Идеята ми е следната. Всички се трепем да работиме, често пъти на много места, да се квалифицираме, да постигаме нещо. Човек си задава въпроса-кой съм аз, какво постигам, каква е моята стойност. Много качествени хора мизерстват и обратното-некачествени хора охолстват. Все пак размера на работната заплата по някакъв начин е относително обективно мерило за обществената ти значимост. Колкото и да е спорно това което казвам, бих искал да дискутирам по този въпрос. Аз изкарвам еди колко си, от странични доходи толкова и толкова. Може и да не каже човек точни цифри. Все пак ми е интересно да си сверя часовника и да чуя разни мисли.

Работя като висококвалифициран служител в частна фирма. С цената на много усилия се справяме криво ляво и бизнеса ни върви прилично като за нашенските условия. Системата на заплащане в моя случай е следната. Взимам твърди 300 лв, които гарантират един вид жизнения ми минимум. Ако работата ми донесе ползи за фирмата над определена стойност, взимам като бонус еди какъв си% от стойността над определената. Не винаги е лесно да се постигне това, но аз съм опитен, здраво бачкам и добавям към 300-те лева още 100-150лв. Тоест във фирмата изкарвам 400-450 лв. Тъй като не са особено много и биха ми стигали трудно, работя още на 3-4 места допълнително. Оттам докарвам криво-ляво още 150-200 лв. Реално изкарвам около 600 лв, рядко съм стигал 700 лв чист доход. Колеги, работещи същото нещо на държавна служба взимат 200-250 лв. чисти. Тоест аз печеля около 3 пъти повече от тях. Въпросът не е толкова в парите. Живял съм и с 200 лв, положението ми е такова, че нямам кой знае какви нужди и като цяло живея скромно. Въпросът е в удовлетворението, че се справям прилично като за нашенските условия. Има и лека тенденция към увеличаване на дохода ми. Е, имам приятели със собствен бизнес, работят подобно на моето нещо-изкарват по 1000-1500-2000 лв. Не завиждам, даже се радвам, че способни и работливи българи от моята черга се справят така добре. Такива работи.

Същата ситуация - частна фирма и здраво бачкане. Изкарвам около 500 лв и с частно от 100-300 допълнителни но не винаги Често се прибирам така уморен, че ми иде да легна и да пукна. Глупости нали...
В България не се цени интелектуалния труд. Всеки циганин иска пет пъти повече за да изхвърли боклуците от мазето а не дай боже водопроводчик или плочкаджия. Затова сме на хала образованите да работят а необразованите да ги управляват. Не работя по специалноста си - а загубих 10 години в учене и специализации. Пак добре, че работя - а много мои колеги продават чорапи по сергиите или смятат за късмет да чистят кенефите на някоя банка или фондация
Човек може да живее и с 200 и с 2000 лв. Но знае цената им само ако са изкарани с труд а не с далаверки. Там е бедата - много искат да са далавераджии а май почти никой не иска да работи. А ако реши да работи му се създават толкова пречки, че тегли майната и гледа нещо нелегално.

Легитимна работа има много легитимни разноски, което не може да не се отрази на заплатата. От друга страна има много не легитимни работи, където правилата са съвсем други. Не малка част от работите са някъде по средата, хем всичко е легитимно, хем не е. Няма хартиена следа или начин за проследяване. И всичко това влияе на заплатата за иначе едни и същи умения.
Жена ми е зъболекарка с частна практика. Тя е купила всички съоръжения в кабинета си със собствени пари. Отделила е половината от апартамента си за нуждите на зъболекарската практика. Мисли си че прави пари! Прави чушки! Зъболекарската сестра има наглостта да иска тридесет процента от брутният доход като заплата. Свикнали да имат почти равни заплати с тези на лекарите. Тези гъски затлачени. Разбира се че работи без сестра. Зъботехниците и те. Искат заплащане по-добро от това на зъболекаря. А без тях не може. Работи без чистачка. Чисти сама. И наем не плаща, щото апартамента й бил изплатен. Преди време си направи устата да й купя кабинет. Идеята на Сименс за хубав кабинет, струва $100,000 без сградата. Само това което те ти продават. Прибави цената на сградата като собственост или като наем, прибави услугите на сестрата, на чистачката, на зъботехника, цената на образованието за да станеш зъболекар и ще дойдеш до към $100 на час за да се вържат работите. Това за българските условия. В Америка имам приятел зъболекар. Неговата ставка е $375 на час. Работи в четири кабинета едновременно със шест души обслужващ персонал. Кой в България може да си позволи такива цени? В момента жена ми субсидира всички свои пациенти със изкуствено ниски цени, за сметка на това че работи без сестра, без чистачка, без да смята наем, електричество, вода. Върви им го кажи на пациентите. Те така и така мислят че им взима много, но пак при нея идват щото другаде е повече. А същите материали се използват както когато хората плащат $375 на час за същата работа.

Същото важи и за цените на другите услуги. И много зависи кой сегмент от пазара вашата компания обслужва - клиенти богати / бедни.

Ами същата работа 300 + 100 - 150 от странични дейности. (Ама ми идва мноо нанагорно мааму)

Ами много ми става хем тъжно, хем ясно, като прочетох какво сте написали.. не знам в каква възрастова група попадате, но предполагаме че всеки от вас живее прилично, но и скромно, че въобще не се занимавате с глупости като хубава кола и маркови дрехи. Примерите ми звучат вулгарно, предполагам, защото те са накрая..човек може да бъде по-щастлив и доволен само ако по-често излиза на кръчма с приятели, например.
И не че трябва да си казвам колко по-лоши случаи има.. аз все си мисля, че може да бъде и по-добре дори за мен, а всъщност май не би трябвало, след като прочетох. Не ми се ще да си помисля, че може да имарте и семейство, не ми се ще да си помисля за органиченията в личното пространство, просто защото работите във фирма на някой друг..не ми се ще да си мисля, че това са младите години, в които човек иска да види света, а няма как.
Може би ще бъде добре, ако кажа накрая, че живеем в България и това е цената, която си плащаме за това. Сигурно трябва да си помисля и за Бангладеш, където хората наистина мизерстват.. Не че това е успокоение, защото ние все пак не сме Бангладеш, мамка му, и сме хора с разбиране за света и с образование, което ни прави по-различна държава, но уви - без съответсващия за това стандарт.
Така че - радост от по-малките неща и запазете, ако все пак успеете, сили за семейството или за себе си вечер. Ако можете, значи сте прекрасни.
Ако трябва да съм по-буквална, младите хора в частни фирми с някакъв късмет и стандартно работно време получават чисто между 350 и 500 лв. ?!...

Чуваме роднини на съпругата в България се оплакват... Колата стара. Жилището тясно. Блокът спукал водоносни тръби, та водата спряна за седмица. Нещастните! И току чуем: хоп, оставили децата на някоя от бабите и отишли на море. Или просто отскочили някъде, сами, на спокойствие. Започват с месец ваканция, на година. Щастливци!

Къде в Америка така да тръшнеш децата на бабата и да отидеш някъде! Може - но с уговорка, с предупреждение - да може бабата да вкара занимавките с внучетата в дневното разписание. Примерно бабата отвъд улицата - уговорила се с дъщеря си да гледа внучетата за три дни, с месец предварителна договорка. Обаче дъщерята нещо объркала датите - няма нищо. Следващия път, при следващата договорка няма да обърква. Дъщерята, както и аз, има 15 дни отпуска годишно. С грешката си гръмнала 3 дни отпуска от 15; животът е тежък! Толкоз по въпроса. И бабата има живот да живее. И тя трябва да се издържа, и къща да стопанисва. Но поне бабата гледа внучетата си, когато може. Моят баща, примерно, видя второто ни дете когато то стана на... 5 години! А първото ни дете го видя на 6 месеца и после на 8 години. А родителите ми бяха на разстояние два дни път с кола, или 3 часа полет със самолет! Това е едно от лицата на живота в САЩ, да...

Едно от първите усещания на български имигранти - или на български американци, връщащи се от по-длъжко посещение в България - е това на самота. Самотата е хубаво нещо - няма кой да ти се бърка в живота. Но също няма кой да ти помогне. Хич! Примерно, прибирам се от България, в 0015 на летището, и няма "Ало, Пешо, мой човек, може ли да ме прибереш с колата!". Има совалка, и плащаш Д50. Това добре; урежда се с пари. Прибирам се, влизам в гаража - и под мен изтривалката заджваква! Светвам лампата - подът на гаража покрит с кристална бяла пелена от солни кристали! Много красиво! Като в пещера. Омекотителят за вода прокапал, и соленият разтвор се изливал на пода. Малък проток, да. Водата излиза от гаража и влиза в процепа между плочата под гаража и пътя към улицата. Покрай долния ръб на гаражната врата, 6 метра бяла ивица от солени кристали. Значи, наводнение. И нямало ни съсед, ни никой да види и да направи нещо. Като да врътне външния кран и да спре входа на водата в къщата. Какво ти съсед! Те родителите ми живеят в същия град (сега) - но пука им жилетката дали къщата на сина я има или няма... Това е друго от лицата на живота тук.

От друга страна, никой не ни се бърка в живота, и материално живеем по-добре. Но този по-удобен живот си има цена, разбираш.

Примерно, нашата автомобилна застраховка, за 3 леки коли, с два шофьора в семейството (съпруга и аз) е Д1800 годишно. Значи, трябва да заработя Д3000, да платя Д1200 данък, че да имам Д1800 да си платя годишната застраховка. И ние сме свръх-"безопасни" шофьори, с професионални и други намаления от цената на застраховката. Застраховката за къщата (пожар и земетресение) е още Д1500 на година. Ето ти още Д2500 заплата, че след данъците да имаме Д1500. Ми това стана Д5500 на година заплата, глътната в... застраховки! Ами данъка на къщата? Още Д3000 годишно (това се отбива от облагаем доход). Ами данъка/регистрация на колите? Ето ти още Д1000! Ето ти Д9500 годишно гълтано в данъци и застраховки по ИМУЩЕСТВОТО ни.

Ами поддръжка на колите - без които буквално не можем да функционираме? Ами изплащането на къщата? Още Д17000 на година. Значи, за да подсигурим ОСНОВА, от която да ЗАПОЧНЕМ да бъдем икономическа единица - ето ти Д27000 на година, в заплата. Ами храна? Енергия? Облекло? Образователни? (Тук да получиш университетска диплома, пък даже и в мн.ч., в моя случай, хич не значи, че ако останеш с тях оставаш работоспособен; аз редовно се "дообразовам". Такива задочни курсове не са безплатни! Хич! Но нали искам да имам работа.) Ами спестявания за дните на безработица? Ами разходите по лекари и зъболекари? Ами разходите по отглеждане на деца? Ами спестявяванията за стари години? (И в САЩ да живееш на гола държавна пенсия си е паяжина на дупе. Има уж служебни пенсий - ако, АКО не те съкратят, преди да навъртиш пенсия, на която да можеш да разчиташ.) В нашия случай икономическата нула започва от Д45000 годишно. Нямаме ядовете с простаци - но сме ги заменили с други ядове. Сега, между нашите ядове и българските - предпочитаме нашите. За това сме в САЩ, и няма да се местим към България. Но нашето предпочитание си е наше. Има и други мнения по въпроса.

Най-ценното нещо на уреден (УРЕДЕН!) живот извън България е усета, че имаш избор. Щом си се уредил в чужбина, много лесно ще се уредиш в България. (Виж, обратното все още не е така.) Но този усет придава известно хронично раздвояване... Психическо. Което някои наричат "затормозяване". Ето ме мен, даже по статистиката отказват да ме пишат "имигрант" (правят ме вече на "роден американец"), а се вея по българска стоянка. Не по американска. Някои колеги ми казват, че с тази моя раздвоеност, с това затормозяване, си скъсявам живота. Плюс си ритам кесията. Защото вместо да пиша разкази и статий на български, практически за безплатно, мога да пиша нещо друго на английски - за пари. Та и аз не съм пример на цъфнал, та вързал. Поне в очите на хора около мен.

А много поздрави! И в България, и в САЩ живеят хора и се венчават и любят и правят бебета. Има нещо хубаво и на едното, и на другото място.

Редактирано от Cв. Ckpoмни на 26.07.01 19:33.

Pak izbi ribata, mama mu stara...........I pak si 100% prav, da si jiv i zdrav.

Е хайде и аз, барабар Петко с мъжете... След като Оптимиста и Св. Скромни са се изказали да си кажа мнението.

Последната си заплата в България получих точно преди две години. Живея и работя в Германия, но се прибирам редовно. Няма съществена промяна на ценовото равнище в страната, затова предполагам че вижданията ми все още са валидни. Все още съм с по един крак във всяка от двете страни.

Трудно можете да си представите моя шок, когато осъзнах че с 10 пъти по-високи доходи тук, не мога да живея по същия начин както в България.
Как става така?!?
В България работех за US компания, която официално ми плащаше мин. раб. заплата, а реално $450. Т.е. не плащах данъци, а социалните осигуровки бяха на минимум. Още не бяха въведени отчисленията за здравната каса.
Тук получавам 10 пъти повече.... БРУТО. Но разбира се си плащам данъците и осигуровките, които са около 45% в моя случай.

Основните ми разходи в България бяха за "кръчми". Освен да работя (много работа на свободно работно време - фирмата е някъде на 10000 км.) и спя, понеже съм ерген, останалото си време прекарвах по заведенията.
Обяд - всеки работен ден в евтино ресторантче-закусвалня.
Вечеря - 5-10 пъти сам и 5-10 пъти с приятелката ми на месец. Общо по 15 пъти средно на месец. Пак в някое от прекрасните, и доста по-евтини от софийските, пловдивски ресторантчета. Алкохол употребявам изключително рядко.

Кафета с кола - 4-5 пъти на ден. По 20-30 минути през 12-те часа, през които обикновено работех. 6 дни в седмицата. 2 кутии цигари дневно.

Транспорт - такси. Най-евтиното нещо в България и особено в Пловдив.

Кино, театър и концерти.

Е как стана така, че с 10 пъти по-високи доходи не мога да си позволя доста скромния в някои отношения живот (дрехите си ги нося чисти докато почнат да се късат ) който водех в родината?

След известно объркване и наблюдения открих, че структурата на разходите тук е доста по-различна. Надценката в заведенията е средно 8-10 пъти на цените сравнени с магазинските. Улиците вечер са пусти и в едномилионен град, какъвто е Хановер, дори по време на CeBIT, най-големия панаир в света, при 500 000 посетители отвън града и страната.

Та няма ходене по кръчми. Поне не в степен в каквото ги ползвах в България.
Ама ние не живеем тук съвсем без удоволствия. Екскурзия до Париж, 4 дни, 20% от месечния ми чист приход. Всичките разходи. Пътуване до прекрасната ми родина - досега 3 двуседмични. Всяко пътуване ми струва с транспорта и всичко останало .... точно колкото са ми разходите тук (наема така или иначе си тече и не го смятам) за същия период от време.

Такси - не, благодаря. Дори на летището ходя с градски транспорт. Веднъж ползвах до там - 55 лв.

Българския ми начин на живот ми харесваше повече. Че какво правя тук? Ами няма да е все така. Първо и в България нещата скоро ще заприличат на "западните". Второ - семейство в кръчма не се гледа (аз все още се държа ), но сигурно и на мен ще ми дойде на главата. Трето - нищо общо с начина на живот. Нарича се кариера. Все още стажът в България не е голям плюс по света, за разлика от образованието и знанията ни. А аз съм млад човек, който си мисли че не сме закотвени в една страна или един град до края на живота си. За специалист като мен ("програмист") има работа навсякъде, включително и в Африка.

Успехи?

Св. Скроми и многословни, вместо да ни въвеждаш така благородно в своите размисли, иди да косиш ливадите, за да надмогнеш икономическата нула на щатските закономерности.
Е, това цялото беше шега.
Всъщност на писаното си е много на място. Естествено. не е лесно никъде )сигурно е така), но ако се направи тук сметката
(да пропуснем застраховката - че кой има смелост да дели пари за застраховка, освен за старата трошка, психология, ще кажеш...)
и включим парно, ток, вода, хляб, млеко и два- три други парцала (за децата, де, ние станахме вече нудисти, готЙЕно е, що, само чат пак от Кирков некое нещо за през зимата)...
и така, акто заложиш 300 лв. (средно?! нестатистически) х 12 и некакси излиза, че и децата трябва да станат нудисти или нещо по-така - будисти, например.. ааа, не, ние сме християни, трябва да имаме поне 2 ризи, за да дадем едната на ближния........

Както виждаш, и от този отговор капе ирония на големи мазни капки...
Истината е, че аз нямам такъв проблем, но тя ме боде