Da vi pitam kak e to4no mita za kutiqta na Pandora i po specialno za tova dali e izlqzla nadejdata ot neq ili ne?

Надежда никога не умира! Това казва този мит - приказка. Иначе за неговата точност.. както се казва - бог знае и никой не може да ти каже със сигурност, а и друго.. където се говори за Надежда, знай имаш си вземане - даване с Християните!

От кутията на Пандора излезли всички нещастия и болести и се пръснали по света, но надеждата останала на дъното. Не е излязла.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

blagodarq za tova 4e mi razqsnixte mita.

Zdravei Lulu

moje da ima i drugo objasnenie za tazi kutija .....predstavi si choveshkata dusha sas zakljuchenite v neja strasti, obvivashti kato debela pokrivka , nai-cennoto koeto se sudurja v neja - bojestvenata svetlina na Nadejdata.....moje bi po-lesno shte bude ako oprilichim tjaloto s kutijata, a Bojestvenata sushtnost - sus sadarjanieto, prosto vsichko e vupros na vzaimootnoshenija - predstavi si Ing i Yang - dvete kapki, vsjaka ot koito suduja po malko ot drugata....

zdravei .ето ти историята за кутията на пандора
б началото когато бил създаден светът,тои много се различавал от днешния.болестите ,гладът,студът и немотиятабили непознати.и толкожа силни и умни станали хората,че зевс започнал да се безпокои за своя трони решил да срази веднъж завинаги тяхната мощ.повикал сина си хефест и му казал:
-вземи мед и ми направи една девоика,но толкова красива, че да няма равна на себе си.
хефест влязъл в работилницата си и се захванал за работа.наи после един ден хефест излязъл, в ръцете си внимателно дърйал една медна фигура.тои я изправил гордо пред зевс .но красотата и не задоволила зевс.тои повикал всички богове и им заповядал всеки да дари девоиката с по една дарба.атина и дала разум,афродита хубост,хера благородство,артемида сила и подвижност. и така всички се изредили и и дали по нещо.когато свършили зевс я хванал за ръката и и дал наи големия подарък-живота-и я нарекъл пандора(надарена с всички дарове). богът я завел при прометеи наи силния от всички човеци,техен покровител,но тои без дори да я погледне отказъл. тогава хермес я взел и влязъл в колибата на епиметеи брата на прометеи.
-зевс бащата на боговете ти праща тази девоика,защото много обича теб и всички хора
епиметеи погледнал пандора и очите му се заслепили.тои нито за миг не се поколебал да я приеме, но се пояжил прометеи и казал на брат си
-зевс не обича хората тои не изпраща дара си за добро и горко на оня които го приеме
епиметеи погледнал пак пандора.тя му се усмихнала и тои забравил и брата си и заплахите.приел пандора .тогава хермес извадил едно дървено сандъче,украсено с резба и казал
- изпраща ти го зевс,това е дар за тебе.но зевс заповяда да не го отваряте докато сам не разреши
епиметеи и пандора заживели щастливо и сговорно.
един ден когато пандора останала сама в къщи погледът и попаднал случаино на дървеното сандъче.коленичила до него и се загледала в чудните му резби.
-какво ли пък крие то?-прошепнала
замислена погалила с ръка капака докоснала клучалката.тя била отклучена и слабо закрепена. колко лесно би се отворила....
-но защо не трябва да го отваряме?-помислила тя-ако хвърлех само един поглед
вдигнала капака и внезапно навън изкочило нещо страшно,подобно на черен облак ,който я обгърнал цялата.нещастия,болести,скърби и злини изпълнили стаята,изхвръкнали през прозореца и се пръснали по цялата вселена.
пандора надала вик и пъснала капака,но било вече късно злото било станало.
подаръкът на зевс изпълнил предназначението си.цветята започнали да вехнат,хората да стареят и умират ,слънцето се скрило,студен вятър задухал.
обхваната от ужас пандора закрила лицето си с ръце.всички беди които се пръснали по земята внезапно натейали върху и.В отчаянието и един лек шум я стреснал.като че ли някои чукал в съндъчето и викал "отвори".Бавно повдигнала капака и видяла един мъничък светъл дух.Той и се усмихнал и усмивката му вляла утеха в сърцето и.
Дали поради грешка или от състрадание зевс бил затворил в сандъчето заедно с всички злини и НАДЕЖДАТА.И когато светът се изпълнел с нещастия,оставала на хората тя,за да лекува мъките им със своята усмивка и наново да дава сила и на най-отчаяния.

оф това беше.Надявам се да ти хареса.

Хезиод, "Дела и дни".

друга версия: Есхил, "Прикованият Прометей"

my soul swims gently in her pool

неееее