Започвам да построявам хипотезата си на форумен терен.

ХИПОТЕЗА НА ЛАПЛАНДЕЦА
създадена от 1993 - до днешно време

Всички права по Хипотезата на Лапландеца са запазени изключително за Васил Ангелов Христозов , нарекал се Лапландеца. Разрешавам на всеки да ползва Хипотезата на Лапландеца или части от нея само и единственно след като ясно, видимо разбираемо, най малко два пъти посочи , че хипотезата, частите и , идеите в нея и всичко друго са създадени и принадлежат на Васил Ангелов Христозов/Лапландеца.
Скоростомер на Лапландеца е част от Хипотезата на Лапландеца , но има собствен режим на ползване, можете да видите тук:
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=astro1&Number=1954725659&page=0&view=collapsed&sb=5&part=

Скоростомер на Лапландеца


Нека първо да започна с идеализирана постановка,задача в духа на айнщайновите и такива парадоксоподобни.
Имаме база в междугалактическия космос, далече от галактиките и относително неподвижна спрямо нетната скорост на галактиките от най близките си галактически купове, т.е. отлично приближение до ИОС Етерия. Ще я ползвам като стационарна система и стационарна база, за любителите на ТО. ИОС Етерия могар да заменят с ИОС МатериалноПространствоВреме, имат инфото за скорости на да речем шест галакт. купове по 20-28 галактики, правят си редовните изчисления и на дълъг период коригират скороста си, след такава корекция , която била миналия месец, при тях няма никакви ускорения и са в ИОС Етерия. Строят Огромна Ракета и в пространството изграждат огромна експериментална установка. Изградили са по себе си дълги редици от детектор наблюдатели , ориентири и записващи системи. Ракетата е готова и ускорява в космоса за заход към експеримента, преди излитането е построен по дължина от носа към опашката два тунела, симетрични на лабораторния център, тунелите са обградени с детектори снабдени със собственни часовници<атомни за да са в синхрон с идеята за ползване върешни осцилации, промени като ориентир за време, и записв. устройства, както и система за събиране записаните данни и изпращане до центъра.Базата в ИОС Етерия също има подобна система с лабораторен център.

Ракета ускорява, прави заход и се ориентира по линията от детектори на База на разстояние, измерено от ракета 1 метър от датчиците на База, Измерват и нагласят траекторията си прецизно, достигат 0,9 <С> и се плъзга покрай установката на База , преминава в инерциално движение. Тогава главния ракетчик лаборант Ким Че Сканер взима своя атомен часовник илично един по един сверява всички хиляди часовници на борда и в детекторите, от тук на татък часовниците са напълно синхронни. Ким отива в лаборатор. център и подготвя 2 една до друга ракетни установки насочени срещуположно , едната към носа другата към опашката, в тези малки ракетки има малки взривове с механизъм свързан с атомни часовници, Ким ги синхронизира по своя часовник. Всичко е готово и когато Ракета се изравнява с База и двата лабораторни центъра са приблизително на 3 до 1 метър разстояние, ракетчика лаборант изтрелва ракетите и те скоростно с <С> ускоряват от нула до 0,9 <С> в системата на ракета, от тук се чака кога ще избухнат и датчиците на ракета и база записват. информацията се праща в лабораториите и се анализира, в колко часа са избухнали. В ракета е с едно време в база с друго, инфото за взрива пътува в рамките на 1-2 метра до датчици на база, симетрично закъснение.
Според СТО и ОТО в Ракета взривовете поради еднаквите ускорения и скорости и поради Първи постулат трябва да избухнат едновременно ,засечени в часовниците,датчици, записани и изпратени за анализ, времето трябва да е еднакво или близко до него в рамките на грешки. Според База , нейната система , времената на взривовете трябва значително да се различават, ракетата към опашката е относително неподвижна спрямо База, а тази към носа се носи с огромна скорост.
Как Т.О се справя с този проблем.










&#61754; &#61540;https://en.wikipedia.org/wiki/Lorentz_transformation



Ще разясня мисления идеализиран експеримент, който е в основата на Скоростомер на Лапландеца.
Този мислен експеримент като идея е възможно да се ползва за основа на реален физически експеримент в неблизкото бъдеще , чрез който да се докаже погрешност на Т.О и наличие на зависима от гравитация и предполагаема физика зад гравитация , зависима Относителност. Гравитация определяща константа <С> и влияеща върху механизма на движение на телата. В една Специална ОС на Гравитация * Етерия , в която се разпространява светлина и в която вътрешните измери промени на обектите са с най висок темп, което ние измерваме като собствено време.
Разглеждам постановката от момента на изстрелване на двете ракетки, изстрелват се едновременно според ИОС Ракета в противоположните посоки, в тръбите към носа и към опашката на Ракета. Според ИОС Ракета, двете ракетки след ускорението ще се движат с 0,9С , в противоположни посоки и ще са в една и съща ИОС, привидно една и съща, защото Т.О , в частност СТО не прави разлика в насоченост, вектор на скорост. В тях относно ИОС Ракета чрез трансформациите за време , които посочих, при заместване се получава забавено време и еднакво течащо за двете ракетки, те биха избухнали според СТО и според основния и Първи Постулат в едно и също отчетено от часовниците време.


От друга страна в ИОС База , ракетката насочена към опашката ще се намира в самата ИОС База, неподвижна в нея. За нея времето ще е тована База, нейните часовници * от това че е с 0,9С , но самата Ракета се движи с толкова спрямо База , но в противоположна посока 0,9С минус 0,9С е нула.
Другата ракетка ще се движи спрямо База с по голяма от 0,9 С скорост. При заместване в трансформациите се получава собствено време на носова ракетка отчетливо забавено спрямо това на ИОС База. Двете ракетки няма начин да избухнат в едно и също време на База, не е възможно.
Както обясних в постановката на експеримента, ние нямаме общи простран. точки, нито общо време в ИОС База и Ракета, не ни е нужна и обща точка в простр._време. Има само симетрия, пространственна и времева. Паралелност в относителното движение меьду Ракета и База, както и практически еднакъв път на светлина от подобните точки лежащи успоредни от Ракета към База и обратно. Еднакъв път на светлина , симетрия във времето за приемане на сигнал.Ако от един детектор на Ракета към База е нужно някакъв път за светлина то този път е практически същия или много близък за всички други, ако ракетка избухне където и да е в трабата , пътят на светлина до детектор на база е практически един и същ , или много близък с пренебрежими разлики , много по малки от разликата във времената на иос ракетки спрямо ИОС База.




Постановката на експеримента поради горното изложено изключва каквато и да е физическа възможност да имаме като резултат, в ИОС Ракета, взривове в еднакви записани времена и в ИОС База взривове в различни записани времена. Трябва и в двете ИОС,База, Ракета да са или еднакви или различни. Такава реалност е в Абсолютно противоречие с Т.О.
Ако е изпълнено за Ракета, иос-а, еднакви времена взривовем то тогава и в иос База трябва да са еднакви, това означава , противоречие с изводите , следствията на Т.О и противоречие с извършени вече експерименти в които е доказано ,в ИОС Земя и друга ИОС движеща се относително спрямо Земя, разлика във времената, има <забавяне> опити със самолети и атомни часовници,м интерф. на светлина, нестабилни разпадащи се частици и други.Сателити ипр.Напълно потвърдено и доказано като ефект.
Ако в ИОС База има очакваната разлика във времената на ракетки и различни взривове , то и в ИОС Ракета трябва да е така, това е директен смъртоносрн удар върху Първи Постулат и фалшифицира цялата Т.О, тя ще е Грешна. Тук експеримент в подобна ИОС няма направен , за сега.

Извод според очакван резултат на мисления експеримент, ;е има ярко нарушение на Първи Постулат в ИОС Ракета ще има несъвпадащи взривове, невярна Т.О. От тук нататък тя е компрометирана и трябва да се избягва мисленето по нея, когато се разработват проблеми, налага Голяма поправка в Т.О или замяната и с друга, други теории. Налага и мислене как това което наричаме Гравитация всъщност създава пространство-време и е в основата на характеристиките , вкл. констаната <С> на светлина. Нужни са хипотези.

Сега да конструираме машината Скоростомер, имаме тръби на 3 кръста, т.е 12 тръби разположени радиално от общ център където е сферичния иаточник с малки размери.На входа на всички тръби има клапи.Източника може да силнорадиоактивни изотопи излъчващи субатомни ччастици, форми с много кратко време на живот или миниядренреактор с малка активна зона създаден само да произвежда подходящите частици. Точно до клапите са първите датчикзаписващичасовници способни да уловят частици от краткия поток, рояк.След това по тръбите датчикчасовници както при мисления експеримент с ракетата.Работи на кратки пулсации, като при всяка тръба се записва кога се случват най многото разпади, познато от ракета след пулса се праща за анализ и тогава следва втори и т. н. т. На теория елементарно устроен. Измерва скорост и ускорения ,ако е идеално точен, мери и грав.потенциал.Работата му директно противоречи на Първи Айнщайнов Постулат.

За скоростомера могат да бъдат ползвани като носителизмерители, вместо нестабилни субатомни частици, т.е. временни осцилации в станд.модел и свързаното с негом освен това да се ползват краткотрайни нестабилни възбудени състояния, на йони, ядра, частици, които да са удобни за получаване и ускорение , като преминаване в по нискоенерг. състояние има угодно уловимо излъчване. След време може да се премине към практическо провеждане на експеримента, за момента го виждам като труден, ресурсен, скъп.

Желая да декларирам, като създател на идеята за мисловен експеримент и той като възможност за бъдещ план за практически възможен и някога в бъдещето проведен експеримент, както и основата за уред наречен Скоростомер, който да измерва относителна скорост спрямо Гравитация, приюинителя на Гравитация, също и нареченото от мен Етерия. Декларирам , давам свободни права върху мисления идеализиран експеримент, всички бъдещи концепции върху подготовката и провеждането на реални експерименти на базата на това което съм предложил, с часовници, осцилации на атоми, субатомни частици , ядра и всичко друго подобно на моите постановки, като също и подобно на постановката на скоростомера, Скоростомер на Лапландеца с 2 тръби за експеримент и с много тръби за скоростомер. Също и свободни права за всички бъдещи изобретения, технология за измерване на такъв вид движение,скорост,собствено време като предложеното.
Държа изрично и неотстъпчиво само и единствено всички концепции за експерименти, реални такива експерименти, уреди и системи за измерване на относит. движение спрямо Гравитация, причините за Гравитация и Етерия , всички тези да бъдат наричани Скоростомер на Лапландеца.

Ако вървим в пълнота на приетото в СТО за напълно, пълна относителност в движенията, нека тогава да приемем Ракета за неподвижна, а База ,заедно с целият видим Космос да се движи спрямоп нея, но това разбира се не е възможно дори и в мислен експеримент, но все пак. Тогава , ракетките в Ракета се изстрелват едновременно и според трансформациите приети в теорията трябва да избухнат в едно записано време,а от страна на База, пресметнато не би съвпадало, от друга страна при База, ако там бяха ракетките, наблюдател от неподвижната Ракета би пресметнал различни времена за избухване на тези ракетки , докато в база биха били едни и същи.Винаги има противоречие, ако се използва апарата на СТО.
Според моята хипотеза, приемайки непреодолимост на целостта на Космос, което е неизбежно и доказано, чрез редица пресмятания и преобразувания, Винаги ИОС най близка до идеалната такава посочена в примера за База, т.е. ИОС,ОС Етерия, с относителна неподвижност спрямо нетната скорост, ако има смисъл така наречена някаква космическа промяна, спрямо този огромен познаваем Космос, такава ИОС в нея обектите са в основно състояние на своите промени, вътрешни осцилации, движения и те са с най висок темп , <скорост> като само в такава ИОС, в Етерия, светлината е с истинска собствена <скорост> конст. <С> в други подвижни спрямо Етерия ИОС, се отчита пак конст.<С>, но само поради собственото забавяне на всички вътрешни промени и реални промени в <размерите> на обектите.

Започвам с идеята , материята позната и непозната, такава за която познатите за нас импулс, енергия, маса нямат смисъл и всичките производни на материя неща, качества, взаимодействия, въздействия, процеси имат практически неограничени възможности за развитие, еволюция. Нашият Космос вероятно не е сам и единствен, а е незначителна пренебрежимо малка част от Нещата, т.е хипотеза за Материален облак от практически безкраен брой и практически безкрайни форми на Светове.
Облакът като цяло има собствени движения, промени и те имат неопределими за момента направления, не и от Наша гледна точка, не за тези ни знания. Може да се предположи, отделните Светове ,Космоси се <раждат> и <умират> т.е те са в промяна развитие и могат да значат, да имат различен смисъл, като едно от направленията в Облака е двупосочно, симетрично и реверсивно в зависимост от условията.Ние го разбираме <субективно> като промяна от малко към голямо и обратното, но това не би имало смисъл за Облака, там няма малко и голямо, не като в нашите разбирания.
Нашият Космос е в такъв Процес на Промяна от една форма към превръщане към нещо друго и това вероятно за Система отвъд и включваща Космос е нещо което се случва много бързо , подобно на излъчване на< фотон от атом> в една система с огромен брой <атоми и надатомни форми>.Външните условия , които не е нужно да усещаме като някакво пряко въздействие върху Космос с обмен на каквото и да е , енергия и пр, външните условия задават Космическите промени, определят общата ентропия.Процесът е обратим, така предполагам.Процесът известен сега като Големият Взрив, според хипотезата, той е напълно обратим, като това неозначава <завръщане във времето> , означава само обратно развитие към нещо подобно на Това от което произлиза Космос.

Хипотезата приема и лежи на един Постулат, той гласи Общото количество на Промените в Целия Материален облак , т.е във Всичко съществуващо е Константа. От тук в отделните светове, Космоси , Локалните количества на Промени могат да са и променливи, не съществува строго запазване на Промените локално. В даден етап от дадена Светова, Космическа еволюция или в дадена голяма част, дял от тези светове е възможна Постоянно количество на Промяната, но в някакъв период това може да се наруши и ще бъде съвсем нормално и очаквано от Хипотезата. Означава възможност за съществуване на Взаимодействие между Световете, самата им еволюция в крайна сметка задължава към такова взаимодействие, ток на количество промени.
Понятия като импулс, енергия, маса са различни от Промени Запазване на Промени не означава запазване на импулс и енергия, Постулата за промените не включва Закон за запазване на Енергия и импулс.

За нашият Космос , Хипотезата приема вероятност, наблюдаваният Космос в този период е в локална сила запазване на общото количество промени.
Нарушен е Закона за запазване на импулс и енергия в космически мащаб, Хипотезата приема, че те не са в сила за Космос.
Според Хипотезата , при процеса на тока на Промените в раждането на нашия Космос, в най ранният етап е започвал процес с насищане с механизма на гравитация, тъй като хипотезата твърди че гравитация определя, задава скорости на пространственно преместване и самото му образуване на пространство и времето в това пространство, т.е материалното пространство/време. Твърди , в първите мигове, според сегашното ни време , са били възможни огромни скорости на всияки протоматериални обекти, много милиарди пъти над константата <С>. В процеса на <насищане> с гравитация развитиети, взривът се е забавяло, без телата да изпитват каквото и да е ускорение.Това е продължило да първично равновестно състояние на Грави механизма, който е и восновата на механизма за простр.движение и в основата на моделите за какъвто и да е Вакуум. Първичното равновесие е било при по различни , високи стойности на гравитационна плътност при което стойност на <С> и всички скорости на материалните обекти са с по ниски стойности, т.е общото време и на простр. движения и на собствените промени на квантово ниво са били с по нисък темп от сегашните такива. Общото време е било <забавено>

Етерия, това е общ комплекс в който са включени гравитационен механизъм, механизъм за простр, движение, моделите за Вакуум и ефекта от онова което наричаме тъмна енергия, коиято според хипотезата не е вътрешна за Космос.Допускат се и други неизвестни до момента явления.

Според Хипотезата , при процеса на тока на Промените в раждането на нашия Космос, в най ранният етап е започвал процес с насищане с механизма на гравитация, тъй като хипотезата твърди че гравитация определя, задава скорости на пространственно преместване и самото му образуване на пространство и времето в това пространство, т.е материалното пространство/време. Твърди , в първите мигове, според сегашното ни време , са били възможни огромни скорости на всияки протоматериални обекти, много милиарди пъти над константата <С>. В процеса на <насищане> с гравитация развитиети, взривът се е забавяло, без телата да изпитват каквото и да е ускорение.Това е продължило да първично равновестно състояние на Грави механизма, който е и восновата на механизма за простр.движение и в основата на моделите за какъвто и да е Вакуум. Първичното равновесие е било при по различни , високи стойности на гравитационна плътност при което стойност на <С> и всички скорости на материалните обекти са с по ниски стойности, т.е общото време и на простр. движения и на собствените промени на квантово ниво са били с по нисък темп от сегашните такива. Общото време е било <забавено>

В началните мигове космически живот вероятно е имало неизвестни до момента материални форми, които са имали друго от сегашното съдаржание за енергия, импулс, маса, вероятно са имали огромно пространствено заемане, първичен обем , били са съставни , процесите и промените в тях и стях са протичали с много висок темп, така до наближаване на гравинасищането.Близо до този момент процесите се забавят, при достигане има някаква стабилност. В този най ранен период допускам , че са се случили повече промени във формите , като видове форми ,от колкото след насищането до ден днешен и то много повече. Общото количество на промените винаги е било константа в миговете на раждането до сега, но вероятно е имало много малко единици първи материални космически форми, от там и тези изводи.

Законът за запазване на импулс и този на енергия имат смисъл само при глобална, непроменлива гравиплътност, такава в голям космически дял или целият Космос. Плътност на гравимеханизма в Етерия е променлива, поради това не са спазени законите, тенденция е да намаля енергия, импулс, маса , увеличява се константа<С> , но това нарастване не със смисъл на истинска увеличена скорост, няма ги тези отношения при променена гравиплътност, увеличена скорост при разредена плътност няма общо с увелиаване на скорост при константна плътност.Формулата за еквивалентност на енергия , равенството между енергия импулс, маса не е съшото , няма го това значение.
Поради промяна на Етерия, темпа на собствените промени в материалните форми търпи директно влияние и такова поради промяна в простр. разположение и скорост на простр. преместване. Какво е точно съотношението , все още хипотезата не дава отговор.

В процеса на развитие на Космос действа Космическа относителност, инертна маса намаля по абсолютна стойност, импулс и енергия намалят, губят се.Константа <С> се увеличава, но както казах това е съвсем различно от увеличение на скорост при постоянна Етерия, константна гравиплътност.Наблюдател не може да измери директно разлики , поради подобни причини като локалната относителност , промяна в собственото му време и обемно , простр. заемане, размер.Промяна , глобална в ИОС Етерия и всички други втзможни иос, ос., промяна във всички процеси.

Гравитация, механизъм на гравитация, механизъм на движение, простр. движение. 1.

Според хипотезата гравитация в основата и са материални форми на по основно ниво от квантите на светлина.Вероятно с някава структора, може да е променлива и със склоност към превръщания.Тези грави форми, частици ги наричам Етериони. Групови движения на Етериони са предполагаемите Гравитони и гравивълни. Етерионите нямат маса, по точно за тях маса няма смисъл, те са в основата за механизма на маса и гравитация.Нямат константна скорост на движение, тя е променлива и зависи от гравиплътност, така както зависи и константа <С>. Етерионите взаимодействат лесно с всички материални форми, те са в превръщания с тяхната структора и са всъщност част от тези всички форми.Могат да бъдат поглъщани и излъчвани, като в зависимост от гравиплътност и останалото в Етерия се достига до равновесни процеси.
Всяка локална мтер. форма можем да разглждаме за кратък период като Запазваща локалното количество промени. Тези промени са неизвестни все още в пълнота но една тяхна променлива е взаимодействие с Етериони. Тук нещо ключово за Хипотезата формите опитват да запазят своето количество промени и всяка космическа или обща външна промяна в космическият сегмент предизвиква реакция, позволяване на пътища за взаимодействие , които да противодействат на промяната. При раждането на Космос, когато е имало незнаяителна гравиплътност, тя се е увеличавала при което реакция е било запазване на количество промени при протоформите, които при опита да запазят равновесие са излъчвали допълнително Етериони както и са се превръщали във форми които имат по близко равновесно състояние до това на Космическата гравиплътност.Поради това те допълнително са се ускорявали, т.е допълнително са разширявали протоКосмоса, всичко е продължило до достигане на форми които са били стабилни за дадена много ранна гравиплътност.В началото гравиефекта е бил отрицателен , което за кратко е забавило ефекта на критично покачващата се гравиплътност.
След достигане на първичното равновесие , външните над Космически условия даващи възможност това да се случи , ускорените вече форми, тука ускорението няма обикновен смисъл, те за кратък период са в междинно нестабилно състояние, процесът на взаимно преместване, разширение породължава, той разбира се включва и Етерионите, отново промяна в равновесието, при което средата опитва да намали локалните промени в отделните форми, те се опитват да поглъщат в повече Етериони и по малко да излъчват, поради това се изменя локалната концентрация на Етериони около обектите и това наблюдаваме като ефект на привличане.Този ефект на привличане, гравитация е ограничен от плъност на Етериони, гравиплътност достига някакви крайни стойности, след което с процеса на Космическо разширение намаля, като и в момента сме в процеса, намаляне на гравиефекта и сме в нестабилно състояние, вероятно ще има и бъдеща еволюция на формите, като това е Космическа тенденция. Количество Промяна ще преминава все повече в обеднени на количество промени матер. форми.

1. а)

Отново, Етерионите нямат нашият смисъл за маса, енергия, импулс, те вероятно са в основата на създаването им.

1. б)

Самото материално пространство/време представлява разпределението на Етериони, те комплексно дават смисъл на пространство и промени в пространството, включително и тези които са вътрешни за формите, но взаимодействащи с етериони. Това което ние отбелязваме като преместване в пространството се случва стъпково , като самото взаимодействие на етерион с материя, при което има преобразуване. Излъчване на етерион , като подобен процес също дава чувство за време. Интервала между такива процеси, излъчване, поглъщане, обратното или само поглъщане, поглъщане, излъчване излъчване е една стъпка, Квант Време/Пространство.От това квантуване следва и пдевдоконстанта <С>, зависима от <стъпките> които са зависими от плътност на етериони, гравиплътност.

1. в)

Гравипотенциал, при некомпенсирана гравитация е нееднородна плътност на Етериони, гравиплътност.Взаимодействие на материя с Етериони става симетрично , за него самите разлики в етерионната плътност нямат смисъл, при симетричното взаимодействие има ефект на изместване към зоната с по малка концентрация на етериони, това е гравитационно привличане. Локалните разлики в етерионната плътност се дължат на нестабилността, процеса опит за компенсация при който материалните форми <поглъщат> повече от колкото <излъчват> етериони. Тъй като за етерионите нямат смисъл маса, енергия импулс, то и размер няма смисъл за тях , могат да бъдат крайно променливи изпълвайки космически дялове и с приемана от нас практически мигновенна промяна, те са извън ограничения за простр. скорост, да взаимодействат с материя, тази част от материя с която го могат.

Скоростомер на Лапландеца Номер 2

Това е опростен модел на мислен експеримент и основа за бъдещи реални експерименти, както и възможен уред за измерване на скорост спрямо и в Етерия, материалното пространство/време, за което е закотвено и предполагаемия Вакуум.

Използва се извода от хипотезата на Лапландеца, че Етерия формира съществуването на светлина, фотони с всички нейни степени на промени, простр. и съществуване, включително и най вче Константа <С>. Светлина съществува в Етерия , чрез непрекъснато взаимодействие с нея.

Мислен експеримент. Движещ се инерциално вагон с наблюдател и крушка по средата, два датчик/часовника по стените на вагона на равно разстояние от наблюдател и източник на светлина разпростр. във всички посоки, за удобство крушка.Вагон/ ИОС Вагон движещата се иос.

Гара , статичната ИОС, ИОС Гара сприготвени огромен брой наблюдатели със сверени часовници, готови да свидетелстват, застанали на сантиметър от където ще мине вагона.

В Иос Вагон , наблюдател сверява двата датчик часовника по своя часовник, датчик/часовниците са регистратори на фотони от крушката, когато засекат първия фотон от фронта на светл.вълна те сработват и отчитат времето, абсолютно еднакви са. Вагона се изравнява с Гарата , системата сработва , светва крушката , фронтовете прогресират, отчитат се датчиците.Наблюдател от Вагона събира данните от записа на датчици/часовници, отчита разлика във времето, задният е сработил по напред, това потвърждават и от Гарата. Разликата във времената е пропорционална на скорост на Вагон спрямо Етерия.

Скоростомер на Лапландеца Номер 2

Скоростомер 2 се доказва по следния начин , за трудно загряващите в Гара и нейната ИОС, са организирани многобройни наблюдатели със сверени предварително в ИОС Гара часовници разполовени до линиитв и там до прозорците на влака , гледат и засичат с часовниците, снимат, те са за да имаме поглед едно като ползвае СТО, за да разобличим грешките и и второ като Гара близка до състояние на неподвижност спрямо и в Етерия.Според хипотезата на лапландеца отклонения във физичните процеси, явления, закони може да има за обекти в такива ИОС които са подвижни спрямо Етерия. Вагона го описахме със собствено сверените детектор/часовници и наблюдател. Преминава вагона , светва източника , сработват детектори и от гарата следят и засичат, от Гара потвърждават разлика във времето, от вагон след анализ на записите потвърждават същото.Това е съвсем логично , защото при светване на лампа, ако детекторите бяха огледала , наблюдател във вагон и тези от гарата буха регистрирали едновременно приемане на двта светлинни фронта от огледалата и тук поради засичае в една точка на пространство време събитие на едновременност , за всички възможни , според всички иос това било така, няма как да не е СПОРЕД СТО и според хипотезата.Тази едновеменност , поради <С> на светлина и симетричното скъсяване на размер/път е възможно само чрез не едновременно отражение от огледалата, поради различния път на светлина отивайки към огледалата .След отражението пътищата на светлина също са различни , но с обратни стойности, общо отиване връщане за предна и задна част са равни.

За сга трябва да отхвърля в този модел , Скоростомер 2, ползването на масови обекти, за да се ускорят , добият скорост има предаване на импулс и тези процеси при движение в Етерия са различно протичащи и предадения импулс е различен по направление на движението и обратно на него, поради това тъй като тук е важно , ключово скорост спрямо етерия и размер на обекта , в този случай ще има относителност и ако пробвам да изчисля може да покрие <разликите> , вероятно няма да има различни времена. При първия скоростомер не беше от решаващо значение предадения импулс, просто там имахме неравенства в скорост спрямо етерия. Светлина е и причина за новата постановка , нейната скорост спрямо етерия, вътре и спрямо нея винаги е <с> , като локална константа, разликите в импулс се изразяват по друг начин , не участва промяна в скорост <с> , има доплер.

При Скоростомер на Лапландеца 1 , има проблем с точност , ако плана се ползва за уред мерене на скорост. Става за пряко доказване на движение през,в Етерия и доказване НЕвярност на ТО и отпадане на първи постулат. За да се ползва като уред скоростомер, поради горното изложено за различие в предаване на импулс зависимост от вектор на скорост на обектите през етерия, вероятно ще е нужна сложна калибровка, или някаква по сложна, докато при Скоростомер 2 , се избягва това усложнение. ...

Размишлявайки върху хипотезата и скоростомерните експерименти, достигнах до детайлите, когато масов обект, такъв с инертна маса, се премества, движи в и спрямо Етерия , настъпващата реална промяна в собственото му време не става просто чрез плавно изместване. Поради квантовия строеж на обектите и квантовата природа на електромаг. поле, както и поради предполагаемите <порции> в самата Етерия, времето не просто се забавя, а както и самото материално пространство/време интервалите между възможните събития се <удължават> събитията се раздалечават, реалността в тъканта си се <разтяга> Това става с разлика при материалните масови обекти и <фотони>. Примерно в една система която е подвижна спрямо Етерия, какъвто и да е вид процеси , лежаши върху промени на масови обекти, частици,които могат да се използват за <часовници>, интервалите в които няма вътрешни промени се увеличават и те биха могли да останат <слепи> за ред събития. Такива са примерно взаимодействие с електром. квантово поле и с фотон. Например ако от гледна точка на инерциална система в ИОС Етерия е възможно даден атом да взаимодейства 2 пъти с , фотони за някакво собственно време, то за същото собственно време пак от нейна гледна точка същия вид атом но движещ се спрямо етерия в друга иос, би могъл да взаимодейства само веднъж примерно. От тук разбира се това е директно нарушение на първи постулат на Айнщайн за еднаквост във физическите закони и процеси. Ако в движеща се система спрямо етерия , бива излъчени фотони , те , вероятност да взаимодействат с отделни материални обекти, примерно атоми намаля, т.е. някои фотони не биха се регистрирали като <събития>, което означава не просто забавено време а <заличено> време, заличено съществуване. <Фотонът> има раличен импулс при излъчването в подвижни системи в зависимост от направлението, доплер ефект , който всъшност е универсален за движение в Етерия. Такъв Доплер ефект е присъщ на всички обекти изразявайки се като анизотропия на импулс,енергия. При фотон е специфично като безмасов, поне на теория обект и различния импулс е за сметка на друг тип количество промени, не изразен като различна скорост през Етерия.Самият фотон <възстановява> своя импулс чрез обратен доплер при взаимодействие с масови обекти, възстановява енергията си, докато при другите масови елем.частици и обекти това не е възможно, според хипотезата промените се трансформират в т.н. <вътрешни>, вътрешни пространств.движения,осцилации.
Този ефект на времето ни дава предвиждане , че при Скоростомер 2 има вероятност разликата във времената практически независимо от конструкцията на <часовник> базиран на промени в масови частици, обекти да не е възможно да бъде отразена поради <заличаване на съществуване, време>.Също означава , че едновременност като понятие сега губи смисъл, поради <заличаване на съществуване> едновременост се дължи не само на различия в приемането на сигнал, чрез <фотони> примерно, а и изобщо на възможност за приемане на сигнал.От тук и съвсем нов до сега механизъм за случване на относителност, нарушаващ безпардонно Т.О на Айнщайн, относителност чрез <несъществуване> липса на измерими промени в обектите с инерциална маса.
При Скоростомер 1 е по оптимистично положението, там разликите във времената биха били по големи и практически биха могли да се засекат, отчитат.