или Алабама, не помня точно, никога не виждала истински бижута. Това й беше първото излизане от Америка. Занимаваше всеки срещнат с нейните бижута и проблемите дето имала покрай тях. И на края какво? Това ще бъде единственото й впечатление останало от Русия. Също като на това там, от англо- каква порода беше, за България.

От всички посетени страни в Европа, не съм взимал кола под наем само в Англия. Никъде не съм правил предварителни резервации. Те са за хора без опит. Винаги на място! Не ми се е случвало да свършат колите и за мен да няма. В Европа проблема е друг. Турист рядко се ограничава с посещението на само една държава, а не може да вземеш колата от едно място и да я оставиш на друго освен ако си с Hertz например и то само за няколко дестинации между които има голям двупосочен трафик. Затова, винаги съм си планувал ваканциите така, че да кацна на едно летище и след това да излетя от същото летище. Проблеми никакви.

Като говорим за коли под наем, най-силно впечатление имам от летището на Лос Анжелос. Не толкова когато взимах колата, колкото като я връщах. Още с приближаване на летището, по пътят започнаха да се появяват табели с указания къде да отбиеш за връщане на кола взета под наем.
За тези които не знаят, на летището на Лос Анжелос има много компании даващи коли под наем. То си е цяла инфраструктура. Ако един самолет товари примерно 400 души пасажери, поне петдесет от тях ще са върнали коли под наем. Стотици самолети излитат от там всеки ден. Хиляди автомобили се връщат. Един път като се отбиеш по пътя за връщане на автомобили, от там вече си има отбивки за всяка една компания поотделно. Не помня от коя компания бях взел автомобил, но като се отбих в тяхното място, да оставя автомобила, имам чувството че приближавам границата с Мексико. Пътят по който карах се разклони на може би двадесет отделни алеи, като на всяка една имаше дълга опашка с автомобили за връщане. Към всяка алея имаше човек с ръчен компютър в ръка, който посрещаше идващата кола. Правеше оглед и сметка на момента, издаваше касова бележка и поемаше автомобила. Аз си извадих багажа, дотъркалях го до близката автобусна спирка, качих се на чакащия автобус на същата тази компания за даване коли под наем и след малко тръгнахме за летището. Тези автобуси са на десет минути.
Как да не ти направи впечатление! На място където се връщат стотици автомобили всяка минута, връщането да не ти отнеме повече от пет-шест минути.

Аз рядко съм ползвал коли под наем. Когато СЪМ ги ползвал, имал съм резерваций, и някой път секретарката даже е посочвала модела на колата - и винаги резервацийте са били изпълнявани точно от агенцийте за наемни коли. Моят инстинкт, ако трябваше да наема кола в Западна Европа, би ме насочил към резервация. Не бих очаквал, че фирма ще приеме резервация за услуга, която не може да изпълни.

Колегата със жена си, дето бяха брали яд в Париж - те наели кола под наем в Италия. Бяха много доволни от колата (Фиат); с нея обиколили и Германия. Бяха много доволни от Италия. (Наели някаква вила, за две седмици, с няколко други познати семейства, и го ударили на ядене и пиене и живот.) И идната година пак отиват, на същото място.

Мен ми се струва, че след шамарите в Париж - цяла Франция им се е сторила крива... И кой може да ги критикува! Човешката психология е основен фактор във възприятията.

kakto kazvashe edin poznat:

Francia e mnoo hubavo myasto, osobeno Paris - strashen grad... Samo da gi nemashe francuzite obache...

Just a genius

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това което описваш, важи и за мен, когато съм командирован. Един път като бъде подписана командировката ми, веднага слизам да се видя с нашите травел агенти. Тяхният офис беше на партера. Питам на кой се е паднало да осигури моят пакет и веднага се заемам да помогна на агента да ми осигури пътуването. Никой колега не постъпваше като мен. Не ги интересуваше. Аз пък живо се интересувах. Защо? Ами, когато пътувах на далечна командировка и маршрута минава през Европа, травел агента има отворени опции по контракт. Той/тя може да ми купи билет с всяка една от големите европейски авиокомпании. Също по контракт, аз имам задължителна почивка в Европа от едно денонощие. На мен не ми беше все едно от къде да мина. Ако съм минавал през Рим, следващият път ще искам да мина през Париж например или през Цюрих. И понеже ми се случваше да пътувам много, редувах градовете за денонощен престой. На тези места кола не ми се полагаше. От летището взимах такси до хотела и на другият ден, обратно с такси до летището.

Случаят който описах, на летището в Лос Анжелос, там бях командировка. Две седмици щях да се запознавам с извършена работа от нашият офис в Ървайн и след това да летя за Филипините, да довърша каквото имаше да се довършва. В пакета който получих в София, освен паспорта ми с подпечатана работна виза за Филипините, имаше самолетен билет от София до Лос Анжелос и отворен билет от Лос Анжелос до Манила, и двата бизнес класа, резервация за хотел и кола в Ървайн. Помня, имах инструкция да откажа каквато и да било осигуровка за колата. Компанията я поемаше. Помислих си, компанията не може да не печели от поемането на тоя риск. Всичките й служители, стигнали ниво коли под наем, са много внимателни. Всеки е тръгнал на отговорна работа, от където ще паднат много пари и никой не би рискувал ангажимента си с невнимателно шофиране. Освен това, колите които компанията наема за служителите си, са все големи коли. В тях служителят е най-добре предпазен в случай на злополука. За компанията, цялостта и невредимостта на нейните служители има много по-голяма стойност от стойността на някаква си там кола.

Моята философия, да наемам коли без предварителна резервация, се отнася само за частните ми пътувания. Тогава никой не ми поема разноските и полагам грижи да пестя пари доколкото е възможно. Като кацна на европейско летище, офисите на компании за коли под наем са наредени един до друг. В някои случаи са десетина. Винаги се пазаря по един и същи начин и ги обхождам всичките, записвайки цените им. Най-важното ми е, колата да не е от най-малките и договора да бъде за неограничен километраж. Винаги купувам и пълна застраховка. Ако нещо се случи, докарват ми друга кола а счупената да си я чукат в главата. Досега не ми се е случвало да имам проблем.

Най-скъпо ми е било да наема кола в България. Два пъти съм го правил. Един път бях взел Ланчия Дедра а вторият път Мазда дизел. С Маздата ходих на Пампорово за две седмици през зимата и останах много доволен. Опасявах се да нямам проблеми при запалването при голям студ, но не би. Палеше като барут. Освен това, с двигател отпред и с предно предаване, катереше се навсякъде без проблем. Както и да е. И двата пъти платих над $700 за двете седмици. Това никъде го няма.

В Париж съм бил многократно. Не съм съгласен с оплакванията на всички американци, че хората били неприветливи и неуслужливи. Нямам такива впечатления. Може би защото ги заговарям на техният език, колкото и лошо да звуча за тях. Винаги са били много услужливи.
В Париж, винаги съм наемал Форд Фиеста. Най-малката кола. За голяма кола, с часове не бих могъл да намеря място за паркиране. Малката се завира във всякакви дупки. В Париж, да знаеш, никога като паркираш, не оставяй колата на скорост или с натегната ръчна спирачка. Колите са паркирани толкова нагъсто, че трябва да ги избутваш за да можеш да излезнеш. Буташ предната, тя бута по-предната и прави място. Същото правиш и на заден ход. Отвориш си място и излизаш.

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

В края на Август, служебна командировка в Тексас. Кола под наем за седмица. "Пълен-размер" кола, автоматични скорости и охлаждане (това ти го знаеш че си е природно част от колата, но го споменавам за европейците тук), неограничен километраж, Д195/седмица. Мерак ми беше да взема Бюик - но съпругата не ми позволи... Те жените нали са все нежния пол, с ищяци... От къде нервите и психическите сили да заемат непоклатими мнения и позиций и искания по толкова житейски въпроси... Женският инат е необятен! Да можеше някой да го впрегне за нещо полезно, примерно като енергиен източник - ядрената технология шума да рупа пред женските контраджийства!!! Но да не се отклонявам...

Връщам колата в Хюстън Международно Летище. Всичко както го описваш за Лос Анжелес, но просто в по-скромен мащаб. Идва лелката с джаджите виснали на баджака, проверява колата, сканира номер, всичко, и отпечатва разплащателната бележка.

Цената за колата беше Д195/седмица. Да, обаче не. Хюстън бил наложил "спортен данък", за постройка на стадиони. Имало и пътнически налог. И данък "продажба", и налог за регистрация на колата, и налог за нещо си от Харис Околия, и прочие... И крайна сметка: Д366 и центове. Практически двойно от рекламираното! (Нямах допълнителна застраховка; върнах колата с пълен резервоар.)

Твоите Д700 за две седмици... Агрегатно стават Д350/седмица. По-евтини са от моята кола с агрегатно Д366 за седмицата.

Да речем - цените са еднакви. Но местните заплати не са. Така че може би си прав, че цената в България е малко прекалена...

Тя цената в България по начало не е за българи. Българина ще предпочете за тия пари да си купи една трошка и да си я пали с бутане, но да си е негова. Не може да търпи той, ти да правиш такива печалби на негов гръб. Да го хванеш за оная работа, ще ти каже.

Моята цена е от преди десет години, преди да си докарам моята кола тук. Имах дългосрочен контракт в Саудитска Арабия както и три полагаеми ми се платени отпуски на година от по две седмици всяка. Щото винаги съм си падал по кефа в живота, двете седмици ги правих на три (взимах една неплатена) като си прибавях и четвърта, изцяло неплатена отпуска от още три седмици. В същност, на всеки три месеца ползвах отпуска. Като си направих сметката, цената на кола под наем за две отпуски, плащаше пренасянето на личната ми кола от Хюстън до Брмен Хафен, Германия. Ха сега познай какво направих след първите две отпуски.

Намерих си гараж под наем, посрещнах си колата в Германия, след като я изпратих от Хюстън, докарах си я в София и третата ми отпуска изхвърча. Още на следващия ден трябваше да замина. Тогава имаше някакво отговорно пазене. В митницата нямаха място да си оставя колата там, та затова. Предварително се бяха съгласили да си бъде в мой гараж, но запечатана от тяхен човек. Увиха кормилото и педалите с многожична стоманена тел и я пломбираха. Докарах ги с такси и ги върнах с такси. Тази процедура продължи близо две години. Всеки път идваха да ми я отпломбират и след това да я пломбират наново. Така докато един ден си извадих и български паспорт. И загубиха дирята на колата. Вече са я забравили.

Това за жените, дето били ищяци, разбирам ги милите. Трудно се постига каквото и да било само на женски гръб, та използват и твоят.

Още съм в Чикаго и си точа мерака да си купя нова кола. Избрах си я на есенното автомобилно шоу '75 година, но колата '76-та година модел. Шоуто ставаше в МакКормик плаца тогава. Може би все още там го правят
. Абе, кола мечта! По това време излизах с една мадама, която обаче възрази на моят избор. Ами тя искала да си купя Шевролет Шевет, че тя само такава можела да кара. Ти представяш ли си типигьозлук. Аз разбира се ни й обърнах внимание, но докато колата дойде, непрекъснато мрънкаше. Колата като дойде и като видя че е безбожно голяма за нея да я кара (като че ли съм се засилил да й я давам) и взе да се мръщи, да се цупи, фасони да прави. Брех, в чудо се видях. Всичко това, докато аз съм на двадесет и пето небе от щастие.

Разкарах я. Не колата бе. Мадамата! Като й е толкоз акъла, да върви да се вози на автобус. Ше купувам аз Шевет! Аре, че кръвното взе да ми се качва.

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

Ти си заможен човек, щом на твой джоб си наемал коли... Аз само съм ги ползвал на служебен разчет. А, и на застрахователен, когато един блъсна колата на съпругата - и кола под наем ни беше набавена като част от обезщетението - до като нашата бъде поправена.

Ако нямаш сериозна нужда от колата - май такси излиза по-евтино. Като сме пътували, семейно, до разни по-голями градове (до които не е практично да караме наша си кола), ползвали сме такси. В голям град колата става бреме. Първи ужас: къде ще я паркираш? Хайде, в хотела има паркинг - но обикновено се плаща за него. Където мръднеш с кола - ужасите по търсене на паркинг - който плюс това е върло скъп... И като насметнеш разноските по кола под наем, на денонощие - таксито става по-евтино. Заради което силно избягваме да пътуваме до голями градове!

Аз най си обичам дивата свобода на Невада! Пусна диск от Енио Мориконе (примерно, с парчета за Дивия Запад), закова скоростта на 100 мили в час - и се наслаждавам на пустинната красота! Не ми трябват небостъргачи, ръганици, блъсканици, обществени превози, таксита, и разни боклуци! Което ме прави много лош човек за туристическите услуги - щото рядко ги купувам!

Виж, туризъм чрез корабна екскурзия, където всички заведения са ти под носа, и съвсем нямаш нужда от превоз, и уж пътуваш до екзотични (демек бедни) страни - но си живееш по американски - това вече е друга работа! Със съпругата мислим около тази Нова Година (не на връх Новата, защото е много скъпо) да пробваме корабна екскурзия от към атлантическата страна. Да... Току умалял светът и сме се засекли на кея!

Както казва Кунчо Грозев, "Парите не са всичко, но и безпаричието не е нищо." Или както казва тъст ми, "Нужни са пари за да си оправиш мисленето..." Иначе коли под наем, превози, екскурзий, кисели гроздета...

Говорейки за което, утре рано литвам, и няма да ме има по цифровия свят до към 21 ОКТ... Що дискове италианска музика ще изслушам... Кеф, а? После съм казал на съпругата: един месец ме няма в домакинската работа! Отслужил съм си бачкането денем на работата, нощем до 0200 домашно, поне за няколко години! Един месец на пода ще спим, на пода ще ядем - не ми пука! Както казват американците, ако не съм искал да умирам от бачкане - да не съм се раждал мъж! (Това доста контрастира с българските мъжки разбирания - но българките каквито хрантутници си възпитават от пеленачета - да си ги търпят като мъже! Американките не са балами както българките!) Но един месец почивка заслужавам - и точка! И аз мога да съм инат! Врачанска кръв, ей! Ний врачане сме всинца от инат на горе!

Или както казва тъст ми, "Нужни са пари за да си оправиш мисленето..."

Аз пък казвам - Мой човек, нужно е да си оправиш мисленето, че да направиш пари!

От пустото мислене се започва!

Редактирано от Oптимиcт на 11.10.02 07:13.