|
Тема
|
VSICHKI SVETOVE!
|
|
Автор |
ngs () |
Публикувано | 14.04.09 20:11 |
|
уважавайте вси!ки светове! ,защото ТЕ са само един единствен! Света на льбовта!!!!!!!!!
замислете се добре!
| |
Тема
|
Re: VSICHKI SVETOVE!
[re: ngs]
|
|
Автор |
nonetheless (стар клубар) |
Публикувано | 20.04.09 02:44 |
|
Мислих много, но не успях да измисля любовта
| |
|
точно така! Любовта неможе да се измисли ,ако продължим да мислим ще се уморим и ще изпаднем в света на мрака.
Разполагаме с даден запас от енергия ,която малко или много представлява тази яснота но не на ума а на цялото ни същество в едно със всичко.
Тъсиме с ума и неможем да обхванем живото трептящо единство.
ума е само средство ,едно от многото, остава да включим и другите :) за да може да не изпадаме в състояния на безверие ,а да променим това в състояние на осветено живеене-претворяване!
| |
Тема
|
Re: VSICHKI SVETOVE!
[re: ngs]
|
|
Автор |
nonetheless (стар клубар) |
Публикувано | 21.04.09 19:25 |
|
Да, но представяш любовта като началото на всички светове. За мене любовта е пътят към духа, който пък е началото на всичкият свят. Любовта е химичен процес в мозъка който получава определение от ума. Безусловната любов няма определение, което ще я замърси с условие.
| |
|
общо взето говорим за едно и също нещо :)
Любовта среща "разделените светове" . Те са се разделили от липсата и. Ваклуш Тулев казва: "Няма зло,има нееволюирало добро" защото човек става лош ,когато служи на демоните си и ги храни.
Една притча за тези които не са я чували:
Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.
------------------------
В началото е била любовта ,която е замисъла съдържащ всичко и пътищата за постигане ,обединяване.
И любовта е в разпръснатото слово-звук ,в който всяка душа(частица от него) музицира в битието си.
Когато душите усетят че клончт към едно ,то те обединяват музициите си,допълвайки се.... и колкото по-богата става мелодията ,толкова повече светове обединява и себеосъществяването става пълно ,защото е отдаване-приемане. Проблема е че хората мислят че дават себе си изцяло а всъщност даваме само информация.
"човек" е събран! всеки е събран от всеки ,всеки съдържа всеки и го разбира в даден момент. Всичко което имаме и мислим че имаме го имаме НАЗАЕМ ,и ако неразберем това пропиляваме възмовността да ИЗЖИВЕЕМ истинската любов - тази към себе си. Това е космичната ,вечна любов... да възлюбиш себе си ,духа Христов ,вечното Дао. Защото всички сме различни проявления на духа ,частички от словото пръснато във вечния момент.
| |
Тема
|
Re: VSICHKI SVETOVE!
[re: ngs]
|
|
Автор |
nonetheless (стар клубар) |
Публикувано | 22.04.09 01:42 |
|
мдааа, ... .. говорим за едно и също нещо, но пък да върви лафа
виж следната приказка за любовта е доста интересна...
Mалкото русо момиченце се беше сгушило в скута на стареца, обгърнато от едрите му, силни ръце с най-нежната дядова прегръдка. Къдричките му падаха около ангелското личице. Очичките му светеха като малки искрици и в тях се отразяваха първите Звезди на вечерното Небе.
- Дядо, как светят Звездите? Кой ги е закачил на Небето? Мога ли да се кача на някоя много висока кула и да си взема една?
- Хеей! - засмя се старецът. - Укроти се, Искрице! Едно по едно! Ще ти разкажа една приказка, която чух от моя дядо - за Звездичките. Искаш ли?
- Казвай! Ама веднага почвай!
Момиченцето се намести още по-плътно в дядовия скут. Погледът му подскачаше наляво-надясно, докато постепенно утихна, упоен от спокойния глас…
Много-много отдавна на света не е имало нищо. Дядо Боже живеел съвсем самичък. Компания му правели само стихиите, които вилнеели из цялата Вселена. Те се отбивали понякога при дядо Боже и го питали защо не пусне Живота от сърцето си, но дядо Боже винаги им отговарял така: „Още е рано! Пък и Животът сам ще реши кога да излезе навън.”
Най-много място в сърцето на дядо Боже имало за Любовта. Тя изпълвала сърцето му. Един ден Любовта помолила дядо Боже да я пусне да се поразходи из Вселената. Той не можел да й откаже нищо, но й казал: „Ще те пусна, щом искаш, но се прибери бързо! Ти си по-силна от всичките стихии и ако те видят, ще пожелаят да си откраднат от тебе, за да получат част от Силата ти!”
- Дядо, а какво е бил Животът в сърцето на дядо Боже?
- Всичко, което виждаш сега около теб, миличко! Слушай сега!
Любовта толкова искала да се поразходи из Вселената, че била готова да обещае всичко на дядо Боже и бързо се съгласила.
Най-мощната стихия, която владеела всички останали, била стихията на Мрака.
Тя господствала над цялата Вселена и обгръщала всичко. Превърнала всички останали стихии в
невидима енергия, за да остане само тя - тъмнината на Мрака. Силата й била неописуема. Мракът не бил нито добър, нито лош. Всичко било в хармония под неговото господство. Притежавал неустоима красота, лишена от багри и форма. Точно от Мрака искал дядо Боже да предпази Любовта...
- Дядо, Бог страхувал ли се е от Мрака?
- Не, слънчице мое! Страхът се появил много-много по-късно във Вселената.
- А защо е искал да предпази Любовта от Мрака?
- Защото и Любовта, и Мракът имали неизмерима сила и дядо Боже не е знаел какво ще се случи, когато Мракът срещне Любовта, миличко. Слушай по-нататък...
Дядо Боже открехнал лекичко сърцето си и Любовта тихичко се промъкнала във Вселената. Сърцето на дядо Боже било широко, но Вселената била необятна… Любовта почувствала красотата на Мрака и затанцувала с цялата си прелест. Вселената се изпълнила с нещо ново, невидимо и вълшебно. Дядо Боже притворил добрите си очи и зачакал. Той вече знаел какво ще се случи.
Дошло време Животът да излезе от сърцето му. Любовта се реела във Вселената и омайвала все повече и повече Мрака. Върховният Господар на стихиите не можал да устои на Любовта. Тя била по-силна от него.
Тогава Мракът прегърнал Любовта и я попитал:
- Какво си ти, Прекрасна?
- Аз съм Любовта... А ти сигурно си Господарят Мрак?
- Да, аз съм… Защо е толкова хубаво да съм с теб? Искам завинаги да останеш с мен!
- Не мога, Господарю Мрак. Аз живея в сърцето на дядо Боже и му обещах да се върна. Има толкова неща, за които да се грижа там!
- За какво се грижиш?
- За Живота. В него има много-много неща, които се нуждаят от мен!
- А защо Бог не пусне Живота във Вселената? Така ще можеш да се грижиш за него и едновременно с това да си с мен?
- Много е тъмно във Вселената... Животът може да съществува само в светлината…
- А кой дава тази светлина?
- Аз… - отвърнала тихо Любовта.
Мракът притихнал… Никога досега не бил пленяван така силно от копнеж да бъде с някого. Дори за миг не можел да допусне, че може да се раздели с Любовта. Мракът разбирал, че има изход, но този изход означавал край на неговото господство и хармония.
Мракът помълчал още малко и проговорил:
- Не искам повече да господствам над Вселената сам... Искам те до мен. Вселената е празно място без теб, Любов моя… Подарявам ти я!
Любовта се свила в притихналия Мрак и промълвила:
- Не искам Вселената да бъде моя... Искам само да мога да й дам светлина. Така Животът ще може да съществува в нея.
- Направи го!
И Любовта се втурнала из цялата Вселена и започнала да закача малки, красиви фенерчета. Когато решила, че вече е наредила достатъчно фенерчета, тя започнала да разпръсква искри и да пали всяко едно от тях. Така във фенерчетата засияла Светлината на Любовта и Вселената станала безкрайно красива, осеяна с мъничките фенерчета на Любовта. Така се появили Звездите.
Дядо Боже отворил очи, за да види чудото, сътворено от Любовта. После тихо отворил сърцето си и пуснал Живота от него…
- Вселената е много широко място, слънчице. И до ден днешен Любовта пали Звездички в Небето. Всеки път, когато нечие сърце бъде изпълнено с Любов, на Небето изгрява нова Звездичка.
Някой ден и ти ще запалиш своята Звездичка там…
- Дядо, а ти запалил ли си вече своята Звездичка?
- Да, миличко! Преди много години…
- А аз мога ли да я видя?
- Не зная, моето момиче. Звездичките си приличат. Може би си я виждала дори. Но това не е толкова важно. Важно е Звездичките
да стават все повече на Небето, нали?
- Да, деденце…
Момиченцето притихна... След няколко минути старецът наведе глава към него и видя спокойното му личице, отпуснато в сладък сън...
| |
|
много хубава приказка :)
Исках да споделя още една много красива ,но неможах да я намеря.
Разкзва се за Бог ,душата и прошката.... ,сещате ли се :)?
| |
Тема
|
Re: VSICHKI SVETOVE!
[re: ngs]
|
|
Автор |
nonetheless (стар клубар) |
Публикувано | 28.04.09 04:34 |
|
не
.. преразкажи я, ... .. с твои думи
| |
|
ААА ето намерих я :)
http://www.beinsadouno.com/articles.php?id=73
| |
Тема
|
Re: VSICHKI SVETOVE!
[re: ngs]
|
|
Автор |
nonetheless (стар клубар) |
Публикувано | 28.04.09 16:37 |
|
страхотно
отварям нова тема в религия ...
| |
|
|
|
|