Значи потенциялната енергия не е енергия така ли

Енергия си е, отвсякъде.

Както нормалното движение се характеризира с кинетична енергия, така и възможността за движение се характеризира с потенциална енергия. И двете са енергия, характеристика на движението.

Но ако мислиш че енергията е някаква субстанция, флуид или нещо подобно, не е.

Не може да отделиш от нещо (движението в случая) някоя негова характеристика. Например да отделиш твърдостта на камъка и да я разглеждаш като самостоятелна същност.

"Горе казваш че не е част долу казваш има маса ( масата част от материята ли е или не е) "

Добре, да уточним. Аз правя разлика между част и характеристика. Масата, енергията, са характеристика (свойство). Не знам как може да се отдели свойство. Докато част знам. Част от една каруца сливи е една слива. Или колело от каруца. Ако отделя частта, ще остане каруца без колело. Но масата е неотделима от материята. В това е разликата. Не можеш да отделиш твърдостта на камъка от самия него.


"Кое отличава слона от сърната :)))? Готино казано:)
Ами най-малко големия размер на слона и малкия на сърната. :) "

Е, уговорката ми беше - не по външни белези. И поуката при мене е обратна - същността на нещата е в тяхната структура, дълбоко в тях, само с гледане от вън, пък дори да сме извън хралупката, не става. Истината не е само в обединението, но и в разделението, двете формират цялостната представа.

"И по последното ти изречение остановявам, че не си успял да я намериш. "

О, така само по написаното, няма начин да познаеш. Но винаги се опитвам да оценявам такива чувства не само отвътре, а и с друг поглед, отвън :)

Тъй, сега ако се поставя на мястото на извънземен, на който обясняваш любовта, това описание звучи някак отнесено и безсмислено. Не трябва ли да се добави и нещо за хормоните, физиологията... Не че хормоните при извънземните действат по същия начин.

Наистина си прав Съшността на нещата е дълбоко в тях. Толкова дълбоко, че са отвъд тяхната структора.
Има два начина да се докоснеш до някого:
Първия е да го пипнеш физически.
А втория е да го докоснеш със сърцето си.
Кой е по истински според теб.?
Докато се разхождаме или отиваме на работа се докосваме на ден с доста хора... Това не значи, че ги познаваме.
Но ако докоснеш сърцето им ( духа ) това ще те доближи до истината за тях.

Първия или втория ?:)) И кой е по дълбок?:))
Мисля, че духа е най вътрешния белег на индивида. :))
И ако приемем това поне за даденост. И започнем иследването от там. То ще е много по лесно да си обясним структурата на всичко останало.
Отностно мястото на извънземен : непознавам такъв изънземен който описваш. :)) Ако ти познаваш запознай ме:)
Моля те помисли върху това кое ни различава от останалите видове.
Любовта е отдаване - това я прави толкова уникална и трудно достъпна.
Трудно е да намериш някой или нещо което да ти се отдаде или на което ти да се отдадеш без накрая да няма страдание.
Ако намериш един пример в който този резултат да лиспва съм готов да ти повярвам.:))
А Хормоните и физиологията са част от нещо друго. Можем да го наречем инстинкт за размножаване и самосъхранение...:))

"Мисля, че духа е най вътрешния белег на индивида. :))
И ако приемем това поне за даденост. И започнем иследването от там. То ще е много по лесно да си обясним структурата на всичко останало. "

Тъй. Възниква въпросът: що е дух? Само хората ли го имат? Ако го имат и животните, с какво хората се отличават от тях?

И се връщане в началната точка, дето говорим за енергия като визираме нещо друго под това име.

"Моля те помисли върху това кое ни различава от останалите видове.
Любовта е отдаване - това я прави толкова уникална и трудно достъпна. "

Нима няма любов при другите видове? Със съответните видови специфики, разбира се?

"Трудно е да намериш някой или нещо което да ти се отдаде или на което ти да се отдадеш без накрая да няма страдание.
Ако намериш един пример в който този резултат да лиспва съм готов да ти повярвам.:)) "

Не знам. Но мисля, че много любов винаги е свързана с много страдание накрая. Когато настъпи този край.

Духа или душата това е онова което никога не се променя. Самата ти същност.
Както пише в Бхагават Гита ( Древна Веда от преди 5000 години )

Защото винаги нас ни е имало:
мен, теб и тези царе на земята;
Защото винаги нас ще ни има:
ние сме и во веки ще бъдем.

Нереалното не съществува.
Реалното винаги съществува.
Така битието познават тези,
които виждат самата същност

Както Жителят в тленното тяло
от детство, в младост и в старост минава -
така ще премине и в ново тяло.
Това не смущава мъдреците.

Не може да бъде унищожено
Онова, чрез което всичко живее.
Онова — което е въплътено —
никой не може да го погуби.

То нито се ражда, нито умира.
То съществува и не престава:
отвъд раждане, смърт и промени —
с телесната гибел то не изчезва

Ако се вгледаш в стиховете, ще откриеш отговора на въпроса, що е то дух. :)
А дали само хората го имат. Отговора е разбира се, че не :)).
Всяко живо същество на тази планета притежава душа.
Формите в които душата пребива могат да бъдат
движещи се и недвижещи се.

От движещите се най-висшата форма която живото същество ( душата )приема е Човека.
И спрямо съзнанието се определя формата.
Така в зависимост от нивото на съзнание живото същество преминава от една форма в друга. От животно в Човек, или от Човек в Човек, или от Човек в Животно или растение. Всичко зависи от начина ни на дейстие.
:))Харесва ми това сравнение за другите видове :)) Да. Има любов защтото тя е основния движещ елемент. Но позволли ми да ти дам един пример
Вземи водата.
Когато е бистра можеш да видиш дъното. ( Виждаш кой си)
Но когато е мътна, пълна с кал, тогава е трудно това да бъде видяно.
Така много често казваме на похотта любов.
И при животните инстинкта за размножаване и съхранение е много много по силно изразен. Съзнанието е силно закърняло - липсващо.
И това е една от основните разлики между човека и животното Единия има разум ( по развито съзнание) другия няма разум ( не развито съзнание).
А относно страданието :)) Любовта не е свързана с страдание,
Привързаноста е онази която е свързана с страдание.
Любовта винаги е готова да ти даде, без да поиска нищо в замяна.

"Духа или душата това е онова което никога не се променя. Самата ти същност. "

Е, това е нещо като затворен кръг. Това определение предопределя отговора на въпросът за прераждането. Но аз бих попитал: наистина ли нашата същност не се променя? Това е вярно само защото го пише в някоя книга или тя наистина не се променя? Демек, бил ли е човекът човек, преди да стане човек?


"...Съзнанието е силно закърняло - липсващо.
И това е една от основните разлики между човека и животното Единия има разум ( по развито съзнание) другия няма разум ( не развито съзнание). "

Не съм сигурен че животните нямат разум. Може би нямат самосъзнание, идентификация на личност, но по разумност са доста напред. Ако видиш котаракът ми с какво саркастично мяукане и поглед опикава чантата ми, след като не съм му угодил на нещо, ще разбереш че това е планиран ход, хладно премислен и че носи някакво облекчение на извършителя - само дето той не може да го изрече с думи :)

Както и да е, разликата всъщност е само в развитостта на разума. Та да се върнем пак на духа. Аз като привърженик на еволюцията, се питам дали и преди да стане човек, в маймуната е имало същата "непроменяема" същност? И като се връщам назад, дали в червейте тя се запазва? И на кое ниво от развитието тя се появява (има ли в бактериите дух)?

Пък ако бог е създал човека, преди неговото създаване какво е правила същността му? Вечна ли е или не е вечна? Еднаква ли е същността на човека и другите животни?

Е, повечето от въпросите са провокативни :) Просто ги споменавам като контратеза на това определение за дух.

е кой каза, че в масата няма движение? Тия всичките атомчета се въртят със страхотна скорост което създава усещане за плътност... А виж не съм се замислял дали Духът е флуидна или подобноа субстанция...

Усещането за плътност иде не от скоростта, а от опаковката - пространственото разположение.

Масата няма нищо общо с понятието плътност - при една и съща маса може да имш различна плътност, зависеща от другио фактори.

Това което казвам е, че масата (както и енергията) е неотделима от материалното тяло. Защото не е самостоятелна част от него, а е само негова характеристика. "Маса" без тяло няма смисъл. "Енергия" без носител - също.

Да има нещо като затворен кръг и той се нарича Кръгът на вечно повтарящото се раждане и смърт. на санскрит е наречен САМСАРА:))
Твоята истинска същност не се променя. Променя се обословеноста ти с материята. И в зависимост от тази обословеност душата приема различна форма.
Отсностно кинигите:
Кое е това което би те накарало да приемеш нещо за даденост. ?
И кое е онова което те е накарало да приемеш това което в момента си приел?:)
Авторитета и книгите са доста голяма част от това. А относно котката ти : Ако се замислиш какво се крие точно зад саркастично мяукане и поглед ....опикаване на чантата ти :))) И какво е нещото за което е трябвало да му угодиш? :))) Някоя котешка прищявака. Е да има много случай когато нашите прищявки са котешки или кучешки. Това не означава, че те са разумни. :)))
И си прав ,че разликата е в развитоста на разума.:))
"Аз като привърженик на еволюцията, се питам дали и преди да стане човек, в маймуната е имало същата "непроменяема" същност?"
Струва ми се че изхождаш пак от формата.

Не формата определя съзнанието, а съзнанието определя формата.
Или иначе казано Душата си е една и съща. Тази на маймуната, на кучето на президента и на чистача. Съзнанието им е различно.
Душата е вечна, пълна със знание и блаженство.
И не забравяй - Вечност означава - Извън обхвата на времето.
А съзнанието помага само да се достигне до това. И когато достигнеш до знанието това му казват осъзнатост.

Както казва Шридхара Махараджа:
"Има една истина като е достигнеш си достигнал всичко, когато я разбереш си разбрал всичко. "
А резултата от това е пълно блаженство и непрестано нарастващо щастие.