Винаги съм мислел, че в баладата на Христо Ботев "Хаджи Димитър" има още много неразчетени кодове, при все усилията на толкова критици и интерпретатори... И ето, че идеята, която от няколко дни ми се въртеше в главата, най-после намери своята окончателна форма!
Накратко: става дума за символиката на цветовете в тази творба - оказва се, че тя е пряко свързана с българската национална митологема. В баладата изрично са назовани два цвята - белият и зеленият -, при това в една и съща строфа: "И самодиви в БЯЛА премена/ чудни, прекрасни песен поемнат,/ тихо нагазят трева ЗЕЛЕНА...".
Но в творбата има и един трети цвят, който, макар и не указан пряко, е конотиран многократно в самата балада: "кърви...рана...кръвта...лютата рана". Става дума, разбира се, за ЧЕРВЕНИЯ цвят, като семантиката на слънчевия колоратур също се отнася повече към огнено-изгарящата-кървава ипостаза на ЧЕРВЕНОТО ("спряно сърдито пече...пак пече ли, пече"), отколкото към трафаретната и лишена от агресивни потенции символика на ЖЪЛТОТО.
И така: БЯЛО-ЗЕЛЕНО-ЧЕРВЕНО, цветовете на националния трибагреник. И тук вече идва свръхестественото, защото, ясно е, че Ботев е писал тази творба години, преди България да бъде свободна и със собствен национален флаг. Такива неща имаме предвид, когато говорим за гениалността на Ботев - той генерира българската национална митологема в такава силна степен, че бихме могли да допуснем несъзнателно следване на внушенията на "Хаджи Димитър" при избирането на цветовете за българското знаме!

Здрасти!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ботев още по- в бъдещето е гледал.
"Звезди обсипят свода небесен"? Да не е намеквал за святата ни и неразривна дружба с братския америкън народ?
Във връзка със символиката и атрибутите на държавността ни, чак не ми се мисли докъде може да се стигне при тълкуването на следното :"Месец изгрее".

Бейб, шегите са хубаво нещо, но знаеш ли къде е изписана тази строфа от "Хаджи Димитър" със златни букви?
Иначе за "зведното небе" - тази митологема е много по-древна, отколкото предполагаш. Това например Толкин го знае... И не го е интересувало, че фонът на звездите на американското знаме е ярко син, а не тъмен, както се полага на вечерно и нощно небе. Нали?
Месецът ли? Ботев все пак не е казал "полумесец".
Тук става дума все пак за митичното в Ботевата поезия, а и за митогенното.
Другото, това за американското знаме, ами някак си е едноизмерно.

Amonyak знае!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, най-сетне да видя в тоя прословут клуб МИТОЛОГИЯ истинска дискусия и то в полето на креативната комуникация!!! Амоняк, едно голямо мерси за ответа и ще чакаш отговор, да знаеш. За Один ще прегледам нещата, но определено Ботев е превърнал обесването от позорна смърт в истински ритуален, магико-сакрален акт, който сякаш превръща родната територия в една нордическа страна на вечната зима...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е ли на едно научно здание някъде в чужбинско?

А за другото - човешкото съзнание е устроено така, че да търси символизма, свръхреалното къде ли не. То като се замислиш, трите калъра са съществували съвкупно далеч преди ботевото стихотворение. Бяло, зелено и червено има къде? В шопската салата, при това позиционирани хоризонтално. Човек не е решил, не е открил символи навсякъде.
Хората искат да имат пророци, не е ли така?

Редактирано от Babyface на 08.04.01 01:21.

Бебчо, това твоето малко прилича на желание да се обезсмисли всеки един културен текст. Ами айде тогава направо да спрем да интерпретираме, щото краставиците са зелени, пък доматите - червени, да не говорим за кравето сирене!?! Добре, няма да се обиждам...засега. Но ако искаш да се заяждаме - с удоволствие, винаги готов!

Не е въпроса в заяждането.
Обръщаш причинно-следствената връзка.
В природата и света изобщо нещата са свързани така, че винаги от едно явление - причина, по-точно от неговото проявлението в реалността, необходимо и закономерно следва проявлението на друго явление, наречено следствие. Тоест хронологията е от причината към следствието, което следствие става причина за друго и така. Което означава още, че ПРЕДРИЧАНЕТО е невъзможно, тъй като никога, НИКОГА повтарям, следствието не може да причини собствената си причина.
Това ми е мисълта, което моментално обезсмисля подобно химерично тълкуване на Ботев.

Бейб, за съжаление с твоя отговор ти само потвърждаваш това, което твърди за твоя подход Робърт. Все пак сме в клуб "Митология", а не "Следствие". А митичните повествование и митогенните текстове се изграждат не на едномерната логика "причина - следствие" (ако беше така, изобщо нямаше да има литература). Митичното мислене се базира на богата метафорика, на неочаквани асоциации и на свободно прескачане от един културен код към друг. А неочакваността и нарушаването на едномерната логика дори е един основен принцип на литературността. Така, че един херменевтичен прочит, съобразен с извечната култура на символите, не може да се нарече химеричен. Всъщност терминът "химера" (не Химера, - това е друго) има съвсем друго приложение в хуманитаристиката.
Предлагам ти нещо друго - тълкуването е игра, а чрез играта също се изказват истини. Така че се включи и ти! Не можеш да ни убедиш, играенето е безсмислие.
Това е....

Amonyak знае!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Но!
Ако тръгнем по тази линия на интерпретиране на художествения текст на ботевата поезия, бяло-зелено-червено откриваме и в "На прощаване":
"през тиха бяла Дунава!", последвано от "и първо мляко засукал" - това са само два примера, в които става въпрос за бялото като цвят, по-нататък има редица други.
След това : зелено : "късайте бръшлян и здравец", примерно.
Червено : "с кървава ръка през рамо" /тук ползвам горната аналогия кръв - червено, да не ми омърморите после/.
Въпреки че кръвта конкретно в "На прощаване" е обагрена в далеч по-различен от червения, цвят.
"черни ми кърви в земята"

Говорейки за символи, вижте накъде отиват нещата.
Оказва се, че Ботев, наред с факта, че е повлиял националните символи, е допринесъл и за черно-бялата фотография. Защо?
На първо място, баладата се нарича "На прощаване".
Какво оставя човек, когато тръгва нанякъде? Едно време най-често се е случвало да остави снимка, тъй като не е можел да остави емайл адрес или JSM номер.
"На прощаване" може да бъде разгледана именно като черно-бяла фотография, която лирическият герой оставя на лирическата си майка. Моля, вижте текста, та той е издържан изцяло в черно-бяло.
Един цитат :
"Кажи им, майко, да помнят,
да помнят, мене да търсят:
бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
в земята, майко, черната!"

Моля, стига сериозност, дайте да се забавляваме малко! Децата затова не обичат литературата в училище, защото изглежда адски сухарска и високопарна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите