"Не мога да се съглася. Не е необходимо някой да създава закономерностите, по които се развива света, независимо доколко ние ги познаваме. Веднага ще изникне въпросът: кой е създал закономерностите, по който съществува Бог? Ако няма такива, то той също съществува на основа случайността, и за никакъв предварителен план не може да става дума. "

Съгласен съм с теб , но само при положение, че Бог е част от нещо което е под влияние на фактора време т.е. имащ начало и край.
Опита да си обясним божественоста вкарвайки го в продукта време е все едно мишка да си обясни виша математика.
Ако предположим, че има нещо като вечност в това понятие вечност не би следвало да съществува дума като създал. Там има понятието вечно съществуващ. Там няма начало няма край.
Като начало можеш да опиташ да дадеш добро и пълно определение на най- висшето нещо според теб. Когато го намериш за себе си, можеш да го наречеш както желаеш Бог, висша сила или каквото искаш. Но не забравяй, че това нещо трябва да обхваща всичко. Иначе би имало нещо по висше - нещо от което то зависи. Това твое нещо трябва да охваща и онова което разбираш и онова което не разбираш, онова което пиремаш и онова което отхвърляш, онова което мислиш и онова което усещаш. Онова което докосваш,чуваш, виждаш и т.н.

"Обикновено като се говори за смисъл, предполагаме предварително поставена цел. Ако няма Бог, няма и такава цел - светът се развива докъдето стигне :) Но ако приемем за цел състоянието, към което водят развитието закономерностите, които наблюдаваме: смисълът на съществуването е установяване на пълен хаос. :) "

Ако няма цели светът не се развива.
И липсата на цел е точно това което казваш пълен хаус...
Въпроса тук е:
1 Коя е нашата истинска цел ?
2. Нашите действия спомагат ли за достигането и?

"Нямам нищо против да предположим някаква върховна сила. Но защо трябва да я правим на личност, защо трябва да тя да има някакъв план, който да придава смисъл на съществуването?"

:)) Това е много хубав въпрос. Той има план и няма план, хем е личност хем не е :)) В древните Веди се казва, че бог е Брхаман, Параматма и Бхагаван т.е
Брхаман - безличностния аспект- безкрая и всемира;
Параматма - Намриращ се във всяко живо същество като наблюдател на действията.
Бхагаван - Бога като личност.
Преди всичко Абсолютната истина не действа по някъкъв план, освен по свой собствен и то за собствено удволетворение иначе не би бил Бог. Така, че ако искаш да има смисъл, сисъл има, а ако искаш да няма смисъл, смисъла за теб се губи. Така за едни Бог не съществува, за други той е голяма светлина, а за трети е скъп и мил приятел. Въпроса е кое от тези неща те доближава до целта - щастие и любов, пълно знание и удволетворение.Кое от тях ти дава възможност да се докоснеш до сърцевината - истинската цел на човешкия живот.

"Ами в това е въпросът. Казваме - има. И аз съм съгласен, има неща които не знаем. Но дотук. как да ги опознаем, как да отличим предположенията от "натрапчивите предположения", на които някои им викат прозрения? Като се поинтересуваме какво е, то трябва да се прояви някак, нали? Някой чул гласове. Друг видял светлина. Хубаво, но гласове чуват и болните, светлина виждат и като халюцинация. Особено преди 2000 години, когато тези неща не са ги класифицирали като болести. От тук нататък, всички качества с които надаряваме това "нещо повече" се изсмукват от пръстите. "

Съгласен съм с теб, че нижката е много тънка. Това което съм чувал в тази връзка е - Садху, Шастра, Параматма или за да си сигурен, че едно нещо е истинско то трябва да е потвърдено от онези които познават истината, от писанията ( свещените книги като Ведите, Библията, Корана ) и от сърцето ти. Сигурно ще попиташ, а как да разберем, че тези който потвърждават това наистина познават истината. Единствения начин е като съдим за тях по делата им. В писанията се дава много точно обяснение какви качества трябва да притежава една личност постигнала истина. А средството да разберем дали това е така е като ги тестваме - Дали това което говорят отговаря на това което правят, и дали това което пише за тях отговаря на действията им.
А относно Парматма - това е божествения глас в сърцето ти. Затова накрая това трябва да е потвърдено със сърцето ти.
В противен случай това за което говориш се нарича сляпа вяра и опсаноста тук е човек да стане част от някъква измама и да бъде излъган, поради не достатъчна задълбоченост в изследването си. Така ако ние се оповем само на външни уж доказателства- фактори ( видял светлина, дошло му прозрението и т.н ) и не се опитваме да вникнем в дълбочината рискуваме да бъдем подведени от собствените си сетива. В света има много хора които искат накой да ги последва и да покажат величието си, да удволетворят желанието си за власт като се представят за Божи посредници. Но има и такива които са готови да жертват живота си за да те спасят без да искат нищо в замяна.

"Ето, това е добър пример как надаряваме бог с нашите качества. Нещо като отговор на въпросът как бих постъпил ако аз бях бог. Искам да кажа, че тези знания са дошли само от абстрактни разсъждения, и не е ясно доколко отговарят на действителността. "

Да съгласен съм с теб, че нашите качества са само една минимална част от божественото, че има толкова много неща които не са ни ясни и няма как да проумем. Но това което е поне очевидно е, че зад всяко действие седи някъкво противодейстие или ако разгледаш молитвата като действие което човек извъшва, то тогава е нелогично тя да не дава резултат. Тя дава резултат. Въпроса по скоро е кога се проявява резултата.
Веднага или по късно, Примера с Бащата и детето е точно за това.

"Това все пак е някаква утопия. Пълната липса на насилие и агресия би спряла развитието. Освен това хората не са абсолютно еднакви (което е хубаво), и в една не съвсем еднородна система като човешкото общество лесно се формират полюси: кариеризъм и безволие например. Те се появяват като случайни флуктуации, но с появата си рязко задълбочават различията. Защото индиферентна необразована маса лесно се управлява. И от там е само крачка до насилието, което визирах в предишния си постинг. "

Да, както казах и по горе границата е много тънка, но това не означава, че нямя хора които да могат да вървят без проблеми по нея. Невежеството е много характерно за наши дни. .
Както казва Шридхара Махараджа " На нивото на земната реалност всяка частица иска да експлоатира творението. На нивото на себеотдаването е точно обратното. Там всеки елемент от творението се стреми да му служи. Ключът за постигането на този живот е да служим на Центъра. Това е обяснено в Шримад-багаватам с помощта на аналогията, при която се поливат корените на едно дърво"

Погледнато под друг ъгъл в света около нас наблюдаваме грубо 4 основни цели в живота на един човек.
1 желание за трупане на богатство - Арта
2. желание за наслаждение - Кама
3. религиозния дълг - Дхарма
4. освобождението - Мокша
Но ако вникнеш в дълбопчината на тези цели ще видиш, че основния стремеж е личната облага, а основното наше търсене е любовта. Всеки знае че любовта не е личната облага, любовта е желанието на един индивит да даде всичко от себе си за другия. И тук важното е къде е любовта за теб и дали тази цел към която ти си се насочил ще ти даде наистина любовта.

"Тъй. А какво ще стане, ако приемем че няма дух? Само до приемане ли е? Аз това и казвам, ние приемаме едното или другото именно поради страха. Религията се опитва да се бори с този страх като те убеждава че не всичко е загубено. Ами ако все пак е?"

Да до някъде поне в началото е въпрос на приемане, после идва вярата и дълбокото разбиране. Ако всичко за теб е загубено... какво да ти кажа...И ако ти приемаш, че няма дух...няма вечност. Тогава наистина вичко е загубено.
И какво точно е загубено... И какво точно е имало... няма никакво значение защото ти ставаш едно нищо. И ако искаш да вярваш във версията аз съм нищото, няма проблем... За мен звучи доста елементарно като постолат за смисъла на човешкия живот. Ако няма дух можеш да заявиш съвсем спокойно аз съм едно безмислено създание. Създадено от случайно сблъскване на атоми.
Но вътрешно в сърцето си всеки знае, че това не е така. Фактът който наблюдаваме е нежелание за приемане на истина поради желание за оправдание. Искаме да живеем в лъжа.. Защо не... То си е готино.. Търсим оправдание за действията си. И вършим безчинства. Построяваме една добра лъжа за да се уневиним пред себе си. Аз съм си тяло, веднъж се живее, дай сега да изконсомирам всичко което има около мен пък другите да му мислят... Ако останат такива след мен..:)) И на кого му пука след като така или иначе работата приключва. Гери трудно ми е да приема тази позиция. Не виждам в нея любовта към която според мен всеки се стреми. И ако за теб любовта несъществува за мен тя е основния двигател на всичко. Замисли се.. дори атоми те се привличат един към друг.
Тялото ( материята )това е егоизъм... Душата ( любовта ) това е отдаването...

"Това измъкване е класическо, но не минава. И аз, като хапна, мога да повдигна камъка, дето вчера не съм могъл. НО, първо, вчера НЕ СЪМ МОГЪЛ да го вдигна, и второ, днес със сигурност има друг камък който не мога да вдигна. Т.е. Винаги има камък, който бог не може да вдигне В ОПРЕДЕЛЕН МОМЕНТ. Това е смисълът на твърдението, в определен момент. "
Тук пак се връщаме на старата фраза от себе си и за себе си... Кой изгражда и кой решава, че утре ще има по голям камък от днес.?
От Себе си - Всичко произлиза от него и е за него. Понятието днес утре в другиден е част от него.
В Ведите се казва за онези които не вярват в мен аз съм страха от смърта. Всичко което гледаш около себе си е част от него. и е за него.
Ако Пожелае ще направи и вчера и утре и другиден и сега толкова голям камък че да не може да повдигне. Ако пожелае ще повдигне всеки камък от вчера утре и другиден или сега.
Какъв Бог би бил Бог ако не може. той проспо пожелава и то става Гери. Там няма не може.

"Именно, няма да е Бог. Но тук стигаме до празни логични разсъждения: бог не може да има създател, значи има бог. Защо трябва да има бог, създател на светът, а не може светът да съществува От себе си и За себе си? "

Това е хубаво наситина, но доста подвеждащо... В един определен смисъл може да се каже, светът е от себе си и за себе си. Но ако го извадим отделно от цялото и игнорираме духовния елемент тогава това се превръща в спекулация. Бог включва всичко в себе си без изключения. Така, че от тази гледна точка От себе си и за себе си включва всички аспекти, а не просто отделни части.

"Няма красота разбира се. Човекът обаче прави същото с останалата природа. И ако не го беше правил, останалите видове отдавна да го бяха закусили. "

Ако погледнеш в природата хиляди видове са изчезнали благодарение на човека. А не благодарение на останалите видове. Животното яде колкото му е необходимо, докато човека е ненаситен. И ако погледнеш в природата същестува баланс, а човека се опитва да наруши този баланс поради алчност.

"В науката аксиомите са очевидни и ПРОВЕРИМИ твърдения. Вярата не е в самите твърдения, а в техния обхват. И е вяра до тогава, докато обхватът не се окаже друг. "

Да и какъв е обхвата на твърденията които засяга съвремената наука. - матерялни. ОК чудесно... Ако искаш повече обаче трябва да обхванеш и другите твърдения за да добиеш пълна картинка. А там също има очевидни неща. Но за да ги видиш трябва първо да повярваш после идва и потвърждението на твърденията.
Религията е опита за проверка, а резултата идва след опита.
Така, че от една гледна точка религията и научния експеримент са едно и също нещо.
Въпроса вече е в разбирането. За много хора религията е форма и се е превърнала в сляпо следване на правила и принципи. Забрани и разрешения. Средство за власт или слава. Но за истинската религия не можем да съдим само според делата на някой от членовете и.
Самата цел на религията е да те отведе до проверимо твърдение. А вече как това ще стане какви ще са инструментите който ще използваш за твоето изледване , кои ще са учените на които ще се опреш е въпрос на твой избор.
"В религията вярата е в самите твърдения. Ако те бяха ПРОВЕРИМИ, тя нямаше да е религия, нали?"
Съжалявам Гери Проверими са. Грешно си разбрал думата религия.

"Съгласен съм с теб , но само при положение, че Бог е част от нещо което е под влияние на фактора време т.е. имащ начало и край. "

Добре, какво вие разбирате под "време"? Защо вашата представа включва начало и край на времето?

Понятието време, което аз ползувам, е с прости думи, една от характеристиките на случващите се неща, отношение на наредба. Времето не определя хода на събитията, обратно, случването на нещата определя времето. Без случване няма време. НО, нещата нищо са почнали да се случват някога, нито ще спрат да се случват. Т.е. "извън" времето е илюзорно, празно понятие. Предполагането на начало на събитията (== времето) предполага и Бог. Но предположението за начало е излишно, необосновано, и не може да служи като някакво доказателство за Бог.

"Ако предположим, че има нещо като вечност в това понятие вечност не би следвало да съществува дума като създал. "

Какво основание имаме "да предположим"? Ние много неща МОЖЕМ да предположим, което не ги прави по-реални. Поне някакво основание трябва да имаме...


"Като начало можеш да опиташ да дадеш добро и пълно определение на най- висшето нещо според теб. Когато го намериш за себе си, можеш да го наречеш както желаеш Бог, висша сила или каквото искаш. Но не забравяй, че това нещо трябва да обхваща всичко. Иначе би имало нещо по висше - нещо от което то зависи. Това твое нещо трябва да охваща и онова което разбираш и онова което не разбираш, онова което пиремаш и онова което отхвърляш, онова което мислиш и онова което усещаш. Онова което докосваш,чуваш, виждаш и т.н. "

Класическо определение за "всичкото" е Вселената. Всичко което споменахте, е там. И не виждам основание някой да я сътворява. Тя е много повече от това, което знаем за нея, но не прилича на Бог :)

"Ако няма цели светът не се развива.
И липсата на цел е точно това което казваш пълен хаус...
Въпроса тук е:
1 Коя е нашата истинска цел ?
2. Нашите действия спомагат ли за достигането и? "

Аз продължавам да защитавм тезата, че пред нас няма предварително зададена цел. Човечеството може да тръгне към всяка предварително зададена цел, и в много от случайте да я постигне. Целите се определят от моралните норми, и в общества с различни морални норми са различни. както и представите за красота, добро и зло са относителни, така и целите. Вътре в обществото различните индивиди също имат различни цели: занаятчията да произведе повече и по-хубави неща, крадецът да открадне по-скъпа вещ. Целите се определят основно от изгодата и желанията, не виждам друга смислена движеща сила.

"Въпроса е кое от тези неща те доближава до целта - щастие и любов, пълно знание и удволетворение."

Това не е моята цел. Защо нечий други цели трябва да са и моите?
Пълното знание и удовлетворение са пълен покой, пълният покой е страшно скучен, той е равносилен на смърт... :)

"Така ако ние се оповем само на външни уж доказателства- фактори ( видял светлина, дошло му прозрението и т.н ) и не се опитваме да вникнем в дълбочината рискуваме да бъдем подведени от собствените си сетива. В света има много хора които искат накой да ги последва и да покажат величието си, да удволетворят желанието си за власт като се представят за Божи посредници. Но има и такива които са готови да жертват живота си за да те спасят без да искат нищо в замяна. "

Ей тук съм напълно съгласен. Занимавал съм се известно време с биология и психология, и ми е пределно ясно колко са манипулируеми сетивата.


"Но това което е поне очевидно е, че зад всяко действие седи някъкво противодейстие или ако разгледаш молитвата като действие което човек извъшва, то тогава е нелогично тя да не дава резултат. Тя дава резултат. Въпроса по скоро е кога се проявява резултата. "

Тук има малка подмяна на нещата, с която не съм съгласен. "Всяко действие си има противодействие" е закон във физиката, формулиран ясно и точно за отношения между материални обекти - и толкова. Той не е валиден за мисли, думи, разсъждения, молитви. Думите могат да (но може и да не) предизвикат реакция в другия обект/субект. Ако извикаш рязко срещу свещ, тя може да угасне :) Ако се помолиш на злодей, той най-вероятно няма да те послуша. Не може да се очаква някаква адекватна реакция на молитва. Поне не и ако няма Бог, т.е. наличието на молитва не означава автоматично съществуването на Бог.


"Ако всичко за теб е загубено... какво да ти кажа...И ако ти приемаш, че няма дух...няма вечност. Тогава наистина вичко е загубено.
И какво точно е загубено... И какво точно е имало... няма никакво значение защото ти ставаш едно нищо. И ако искаш да вярваш във версията аз съм нищото, няма проблем... За мен звучи доста елементарно като постолат за смисъла на човешкия живот. "

Защо да е загубено? Аз не ПРИЕМАМ, просто това не е в мойте приоритети. Ако има - хубаво, нека има. И с дейноста си работя за това, да си проличи има ли или не. Е, засега не му личи... Но ако няма, кое е загубено? Ако независимо че го няма аз вярвам в него, това не е ли пропиляно време? Илюзия, която да ме отклонява от моя път?

"Да и какъв е обхвата на твърденията които засяга съвремената наука. - матерялни. ОК чудесно... Ако искаш повече обаче трябва да обхванеш и другите твърдения за да добиеш пълна картинка. А там също има очевидни неща. Но за да ги видиш трябва първо да повярваш после идва и потвърждението на твърденията. "

Ами тука вече си противоречите. Аз мога да ПОВЯРВАМ че бялото е черно, и навсякъде вместо бяло ще виждам черно (ако вярвам истински, ще се получи промяна в моя понятиен апарат), но доколко това че бялото е черно е очевидно? Не, не е очевидно. При нас е обратно: за да вярваш, първо трябва да е потвърдено. Аз не мога да вярвам че действието не е равно на противодействието, защото няма НИТО един пример за такова нещо. Ако се появи - ще повярвам. Този път според мен е много опасен, първо да повярваш. Да започнем с реалността на баба Яга и дедо Торбалан тогава :)

"Религията е опита за проверка, а резултата идва след опита.
Така, че от една гледна точка религията и научния експеримент са едно и също нещо. "

Не, тук също не съм съгласен. При религията, всеки може да повярва в едно от две взаимоизключващи се твърдения. При което те не стават по-малко взаимоизключващи се, и поне за единия от двамата експериментът не е успешен. Обаче и двамата ще настояват за успех, нали? В науката, резултаът от експериментът може да противоречи на вярата (очакването) - веднага се вижда че религията и експериментът не могат да се отъждестват.

"Самата цел на религията е да те отведе до проверимо твърдение. А вече как това ще стане какви ще са инструментите който ще използваш за твоето изледване , кои ще са учените на които ще се опреш е въпрос на твой избор. "

Дайте пример за проверимо твърдение, до което се достига само с религията.

""В религията вярата е в самите твърдения. Ако те бяха ПРОВЕРИМИ, тя нямаше да е религия, нали?"
Съжалявам Гери Проверими са. Грешно си разбрал думата религия."

Ако ние можехме да проверим дали има Бог, ние нямаше да вярваме в него, нали? Няма необходимост да вярваш че има трамвай, след като вече си се сблъсквал с тях. Тогава религията в тази си форма нямаше да съществува. Ако имахме реално проявление на Бог, с него щеше да се занимава науката :)

"Добре, какво вие разбирате под "време"? Защо вашата представа включва начало и край на времето?"
"Времето не определя хода на събитията, обратно, случването на нещата определя времето." - Това е това което разбираме за време.
"НО, нещата нищо са почнали да се случват някога, нито ще спрат да се случват" - за това обаче засяга повече аспекта вечност.

Или с други думи времето е продукт на материята с който се определя началото и края на дадено събитие. Времето не определя хода им.
Използвайки думата под влияние на фактора време, имам предвит под влияние на материята, тъй като времето е продукт за определяне на събития случващи се с материята. Ако не си съглсен с това моля те построй основата на пораждането на времето като такова, и ще стигнеш до заключението че времето се поражда тогава когато трябва да се сложи начало на едно нещо или край на друго нещо.
В аспекта вечност се характеризира точно с израза ти -"Но, нещата нищо са почнали да се случват някога, нито ще спрат да се случват" - там времето се явява ненужно и непотребно.
Предполагането на начало на събитията (== времето) предполага и Бог- напротив точно обратното.
И както казах "Съгласен съм с теб , но само при положение, че Бог е част от нещо което е под влияние на фактора време т.е. имащ начало и край. " -за радост обаче той не е. Затова е Бог, а не нещо временно... Имено това се опитвам да обясня в предния пост.

"Какво основание имаме "да предположим"? Ние много неща МОЖЕМ да предположим, което не ги прави по-реални. Поне някакво основание трябва да имаме... "
Да тук си прав не става въпрос за предположение. предположението е за теб, за себе си аз нямам нужа от предположения. За мен тези неща са реални и могат да се усетят. Не са плод на фантазията или на болното въображение. По отговора ти виждам, че ти търсиш реални неща, а не предположения, но за да достигнеш до релноста трябва да приемеш всичко останало.
Ще ти дам един пример.
За един човек с жълти очила светът е жълт и той вярва в това. За него това е реалноста.
За един човек със Сини очила светът е син той пък вярва в синиото и за него това е реалността
За друг пък със сиви Очила светът е сив и той също вярва в това.
Но в крайна сметка светът е сбор от много цветове той е и жълт и син и сив. И докат не приемем всеки цвят все още ще сме далеч от реалноста.

Това е което се опитвам да ти кажа. Освен материята все пак има и Виша сила на която много хора казват Бог. Въпрос е на твой избор дали искаш да добавиш още един цвят към твойте цветни очила или би желал те да бъдат едноцветни. А иначе филма така или иначе си го гледаме.

"Класическо определение за "всичкото" е Вселената. Всичко което споменахте, е там. И не виждам основание някой да я сътворява. Тя е много повече от това, което знаем за нея, но не прилича на Бог :) "

Да хубаво казано, наистина. Вселената е нещо което можем да опреличим като изключително висша сила. Но както знаеш вселената е част от материята, тя е съставена от материя. и затова подлежи на разрушение и сътворение както всяко нещо съставено от материя около нас подлежи на сътворение и разрушение.
Например във Ведите човек може да открие знанието за това, че вселената се обитава от различни същества, който живеят на различни планети. Че те също като човек умират и се раждат в зависимост от действията си. Че за едни усолията са по сурови, а за други по благоприятни. Че има космически кораби с които някой от тях бродят из тази вселена. може да открие карта на вселената кодирана под пентаграми и мандали и т.н и т.н... дълга история.
Там също така пише, че вселената се разрушава и създава или както казват учените материята се свива и разширява. Отвъд това Свиване и разширяване се крият още много неща който можем спокойно да кажем, че са отвъд нашето въображение. Но ако използваме сърцето си и търсим същността си, тези неща могат да бъдат докоснати и това знание може да бъде достигнато. Така, че това което се опитвам да ти кажа е, че знанието за света не се крие около тебе, а в самия тебе. Ти си този който осъзнава, и въпросът е кой е осънзаващия. Тялото, ума, интелегентноста или нещо друго кажи му както искаш.

"Аз продължавам да защитавм тезата, че пред нас няма предварително зададена цел. Човечеството може да тръгне към всяка предварително зададена цел, и в много от случайте да я постигне. Целите се определят от моралните норми, и в общества с различни морални норми са различни. както и представите за красота, добро и зло са относителни, така и целите. Вътре в обществото различните индивиди също имат различни цели: занаятчията да произведе повече и по-хубави неща, крадецът да открадне по-скъпа вещ. Целите се определят основно от изгодата и желанията, не виждам друга смислена движеща сила. "
Замислял ли си се
защо занаятчията иска да произведе по хубави неща?
Защо крадеца иска да открадне по скъпа вещ?
какво му дава това на него? Не му ли носи нещо?
Може би щастие, любов... ммм... Или това са глупости.
Може би се чувства щастлив да открадне. И ако всеки гони в дълбочина щастие и любов- не са ли те някъкъв вид основна цел?
А онова което търси всеки е не просто времено щастие и любов, а вечно щастие и любов.
Опитай се да си отговориш на тези въпроси и сам ще видиш, че всеки от нас се стерми към нещо което се надява да му даде щастие.
Въпроса който ще остане неразгадан е къде се крие то?
Тук можеш да опиташ няколко варянта.
1 Опита - Проба грешка- сам знаеш, че това е добър начин човек да се обеди. Опитваш нещо дали носи щастие после те разочарова и вече не го опитваш.
2. Да попиташ някого който вече е намерил нещо повече по този въпрос. - това е по добрия метод защото е по бърз.

"Целите се определят основно от изгодата и желанията, не виждам друга смислена движеща сила. "
Изгода за какво и желания за какво?
Защо един човек търси тази изгода. Какво го кара да я търси... ?

"Това не е моята цел. Защо нечий други цели трябва да са и моите?
Пълното знание и удовлетворение са пълен покой, пълният покой е страшно скучен, той е равносилен на смърт... :) "

Коя е твоята цел и какво те кара да се стемиш към нея? Какво се крие на дъното на желанията? Можеш да не ми отговаряш, защото все пак това е нещо лично. Но замисли се за себе си.

"Ей тук съм напълно съгласен. Занимавал съм се известно време с биология и психология, и ми е пределно ясно колко са манипулируеми сетивата. "

Не мога да разбера... щом казваш, че разбираш колко манипулируеми са сетивата защо ме оставяш с впечатлението, че искаш пак на тях да се довериш.

"Тук има малка подмяна на нещата, с която не съм съгласен. "Всяко действие си има противодействие" е закон във физиката, формулиран ясно и точно за отношения между материални обекти - и толкова. Той не е валиден за мисли, думи, разсъждения, молитви. Думите могат да (но може и да не) предизвикат реакция в другия обект/субект. Ако извикаш рязко срещу свещ, тя може да угасне :) Ако се помолиш на злодей, той най-вероятно няма да те послуша. Не може да се очаква някаква адекватна реакция на молитва. Поне не и ако няма Бог, т.е. наличието на молитва не означава автоматично съществуването на Бог. "

Милостта е най-красивото качество и по това кой в каква степен я раздава съдим за красотата у човека.
Естествено - "Ако се помолиш на злодей, той най-вероятно няма да те послуша" Но какво означава злодей - злодей означава онзи който е егоист. А в егоизма има едно единствено правило там бог няма Богът съм Аз. Така че злодея не е милостив, а обратно на злудея Бога е най-големия слуга.
Ако погледнеш за какво в повечето случай се молят хората - Боже дай ми това дай ми онова. На скоро да си чул някой да е казал Господи как да ти се отплатя? рядко много рядко.
"Наличието на молитва не означава автоматично съществуването на Бог."

За онези които се молят той съществува. И молитвата им зависи много от силата на вярата в него. А вярата е онова средство с което ти установяваш неговото истинско съществуване. Достигаш до разбирането и собственото доказателство за неговото съществуване. Затова писах за религията. религията е просто едно средство за засилване на вярата.

"Ами тука вече си противоречите. Аз мога да ПОВЯРВАМ че бялото е черно, и навсякъде вместо бяло ще виждам черно (ако вярвам истински, ще се получи промяна в моя понятиен апарат), но доколко това че бялото е черно е очевидно? Не, не е очевидно."
- напълно съгласен. Това което се опитвам да кажа е да доппуснеш не само материята и изходната позиция на материята като доказателство, а и позицията на вярата като средство за доказателство.
Можеш да видиш и да повярваш, но може да повярваш и да видиш.

"При нас е обратно: за да вярваш, първо трябва да е потвърдено. "
разкажи ми какво точно трябва да се потвърди, и моля те придържай се към твърдението си -"Ей тук съм напълно съгласен. Занимавал съм се известно време с биология и психология, и ми е пределно ясно колко са манипулируеми сетивата. " Не маниполирай собствените си сетива с разни спускания на големи светлинни говорящи топки :))) и разни матерялни изследователски подходи базирани на грубо сетивно възприятие.

"Аз не мога да вярвам че действието не е равно на противодействието, защото няма НИТО един пример за такова нещо. Ако се появи - ще повярвам. Този път според мен е много опасен, първо да повярваш. Да започнем с реалността на баба Яга и дедо Торбалан тогава :)"

Аз не мога да вярвам, че действието не е равно на противодействието" -
ММ да:))Виж на всякъде се опитвам да ти кажа, че и аз вярвам в това че има дейстиве и равно по сила противодействие- та това е закона на Карма. Но това което се опитвам да ти кажа е че има нещо отвъд този закон. Не го отричай, а просто го добвави, и си напълни картинката.

"Този път според мен е много опасен, първо да повярваш. Да започнем с реалността на баба Яга и дедо Торбалан тогава :)"

Не бих казал, че е опасен. Другия е много по опасен защото се базира на манипулативното възприятие на сетивата, а не на вътрешното себеусещане.

А относно баба яга - кой те кара да почваш с нея. Ако ти харесва да си я повикаш на гости. Можеш спокойно да започнеш. Вярата в Бога е преди всичко положителен процес насочен към любовта. Защо ти е да виждаш баба Яга. Виж любовта.
В Бхагават Гита се казва :
За каквото човек мисли в края на живота си това постига.

"Не, тук също не съм съгласен. При религията, всеки може да повярва в едно от две взаимоизключващи се твърдения. При което те не стават по-малко взаимоизключващи се, и поне за единия от двамата експериментът не е успешен. Обаче и двамата ще настояват за успех, нали? В науката, резултаът от експериментът може да противоречи на вярата (очакването) - веднага се вижда че религията и експериментът не могат да се отъждестват"

1. Вярата не е очакване. вярата е процес на себеосъзнаване. там няма очаквания. Докато не го изпиташ няма как да ти го обясня.
2. От научна гледна точка експеруиментът е послан по същия начин. Ти пак вярваш на нещо и вярата там е исключително силна. вярата на очите, на ръцете, на ума, вяра посредством допир зрение слух.
Възможно е те да не те подведът но е също толкова вероятно да те подведат.
Разликата между религията и науката е,. че религията се опитва да даде отговор на въпроса кой съм аз като ни съветва да се обърнем на вътре в себе си и да изследваме себе си посредством задаване на разумни въроси в търсене на отговор за нашата истинска същност.
Докато модерната наука се опитва да изследва света около нас.

"Ако ние можехме да проверим дали има Бог, ние нямаше да вярваме в него, нали? Няма необходимост да вярваш че има трамвай, след като вече си се сблъсквал с тях. Тогава религията в тази си форма нямаше да съществува. Ако имахме реално проявление на Бог, с него щеше да се занимава науката :)"
Да.. за онези които са постигнали истината не вярват в него те просто го виждат. И за тях религията не съществува те са велики души и на санскрит им казват махаатми. Както казваше Садху Махараджа :
Религиите са като реки, всяка с своите кириволички със своите води. Една по бърза друга по бавна. една по широка друга по тесна. Но на края всички те се вливат в морето. За онези който вече са в морето религията вече не съществува. тя е била просто средство за достигане на Бога.

"Ако имахме реално проявление на Бог, с него щеше да се занимава науката :)"
Какво е реално проявление на Бог за теб ?:)) Сетивно маниполативна история ли търсиш. Бог е в дълбочината.. вътре дълбоко в теб. ако искаш да го видиш просто потърси там. Науката там няма как да бръкне или поне тази за която ти ми говориш.

Ами съзнанието някой дали го е пипал?Обаче въпреки това то съществува и според мен е доказателство че има задгробен живот

Ами, преиграваш! Никакво доказателство! Доказателството ти стига най-много до гроба! Не виждам как отвъд гроба - ако не вярваш, пробвай с отиване на гробищата. Там ще видиш от коя страна на ямата ще си останеш.

Ако няма преразждане, то , извинете ме, но ебати живота.
Едно бебе умира на три месеца, друго още при раждането, дядото си отива на 80 съвсем изкукал, майка на три деца умира и ги оставя сираци,...
да изброявам ли смъртта колко често и по-колко невероятни начина присъства в нашия живот?
Дето беше казал някой, няма нищо по-сигурно от смъртта. Та на тази база, е голяма безмислица ще е нашия живот, ако нямаше продължение или ако нямаше предисловие.
факта, че се раждаме толкова различни, по способности, да оставим цвета, та как едно дете обожава математиката, за друго тя е най-голямата скука, как едно дете рисуса, а друго просто драска, как едно плува, а друго го е страх от водата...
Та като вземем да си задаваме въпроси, не можем да не стигнем до съмнението, че човешкия живот на земята е нещо временно. Какво ни чака после, какво сме минали

Професията ми е свързана с природни науки и затова всички загадки в заобикалящия ни свят се мъча да си ги обясня от гледна точка на природните закони. Ето моето скромно мнение по някои аспекти на темата.
1.Духът (душата, съзнанието) е висша форма на енергията. Тъй като енергията е атрибут на материята, духът е присъщ на висшите форми на живата материя.
2. Д-р Едуард Беч, създател на метода на цветолечение, казва: „Болестта...е просто средство, с което душата ни показва нашите грешки и ни предпазва от по-значителни вреди – за да ни върне към истината и светлината, от които никога не трябва да се отклоняваме.”
С оформянето на първата мозъчна клетка (неврон) в утробния или друг вид зародиш възниква нематериална енергийна субстанция, представляваща информация, която клетката получава от външната среда и която притежава определен енергиен потенциал. Съвкупността на всички неврони на мозъка формира сумарно енергийно поле, което представлява огледално, ирационално копие на мозъка. Това според мен е духът. Мозъкът и духът представляват единна система за управление и защита на висшите организми, притежаващи централна нервна система (ЦНС).
Сканирайки всяка клетка на организма, ако нещо не е в ред, духът ни предупреждава чрез ЦНС. Нещо повече, той се включва в борбата на всички системи на организма с болестта! Без да съзнаваме духът ръководи и координира тяхната борба.
3. Тъй като енергията изобщо е неунищожима съгласно закона за запазване на енергията, след физическата смърт на мозъка, респ. на организма, духът започва да „блуждае” в пространството, търсейки място в друг жив организъм. Това е процесът на прераждането. Този трансфер на блуждаеща във времето и пространството информационна енергия е възможен обаче само при две условия: а) наличие на разлика между потенциалите на блуждаещата енергия (аз я наричам донорна) и подобната на нея енергия в приемащия (акцепторния) организъм; б) генетично съответствие между двете енергии, което означава, че не е възможно да се осъществи прераждене например между куче и котка или между животно и човек.
В резултат от прераждането собственият дух на акцепторния организъм се смесва с блуждаещия дух. След смъртта на организма неговият дух изтича като еманация на ЦНС за да търси своя нов пореден приют. Цикълът „дух – материя – дух” се повтаря многократно (докато съществува популация на даден вид организъм). В този смисъл духът е безсмъртен, но само в този смисъл.
4. След многократни прераждания първоначалният блуждаещ дух губи своята идентичност, превръщайки се в хомогенна смес на информационни енергийни елементи. Понеже всички духове от всички едновидови организми се прераждат, след известен брой цикли всички те губят първоначалната си идентичност. Остава една глобална интегрална смес от различни информационни енергийни елементи, която би могла да се нарече Вселенски дух или Бог, или Висш разум, или нещо друго. Логично следва например изводът, че след стотици хиляди години откак съществува човечеството, Духът във всеки човек носи в себе си информационни енергийни елементи на човешките предци от целия свят.
Надявам се, че дадох повод за размишления, нали? Желая Ви успех!

готино е това. Може пък да се окаже, че земята е мястото, където се изхвърля злото. Нещо като флотационна фабрика - пуска се земна маса, рудата отива на небето, а боклуците остават тук.:)

Йезуитите, до колкото си спомням, бяха красноречиво показали безсилието на подобно философстване по пътя към истината. Не че не трябва да мислим така за Бога, прераждането и т.н. Но по-скоро трябва да мислим апофатично (кое не е, отколкото кое е). Просто две противоположни тези могат да бъдат доказани еднакво убедително. Хващаш тезата има Бог и я доказваш перфектно. После хващаш, че няма Бог и я доказваш перфектно и после пак че има и това може да продължи ехеееи...

Тук идва голямата истина: единствено опита, наблюдението, преживяването е критерий за истинност.
Нищо не струват разсъжденията на слепеца за цветовете в сравнение с мнението на виждащия ги.

Ако наистина се интересуваме от прераждането - трябва да се захванем с медитация, хипноза и др. докато сами не си спомним. Още се интересувам и от астрална проиекция, излизане извън тялото, общуване с невъплътени и др. като метод за получаване на опит и наблюдение.

Освен това се твърди, че Бог не е само обект на вярата, а мнозина Го преживяват. Ппрепоръчва се ежедневна практика на молитви и медитация (оттегляне от мислите на ума). Мистиците са именно хора, преживяващи Бога вътре в себе си.

Другото е тракане със зъби, забавно е, убива се скуката и времето, но не води далеч.

горното е просто моето мнение по въпроса