Моите уважения, но... / Мнения / Вашето мнение

Обслужване с лимузина. Limo service, му викат. Отварям си каталога, така да го нарека, изваждам бизнес картичката, набирам телефона и питам за името. Да, свободен е. Какво ще обичам? Искам да бъда откаран до летището. Ще бъде пред вас до петнадесет минути. Благодаря. Затварям телефона. Това, в Хюстън.

Не съм прахосник. Дори бих казал, пестелив съм. Обслужването с лимузина ми излиза по-евтино. За това тях търся. Не го знаех това положение, докато не опрях до тях. Трябваше да заминавам, търся такси а няма. Всичките заети. Обикновено така се получава, когато времето нещо не е наред. Отворил съм жълтите странци на телефонния указател, звъня на всички таксите под ред. Няма и няма. Стигнах до лимузините. Обадих се. Имат таксита на разположение. Попитах за цената, горе-долу същата. Лесно ми е да определя. Обикновено, от вкъщи до летището е $50. Кръгла цифра, пък и не един път съм ползвал такси до летището. Цената, един път като скочи над $20, помни се.
Не се забави и десет минути. Един път пред нас, шофьора ми се обади по телефона. Пред вратата бил. Беше сив Линколн Градски (Town car). Изтърколих си куфара до колата. Шофьора го пое и го намести в багажника. Беше облечен в костюм и вратовръзка. Аз си заех мястото на задната седалка. Той си зае неговото и потеглихме.

Сестра ми е на работа. Ако тя реши да ми направи тази услуга, тя ще загуби повече пари за двата часа през които ще отсъства, отколкото ще загубя аз. А сметките ни трябва да са чисти. След това, тя няма същата осигуровка, в случай на нещастие по пътя, каквато има таксито. Изобщо няма сметка в случая. Взели сме си довиждане сутринта, преди да излезне за работа. Това стига.

Още с потеглянето, шофьора ми подава визитката си. Обяснява ми с какво тяхната компания превъзхожда всички останали. Посъветва ме да държа картичката му на лесно достъпно място, за да не ровя да я търся. Като се връщам, да му се обадя от самолета. Докато кацнем, ще бъде отпред и ще ме чака. Заминавам за година, казвам му. Това не пречи. Когато тръгнеш да се връщаш, обади ми се. Като се върнах след година, точно така направих. На гърба на всяка самолетна седалка има вместен телефон за отзад седящия. Откопчаваш го, плъзваш си кредитната карта през процепа и набираш. Разбрахме се да ме чака. Като излезнах от вратата – там беше. Успях да усетя жегата и влагата на хюстънският климат, докато влезнах в таксито. Един път вътре, жегата и влагата останаха отвън. След точно час, отварях си вратата на къщата. Обадих се на сестра ми че съм пристигнал. Добре съм дощъл. Добре съм заварил. Блага работа.

В неделя, разхождах се с жена ми из града. Бяхме станали от Червилото, на бул. Руски и се бяхме насочили към Градската градина. Минавайки през площад цар Освободител, излюбувах се на новият Радисон хотел. Извадих апарата си да няправя снимки. Точно пред входа, на жълтите павета, беше се изтъпанило едно нашо такси. Заради паркираните коли, беше се изтеглил така, че ако имаше движение, би пречил. Шофьора излезнал от таксито, подпрял се на него и с надежда гледаше към входа на хотела. Разпасан. Панталоните му увиснали, без помен от ръб по тях. Ризата му, бяла, найлонова, със съмнителна белота, беше извадена от панталоните му от дясната половина и висеше навън. От хотела излизаха хора пременени по западно, чисти, изгладени, за привечерна разходка. Таксито, даже не го забелязваха. И си мисля. Глей го тоя. От шофьорство професия иска да прави а прилича по-скоро на каруцар от колкото на таксиметров шофьор, какъвто един таксиметров шофьор трябва да изглежда. Хайде това нищо. Такава ни държавата, такива шофьорите, такива и клиентите му. Но защо се е лепнал там, да го пита човек. На какво се надява? В неделя привечер! Когато хората обикновено излизат за разходка ПЕША! Човек без акъл за две пари. И семейство трябва да храни. Но и той иска софиянец да става. А не се съмнявам, разбира си от селскостопанската работа. Там е живял и работил до скоро. Поне така изглеждаше. И видях този човек, който за мен беше толкова не на място, колкото не можеше да бъде повече, да се размножава. Станаха двама, четирима и т.н., в геометрична прогресия, докато бройката стигна броя на жителите ни. И видях всички, колко са не на място, как всички вършат нещо различно от това което знаят да вършат, ако изобщо знаят да вършат нещо както трябва. Виждам последвалата беднотия от това всеобщо неумение, от неразбирането на основни положения в тоя иначе простичък живот. Виждам как някои от тези хора са заели ръководни постове в правителството, не са в състояние да видят грешките които допускат, нито са в състояние да видят грешките на другите около тях. Защото не знаят. Защото нигога не са знаели. Гледам си народа и ми домъчнява. До каква беда ни докараха точно този вид хора, които взеха власта през ‘44г. И още колко много години ще трябва да минат, за да си дойдат нещата обратно на място!!!

PS Можете да видите снимка от Червилото (The Lipstick), която направих същият този неделен следобед, както и снимки на хотел Радисон. Адреса на снимките в Интернет е: http://photos.yahoo.com/ngruev
Трябваше да се въртя и суча за да избегна споменатия шофьор с таксито му. Не беше приятна гледка.