Трабва ми дефиниция на всяко и разграничение между двете.
Съществува ли в Европа фолклор преди навлизането на християнството?
Необходимо ли е да имаме ситуация на етническа религия, изместена от универсална, за да се развие фолклора?
Можем ли да говорим за фолклор в предхристиянско време? Ако да, как го разграничаваме от това, което наричаме митология?
Как дефинираме "бог", "божество" и го разграничаваме от останалите "свръхествествени същества"?

Фолклорът разбира се далеч не е съставен изцяло от предхристиянски представи. Голяма част от него идва от християнството, но получената смесица при всички положения е неканонична.
Как тогава хората са способни да съвместяват в главата си две различни, противоречащи си, системи от вярвания и знания за света?
Пример: как може християнин да приеме споменаването на Дядо Коледа и джуджетата, които му помагат? Дядо Коледа е свръхестествен, а джуджета в Библията няма.
Как може да си християнин и да се страхуваш от това, че комшията ти е магьосник и ти е направил черна магия да ти урочаса нивата? Приемаш, че комшията има по-голяма власт над нивата ти от Господ ли?

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

фолклорът не е ли точно това, което показва и името му - вярванията на народа - неканоничните, не жреческите митове, а тяхното криво отражение у "простия" народ; т.е. не стройната система на официалната религия (която и да е тя), а опростеното й отражение в народните вярвания? Аз поне така си го представям. O: }

Съвест, е това, което те боли, когато всичко друго ти е наред.

Ама какво е "народът"?
Нали всеки човек е народът... В твоето определение изключваме религиозните служители от понятието "народ", добре. (въпреки че тези служители да не би да падат от небето, пак си идват от собствените семейства и баба им им е разказвала същите истории...)
Изключваме също и образованите, които на бабини деветини не вярват (въпреки че да вярваш и да знаеш са различни неща - аз съм образована и не вярвам, но знам какво е Торбалан и на Сирни Заговезни прескачам огньове...)
Да речем, че "народ" е само необразования народ, който не е пряко ангажиран в християнското богослужение.
Този народ все пак вярва в Един Господ, Който Е На Небето, И Няма Други Богове Освен Него... Кръщава децата си, погребва мъртъвците си по християнско предписание (в осветена земя), ходи на църква всяка неделя и задължително се изповядва поне веднъж годишно; пости редовно и съвестно; и когато закъса, отправя молитви към Господ, Син му, Майка му и светците.
И това се питам - не се ли замисля тоя човек, че да изнесе навън купичка мляко "за елфите" е във висша степен в противоречие с гореизброените неща, в които той искрено вярва?
Колкото и да е "необразован", не мога да приема, че е в състояние да съвместява парченца от 2 различни светогледа, без да се сеща, че те си противоречат.

Има едни исландски приказки, в които се разправя как някой, докато си върви към църквата в неделя за богослужението, среща някакво странно същество и бива отвлечен в земята на елфите. Прекарва там 1 ден (според него), и се диви на многото ядене, пиене, злато, богатства и всякакви красоти, и когато после тръгва да се връща, се оказва че са минали 1 година и 1 ден, или 100 години и 1 ден, ей такива неща! И тая приказка се предава оттук насетне надолу през поколенията и всички я знаят.
Или пък човешка жена среща непознат мъж, който я моли за помощ, и отива с него в света на елфите, където жена му се мъчи в родилни мъки, и само християнска акушерка може да й помогне да изроди детето. 4овешката жена си свършва работата и се връща в нормалния свят, като вече е способна да вижда елфите (които иначе са невидими за нас).
Еми какво е това безобразие! Колкото и да си необразован, не може ли да се сетиш, че нещо не е наред с тия истории?...

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

Не бъркай отделния човек с народ. Сбора от сравнително интелигентни и рационални хора изобщо не ти дава сравнително интелигентна и рационална общност. В една от книгите на Пратчет за стражата имаше много добра формула в това отношение: Интелекта на една тълпа е равен на коефициента на интелигентност на най-тъпия й член, разделен на броя хора в тълпата.

А иначе вярата в нещо чудно, различно, което пък е съвсем до нас прави сивото ежедневие някак си по-поносимо.

TANSTAAFL

Демек хората вярват в народните вярвания защото са тъпи?
Фолклорът е проява на колективното малоумие?
Хмм.

А ескейпистката ти теория от последния абзац не ми обяснява достатъчно нещата. Вярата в нещо чудно как да е, но вярата в нещо ужасно хич не ти трябва да ти разнообразява (спорно) сивото ежедневие. Хората правят отбивки от пътя си по 2 километра, за да не минат през гората, в която живеят тролове. Суеверията никак не са за кеф.
Пък и за нещо хубаво да говорим, градим теория върху недоказани и оценъчни предварителни допускания (1. че животът на хората е скучен и сив, 2. че чрез истории за чудни и различни неща животът става по-интересен) - много детински някакси. Ще речеш, че движещата сила на човешкия живот е забавлението, и то в голяма част от случаите - някакво мазохистично забавление, включващо елементи на хорър. Страхът от неизвестното като движеща сила също ми се вижда изтъркано. Не че имам с нещо да оборя коя да е от двете теории, но просто не ме радват.

Обратно към въпроса. Можем ли да кажем, че народните вярвания са проява на ирационалната страна на човека?

Що се отнася до небъркането на човек с народ, бих възразила, че фолклорът има проявления и на частно (семейно, родово), и на публично ниво. "Хайде още една лъжичка, за мама! Хайде сега, и една за тати!" е нещо, което не зависи от колектива. Ако майка ти ти е говорила така, и ти ще говориш така на детето си, но никога този специфичен начин на убеждаване (хехе) не си го виждал в извънсемейна среда, нали? Но не го забравяш. Ще си го припомниш някакси, след толкова години. Не че това е фолклор, но люлчините песни и страшилищата, с които плашим децата, се предават по същия начин, а те вече са си фолклор. Разказът за пра-пра-дядо ти, който бил голям разбойник и като се влюбил в пра-пра-баба ти, я откраднал от родителите й, също е един вид семеен фолклор. Семейно е окачването на синьо мънисто над люлката на детето, организирането на прощъпулник и погача, "амкането" на халва и яйце... Тези неща не зависят от тълпата, те принадлежат в един тесен семеен кръг, и имат свойството да се възпроизвеждат отново и отново през годините, оставайки все част от тази битова сфера.

Мале ужас, днес бивам яко псевдоакадемична...

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

Не се изказах много добре, така че си го заслужих.
Изказването ми бе по-скоро като обяснение защо може да се вярва едновременно в 2 несъвпадащи системи (официална унифицирана религи и поредица локални вярвания, свързани изцяло или частично с по-стари или различни религиозни системи).
Защо смяташ, че хорър-историите не може да са забавни? Нали става дума за неща, случващи се на други (в повечето случаи - съвсем наблизо, в съседното село например).

За втората част на постинга ти - изобщо не споря! В събота на сина ми ще му правят погача, а пък моя прощъпулник се е оказал доста правдив.
Между другото, прадядо ми наистина е откраднал прабаба ми. Бедния старец, беше голяма симпатяга, а старата вещица му тровеше живота до дупка.

TANSTAAFL

Ще напиша официалните дефиниции, че не ми се мисли и разсъждава, дано свършат работа :) Взети са от речник на литературните термини, но старото издание, така че ти си реши дали да вземеш под внимание думите на Маркс. Това с червеното е нещото, за което аз се захващам, когато си изяснявам разликата между двата термина.

Митология /гр. mythologia от mythos - предание и logos - слово, разказ, знание/
Система от фантастични предания у всеки народ за обясняване на света, на явления от природата и от обществения живот.
Митологията възниква в дълбока древност. Тя се създава като наивно-фантастично отражение на действителността в човешкото сънание. Карл Маркс пише: "Всяка митология преодолява, подчинява и оформя силите на природата във въображението и с помощта на въображението: тя изчезва следователно с действителното господство над тези сили в природата."
Митологията се развива като народно творчество в колектвния живот и обхваща всички митове на един народ като цялостна система за обясняване на явленията в света.Всестранно развита митология имали древните гърци и римляни./.../Остатъци от българската митология са запазени в образите на самовили, самодиви, вили, змейове, хали и др. в народните песни и приказки.
Митологията е дала обилен материал и много сюжети на народното и личното творчество у всички народи./.../ Върху основата на митологията са създадени митическите песни у всички народи.
...

Фолклор /от англ. folk - народ и lore - мъдрост, знание, народна мъдрост/
Народно творчество. Устни художествени произведения, създадени от народа, разпространявани от него и задоволяващи неговите литературни интереси. Фолклорът е толкова стар, колкото е старо и човешкото общество. Като термин се е появил към средата на миналия /по-миналия, бел. набиращия/ век на Запад, а оттам е проникнал в много езици. Интересът към фолклора се заражда под влияние на романтизма.
Основни черти на фолклора са, че той се създава и разпространява сред народа, без да е зафиксиран писмено, и отразява неговия мироглед, естетически възгледи, култура, език. При разпространяването си фолклорът се усъвършенства в идейно и художествено отношение. В този процес се появяват варианти на едно и също произведение, нееднакви по своите художествени достойнства.
Фолклорът разкрива душевността на даден народ, неговото минало, борбите му за свобода и самоопазване, копнежите му за по-щастлив живот, стремежите му, философското му отношение към проблемите на живота, любовта, семейството, дълга и др. Фолклорът не само отразява живота, но и сплотява народа, поддържа неговия дух в моменти на нещастия, като му напомня за далечното и близко минало, за героичните подвизи на неговите верни синове.
В паметта на народа се запазват онези фолклорни произведения, които в процеса на колективното им разпространение и усъвършенстване придобиват безпорни идейни и художествени достойнства и с най-голяма пълнота и сила отразяват народността.
Към фолклорните произведения се отнасят лирическите и епическите народни песни (митически, обредни, исторически, юнашки, хайдушки, пратизански, битови - любовни, сватбени, трудови, тъжачки песни), приказките, легендите и преданията, пословиците, поговорките, гатанките, скоропоговорките, наричанията, гаданията, детските песни и др.

On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

Редактирано от nousha на 29.01.04 17:23.

Много ти благодаря за тези дефиниции!!!

Може би трябва да погледна в някой по-съвременен, и то английски, речник на л-рните термини.

Така като ги чета, не виждам друго деление освен това, което си почервенила... А то ме води само до предположението, че според автора на тези статии фолклор : митология = общо : частно

Т.е. различават се само по subject-matter... но не и по произход и начин на разпространение.

Може и така да е, и сигурно е така... Това ще рече, че може да са синхронни, което пък значи, че фолклор може да има и независимо от християнството. Трябва да обмисля тази страна на въпроса.

Още веднъж много благодаря, беше ми полезна тази перспектива!

(а изречението "Всестранно развита митология имали древните гърци и римляни." е хит!)

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

Ако не бързаш, ще ти проверя термините и на още няколко места, в новия РЛТ, в някой английски и в някоя енциклопедия, но не се наемам да кажа до колко дни ще стане - от 3 до 10 дни е вероятността
Ако ми беше под ръка Laleelay щях да го питам дали Влади няма нещо по въпроса, с нейната културология, ама сега не ми се звъни по жисиеми. Планирала съм набез в няколко библиотеки и ще потърся, само кажи ако не ти трябва вече, да не се ровя

On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

Аа трябва си ми! Ама бързане няма - до м. май все ще си ми трябва...
Така че не се зори :)

П.П. Бтв не бях сигурна, че си ти :))

From now on, I want you all to call me "Loretta"!