Не знам дали това съмнение е виновно, но съм съгласен, че от гръцките философи тръгва вговняването на европейската култура.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Не мисля, че относно историческата закономерност може да употребяваме естетически и фаталистки категории - европейската култура е диалектичен цикъл, който води началото си от Античността - и като такъв безпристрастен феномен ние можем единствено да уважаваме принудата на съзнанието, която е довела до това.

Възможността за развитие на европейската култура е една-единствена и тя е тази, която дължи себе си като профил на добрата стара Гърция.

Vive Chiappe! Vive Chiappe! Vive Chiappe!Vive Chiappe!

В края на Античността на Европа е бил даден шанс да се измъкне, когато е "прелята кръв" (и свеж, здрав тип култура) от север, от "варварските" земи, но после пак са се забили в тъпата средиземноморска цивилизация... Наистина, може би бялата раса все още е твърде незряла...

За щастие все повече хора в съвременна Европа разбират, че този тип цивилизация е пагубен.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Пагубен, но единствен възможен. Тлението на цивилизацията чрез подобен модел се осъществява по-бавно и осигурява нормалното съществуване на следващата й форма.

Vive Chiappe! Vive Chiappe! Vive Chiappe!Vive Chiappe!

Явно изхождаш от логиката, че станалото се в истор. план е единствено възможното нещо, което е можело да се случи. Не знам...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Напротив - чрез безкрайния набор от възможности за онтологизация, аз уважавам точно тази комбинация, която е станала наше феноменално достояние, най-вече посредством историята и митологията. Все едно да не уважаваш себе си като възможност за онотлогизация сред всичките хромозоми.

В такъв смисъл не трябва да насаждаме на историята явления като фатализъм, защото така отричаме ролята й на сублимация на случващото се.

Vive Chiappe! Vive Chiappe! Vive Chiappe!Vive Chiappe!

Тоя, дето го е казал това говори пълни глупости. Митът е белег за мисленето на някогашните народи, за ценностите и марала им (ако са имали такива), за разбирането им за света. Така че - долу интерпретациите!

No one remembers the singer. The song remains.

О, имали са и ценности и морал - доста по-добри от тези на хората след тях...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Практиката е показала, че единствено интерпретацията е способна на транскрибация на митологичното светоусещане, доколкото то само по себе си приканва към нея като единствен възможен ход.

Митът е инстинктивна субективна инвенция, но тя като образ отговаря на дълготрайни наслоявания на диалектично съзнание. Интерпретацията е мостът между това коликтивистко съдържание и неговата митологична еманация.

Спор като този е възможен, ако има други средства за разбиране на мита. Но то дори етимологично няма, доколкото разбирането не предполага друго, освен възврат към похвата на чистата субективност, представен от интерпретацията.

Vive Chiappe! Vive Chiappe! Vive Chiappe!Vive Chiappe!

Блях! Мой човек, точно съмнението е път към истината. Защото ако всичко се приема на доверие, без осмисляне, пак ще стигнем до нивото да се чудим кое точно божество сме разгневили, та навън има гръмотевична буря. Демек подлагайки видяното/прочетеното на съмнение човек го осмисля, вниква в него и си изгражда свое виждане. А може и да види нещо важно, убягнало на предишните наблюдатели/читатели.

А Херодот, независимо че го наричат бащата на историята, не го приемай за чиста монета.

No one remembers the singer. The song remains.