-Огледай се добре-промълви тихо Муле-буле двукрако.
-Тук живяхме, тук умряхме,в този живот се скрихме от коварните ласки на безвремието и безпространствието.Бурията ни отмина,годините се стекоха в кофата за боклук, в кофата за спомените.....
А ние още се прегръщаме и търсим сладострастно споделената самота, която не можеш да споделиш с никого.Тя винаги е половин- половин за мен и половин за теб-този,който ме усещаш.
ПРез прозореца на съзнанието, ограничаващ съзнанието,съзерцай сенките на облаците, които не същуствуват,препускащи над главите ни, като мисли и чувства, лишени от цел...... от посока...от страхове и надежди.
Това е живота- коварен и красив, подлъгал ни с илюзорен извор под сянката на илюзорната стряха на красивите надежди и очарования, които не водят никъде.
А сянката е дете на Слънцето, осъдено да обикаля около нас ,за какво ли?
Трябва да има нещо много силно, което да осъди Слънцето милиарди години да се върти на едно място, създавайки илюзорна светлина, на илюзорните същества,заспали гадни и жадни ,в люлката на майка си-Земята.
Изгрев Слънце и Залез Слънце, са моменти в които трябва да си зададеш поне един съществен въпрос в целия си живот......
-Огледай се добре-промълви тихо Муле-буле двукрако.
Ти зададе ли си въпроса на живота си?
-Огледай се добре-промълви тихо Муле-буле двукрако.


И кво от това?

http://emk-33.com/posting.php?mode=newtopic&f=41

и ако не идва влак-премини...