Някой някъде бе казал че"Митът има сила само когато се интерпретира.Понеже това е единственият подход на модерната (а може би и на всяка друга култура) към митовете и легендите, интерпретацията е най-естественото взаимодействие между днешния човек и тогавашните вярвания, виждания, митологии."
Мнения?
Аз лично,естествено лавнах.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Струва ми се, че именно при интерпретацията силата на мита се губи. Направо отива на кино! Защото митът е символ, но символ, който не трябва да се интерпретира, а да се възприема именно като символ. Според мен символите са един начин човек да гледа цялостно, всеобхватно на нещата, което при другите начини за общуване (напр. словото), не е възможно. Езикът е начин да се разделят нещата, да се гледа фрагментарно (и доста елементарно!) на света. Цялостният поглед е възможен само при "надезикови" начини.
В това отношение съврем. човек е претърпял значителна инволюция.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

съгласен съм.

но мислиш ли, че днес можем да възприемаме митовете на древните народи, или на съвременните "примитивни"такива, от които сме много, ама много далеч, по същия начин като тях?
за добро или за лошо, май сме загубили тази си способност, или поне не я проявяваме освен в ранна детска възраст, в сънищата и в някои.... хммм.... доста особени състояния

куче влачи рейс

Хъм, а на мен ми се струва, че символите винаги се интерпретират, че символите имат безкрайно много значения. И в такъв случай, щом митът е символ, той може да бъде интерпретиран по много начини.

Винаги има определени "ключове" за разбиране на определена същност от митологичните сказания.
Ключът на съвременните нагласи е само една от възможностите, но не най-адекватна, за разбиране на същността или скритото послание.

Аслъ, аслъ!

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

spored men mitovete ne trqabv da se interpretivat, za6toto vsqka edna interpretaciq vodi do makar i minimalna promqna i taka malko po malko i se gubi kakto smisala taka i dostovernostta.

He is the ONE! He is ALIVE! He is the BEST! He is the KING! He is ELVIS!

Съществува и схващането, че именно езикът като структура е причината за съществуването на самите нас и света около нас за нас. Saussure, който въвежда структорализма, и Levi-Strauss, който прави структурен анализ на мита (не на конкретен мит, а на мита изобщо), както и Юнг, стигат до заключението, че митовете са универсални и вечно истинни. Според първите двама митовете са продукт на езика. Ако разгледате митове на различни култури (и схващанията на доста религии), ще забележите доста сходства, и в генеологията, и в есхатологията, и на практика във всеки друг аспект на митологията. Дали това сходство ще бъде наречено странстващ сюжет, както го нарича Хуманизмът, архетип, както го нарича Юнг, или език/лингвистика, както го наричат структуралистите, очевидно е без значение. Единственият резултат от тези различни изследвания е, че митът се възприема по един и същи начин от различните култури/цивилизации, именно защото има общ произход и обща функция.

Whenever you find yourslef on the side of the majority, it is time to reform.
~Mark Twain

Според мен това схващане е много "схванато".
Не може сериозно да се твърди, че словото е създало човека, а по-логично е обратното.
Все едно да твърдим, че природните форми са породили абстрактни понятия, прераснали в писменост, която после народите са "озвучили" и така езиса е родукт на по-раншната писменост... Не върви.

За да се интерпретира един мит е необходима немалко подготовка. Дори си мисля, че трудностите по осигуряване на "базовата основа" биха разколебали всеки сериозен изследовател. Затова по-лесно е да се предава мита директно, докато се намери "смелчага", който или малко знае и е ентусиаст, или е готов да жертва много, воден от идеални цели.

Винаги е по-лесно да си критик и да проследиш нечий път на логично разсъждение и извършени проучвания. Удоволствие е да се чете Фрейзър и нему подобните. Но те са единици.

Моят извод е - масово е добре да се придържаме към директното предаване на митовете, но отделни "избранници" могат да дръзват да ги дешифрират, а ние да ги следваме (без непременно да се обвързваме).

Imenno drevnogruckite filosofi podlagat na sumnenie mitovete i legendite.
A spored nqkoi veliki umove to4no tova sumnenie ni otlkonqva v gre6nata posoka v turseneto na istinata.
6te spomena samo 4e TROYA e namerena imenno po edna legenda.
Dori edin drevnogrucki u4en i pisatel kato Herodot e sklonen do golqma stepen da prieme dostovernostta na golqma 4ast ot motovete su6tetsvuvali togava.